Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, е най-висшият авторитет в тълкуването на това знание. Въпреки това обичайно е компетентните учени и авторитети да привеждат доказателства от предшестващите ги авторитети. Кр̣ш̣н̣а обяснява спорния въпрос за различието и единството на душата и Свръхдушата, като се позовава на Веда̄нта, която се приема за авторитетна книга. Най-напред Той казва: „Това е според различните мъдреци“. Що се отнася до мъдреците, освен него самия, велик мъдрец е и Вя̄садева (авторът на Веда̄нта сӯтра). Във Веда̄нта сӯтра се дава съвършено обяснение на двойствеността. Бащата на Вя̄садева, Пара̄шара, също велик мъдрец, пише в книгите си по религия: ахам твам̇ ча татха̄нйе… – „Ние – ти, аз и другите живи същества – всички сме трансцендентални, въпреки че се намираме в материални тела. Сега сме попаднали под влияние на трите гун̣и на материалната природа според индивидуалната ни карма. Затова някои имат по-висша позиция, а други – по-нисша. По-висшите и по-нисшите форми съществуват поради невежество и се проявяват в неограничен брой живи същества. Но Свръхдушата е непогрешима, не е замърсена от трите качества на природата и е трансцендентална“. Същото разграничение между душата, Свръхдушата и тялото се прави и в най-древните Веди, и по-специално в Кат̣ха Упаниш̣ад. Има много велики мъдреци, които са обяснявали това, и Пара̄шара е приеман за най-авторитетен между тях.

Думата чхандобхих̣ се отнася до различните ведически произведения. Например Таиттирӣя Упаниш̣ад, който е част от Яджур Веда, описва природата, живото същество и Върховния Бог.

Както вече беше обяснено, кш̣етра е полето на дейностите и съществуват два вида кш̣етра-гя: индивидуалното живо същество и върховното живо същество. В Таиттирӣя Упаниш̣ад (2.5.1) се казва: брахма пуччхам̇ пратиш̣т̣ха̄. Първоначално енергията на Върховния Бог се проявява като анна-мая, т.е. зависимостта на съществуванието ни от храната. Това е материалистическо осъзнаване на Върховния. След постигане на Абсолютната Истина под формата на храна човек може да я осъзнае като пра̄н̣а-мая – в признаците на живот или в различните форми на живот. А на равнището гя̄на-мая живото същество не само осъзнава различните проявления на живота, но започва да мисли, да чувства и да желае. След това идва Брахман реализация, наречена вигя̄на-мая; при нея живото същество престава да отъждествява себе си с ума и признаците на живот в тялото. Следващият и най-висш етап на самопознанието е а̄нанда-мая – осъзнаване на изпълнената с блаженство природа на Брахман. И така, съществуват пет равнища на постигането на Брахман, които се наричат брахма-пуччхам. От тях първите три – анна-мая, пра̄н̣а-мая и гя̄на-мая – се отнасят към полето на дейностите на живите същества. Върховният Бог, наречен а̄нанда-мая, е трансцендентален към всички тези полета на дейността. Веда̄нта сӯтра също описва Върховния: а̄нанда-майо 'бхя̄са̄т – Бог, Върховната Личност, по природа е изпълнен с радост. За да се наслаждава на трансценденталното си блаженство, Той проявява своята енергия като вигя̄на-мая, пра̄н̣а-мая, гя̄на-мая и анна-мая. В полето на дейностите живото същество се счита за наслаждаващо се, но а̄нанда-мая е нещо различно от него. Това означава, че ако живото същество реши да се наслаждава, като се обедини с а̄нанда-мая, то постига съвършенство. Такова е истинското положение на Бога, върховния познавач на полето, живото същество – подчинения познавач, и природата – полето на дейностите. Всички тези истини могат да бъдат открити във Веда̄нта сӯтра, наричана още Брахма сӯтра.

Тук се споменава, че сентенциите на Брахма сӯтра са логически свързани на принципа на причината и следствието. Някои от сӯтрите, или афоризмите, са: на вияд ашрутех̣ (2.3.2), на̄тма̄ шрутех̣ (2.3.18) и пара̄т ту тач-чхрутех̣ (2.3.40). С първата сентенция се обозначава полето на дейностите, с втората – живото същество, а с третата – Върховният Бог, който е суммум бонум сред цялото многообразие от проявени същества.