VERŠE 22 – 25
ТЕКСТОВЕ 22 – 25
Verš
Текст
prakāśaṁ ca pravṛttiṁ ca
moham eva ca pāṇḍava
na dveṣṭi sampravṛttāni
na nivṛttāni kāṅkṣati
прака̄шам̇ ча правр̣ттим̇ ча
мохам ева ча па̄н̣д̣ава
на двеш̣т̣и самправр̣тта̄ни
на нивр̣тта̄ни ка̄н̇кш̣ати
guṇair yo na vicālyate
guṇā vartanta ity evaṁ
yo ’vatiṣṭhati neṅgate
гун̣аир йо на вича̄ляте
гун̣а̄ вартанта итй евам̇
йо 'ватиш̣т̣хати нен̇гате
sama-loṣṭāśma-kāñcanaḥ
tulya-priyāpriyo dhīras
tulya-nindātma-saṁstutiḥ
сама-лош̣т̣а̄шма-ка̄н̃чанах̣
туля-прия̄прийо дхӣрас
туля-нинда̄тма-сам̇стутих̣
tulyo mitrāri-pakṣayoḥ
sarvārambha-parityāgī
guṇātītaḥ sa ucyate
тульо митра̄ри-пакш̣айох̣
сарва̄рамбха-паритя̄гӣ
гун̣а̄тӣтах̣ са учяте
Synonyma
Дума по дума
śrī-bhagavān uvāca — Kṛṣṇa, Najvyššia Božská Osobnosť, riekol; prakāśam — osvietenie; ca — a; pravṛttim — lipnutie; ca — a; moham — klam; eva ca — tiež; pāṇḍava — ó, syn Pāṇḍuov; na dveṣṭi — nechovať odpor; sampravṛttāni — keď povstane; na nivṛttāni — ani keď ustane; kāṅkṣati — túži; udāsīna-vat — apatický; āsīnaḥ — spočíva; guṇaiḥ — kvalitami; yaḥ — kto; na — nikdy; vicālyate — rozrušený; guṇāḥ — kvality; vartante — konajú; iti evam — vedomý si toho; yaḥ — kto; avatiṣṭhati — zotrváva; na — nikdy; iṅgate — hýbať sa; sama — rovnaký; duḥkha — v nešťastí; sukhaḥ — v šťastí; sva-sthaḥ — spočíva v sebe; sama — rovnaký; loṣṭa — hrudu; aśma — kameň; kāñcanaḥ — zlato; tulya — vidieť rovnako; priya — milé; apriyaḥ — nemilé; dhīraḥ — pevne; tulya — rovnako; nindā — v pohane; ātma-saṁstutiḥ — chvála; māna — úcta; apamānayoḥ — potupa; tulyaḥ — rovnako; tulyaḥ — rovnako; mitra — priateľ; ari — nepriateľ; pakṣayoḥ — na strany; sarva — všetko; ārambha — snaha; parityāgī — kto zanechal; guṇa-atītaḥ — prekonať kvality hmotnej prírody; saḥ — on; ucyate — hovorí sa.
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховната Божествена Личност каза; прака̄шам – просветление; ча – и; правр̣ттим – привързаност; ча – и; мохам – илюзия; ева ча – също; па̄н̣д̣ава – о, сине на Па̄н̣д̣у; на двеш̣т̣и – не мрази; самправр̣тта̄ни – въпреки че са развили; на нивр̣тта̄ни – нито спира развитието; ка̄н̇кш̣ати – желае; уда̄сӣна-ват – сякаш е безучастен; а̄сӣнах̣ – установен; гун̣аих̣ – от качествата; ях̣ – този; на – никога; вича̄ляте – е обезпокоен; гун̣а̄х̣ – качествата; вартанте – действат; ити евам – като знае; ях̣ – този, който; аватиш̣т̣хати – остава; на – никога; ин̇гате – трепва; сама – еднакъв; дух̣кха – в нещастие; сукхах̣ – и щастие; сва-стхах̣ – самовглъбен; сама – еднакво; лош̣т̣а – буца пръст; ашма – камък; ка̄н̃чанах̣ – злато; туля – еднакво разположен; прия – към желаното; априях̣ – и нежеланото; дхӣрах̣ – устойчиво; туля – еднакъв; нинда̄ – в позор; а̄тма-сам̇стутих̣ – и възхвала; ма̄на – в чест; апама̄найох̣ – и безчестие; тулях̣ – еднакво; тулях̣ – еднакво; митра – на приятели; ари – и врагове; пакш̣айох̣ – на групите; сарва – от всички; а̄рамбха – стремежи; паритя̄гӣ – отказал се; гун̣а-атӣтах̣ – трансцендентален към гун̣ите; сах̣ – той; учяте – се казва.
Překlad
Превод
Kṛṣṇa, Najvyššia Božská Osobnosť, riekol: „Ó, syn Pāṇḍuov, človek, ktorý nechová nenávisť k osvieteniu, pripútanosti ani klamu, ak povstanú, ani po nich netúži, ak ustanú, kto chová apatiu a kvality prírody ho nerozrušia, kto zostáva pevný, vedomý si toho, že sú to iba kvality, ktoré konajú, kto spočíva sám v sebe a prijíma rovnako šťastie i nešťastie, kto hľadí rovnako na hrudu, kameň i na zlato, kto je múdry a prijíma milé i nemilé, chválu i pohanu ako to isté, koho sa nedotkne pocta ani opovrhnutie, kto je rovnaký k priateľom i nepriateľom a kto zanechal všetky materialistické činnosti — o tom sa hovorí, že sa povzniesol nad kvality hmotnej prírody.
Върховната Божествена Личност каза: О, сине на Па̄н̣д̣у, този, който не мрази просветлението, привързаността и заблудата, когато ги има, и не копнее за тях, когато изчезнат; който е непоколебим и незасегнат от последиците на материалните качества, оставайки безучастен и трансцендентален, защото знае, че единствено гун̣ите действат; който е самовглъбен и понася еднакво щастието и нещастието; който не намира разлика между шепата пръст, камъка и парчето злато; който еднакво приема желаното и нежеланото; който е устойчив и спокоен пред похвалата и порицанието, честта и позора; който се отнася еднакво към приятел и враг; и се е отрекъл от всички материални дейности – за такава личност казват, че се е издигнала над гун̣ите на природата.
Význam
Пояснение
Arjuna položil Kṛṣṇovi tri otázky a Kṛṣṇa mu na ne postupne odpovedá. Najprv naznačuje, že človek, ktorý prekonal hmotné kvality, nikomu nezávidí a ani po ničom netúži. Keď živá bytosť zostáva vtelená v tomto hmotnom tele, je pochopiteľné, že podlieha niektorým z hmotných kvalít. Až po opustení tela na ňu kvality hmotnej prírody nemôžu pôsobiť. No dokým má hmotné telo, nemala by sa nechať ovplyvniť. Človek by sa mal zapojiť do oddanej služby Pánovi, a tak sa automaticky prestane stotožňovať s telom. Ak má telesné vedomie, všetky jeho činnosti sú zamerané na uspokojenie zmyslov, no ak preorientuje svoje vedomie na Kṛṣṇu, túžba uspokojovať zmysly automaticky ustane. Živá bytosť nepotrebuje hmotné telo a nemusí konať podľa jeho impulzov. Sú to kvality hmotnej prírody, ktoré konajú v tele, pričom samotná duša je mimo týchto činností. Ako to realizovať prakticky? Oddaný si netúži užívať tela, a ani ho netúži opustiť. V tomto transcendentálnom postavení sa oddaný automaticky oslobodzuje. Nemusí sa starať o oslobodenie spod vplyvu kvalít hmotnej prírody.
Арджуна задава три различни въпроса и Бог отговаря на всеки поотделно. В тези стихове Кр̣ш̣н̣а посочва най-напред, че една трансцендентална личност не завижда на никого и не копнее за нищо. В материалния свят въплътеното живо същество се намира под влиянието на една от гун̣ите на природата. Извън тялото си то е и извън лапите на материалните гун̣и. Но докато се намира в материално тяло, би трябвало да бъде безучастно. То би трябвало да се заеме с предано служене на Бога, така че отъждествяването с материалното тяло постепенно да бъде забравено. Когато има съзнание само за материалното, човек действа за сетивно наслаждение, но ако пренасочи съзнанието си към Кр̣ш̣н̣а, наслаждаването на сетивата естествено отмира. Ние не се нуждаем от това материално тяло и няма защо да се подчиняваме на неговите изисквания. Качествата на материалните гун̣и в тялото ще продължават да действат, но като вечна душа себето остава безучастно към тези дейности. Как остава безучастно? То нито желае да се наслаждава на тялото, нито желае да го напусне. Така, трансцендентално установен, преданият се освобождава от само себе си; не е необходимо да полага усилия, за да отхвърли влиянието на материалните гун̣и.
Ďalšia otázka sa týkala transcendentálne situovanej osoby. Materialista je ovplyvňovaný takzvanou poctou a opovrhnutím, ktoré sa vzťahujú na jeho telo. Transcendentalistu sa falošná pocta, alebo opovrhnutie nikdy nedotknú, pretože si koná svoje povinnosti s vedomím Kṛṣṇu a nestará sa o to, či ho niekto chváli alebo haní. Používa veci priaznivé pre vykonávanie svojich povinností vo vedomí Kṛṣṇu a netúži po ničom hmotnom - po kameni, ani po zlate. Za svojich priateľov považuje všetkých, ktorí mu pomáhajú v povinnostiach vo vedomí Kṛṣṇu, a k svojím takzvaným nepriateľom nechová nenávisť. Ku všetkým a všetkému sa stavia rovnako a všetko vidí na tej istej úrovni, pretože si je dobre vedomý toho, že s hmotnou existenciou nemá nič spoločné. Sociálne a politické udalosti naňho nemajú vplyv, pretože veľmi dobre pozná povahu týchto dočasných prevratov a nepokojov. Človek vedomý si Kṛṣṇu nežiada nič pre seba, no pre Kṛṣṇu by urobil čokoľvek. Vyvinutím takéhoto postoja sa môže dostať na transcendentálnu úroveň.
Следващият въпрос се отнася до поведението на трансцендентално установената личност. Материалистът се влияе от така наречените чест и безчестие, отнасящи се до тялото, но трансцендентално установеният е безразличен към фалшивите чест и позор. Той изпълнява дълга си в Кр̣ш̣н̣а съзнание и не се интересува дали хората го почитат, или хулят. Приема нещата, благоприятни за задълженията му в Кр̣ш̣н̣а съзнание, а иначе не се нуждае от нищо материално, било то камък или злато. Във всеки вижда свой приятел, който му помага в Кр̣ш̣н̣а съзнание, и не изпитва омраза към въображаем враг. Отнася се еднакво към всички и възприема всичко на едно и също ниво, защото отлично знае, че самият той няма нищо общо с материалното съществуване. Събитията от социалния и политическия живот не го засягат, защото познава същността на преходните катаклизми и вълнения. Той не предприема нищо заради себе си. Заради Кр̣ш̣н̣а е готов на всичко, но за себе си не прави нищо. С такова поведение човек става действително трансцендентален.