Skip to main content

Osemnajsta mantra

Мантра осемнадесета

Besedilo

Текст

agne naya supathā rāye asmān
viśvāni deva vayunāni vidvān
yuyodhy asmaj juhurāṇam eno
bhūyiṣṭhāṁ te nama-uktiṁ vidhema
агне ная супатха̄ ра̄йе асма̄н
вишва̄ни дева ваюна̄ни видва̄н
юйодхй асмадж джухура̄н̣ам ено

бхӯйиш̣т̣ха̄м те нама уктим видхема

Synonyms

Дума по дума

agne — o moj Gospod, silen kot ogenj; naya — prosim, vodi; supathā — po pravi poti; rāye — do Sebe; asmān — nas; viśvāni — vse; deva — o moj Gospod; vayunāni — dejanja; vidvān — poznavalec; yuyodhi — prosim, odstrani; asmat — od nas; juhurāṇam — vse ovire na poti; enaḥ — vse pregrehe; bhūyiṣṭhām — nadvse številne; te — Tebi; namaḥ uktim — besede spoštovanja; vidhema — izrekam.

агне – о, Господи, могъщ като огъня; ная – милостиво ме изведи; супатха̄ – на верния път; ра̄йе – за да те достигна; асма̄н – нас; вишва̄ни – всички; дева – о, Господи; ваюна̄ни – дейности; видва̄н – знаещият; юйодхи – освободи; асмат – нас; джухура̄н̣ам – всички препятствия по пътя; енах̣ – всички грехове; бхӯйиш̣т̣ха̄м – многобройни; те – на теб; намах̣ уктим – думи на почит; видхема – отдавам.

Translation

Превод

O moj Gospod, silen kot ogenj, o vsemogočni, zdaj se Ti priklanjam in padam pred Tvoja stopala. O moj Gospod, prosim, vodi me k Sebi po pravi poti, in ker veš vse, kar sem kdaj storil, me, prosim, odreši posledic vseh preteklih grehov, da bom lahko neovirano napredoval.

О, Господи, могъщ като огъня, о, всесилна личност, сега ти отдавам цялата си почит, падайки на земята в нозете ти. О, Господи, моля те, води ме по верния път, който ще ме изведе при теб. Ти знаеш всичко, което съм извършил в миналото. Затова те моля, освободи ме от последиците на моите грехове, така че да няма пречки за напредъка ми.

Purport

Коментар

Ko se predamo Gospodu in molimo za Njegovo brezvzročno milost, lahko napredujemo na poti popolnega samospoznanja. Gospod je silen kot ogenj, saj lahko sežge v pepel vse, tudi grehe predane duše. Prejšnje mantre opisujejo, da je Božanska Osebnost pravi in najvišji vidik Absoluta, brezosebni brahmajyoti pa je Njegovo slepeče zakrivalo. Pot karma-kāṇḍe oziroma delovanja z željo po uživanju sadov dela je najnižja stopnja samospoznavanja. Takoj ko se pri takem delovanju le za malenkost oddaljimo od načel, predpisanih v Vedah, se naša dejanja spremenijo v vikarmo, ali delovanje z neželenim učinkom. Zaslepljena živa bitja se v želji po čutnem uživanju posvečajo vikarmi, s čimer si zapirajo pot do samospoznanja.

Преданият напредва по пътя на себепознанието, като се отдава на Бога и го моли за безпричинната му милост. Тук Бог е сравнен с огъня, защото може да изпепели всичко, включително и греховете на отдалата се душа. Както бе обяснено в предишните мантри, Личността на Бога е истинският, изначалният аспект на Абсолюта. Безличностният му аспект брахма-джьоти е едно ослепително було, което покрива лицето му. Плодоносната дейност, пътят за постигане на себепознание чрез карма-ка̄н̣д̣а, е най-ниското стъпало в това начинание. Веднага щом се отклони дори съвсем незначително, от регулиращите принципи на Ведите, тази дейност се превръща във викарма, т.е. насочена срещу интересите на действащия. Заблуденото живо същество извършва викарма единствено за да задоволява сетивата си. Така дейността му се превръща в препятствие по пътя към себепознанието.

   Samospoznavanje je mogoče le v človeškem življenju. Obstaja 8.400.000 vrst ali življenjskih oblik in od teh si lahko znanje o duhovni razsežnosti pridobijo edinole ljudje, ki so se usposobili v brahmanski kulturi – resnicoljubnosti, samoobvladovanju, strpnosti, preprostosti, celovitem znanju in popolni veri v Boga. Samo na visoko poreklo še ne moremo biti ponosni. Z rojstvom v dobri družini dobimo priložnost, da tudi sami postanemo dobri, v brahmanski pa lažje postanemo brāhmaṇa – vseeno pa se mora vsak sam ustrezno usposobiti. Če je kdo ponosen na to, da se je rodil v brahmanski družini, in mu ni mar, da bi se posvetil pravemu brahmanskemu usposabljanju, nemudoma nazaduje in zaide s poti samospoznavanja. Tako zapravi smisel svojega človeškega obstoja.

Себепознанието е постижимо само в човешката форма на живот. Има 8 400 000 вида или форми на живот, от които човешката форма, притежаваща брахмински качества, е единствената възможност за получаване на трансцендентално знание. Брахминската култура включва честност, контрол над сетивата, търпение, простота, пълно знание и пълна вяра в Бога. Знатният произход не е повод за гордост. Синовете на бра̄хман̣ите имат възможност да станат бра̄хман̣и, както и синовете на високопоставените хора имат възможност да станат високопоставени. Това наследство, получено с раждането, не е всичко; човек сам трябва да развие у себе си брахмински качества. Ако се възгордее със своя произход и пренебрегне постигането на истинските брахмински качества, той деградира и отпада от пътя на себепознанието; по този начин проваля мисията на човешкия си живот.

   V Bhagavad-gīti (6.41–42) nam Gospod zagotavlja, da yoga-bhraṣṭe oziroma duše, ki so zašle s poti samospoznavanja, dobijo novo priložnost, da se spametujejo, in se rodijo ali v dobri brahmanski družini ali pa v družini bogatih trgovcev. Tako rojstvo nam daje boljše možnosti za samospoznavanje. Če pa jih zaradi zaslepljenosti zapravimo, zamudimo odlično priložnost človeškega življenja, ki nam ga je priskrbel vsemogočni Gospod.

В Бхагавад-гӣта̄ (6.41-42) Кр̣ш̣н̣а ни уверява, че йога-бхраш̣т̣a – душите, отпаднали от пътя на себепознанието, получават възможност да поправят грешката си, като се родят в семейства на достойни бра̄хман̣и или на богати търговци. Такова раждане благоприятства постигането на себепознание. Ако заблуденото човешко същество пропусне и този шанс, то се лишава от добрата възможност на човешкия живот, предоставен му от Всемогъщия Бог.

   Duhovne zapovedi so zasnovane tako, da se lahko z njihovo pomočjo dvignemo z ravni želja po uživanju sadov svojega dela na raven duhovnega znanja. Če se po številnih življenjih razvijanja takega znanja predamo Gospodu, postanemo popolni. To je običajna pot. Kdor pa se preda Gospodu in Mu začne vdano služiti že na samem začetku, kot nam predlaga ta mantra, se takoj dvigne nad vse predhodne stopnje. Bhagavad-gītā (18.66) pravi, da Gospod takoj poskrbi za tako predano dušo in jo osvobodi vseh posledic grehov. V okviru karma-kāṇḍe nam grozijo številne posledice grehov, medtem ko na poti jñāna-kāṇḍe (filozofskega razglabljanja) ne živimo tako zelo grešno. Na poti bhakti oziroma vdanega služenja Gospodu pa praktično nimamo nobene možnosti, da bi si nakopali posledice grehov, saj si bhakta pridobi vse odlike samega Gospoda, da o brahmanskih sploh ne govorimo. Bhakta si samodejno pridobi sposobnosti, kakršne imajo vešči brāhmaṇe, ki pooblaščeno prirejajo žrtvovanja, tudi če se ne rodi v brahmanski družini. Takó vsemogoč je Gospod. Človeka, rojenega v brahmanski družini, lahko poniža na raven psojedcev (ljudi najnižjega rodu), psojedca pa lahko že s samo močjo vdanega služenja Njemu dvigne nad usposobljenega brāhmaṇo.

Този, който следва регулиращите принципи, се издига от равнището на плодоносните дейности до равнището на трансценденталното знание. След много, много раждания и натрупване на трансцендентално знание, човек постига съвършенство, като се отдаде на Бога. Това е обичайният път. Но тази мантра посочва, че ако се отдаде още от самото начало, той прескача наведнъж всички стъпала в развитието просто с отношението си на преданост. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.66), Бог веднага поема грижата за тази отдала се душа и я освобождава от последиците на греховните ѝ действия. Дейностите по пътя на карма-ка̄н̣д̣а водят след себе си много греховни последици; при гяна-ка̄н̣д̣а, пътя на философското развитие, греховните последствия са по-малко. Но в преданото служене на Бога, пътя на бхакти, всъщност няма никакви греховни последици. Преданият постига всички добри качества на самия Бог, какво да говорим за брахмински качества. Дори и да не произхожда от семейство на бра̄хман̣и, той постига качествата на опитен бра̄хман̣а. Такова е могъществото на Бога: Той може да срине човек с брахмински произход по-долу и от нисшите кучеядци, а само със силата на преданото служене – да издигне кучеядците по-високо и от най-достойните бра̄хман̣и.

   Ker je vsemogočni Gospod v srcu vsakogar, lahko Svoje iskrene bhakte usmeri na pravo pot. Gospod tako vodi samo bhakte – celo tiste, ki si želijo česa drugega – medtem ko vsem drugim omogoči, da si na lastno tveganje izpolnjujejo želje. Bhakte pa Gospod usmerja tako, da nikoli ne ravnajo napačno. Śrīmad-Bhāgavatam (11.5.42) pravi:

Всемогъщият Бог, намиращ се във всяко сърце, дава на искрените си предани указания, които ги извеждат на верния път. Преданите получават такива наставления дори когато желаят нещо друго. На останалите Върховният дава разрешение да вършат нещата на свой риск. Но когато става дума за предан, Бог го напътства по такъв начин, че той никога да не действа погрешно. В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.5.42) се казва:

sva-pāda-mūlaṁ bhajataḥ priyasya
tyaktānya-bhāvasya hariḥ pareśaḥ
vikarma yac cotpatitaṁ kathañcid
dhunoti sarvaṁ hṛdi sanniviṣṭaḥ
сва-па̄да-мӯлам бхаджатах̣ прияся
тякта̄ня-бха̄вася харих̣ парешах̣
викарма яч чотпатитам катхан̃чид

дхуноти сарвам хр̣ди саннивиш̣т̣ах̣

»Tudi če se bhakte, ki so se popolnoma predali Gospodovim lotosovim stopalom, kdaj zapletejo v vikarmo (dejanja, ki so v nasprotju s predpisi Ved), je Gospod tako dober, da jim srce takoj očisti vsake napake, saj so Mu bhakte zelo ljubi.«

„Господ е толкова милостив към предания, отдаден на лотосовите му нозе, че дори ако понякога той се оплете в мрежите на викарма – дейности против наставленията на Ведите – Бог веднага поправя грешките отвътре, от сърцето, защото преданият му е много скъп.“

   Bhakta v tej mantri Śrī Īśopaniṣad moli h Gospodu, naj mu srce očisti vseh grehov. Motiti se je človeško. Pogojena duša pogosto dela napake in njena edina možnost, da se odreši svojih nenamernih grehov, je, da se prepusti Gospodovim lotosovim stopalom in Njegovemu vodstvu mimo vseh pasti. Gospod skrbi za popolnoma predane duše, zato se že z izročitvijo Bogu in delovanjem, skladnem z Njegovo voljo, rešimo vseh težav. Gospod vodi bhakte na dva načina: eden je zgled svetnikov, nauk svetih spisov in napotki duhovnega učitelja, drugi pa je osebno vodstvo samega Gospoda, ki prebiva v srcu vsakogar. Bhakta, ki ga je vedsko znanje popolnoma razsvetlilo, je tako z vseh strani zaščiten.

В тази мантра на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад преданият се моли на Бога да пречисти сърцето му. Да се греши е човешко. Обусловената душа много често е склонна да допуска грешки. Единственото средство срещу такива непредумишлени грехове е човек да се отдаде в лотосовите нозе на Бога, защото тогава Той ще го води. Господ поема грижата за отдадената душа; така всички трудности се отстраняват просто с отдаденост и действие съгласно наставленията на Бога. Искреният предан получава подобни наставления по два начина: единият е чрез святите личности, писанията и духовния учител; а другият е чрез самия Бог, който се намира във всяко сърце. По този начин преданият, просветлен от ведическо знание, е защитен от всички страни.

   Vedsko znanje je transcendentalno in ga ne moremo doumeti s posvetnim izobraževanjem. Vedske mantre lahko razumemo samo po milosti Gospoda in duhovnega učitelja (yasya deve parā bhaktir yathā deve tathā gurau). Če se zatečemo k verodostojnemu duhovnemu učitelju, je to znak, da smo prejeli Božjo milost. Gospod se bhakti razodene v podobi duhovnega učitelja. Tako ga s polno močjo skupaj vodijo duhovni učitelj, vedske zapovedi in sam Gospod v srcu. Bhakta torej nima možnosti, da bi spet zabredel v močvirje materialnega slepila. Ker je zaščiten z vseh strani, gotovo doseže najvišji cilj popolnosti. Ta mantra nakazuje cel postopek, še bolj pa ga pojasnjuje Śrīmad-Bhāgavatam (1.2.17–20):

Ведическото знание е трансцендентално и не може да бъде получено с методите на материалното светско образование. Човек може да разбере ведическите мантри единствено по милостта на Бога и на духовния си учител (ясе деве пара̄ бхактир ятха̄ деве татха̄ гурау). Ако някой приеме подслон при истински духовен учител, то той е получил милостта на Бога. За предания Бог се явява под формата на духовния учител. Така духовният учител, ведическите наставления и самият Бог отвътре заедно ръководят предания. Ето защо той не е застрашен от опасността отново да затъне в тресавището на материалната илюзия. Защитен от всички страни, той без съмнение ще достигне крайната съвършена цел. В настоящата мантра този процес е само загатнат, а в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.17-20) са дадени по-подробни обяснения.

   Gospod je dobrotnik vseh živih bitij, zato si želi, da bi se vsi posvetili opevanju Njegove slave in poslušanju o njej, saj s tem naše življenje samodejno postane pobožno. Tako se očistimo vse nesnage in naša vdanost Gospodu postane neomajna. Na tej stopnji si pridobimo brahmanske sposobnosti, učinki nižjih naravnih stanj (strast in nevednost) pa popolnoma izginejo. Vzvišenost vdanega služenja Gospodu nas povsem razsvetli; tako spoznamo Gospodovo voljo in pot do Njega. Vsi dvomi se nam razpršijo in postanemo čisti bhakte.

„Слушането на разказите за Бога и възпяването на величието му са сами по себе си благочестива дейност. Бог иска всеки да прави това, защото е доброжелател на живите същества. Като слуша и възпява величието на Бога, човек се пречиства от нежеланите неща и предаността му към Бога укрепва. На това равнище той постига брахмински качества, а въздействието на нисшите проявления на природата (страст и невежество) изчезва. Чрез преданото служене той получава пълно просветление и научава пътя към Бога и начина, по който да го достигне. Съмненията се разсейват и човек става чист предан“.

Tako se končajo Bhaktivedantova pojasnila Śrī Īśopaniṣad, znanja, ki nas približa Vsevišnji Božanski Osebnosti, Kṛṣṇi.

Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху Шрӣ Ӣшопаниш̣ад – знанието, което доближава човек до Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност.