VERŠ 20
ТЕКСТ 20
Verš
Текст
sarva-bhūtāśaya-sthitaḥ
aham ādiś ca madhyaṁ ca
bhūtānām anta eva ca
сарва-бхӯта̄шая-стхитах̣
ахам а̄диш ча мадхям̇ ча
бхӯта̄на̄м анта ева ча
Synonyma
Дума по дума
aham — Ja; ātmā — duša; guḍākeśa — ó, Arjuna; sarva-bhūta — všetkých živých bytostí; āśaya-sthitaḥ — umiestnený v srdci; aham — Ja som; ādiḥ — počiatok; ca — tiež; madhyam — stred; ca — tiež; bhūtānām — všetkých živých bytostí; antaḥ — koniec; eva — zaiste; ca — a.
ахам – Аз съм; а̄тма̄ – душата; гуд̣а̄кеша – о, Арджуна; сарва-бхӯта – на всички живи същества; а̄шая-стхитах̣ – установена в сърцето; ахам – Аз съм; а̄дих̣ – първоизточникът; ча – също; мадхям – средата; ча – също; бхӯта̄на̄м – на всички живи същества; антах̣ – краят; ева – несъмнено; ча – и.
Překlad
Превод
Ó, Arjuna, som Naddušou sídliacou v srdci všetkých živých bytostí. Som počiatkom, stredom i koncom všetkých tvorov.
О, Арджуна, Аз съм Свръхдушата в сърцата на всички живи същества. Аз съм началото, средата и краят на всички същества.
Význam
Пояснение
V tomto verši je Arjuna oslovený slovom „Guḍākeśa“, čo znamená „ten, kto zvíťazil nad temnotou spánku.“ Tí, ktorí spia v temnote nevedomosti, nemôžu pochopiť, ako sa Najvyššia Božská Osobnosť rôznymi spôsobmi prejavuje v hmotných i duchovných svetoch. Preto má toto oslovenie Arjunu veľký význam, a pretože Arjuna je povznesený nad temnotu nevedomosti, Śrī Kṛṣṇa súhlasí a opíše Svoje rôzne bohatstvá.
В този стих Арджуна е наречен Гуд̣а̄кеша, „победил невежеството на съня“. Заспалите в мрака на невежеството не могат да разберат как Върховната Божествена Личност се проявява по различни начини в материалния и духовния свят. В този смисъл обръщението на Кр̣ш̣н̣а към Арджуна е важно. Понеже Арджуна е над такова невежество, Божествената Личност се съгласява да му опише различните си съвършенства.
Najprv Arjunovi povie, že prostredníctvom Svojej prvotnej expanzie je Dušou celého vesmírneho stvorenia. Pred hmotným stvorením má všetko svoj počiatok v Najvyššom Pánovi, ktorý sa prejavuje najskôr v podobe puruṣa-avatārov. On je ātmā, duša mahat-tattvy, alebo duša vesmírnych prvkov. Príčinou stvorenia nie je totálna hmotná energia; do mahat-tattvy, úplnej hmotnej energie, v skutočnosti vstupuje Mahā-Viṣṇu. On je dušou. Keď Mahā-Viṣṇu vstúpi do prejavených vesmírov, opäť sa manifestuje ako Nadduša všetkých živých tvorov. Zo skúsenosti vieme, že telo je živé len vtedy, ak je v ňom prítomná duchovná iskra. Bez nej by sa nemohlo rozvíjať. Podobne by sa nemohlo rozvíjať ani hmotné prejavenie, keby do neho nevstúpila Najvyššia Duša, Kṛṣṇa. V Subala Upaniṣade je to potvrdené slovami: prakṛty-ādi-sarva-bhūtāntar-yāmī sarva-śeṣī ca nārāyaṇaḥ: „Najvyššia Božská Osobnosť jestvuje ako Nadduša vo všetkých prejavených vesmíroch.“
Кр̣ш̣н̣а започва с това, че с първоначалната си експанзия Той е душата на цялото космично проявление. Преди материалното творение чрез тази експанзия Върховният Бог приема формата на пуруш̣а инкарнациите и така всичко води началото си от него. Следователно Той е а̄тма̄, душата на махат-таттва – елементите на Вселената. Материалната енергия като цяло не е причината за сътворението. В действителност Маха̄-виш̣н̣у влиза в махат-таттва, цялата материална енергия. Той е душата. Когато Маха̄-виш̣н̣у влезе в проявените вселени, Той отново проявява себе си като Свръхдуша във всяко същество. От опит знаем, че физическото тяло на живото същество съществува поради присъствието на духовна искра. Без присъствие на духовна искра тялото не може да се развива. По същия начин материалното проявление не може да се развива, ако Върховната душа, Кр̣ш̣н̣а, не влезе в него. Както се казва в Суба̄ла Упаниш̣ад – пракр̣тй-а̄ди-сарва-бхӯта̄нтар-я̄мӣ сарва-шеш̣ӣ ча на̄ра̄ян̣ах̣: Върховната Божествена Личност съществува като Свръхдуша във всички проявени вселени.
Troch puruṣa-avatārov opisuje nielen Śrīmad-Bhāgavatam, no aj Sātvata-tantra: viṣṇos tu trīni rūpāṇi puruṣākhyāny atho viduḥ: „Najvyššia Božská Osobnosť sa v tomto hmotnom stvorení manifestuje v troch podobách: ako Kāraṇodakaśāyī Viṣṇu, Garbhodakaśāyī Viṣṇu a Kṣīrodakaśāyī Viṣṇu.“ Mahā-Viṣṇa alebo Kāraṇodakāśāyī Viṣṇa opisuje Brahma-saṁhitā (5.47): yaḥ kāraṇārṇava-jale bhajati sma yoga-nidrām: „Najvyšší Pán, Kṛṣṇa, príčina všetkých príčin, leží v kozmickom oceáne ako Mahā-Viṣṇu.“ Najvyššia Božská Osobnosť je teda počiatkom vesmíru, udržovateľom vesmírného stvorenia a koncom všetkých energií.
В Шрӣмад Бха̄гаватам има описание на трите пуруш̣а-авата̄ри. Те са описани и в Са̄твата тантра. Виш̣н̣ос ту трӣн̣и рӯпа̄н̣и пуруш̣а̄кхя̄н̣й атхо видух̣ – в това материално проявление Върховната Божествена Личност се разгръща в три аспекта – като Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и Кш̣ӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Маха̄-виш̣н̣у, тоест, Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, е описан в Брахма сам̇хита̄ (5.47): ях̣ ка̄ран̣а̄рн̣ава-джале бхаджати сма йога-нидра̄м – Върховният Бог, Кр̣ш̣н̣а, причината на всички причини, лежи в космичния океан като Маха̄-виш̣н̣у. Така Върховната Божествена Личност е началото на тази Вселена, поддръжникът на проявленията в нея и краят на цялата енергия.