Peta mantra
Мантра пета
Besedilo
Текст
tad dūre tad v antike
tad antar asya sarvasya
tad u sarvasyāsya bāhyataḥ
тад дӯре тад в антике
тад антар ася сарвася
тад у сарвася̄ся ба̄хятах̣
Synonyms
Дума по дума
tat — ta Vsevišnji Gospod; ejati — hodi; tat — On; na — ne; ejati — hodi; tat — On; dūre — daleč; tat — On; u — tudi; antike — zelo blizu; tat — On; antaḥ — znotraj; asya — tega; sarvasya — vsega; tat — On; u — tudi; sarvasya — vsega; asya — tega; bāhyataḥ — zunanji.
тат – Върховният Бог; еджати – върви; тат – Той; на – не; еджати – върви; тат – Той; дӯре – далече; тат – Той; у – също; антике – много близо; тат – Той; антах̣ – вътре; ася – на това; сарвася – на всичко; тат – Той; у – също; сарвася – всичко; ася – на това; ба̄хятах̣ – извън.
Translation
Превод
Vsevišnji Gospod hodi in ne hodi. Je zelo daleč, pa tudi zelo blizu. Je znotraj vsega, pa vendar zunaj vsega.
Върховният Бог се движи и не се движи. Той е много далеч, но и много близо. Той е във всичко и същевременно извън всичко.
Purport
Пояснение
Ta mantra opisuje nekatere od božanskih dejavnosti, ki jih Gospod izvaja s Svojimi nedoumljivimi energijami. Tukaj nanizana nasprotja dokazujejo nepredstavljivost Gospodovih energij. »Hodi in ne hodi.« Običajno je nesmiselno trditi, da človek, ki hodi, ne hodi. Pri opisovanju Boga pa nam taka nasprotja nakazujejo Njegovo nedoumljivo moč. S skromnim znanjem takih nasprotij ne moremo sprejeti, zato si Gospoda predstavljamo tako, kot nam dovoljujejo naše omejene zmožnosti. Na primer, predstavniki šole brezosebne filozofije (māyāvāde) sprejemajo samo Gospodove brezosebne dejavnosti, Njegove osebne značilnosti pa zavračajo. Predstavniki šole bhāgavate, ki Gospoda razumejo v celoti, pa priznavajo Njegove nedoumljive energije in se zato zavedajo, da je Gospod tako oseben kot brezoseben. Bhāgavate razumejo, da bi bili brez Gospodovih nedoumljivih energij besedi »Vsevišnji Gospod« povsem brez smisla.
Тук са обяснени някои трансцендентални дейности на Върховния Бог, осъществявани от невъобразимите му енергии. Изложените противоречия доказват тяхната изключителност. „Той се движи и не се движи“. Обикновено ако някой може да се движи, не е логично да се каже, че не може. Но по отношение на Бога подобно противоречие подчертава неговото невероятно могъщество. С нашето нищожно знание ние трудно преглъщаме тези противоречия и представяме Бога според ограничените си способности. Например философите имперсоналисти от школата ма̄я̄ва̄да приемат само безличностните дейности на Върховния и отхвърлят личностния му аспект. Но със съвършеното си разбиране школата бха̄гавата приема Бога с неговите енергии и като личност, и безличностно. За бха̄гаватите думите Върховен Бог не биха имали смисъл, ако Той не притежаваше невъобразими енергии.
Če Boga ne moremo videti s svojimi očmi, še ne pomeni, da ne obstaja kot osebnost. Śrī Īśopaniṣad zavrne takšne utemeljitve in pravi, da je Gospod daleč in blizu hkrati. Božje prebivališče je onkraj materialnega neba, mi pa še tega nikakor ne moremo izmeriti. Če je že materialno nebo tako širno, kako neizmerno je šele duhovno, ki materialnega povsem presega? Bhagavad-gītā (15.6) potrjuje, da je duhovno nebo daleč zunaj materialnega vesolja. Čeprav je Gospod tako daleč, pa lahko v trenutku – hitreje od misli ali vetra – sestopi k nam. Tudi teče lahko tako hitro, da vsakogar prehiti, kakor Gospoda opisuje že prejšnja mantra.
Не бива да приемаме за даденост, че Бог не съществува като личност само защото не можем да го видим с очите си. Отхвърляйки подобни доводи, Шрӣ Ӣшопаниш̣ад заявява, че Той е далеч от нас, но същевременно е и много близо. Обителта на Бога се намира отвъд материалното небе, което ние не можем да измерим. Щом самото материално небе се простира толкова далеч, тогава какво да кажем за духовната небесна шир отвъд него? В Бхагавад-гӣта̄ (15.6) се потвърждава, че духовното небе се намира много над материалната Вселена. Но макар и толкова далеч, Бог може веднага, за по-малко от секунда, да дойде при нас със скорост по-голяма от скоростта на ума или на вятъра. Бързината му е недостижима. Това бе описано в предишния стих.
Pa vendar se ne zmenimo za Božansko Osebnost, ko pride k nam. Gospod v Bhagavad-gīti (9.11) obsoja tak odnos in pravi, da Ga bedaki omalovažujejo, saj Ga imajo za navadnega smrtnika. Gospod ni umrljivo bitje in tudi med nas ne pride v materialnem telesu. Obstaja veliko tako imenovanih učenjakov, ki trdijo, da Gospod sestopi v snovnem telesu, prav takšnem, kot ga imajo navadna živa bitja. Ker ne poznajo Njegove nedoumljive moči, Ga skušajo izenačiti z navadnim človekom.
И въпреки всичко, когато Бог, Върховната Личност, се появи пред нас, ние го пренебрегваме. В Бхагавад-гӣта̄ (9.11) Той осъжда това неразумно пренебрежение, като казва, че невежите му се присмиват, защото го смятат за едно от смъртните същества. Но Върховния не е смъртен, нито се появява пред нас в създадено от материалната природа тяло. Редица мними учени твърдят, че Той има материално тяло като обикновено живо същество. Без да познават невъобразимото му могъщество, тези безумци поставят Бога на едно равнище с обикновените хора.
Ker je Bog poln nepredstavljivih energij, lahko sprejme naše služenje v kakršni koli obliki. Svoje energije lahko tudi po Svoji volji spreminja. Brezbožniki trdijo, ali da se Gospod sploh ne more utelesiti ali pa, če se že, da sestopi v materialni podobi. Če sprejmemo obstoj Gospodovih nedoumljivih energij, so take trditve neutemeljene. Tudi če bi Gospod prišel k nam v podobi iz materialne energije, bi jo lahko spremenil v duhovno. Ker je vir energij isti, jih lahko uporablja po Svoji volji. Gospod se na primer lahko pojavi v podobi arcā-vigrahe, dozdevno glinenega, kamnitega ali lesenega Božanstva. Čeprav je Božanstvo narejeno iz naravnih sestavin, ni malik, kot to trdijo ikonoklasti.
Със споменатото си могъщество Бог може да приема служенето ни по всякакви начини и да преобразява своите различни енергии според собствената си воля. Невярващите възразяват, че Той изобщо не може да се появява или пък ако го прави, идва във форма, изградена от материална енергия. Подобни доводи губят стойност, ако приемем за реалност съществуването на невъобразимите божествени енергии. Дори да се появи пред нас във форма, направена от материална енергия, за него е напълно възможно да превърне материалната енергия в духовна. Щом източникът на енергиите е един и същ, те могат да бъдат използвани според желанието на източника им. Например Бог може да се появи във формата арча̄-виграха, направена, да речем, от глина или от камък. Формите на Бога, макар да са изваяни от камък, дърво или друг материал, не са идоли, както твърдят иконоборците.
Ker je v pogojenem stanju naša zaznava nepopolna, ne moremo videti Vsevišnjega Gospoda. Gospod pa se vseeno pojavi v navidezno snovni podobi, da bi sprejel služenje Svojega bhakte, ki si Ga želi videti z materialnimi očmi. Ne bi smeli misliti, da taki bhakte, ki so na najnižji stopnji vdanega služenja, častijo malika. V resnici častijo Gospoda, ki je privolil, da se pred njimi pojavi v dostopni podobi. Častilec si podobe arce ne izmisli svojevoljno. Ta podoba skupaj z vso Svojo opremo obstaja večno. Iskreni bhakta lahko to začuti, brezbožnik pa ne.
В сегашното ни състояние на несъвършено материално съществуване не можем да видим Върховния Бог поради несъвършеното си зрение. Но преданите, които искат да го видят с материалните си сетива, са благословени от него – Той се появява в една привидно материална форма, за да приеме служенето им. Това не означава, че тези предани, намиращи се на най-ниското ниво на преданото служене, обожават някакъв идол. Те наистина обожават Бога, приел да се появи пред тях по достъпен начин. Формата арча̄ не се създава според каприза на поклонника. Тя съществува вечно с всичките си принадлежности. Това действително може да се почувства от искрения предан, но не и от атеиста.
Gospod pravi v Bhagavad-gīti (4.11), da s Svojim bhakto ravna skladno s tem, kako se Mu ta preda. Bog si jemlje pravico, da se ne razodene vsakomur, temveč le dušam, ki se Mu prepustijo. Taki bhakte se Mu zlahka približajo, za duše, ki se Mu ne predajo, pa je silno daleč in nedostopen.
В Бхагавад-гӣта̄ (4.11) Бог казва, че неговото отношение към преданите съответства на тяхната отдаденост. Той си запазва правото да не се разкрива на всекиго, а само на искрено отдадените. Така за отдалата се душа, Той е съвсем наблизо, докато за неотдадените е много, много далеч и е напълно непостижим.
V povezavi s tem razodeti spisi pogosto omenjajo dva pomembna izraza, s katerima opredeljujejo Gospoda – saguṇa (z lastnostmi) in nirguṇa (brez lastnosti). Saguṇa ne pomeni, da mora Gospod, kadar se pojavi z zaznavnimi lastnostmi, privzeti snovno podobo in biti podvržen zakonom materialne narave. Konec koncev je On sam vir vseh energij in Zanj ni razlike med materialno in duhovno energijo. Ker nadzira vse energije, jim, v nasprotju z nami, nikoli ni podvržen. Materialna energija deluje v Njegovih rokah, zato jo lahko uporablja za Svoje namene, ne da bi Nanj vplivala katera od njenih lastnosti. (V tem smislu je nirguṇa, brez lastnosti.) Gospod prav tako nikoli ne postane brezobličen, saj je prvobiten in ima večno podobo. Njegov brezosebni vidik, sijaj Brahmana, je le sij Njegovih osebnih žarkov, kot so sončni žarki sijaj boga Sonca.
В тази връзка свещените писания назовават Бога с две много важни думи: сагун̣а (с качества) и ниргун̣а (без качества). Думата сагун̣а не предполага, че когато се появи с видими качества, Върховният трябва да приеме материална форма и да се подчини на материалните природни закони. За него няма разлика между материална и духовна енергия, защото е източник и на двете. Като повелител на различните енергии, Той никога не попада под въздействието им за разлика от нас. Материалната енергия действа по негова воля; Той може да я използва за целите си, неповлиян от качествата ѝ. В този смисъл Той е ниргун̣а – „без качества“. И в нито един момент Върховният не се превръща в безформено същество; в крайна сметка Той е вечната форма, изначалният Бог. А безличностният му облик, сиянието Брахман, е собственото му сияние, както слънчевите лъчи са блясъкът на слънчевия бог.
Brezbožni oče je svojega svetniškega sina mahārājo Prahlādo izzval: »Kje je tvoj Bog?« Ko je slišal, da je vsepovsod, ga je jezno vprašal, če je tudi v enem od stebrov palače. Otrok mu je odgovoril pritrdilno, brezbožni kralj pa je steber, ki ga je imel pred seboj, takoj raztreščil na kosce. Gospod je nemudoma sestopil kot Nṛsiṁha v pol človeški pol levji podobi in kralja ubil. Gospod je torej znotraj vsega in vse ustvari po Svojih raznolikih energijah. Po nedoumljivi moči se lahko pojavi kjer koli, da bi tako izkazal naklonjenost iskrenemu bhakti. Gospod Nṛsiṁha se v stebru ni pojavil na ukaz brezbožnega kralja, temveč po želji Svojega bhakte Prahlāde. Brezbožniki ne morejo Gospodu ukazovati, naj se jim pokaže, Gospod pa se lahko pojavi kjer koli in kadar koli, da bi izkazal milost Svojemu bhakti. Tudi Bhagavad-gītā (4.8) pravi, da se Gospod pojavlja, da bi uničil brezverne in zaščitil pobožne. Seveda ima Bog dovolj energij in predstavnikov, ki bi lahko pokončali brezbožnike, vendar Gospod sestopi v ta svet, ker rad osebno pomaga Svojim bhaktam. V resnici to stori samo zato, da bi izkazal naklonjenost bhaktam.
Когато детето светец Прахла̄да Маха̄ра̄джа стояло пред своя баща атеист, той го попитал: „Къде е твоят Бог?“ Прахла̄да отговорил, че Бог е навсякъде. Бащата разгневено попитал дали Той се намира и в колоните на двореца и детето отговорило утвърдително. Безбожникът цар в същия миг разбил една колона на парчета; от нея се появил Бог като Нр̣сим̇ха – инкарнацията полулъв-получовек – и го убил. Така Бог се намира във всичко и създава всичко с различните си енергии. Чрез невъобразимата си мощ Той може да се появи навсякъде, за да подкрепи искрените си предани. Бог Нр̣сим̇ха се появил от вътрешността на колоната не по заповедта на безбожния цар, а заради желанието на предания Прахла̄да. Един атеист не може да заповяда на Бога да се появи, но Той ще се появи навсякъде, за да защити преданите си.
Brahma-saṁhitā (5.35) pravi, da Govinda, izvorni Gospod, po Svojih popolnih delih vstopi v vse – tako v vesolje kot v vsak posamezen atom. V podobi virāṭ je zunaj vsega, znotraj vsega pa je antaryāmī (priča vsemu, kar se dogaja), ki odmerja posledice našim dejanjem (karma-phala), tudi če se morda ne spominjamo svojih dejanj v prejšnjih življenjih. Ker učinek naših dejanj zaradi Gospodove navzočnosti nikoli ne mine, bomo vsekakor morali trpeti.
Бхагавад-гӣта̄ (4.8) потвърждава – Бог се появява, за да унищожи невярващите и да защити вярващите. Разбира се, Той има достатъчно енергии и представители, които могат и сами да унищожат атеистите, но на него му е приятно лично да закриля преданите, затова идва като инкарнация. Прави го само от благосклонност към преданите, без никаква друга цел.
В Брахма сам̇хита̄ се казва, че Говинда, изначалният Бог, прониква във всичко чрез своята цялостна част. Той влиза във Вселената и във всеки неин атом. Той е отвън във формата вира̄т̣ и вътре като антаря̄мӣ. Като антаря̄мӣ Той наблюдава всичко, което правим, и ни възнаграждава с последиците от нашите действия, наречени карма-пхала. Ние самите може да забравяме какво сме правили в миналите си животи, но понеже Бог е свидетел на действията ни, последиците от тях винаги идват и ние сме принудени да ги понесем.
Dejstvo je, da razen Boga nič ne obstaja ne zunaj ne znotraj česar koli. Vse je prikaz Njegovih raznolikih, a enovitih energij, ki se širijo od Njega, kakor toplota in svetloba izvirata iz ognja. Kljub enosti pa Gospod v Svoji osebni podobi brezmejno uživa v vseh zadovoljstvih, ki jih v majhni meri izkušajo Njegovi neznatni delci, živa bitja.
Всъщност вътре и извън всичко не съществува нищо друго освен Бога. Всичко е проявление на различните му енергии, както топлината и светлината се появяват от огъня; тоест сред разнообразните енергии има единство. Но въпреки това единство в личностната си форма Бог се наслаждава безкрайно на всички удоволствия, изпитвани в нищожна степен от неговите мънички частици, живите същества.