VERŠ 3

ТЕКСТ 3

Verš

Текст

śrī-bhagavān uvāca
akṣaraṁ brahma paramaṁ
svabhāvo ’dhyātmam ucyate
bhūta-bhāvodbhava-karo
visargaḥ karma-saṁjñitaḥ

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
акш̣арам̇ брахма парамам̇
свабха̄во 'дхя̄тмам учяте
бхӯта-бха̄водбхава-каро
висаргах̣ карма-сам̇гитах̣

Synonyma

Дума по дума

śrī-bhagavān uvāca — Kṛṣṇa, Najvyšší Pán, riekol; akṣaram — nezničiteľná; brahma — Brahman; paramam — transcendentálna; svabhāvaḥ — večná podstata; adhyātmam — vlastné ja; ucyate — nazýva sa; bhūta-bhāva-udbhava-karaḥ — vytvárajúca hmotné telá živých bytostí; visargaḥ — stvorenie; karma — činnosť konaná pre zisk; saṁjñitaḥ — nazýva sa.

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховният Бог каза; акш̣арам – неунищожим; брахма – Брахман; парамам – трансцендентална; свабха̄вах̣ – вечна природа; адхя̄тмам – себето; учяте – се нарича; бхӯта-бха̄ва-удбхава-карах̣ – създава материалните тела на съществата; висаргах̣ – творение; карма – кармични дейности; сам̇гитах̣ – се наричат.

Překlad

Превод

Kṛṣṇa, Najvyšší Pán riekol: „Nezničiteľná, transcendentálna živá bytosť sa nazýva Brahman a jej večná podstata sa nazýva adhyātma, vlastné ja. Činnosť vytvárajúca hmotné telá živých bytostí sa nazýva karma, plodonosná činnosť.

Върховният Бог каза: Неунищожимото, трансцендентално живо същество се нарича Брахман, а вечната му природа – адхя̄тма, себе. Действията, които определят какво материално тяло ще получи живото същество, се наричат карма или кармична дейност.

Význam

Пояснение

Brahman je nezničiteľný, nepominuteľný a vo svojej povahe nemenný. Nad Brahmanom je však Parabrahman. Brahman označuje živé bytosti a Parabrahman je Najvyššia Božská Osobnosť. Pôvodné postavenie živej bytosti sa líši od pozície, ktorú zaujíma v hmotnom svete. V duchovnom svete (pokiaľ má duchovné vedomie) slúži oddane Najvyššiemu, no v hmotnom svete (pokiaľ má hmotné vedomie) sa snaží ovládať hmotu a musí meniť svoje telá. To sa nazýva karma alebo rôznorodá činnosť pod vplyvom hmotného vedomia.

Брахман не може да бъде унищожен; той съществува вечно и природата му никога не се променя. Но над Брахман се намира Пара-брахман. Брахман се отнася до живото същество, а Пара-брахман – до Върховната Божествена Личност. Органично присъщата на живото същество позиция се различава от позицията, която то приема в материалния свят. С материално съзнание неговата природа е да се опитва да стане господар на материята, но в духовно съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнание, позицията му е да служи на Върховния. Когато живото същество е с материално съзнание, то е принудено да приема различни тела в материалния свят. Това се нарича карма, многообразие в творението, и се дължи на материалното съзнание.

Vo vedskej literatúre sa živé bytosti nazývajú jīvātmā alebo Brahman, ale nikde sa o nich nehovorí ako o Parabrahmane. Živá bytosť (jīvātmā) prežíva rôzne situácie — niekedy vstúpi do temného hmotného sveta a stotožňuje sa s hmotou a inokedy sa stotožňuje s vyššou duchovnou podstatou. Preto sa nazýva okrajovou energiou Najvyššieho Pána. Podľa toho, či sa stotožňuje s hmotnou alebo s duchovnou podstatou, získava hmotné alebo duchovné telo. V hmotnom svete môže živá bytosť získať akékoľvek z 8 400 000 druhov tiel, napríklad telo človeka, poloboha alebo zvieraťa, podľa svojej karmy, no v duchovnom svete má len jedno telo. V hmotnom svete niekedy koná obete, aby sa dostala na nebeské planéty a užívala si ich bohatstva, no keď sa výsledky dobrých skutkov vyčerpajú, vtelí sa späť na túto planétu do ľudského tela. To sa volá karma.

Във ведическата литература живото същество е наричано джӣва̄тма̄ и Брахман, но никога – Пара-брахман. Живото същество (джӣва̄тма̄) приема различни позиции – понякога потъва в мрака на материалната природа и се отъждествява с материята, а понякога се отъждествява с висшата, духовната природа. Затова то е наречено междинна енергия на Върховния Бог. Според това с коя от двете природи се отъждествява, то получава материално или духовно тяло. В материалната природа то може да получи тяло във всяка една от 8 400 000 форми на живот, но в духовната природа има само едно тяло. В материалната природа то се появява като човек, полубог, животно, птица, дърво и т.н. в зависимост от кармата си. За да достигне райските материални планети и да се наслаждава на благоприятните условия там, понякога то изпълнява жертвоприношения (ягя), но когато заслугите му се изчерпят, отново се връща на Земята във формата на човек. Този процес се нарича карма.

V Chāndogya Upaniṣade sa opisuje obeť, pri ktorej sa na obetnom oltári obetuje päť druhov obetín do piatich ohňov. Päť ohňov predstavuje nebeské planéty, mraky, zem, muža a ženu a piatimi druhmi obetín sú viera, užívateľ na Mesiaci, dážď, obilie a semeno.

Чха̄ндогя Упаниш̣ад описва ведическия метод за жертвоприношения. На жертвения олтар се предлагат пет вида приношения в пет вида огън. Петте вида огън символизират райските планети, облаците, земята, мъжа и жената, а петте вида приношения – вярата, наслаждението на Луната, дъжда, зърната и семето.

Živá bytosť sa môže dostať na rôzne nebeské planéty podľa toho, aké obete vykonáva. Keď výsledok obetí skončí, zostúpi na Zem v podobe dažďa, vezme na seba podobu obilia, ktoré zje muž a tak sa premiestni do spermie, ktorá oplodní ženu. Takto získa živá bytosť znovu ľudské telo, začne konať nové obete a celý kolotoč sa opakuje. Tak sa živá bytosť od nepamäti trmáca po hmotnej ceste. Človek vedomý si Kṛṣṇu sa však takým obetiam vyhýba. Pripravuje sa na návrat k Bohu tak, že priamo oddane slúži Kṛṣṇovi.

В този жертвен процес живото същество извършва определени жертвоприношения и чрез тях достига различни райски планети. Когато благоприятните резултати от жертвоприношението му се изчерпят, то отново се връща на Земята с дъжда и приема формата на зърно; зърното се изяжда от мъж и се преобразува в семе, което опложда жената. И живото същество отново получава човешко тяло, за да извърши жертвоприношение, и така да повтори същия цикъл. По този начин то остава постоянно в материалния кръговрат. Но Кр̣ш̣н̣а осъзнатата личност избягва такива жертвоприношения. Тя направо приема Кр̣ш̣н̣а съзнание и се приготвя да се завърне при Бога.

Neosobný komentátori Bhagavad-gīty sa bezdôvodne domnievajú, že Brahman v hmotnom svete reprezentuje jīvu, a aby to podložili, odkazujú na siedmy verš z pätnástej kapitoly Gīty. V tomto verši sa však Kṛṣṇa zmieňuje o živých bytostiach ako o „Mojich večných čiastočkách“. Čiastočka Boha, živá bytosť, môže poklesnúť do hmotného sveta, ale Najvyšší Pán — Acyuta, nikdy nepoklesne. Domnienka, že Najvyšší Brahman získava podobu jīvy, je neprijateľná. Treba si zapamätať, že vo vedskej literatúre sa rozlišuje medzi Brahmanom (živou bytosťou) a Parabrahmanom (Najvyšším Pánom).

Имперсоналистите, коментатори на Бхагавад-гӣта̄, основателно смятат, че Брахман приема формата на джӣва в материалния свят, и за да потвърдят това, се позовават на петнайсета глава, седми стих от Гӣта̄. Но в този стих Бог нарича живото същество „вечна частица от мен“. Частицата от Бога може да пропадне в материалния свят, но Върховният Бог (Ачюта) никога не пропада. Следователно предположението, че Върховният Брахман приема формата на джӣва, е невярно. Не бива да се забравя, че във ведическата литература Брахман (живото същество) се различава от Пара-брахман (Върховния Бог).