Върховният Бог се намира във всяко сърце като Парама̄тма̄ и от него водят началото си всички дейности. Живото същество забравя всичко за миналия си живот и трябва да действа в съответствие с напътствията на Върховния, свидетел на цялата му дейност. Така то започва да действа според миналите си дела. Дава му се необходимото знание, дава му се и памет, и забрава за миналия живот. По този начин Бог е не само всепроникващ, но и присъства във всяко индивидуално сърце. Той присъжда различните плодоносни резултати. Той е обожаван не само като безличностен Брахман, като Върховната Личност и като локализирана Парама̄тма̄, но и като въплъщение на Ведите. Ведите насочват хората така, че те да градят живота си правилно и да се върнат обратно при Бога, обратно вкъщи. Ведите дават знание за Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, а Кр̣ш̣н̣а, във въплъщението си Вя̄садева, е съставителят на Веда̄нта сӯтра. Коментарът на Вя̄садева в Шрӣмад Бха̄гаватам предлага истинското разбиране на Веда̄нта сӯтра. Бог е така съвършен, че за да освободи обусловената душа, Той доставя и смила храната ѝ, свидетел е на дейностите ѝ, дава ѝ знание под формата на Ведите и като Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е учителят в Бхагавад-гӣта̄. Господ е всемилостив и всеблаг. И обусловената душа би трябвало да го обожава.

Антах̣-правиш̣т̣ах̣ ша̄ста̄ джана̄на̄м (Таиттирӣя А̄ран̣яка, 3.11.2). Щом напусне настоящото си тяло, живото същество веднага забравя всичко, но подбудено от Върховния, започва да действа отново. Макар че то забравя, Бог му дава интелигентност да възобнови работата си оттам, където е завършил миналият му живот. И така, живото същество не само се наслаждава или страда в този свят по нареждане на Върховния в сърцето му, но получава от него и възможност да разбере Ведите. Ако човек е сериозен в стремежа си да разбере ведическото знание, Кр̣ш̣н̣а му дава нужната интелигентност. Защо Той предоставя ведическото знание? Защото всяко живо същество трябва да разбере Кр̣ш̣н̣а. Ведическата литература потвърждава това: йо 'сау сарваир ведаир гӣяте. В цялата ведическа литература, като се започне с четирите Веди, Веда̄нта сӯтра, Упаниш̣адите и Пура̄н̣ите, се прославя величието на Върховния Бог. Той е достижим чрез изпълнение на ведическите ритуали, обсъждане на ведическата философия или обожание в предано служене. Следователно целта на Ведите е да бъде разбран Кр̣ш̣н̣а. Ведите ни дават напътствия и метод, с които да разберем Кр̣ш̣н̣а. Крайната цел е Бог, Върховната Личност. Веда̄нта сӯтра (1.1.4) потвърждава това със следните думи: тат ту саманвая̄т. Човек може да постигне съвършенство на три стадия: от ведическата литература той може да разбере връзката си с Бога; с помощта на различни методи може да се приближи до него; и накрая може да постигне върховната цел, която не е нищо друго освен Върховната Божествена Личност. В този стих ясно са очертани предназначението, смисълът и целта на Ведите.