VERŠ 5
ТЕКСТ 5
Verš
Текст
adhyātma-nityā vinivṛtta-kāmāḥ
dvandvair vimuktāḥ sukha-duḥkha-saṁjñair
gacchanty amūḍhāḥ padam avyayaṁ tat
адхя̄тма-нитя̄ винивр̣тта-ка̄ма̄х̣
двандваир вимукта̄х̣ сукха-дух̣кха-сам̇гяир
гаччхантй амӯд̣ха̄х̣ падам авяям̇ тат
Synonyma
Дума по дума
niḥ — bez; māna — falošná pýcha; mohāḥ — ilúzia; jita — premôcť; saṅga — spoločnosti; doṣāḥ — chybné; adhyātma — duchovné poznanie; nityāḥ — večnosť; vinivṛtta — zanechať; kāmāḥ — žiadostivosť; dvandvaiḥ — od dualít; vimuktāḥ — oslobodený; sukha-duḥkha — šťastie a nešťastie; saṁjñaiḥ — zvaný; gacchanti — dosiahnuť; amūḍhāḥ — neoklamaný; padam — miesto; avyayam — večný; tat — ono.
них̣ – без; ма̄на – гордост; моха̄х̣ – и илюзия; джита – след като са победили; сан̇га – в общуване; дош̣а̄х̣ – дефекти; адхя̄тма – с духовното знание; нитя̄х̣ – във вечността; винивр̣тта – откъснати; ка̄ма̄х̣ – от похот; двандваих̣ – от двойственостите; вимукта̄х̣ – освободени; сукха-дух̣кха – щастие и нещастие; сам̇гяих̣ – наричани; гаччханти – достигат; амӯд̣ха̄х̣ – необъркани; падам – положение; авяям – вечно; тат – това.
Překlad
Превод
Ten, kto sa zbavil falošnej pýchy, klamu a nevhodnej spoločnosti, kto spoznal večné, premohol hmotnú žiadostivosť, zbavil sa dualít šťastia a nešťastia a vie, ako sa odovzdať Najvyššej Osobe, dosiahne večného kráľovstva.
Тези, които са освободени от гордост, илюзия и измамно общуване; които разбират вечното; които са приключили с материалната похот; които са освободени от двойственостите на щастие и нещастие, и без да са объркани, знаят как да се отдадат на Върховната Личност, достигат това вечно царство.
Význam
Пояснение
Táto śloka predkladá veľmi pekný opis procesu odovzdania sa. Človek by sa mal v prvom rade zbaviť pýchy. Ak je podmienená duša poblúznená pýchou a považuje sa za pána hmotnej prírody, je pre ňu veľmi ťažké odovzdať sa Najvyššej Božskej Osobnosti. Pestovaním skutočného poznania by sa mal človek naučiť, že nie je pánom hmotnej prírody. Pánom je Najvyššia Božská Osobnosť. Len čo sa zbaví tohoto bludu, pochádzajúceho z pýchy, môže začať s postupným procesom odovzdania sa. Ten, kto v tomto svete neustále očakáva pocty, sa nemôže odovzdať Najvyššej Božskej Osobnosti. Pýcha pochádza z ilúzie, pretože aj keď prichádzame na tento svet, aby sme tu pobudli určitý čas a potom zas odišli, hlúpo si namýšľame, že sme pánmi sveta. Všetko si komplikujeme a večne máme problémy. Celý svet je pod vplyvom tejto ilúzie. Ľudia sa domnievajú, že Zem patrí im, a s týmto falošným vlastníckym pocitom rozdelili Zem na malé kúsky. Musíme sa zbaviť falošnej predstavy „pánov sveta.“ Ak sa nám to podarí, zbavíme sa falošných pút k rodine, spoločnosti a národu, ktoré nás pútajú k hmotnému svetu. Ďalším krokom je rozvoj duchovného poznania. Musíme sa naučiť, čo nám patrí, a čo nie. Len čo si to uvedomíme, zbavíme sa dualistického chápania šťastia a nešťastia, radosti a bolesti apod. Tak dosiahneme úroveň dokonalého poznania a budeme sa môcť odovzdať Najvyššej Božskej Osobnosti.
Тук много добре е описан процесът на отдаване. Първото условие е да не бъдем заблудени от гордост. Обусловената душа е горда, защото се мисли за господар на материалната природа. Затова ѝ е много трудно да се отдаде на Бога. Трябва да придобием истинско знание и така да разберем, че човек не е господарят на материалната природа – господарят е Върховната Божествена Личност. Когато се освободим от заблуждението, предизвикано от гордостта, можем да започнем процеса на отдаване. Този, който непрекъснато очаква почит в материалния свят, не може да се отдаде на Върховната Личност. Гордостта се дължи на илюзията, защото, въпреки че идва, остава тук за кратко време и после си отива, човек има глупостта да си представя, че е господар на света. По такъв начин той усложнява всичко и винаги има неприятности. Целият свят действа под влияние на това заблуждение. Хората смятат, че Земята, това земно кълбо, принадлежи на човешкото общество и са я разделили с измамното впечатление, че те са собствениците. Трябва да се освободим от лъжливата представа, че този свят е собственост на човешкото общество. Свободни от тази невярна представа, ще се освободим и от всяко измамно общуване, породено от обвързаност към семейство, общество или нация. Такива несъвършени връзки привързват към материалния свят. След този стадий трябва да се развива духовно знание. Човек трябва да разбере кое в действителност е негова собственост и кое не му принадлежи. Когато получи разбиране за нещата такива, каквито са, той се освобождава от всички двойствености като щастие и нещастие, удоволствие и страдание. Изпълва се със знание и тогава е възможно да се отдаде на Бога.