Skip to main content

Глава 24

Глава 24

Разорвать узы привязанности

Разсичане възела на привързаността

атха виш́веш́а виш́ва̄тман
виш́ва-мӯрте свакешу ме
снеха-па̄ш́ам имам̇ чхиндхи

др̣д̣хам̇ па̄н̣д̣ушу вр̣шн̣ишу
атха вишвеша вишва̄тман
вишва-мӯрте свакеш̣у ме
снеха-па̄шам имам̇ чхиндхи
др̣д̣хам̇ па̄н̣д̣уш̣у вр̣ш̣н̣иш̣у

О владыка Вселенной, о душа мироздания и олицетворение вселенской формы, разруби же узел моей привязанности к родным — к Пандавам и Вришни.

О, господарю на вселената, Ти си душата на вселената и олицетворението на вселенската форма, моля те, разсечи възела на привързаността ми към роднините – Пандавите и Вршните.

Шримад-Бхагаватам, 1.8.41

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.41

Чистые преданные стыдятся просить у Господа что-либо для самих себя. Однако те из них, кто связан узами семейных отношений, иногда вынуждены просить у Господа помощи. Шримати Кунтидеви сознавала это и потому молила Господа разрубить узел ее привязанности к родственникам — Пандавам и Вришни. Пандавы были ее сыновьями, а Вришни принадлежали к роду ее отца. Кришна приходился родственником и той и другой семье. Члены обеих семей нуждались в помощи Кришны, потому что были Его преданными и во всем полагались только на Него. Шримати Кунтидеви желала, чтобы Шри Кришна остался с ее сыновьями, Пандавами, но если бы Он сделал это, то ее родственники по отцу лишились бы возможности общения с Кришной. Все эти привязанности волновали ум Кунти, поэтому она хотела разрубить узел своих привязанностей.

Един чист предан на Бога се срамува да иска от него нещо за себе си. Но понякога семейните са принудени да молят Бога за помощ, защото са оковани от семейните си привързаности. Шримати Кунтӣдеви съзнавала добре тази истина и затова молела Бога да разсече възела на привързаността ѝ към собствените ѝ роднини – Пандавите и Вршните. Пандавите са собствените ѝ синове, а Вршните са роднините на баща ѝ. Кришна имал роднински връзки и с двете фамилии. Те винаги се молили за помощта на Бога, защото били напълно отдадени и изцяло се уповавали на него. Шримати Кунтӣдеви искала Кришна да остане с Пандавите, синовете ѝ, но по този начин домът на баща ѝ щял да се лиши от това благо. Тези пристрастия вълнували сърцето ѝ и затова тя желаела да разсече възела на привързаностите си.

Чистый преданный разрубает сковывающие его узы привязанности к семье и расширяет свою деятельность в преданном служении на благо всех заблудших душ. Яркий пример тому — шестеро Госвами, которые последовали за Господом Чайтаньей. Все они принадлежали к самым просвещенным, культурным и богатым семьям из высших каст, но ради блага остальных людей покинули свои уютные дома и стали нищими странниками. Отказаться от семейных привязанностей — значит расширить поле своей деятельности. Без этого невозможно стать настоящим брахманом, царем, общественным деятелем или преданным Господа. Верховный Господь показал это личным примером, играя роль идеального царя. Чтобы продемонстрировать качества такого царя, Шри Рамачандра разрубил узел привязанности к Своей любимой жене.

Един чист предан разсича ограничаващите го възли на привързаност към семейството и разширява дейностите си в преданото служене за благото на всички забравени души. Типичен пример за това са шестимата Госвами, които следвали пътя на Бог Чайтаня. Те произхождали от най-образовани, богати и културни семейства от висшите касти, но за доброто на обикновените хора напуснали уютните си домове и станали хора, които се прехранват, събирайки милостиня. Да отсечеш всички семейни привързаности означава да разшириш полето на своите дейности. Без това никой не може да стане достоен бра̄хман̣а, цар, обществен водач или предан на Бога. Върховният Бог показал това със собствения си пример в ролята на съвършен цар. Шри Рамачандра разсякъл възела на привързаността си към любимата жена, за да покаже качествата на съвършен цар.

Такие личности, как брахман, преданный, царь или общественный деятель, выполняя свои обязанности, должны мыслить широко. Сознавая это, а также свою слабость, Шримати Кунтидеви молит Господа освободить ее от пут семейных привязанностей. Она называет Господа владыкой Вселенной, обладателем вселенского разума, указывая на то, что Он всемогущ и способен рассекать тугие узлы семейных привязанностей. Иногда Господь из особой симпатии к слабому преданному избавляет его от привязанности к семье силой обстоятельств, создаваемых Его всемогущей энергией. Так Он побуждает преданного полностью положиться на Него и тем самым помогает ему вернуться к Богу.

Личности като бра̄хман̣ите, преданите, царете или обществените водачи трябва да имат извисени умове и да изпълнява задълженията си по съответстващия им начин. Шримати Кунтӣдеви знаела това и понеже била слаба, се молела да се освободи от робството на семейните привързаности. Тук Богът е наречен господар на вселената или господар на вселенския разум, което означава, че Той е всемогъщ и е способен да разсече здравия възел на семейните привързаности. Затова понякога, поради особеното си влечение към някой не много устойчив предан, Богът чрез всемогъщата си енергия подрежда обстоятелствата в живота му така, че го избавя от привързаността му към семейството. С това Той го принуждава да се остави изцяло в негови ръце и така разчиства пътя му обратно към Бога.

В роду Пандавов Кунти была женой царя Панду и матерью пятерых Пандавов, а род Вришни был родом ее отца. Обычно женщина привязана и к родственникам родителей, и к родственникам мужа, поэтому Кунти молит Кришну: «Я всего лишь женщина, а женщины, как правило, привязаны к своим родным. Прошу Тебя, освободи меня от этой привязанности, чтобы я целиком могла предаться Тебе. Без Тебя и семья родителей, и родные мужа ничего не стоят, а моя привязанность к ним — не более чем иллюзия. Я хочу быть привязанной к Тебе». Вот что такое бхакти.

Кунтӣ е дъщеря в семейството на Вршните, съпруга и майка в семейството на Пандавите. Обикновено една жена има привързаност към семейството на баща си и към семейството на съпруга си. Затова Кунтӣ моли Кришна: „Аз съм жена, а жените обикновено са привързани към своите семейства, затова, моля те, бъди милостив и отсечи тези привързаности, защото искам да бъда напълно привързана към теб. Без теб и двете семейства нямат стойност. Аз съм лъжливо обвързана с тези семейства, но истинската ми цел в живота е да бъда привързана към теб.“ Това е бхакти.

Обладать бхакти — значит освободиться от привязанностей к материальному миру и направить свою привязанность на Кришну. Наша жизнь немыслима без привязанностей, но для того, чтобы привязаться к Кришне или встать на путь преданного служения Ему, нам надо отказаться от мирских привязанностей.

Бхакти означава човек да стане свободен от привързаностите в този материален свят, а вместо това, да стане привързан към Кришна. Човек не може да бъде независим, той трябва да бъде привързан към нещо, но за да се привърже към Кришна или да започне предано служене към Бога, човек трябва да се откаже от материалните привързаности.

Обычно люди обращаются к Кришне, чтобы еще туже затянуть узел привязанности к миру. «Господи! — молят они. — Дай нам хлеб наш насущный». Привязанные к материальному миру, они, чтобы выжить в нем и сохранить положение, выпрашивают у Бога мирские блага. Это и есть материальные привязанности. И хотя в некотором смысле нет ничего дурного в том, что люди, желая укрепить свое положение в материальном мире, обращаются за помощью к Богу, строго говоря, это нежелательно. Нужно избавляться от мирских привязанностей, а не поклоняться Богу в надежде приумножить свои богатства в этом мире. Чтобы заниматься бхакти-йогой, надо учиться самоотречению.

Хората обикновено отиват при Кришна, търсейки поддръжка за своята привързаност към този материален свят. „О, Боже – молят се те, – дай ни хляба наш насъщен!“ Те имат привързаност към този материален свят и за да живеят в него, те се молят за материални блага, така че да могат да поддържат своето статукво. Това се нарича материална привързаност. Въпреки че в известен смисъл е добре, че хората отиват при Бога, за да осигурят материалното си положение, всъщност това не е желателно. Човек обожава Бога, за да се чувства удобно в материалния свят, но вместо това трябва да се освободи от материалните си привързаности. Следователно, практикувайки бхакти йога, ние трябва да станем непривързани.

Привязанности являются причиной наших страданий, и они же побуждают нас стремиться к бесчисленным материальным вещам, а Кришна дает нам возможность наслаждаться ими. Но это, разумеется, надо заслужить. Сначала заслужить, потом желать. Предположим, я хочу стать царем, но стану я им лишь тогда, когда совершу достаточно много благих дел.

Нашето страдание се дължи на нашата привързаност. Тъй като ние сме материално привързани, желаем толкова много неща. Кришна ни дава възможност да се насладим на каквито искаме материални удобства. Разбира се, човек трябва да заслужи това. Първо трябва да заслужи, след това трябва да желае. Да предположим, че аз искам да стана цар. Трябва да имам благочестиви дейности, които стоят зад мен, така че да мога да стана цар.

Кришна может дать нам все что угодно, даже мукти, освобождение, однако бхакти — это особый дар, ибо, давая преданному бхакти, Кришна позволяет ему завоевать Себя и становится орудием в руках бхакты, хотя Кришна — самый могущественный. Радхарани, символ совершенства в бхакти, настолько сильна, что подчинила Себе Кришну. Поэтому вайшнавы ищут прибежище в сени лотосных стоп Радхарани, ибо, если Она представит преданного Кришне: «Посмотри, вот достойный преданный», Кришна не сможет не принять его.

Кришна може да ни даде каквото искаме, дори мукти, освобождение, но бхакти е специален дар, защото, когато дава бхакти на някого, Той става подчинен на предания и се превръща в инструмент в неговите ръце, въпреки че е върховно могъщ. Радхарани, символ на най-висшата бхакти, е толкова силна, че е подчинила Кришна. Затова вайшнавите приемат подслон в лотосовите нозе на Радхарани. Когато Тя препоръча някого: „О, тук има един твой прекрасен предан, Кришна ще го приеме.“

Чтобы стать преданным Господа, надо очистить сердце от всех материальных привязанностей. Это качество называют вайрагьей. Сарвабхаума Бхаттачарья, став учеником Шри Чайтаньи Махапрабху, воспел Ему хвалу в сотне стихотворений. Два его стиха приведены в «Чайтанья-чаритамрите», и в одном из них сказано:

За да стане предан на Бога, човек трябва да бъде напълно освободен от всички материални привързаности. Тази квалификация се нарича ваира̄гя. Когато станал ученик на Шри Чайтаня Махапрабху, Сарвабхаума Бхаттачаря написал стотина стихове в негова възхвала. Два от тях са споменати в Чайтаня Чарита̄мр̣ита. Един от тях гласи:

ваира̄гйа-видйа̄-ниджа-бхакти-йога-
ш́икша̄ртхам эках̣ пурушах̣ пура̄н̣ах̣
ш́рӣ-кр̣шн̣а-чаитанйа-ш́арӣра-дха̄рӣ

кр̣па̄мбудхир йас там ахам̇ прападйе
ваира̄гя-видя̄-ниджа-бхакти-йога-
шикш̣а̄ртхам еках̣ пуруш̣ах̣ пура̄н̣ах̣
шрӣ-кр̣ш̣н̣а-чайтаня-шарӣра-дха̄рӣ
кр̣па̄мбудхир яс там ахам̇ прападйе

«Я отдаю себя на милость Верховной Личности Бога, Шри Кришны, который нисшел на землю в образе Господа Чайтаньи Махапрабху, чтобы открыть нам истинное знание, науку преданного служения Ему и отречения от всего, что вредит сознанию Кришны. Он пришел сюда, ибо Он — океан божественной милости, и я, вручая себя Ему, припадаю к Его лотосным стопам» (Ч.-ч., Мадхья, 6.254). С этой молитвой Сарвабхаума Бхаттачарья обратился к Верховной Личности Бога, который пришел в образе Чайтаньи Махапрабху, желая научить людей тому, как обрести знание, отрешиться от всего мирского и стать чистым преданным Кришны.

„Нека да приема подслон при Бога, Върховната Личност, Кришна, който е дошъл във формата на Бог Чайтаня Махапрабху, за да ни научи на истинското знание за преданото служене и изоставянето на всичко, което не помага на съзнанието за Кришна. Той е дошъл, защото е океан от трансцендентална милост. Нека да се отдам на лотосовите му нозе.“ (Чайтаня Чарита̄мр̣ита, Мадхя 6.254) Така Сарвабхаума Бхаттачаря предложил своята молитва на Бога, Върховната Личност, който бил приел формата на Чайтаня Махапрабху, само за да научи хората как да развиват знание, да станат непривързани и да бъдат чисти предани на Кришна.

Когда Чайтанье Махапрабху было всего двадцать четыре года, Он отрекся от мира и принял санньясу, оставив любящую красавицу-жену и преданную Ему мать. Ведя семейную жизнь, Чайтанья Махапрабху пользовался таким почетом и уважением, что с невообразимой легкостью сумел сплотить вокруг Себя тысячи людей и возглавил движение гражданского неповиновения. Его чтили жители Надии, города, в котором Он жил, Он обладал удивительной красотой, и тем не менее Он оставил Свою молодую, верную и красивую жену, любящую мать, оставил Свое положение — отказался от всего. Вот что такое вайрагья, самоотречение.

Когато Чайтаня Махапрабху бил само на двадесет и четири или двадесет и пет години, имал мила, красива съпруга и предана, любяща майка, но въпреки това Той се отказал от всичко и приел сання̄са, ордена на отречението от света. Когато Чайтаня Махапрабху бил гр̣хастха, семеен, той е бил толкова почитан, че само с движението на пръстта си е бил в състояние да привлече хиляди хора към своето движение за гражданско неподчинение. В Надия, града, където е живял, Той е бил много уважаван, а дори и физически Той е бил много привлекателен. И все пак Той се отказал от своята млада, вярна и красива жена, от своята привързана майка, своята позиция, и всичко останало. Това се нарича ваира̄гя, себеотрицание.

Если тот, у кого ничего нет, заявляет: «Я отрекся от всего», — какой смысл в его отречении? Отречение имеет смысл тогда, когда человеку есть от чего отречься. И самоотречение, которое явил Чайтанья Махапрабху, не знает себе равных. Никто другой не смог бы оставить такой счастливый семейный очаг, такие почести, такую любовь и привязанность матери, жены, друзей и учеников. Ведь Чайтанью Махапрабху почитал даже Адвайта Прабху, годившийся Ему в отцы. Но Чайтанья Махапрабху отказался от всего этого. Почему? Чтобы научить самоотречению нас (а̄пани а̄чари’ прабху джӣвере ш́икха̄йа). Он на собственном примере показал миру, что значит отречься от всего и стать преданным Кришны. Поэтому, когда Рупа Госвами оставил пост министра и встретился в Праяге с Чайтаньей Махапрабху, он пал перед Ним ниц и произнес такую молитву:

Ако някой, който няма никакво притежание каже: „Аз се отрекох от всичко“ – какъв е смисълът на неговото отречение? Но ако някой има нещо и след това се откаже от него, отказът му има смисъл. Така че отречението на Чайтаня Махапрабху е неповторимо. Никой друг не може да изостави такъв щастлив дом, толкова уважение и привързаност от майка, съпруга, приятели и ученици. Дори Адвайта Прабху, въпреки че е бил на възрастта на бащата на Чайтаня Махапрабху, го почитал. И все пак Шри Чайтаня Махапрабху се отказал от всичко това. Защо? Просто за да ни научи (а̄пани а̄чари прабху джӣвере шикха̄я). Той лично научи целия свят как човек трябва да стане непривързан и предан на Кришна. Ето защо, когато Рӯпа Госва̄мӣ напуснал поста си на министър от правителството и се срещнал с Чайтаня Махапрабху в Праяга, той паднал в почитание пред него и предложил тази молитва:

намо маха̄-ваданйа̄йа
кр̣шн̣а-према-прада̄йа те
кр̣шн̣а̄йа кр̣шн̣а-чаитанйа-

на̄мне гаура-твише намах̣
намо маха̄-ваданя̄я
кр̣ш̣н̣а-према-прада̄я те
кр̣ш̣н̣а̄я кр̣ш̣н̣а-чайтаня
на̄мне гаура-твиш̣е намах̣

«Ты самый великодушный, — говорил он, — ибо Ты каждому даришь любовь к Кришне».

Ти си най-великодушният – се молил той, – Ти даряваш на всеки любовта към Кришна.

Обрести любовь к Кришне совсем не просто, поскольку она пленяет Самого Кришну. Но Чайтанья Махапрабху раздавал любовь к Кришне каждому. Он одарил ею даже двух пьяниц, Джагая и Мадхая. Поэтому Нароттама дас Тхакур пел:

Не е лесно да се получи любовта към Бога, защото с тази любов може да се спечели Кришна, но Чайтаня Махапрабху дава тази любов към Кришна на всеки, който и да е той, дори и на двамата пияници Джагай и Мадхай. Затова Нароттама даса Тхакура пее:

дӣна-хӣна йата чхила   хари-на̄ме уддхарила,
          та̄’ра са̄кшӣ джага̄и-ма̄дха̄и
дӣна-хӣна ята чхилахари-на̄ме уддхарила,
та̄'ра са̄кш̣ӣ джага̄и-ма̄дха̄и

«Чайтанья Махапрабху так великодушен: Он дарит спасение любому грешнику, позволяя ему петь мантру Харе Кришна. Пример тому — Джагай и Мадхай». В те времена спасение обрели только два великих грешника — Джагай и Мадхай, — но сейчас милостью Чайтаньи Махапрабху многие Джагаи и Мадхаи прислушиваются к Его словам и встают на путь спасения. Когда Чайтанья Махапрабху доволен, Он дарует кришна-прему, любовь к Кришне. Он дает ее каждому, независимо от того, достоин человек этого или нет. Ведь раздающий милостыню волен давать ее всякому.

Чайтаня Махапрабху е толкова великодушен, че освобождава всички грешни хора просто като им позволява да възпяват Харе Кришна мантра. Доказателството за това са Джагай и Мадхай. По това време Джагай и Мадхай са били единствени, но сега има толкова много Джагай и Мадхай и по милостта на Чайтаня Махапрабху и неговото учение те получават освобождение. Ако Чайтаня Махапрабху е удовлетворен, Той може да даде кр̣ш̣н̣а-према, любовта към Бога на всеки, независимо от квалификацията на това лице. Ако някой дава милостиня, той избира когото и да е.

Без милости Чайтаньи Махапрабху постичь Кришну необычайно трудно. Манушйа̄н̣а̄м̇ сахасрешу каш́чид йатати сиддхайе (Б.-г., 7.3): из многих миллионов людей едва ли один стремится достичь духовного совершенства. Люди просто работают, как вьючные животные, и не знают, в чем совершенство человеческой жизни. А оно заключается только в познании Кришны, иначе человек ничем не отличается от животного. Если человек не обладает сознанием Кришны, если он не знает, кто такой Кришна, он ничем не лучше животного. Но Чайтанья Махапрабху проявил снисхождение к падшим душам этой эпохи: «Повторяйте Харе Кришна маха-мантру, и вы обретете спасение». В этом особое снисхождение, которое оказал нам Чайтанья Махапрабху (кӣртана̄д эва кр̣шн̣асйа мукта-сан̇гах̣ парам̇ враджет — Бхаг., 12.3.51).

Без милостта на Чайтаня Махапрабху да разбереш Кришна е много, много трудно. Мануш̣я̄н̣а̄м̇ сахасреш̣у кашчид ятати сиддхайе (Бхагавад-гӣта̄ 7.3): от милиони хора, едва ли някой се опитва да направи живота си духовно успешен. Хората просто работят като животни без да знаят как да постигнат успех в човешкия живот. Животът на човек е успешен, когато човек разбере Кришна, в противен случай човек остава животно. Всеки, който не е в Кришна съзнание и не знае кой е Кришна, не е по-добър от животно. Но Чайтаня Махапрабху направил тази отстъпка за падналите души от тази епоха: „Просто възпявайте Харе Кришна маха̄-мантра и ще бъдете освободени.“ Това е специална отстъпка на Чайтаня Махапрабху – кӣртана̄д ева кр̣ш̣н̣ася мукта-сан̣гах̣ парам̇ враджет – Шрӣмад Бха̄гаватам (12.3.51).

Необходимо учитывать, что Кунти была необычной преданной. Она состояла в родстве с Кришной, и потому Кришна подошел к ней, желая выразить почтение. Но она говорила: «Кришна, я так привязана к двум семьям — к семье своих родителей и к родственникам мужа. Избавь меня, пожалуйста, от этой привязанности». Так она на собственном примере показала нам необходимость отречения от общества, дружбы и любви, от всего того, что мешает нам вырваться из плена мирского бытия.

И така, Кунтӣ не е обикновена предана. Тя е станала една от най-близките на Кришна и затова Кришна е дошъл, за да ѝ отдаде почитания. Но въпреки това тя казва: „Кришна, аз съм привързана към две семейства – семейство на баща ми и семейството на съпруга ми. Моля те, помогни ми да се освободя от тази привързаност.“ По този начин тя казва, че човек трябва да е непривързан към обществото, приятелството и любовта, всичко, което ни оплита.

Пока я считаю, что принадлежу к такой-то семье, нации, религии или расе, я не смогу обрести сознание Кришны. Пока человек считает себя американцем, индийцем, негром, членом той или иной семьи, сыном или дочерью своего отца и матери, женой своего мужа или мужем своей жены, он находится в плену мирских обозначений. Я — душа, а все эти названия относятся к телу, но я — не тело. Вот главное, что нужно понять. Если я не являюсь телом, могу ли я быть чьей-то матерью или отцом? Верховный отец и мать — это Кришна. Мы же, как актеры на сцене, только играем роли отцов, матерей, сестер и братьев. Майя, материальная природа, заставляет нас плясать под свою дудку, приговаривая: «Вот твоя семья, а вот твой народ». И мы танцуем, как дрессированные обезьяны.

Докато мисля: „Аз принадлежа на това семейство, аз принадлежа на тази нация, аз принадлежа на тази религия, аз принадлежа на този цвят“ и така нататък, не съществува възможност да стана Кришна осъзнат. Докато човек мисли, че е американец, индиец или африканец, че принадлежи на това или на онова семейство, че е баща, майка, съпруг или съпруга на този или онзи човек, той е подложен на материалните обозначения. Аз съм духовна душа и всички тези обозначения са част от тялото, но аз не съм това тяло. Това е същността. Ако аз не съм това тяло, тогава чий баща или чия майка съм аз? Върховният баща, както и майка е Кришна. Ние просто играем ролята на баща, майка, сестра или брат, така както е на сцената. Ма̄я̄, материалната природа, ни кара да танцуваме, казвайки ни: „Ти принадлежиш на това семейство и на тази нация.“ По този начин ние танцуваме като маймуни.

В «Бхагавад-гите» (3.27) сказано:

В Бхагавад-гӣта̄ (3.27) се казва:

пракр̣тех̣ крийама̄н̣а̄ни
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарваш́ах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄

карта̄хам ити манйате
пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте

Поскольку живое существо соприкасается с той или иной материальной гуной, природа заставляет его действовать соответствующим образом, и потому оно думает: «Я — это» или «Я — то». Эти сведения, изложенные в «Бхагавад-гите», являют собой основу духовного самопознания, которые приводят человека к освобождению.

Този стих показва, че тъй като живото същество е свързано с определени качества на природата, природата го кара да танцува според тези качества и по този начин човек си мисли: „Аз съм това или онова.“ Тази истина, представена в Бхагавад-гӣта̄ е основният принцип на разбиране и тя ще даде на човека свобода.

Самые важные знания — это те, что позволяют нам избавиться от телесных представлений о жизни, но, к сожалению, ученые, философы, политики и другие так называемые лидеры общества сбивают людей с толку, развивая в них еще бо́льшую привязанность к телу. Живое существо может обрести сознание Кришны лишь в человеческой форме жизни, но мошенники и негодяи лишают людей такой возможности, прельщая их телесными названиями. Вот почему мы считаем таких людей злейшими врагами человеческой цивилизации.

Най-важното знание е това, което дава възможност на човек да стане свободен от телесната представа за живота, но за съжаление учените, философите, политиците и други, така наречени лидери, объркват хората, така че те да станат по-привързани към тялото. Това е човешкият живот, който предлага възможност на хората да развият своето Кришна съзнание, но тези негодници лишават хората от тази възможност, съблазнявайки ги с телесни обозначения и заради това те са най-големите врагове на човешката цивилизация.

Живое существо получает тело человека, пройдя через 8 400 000 видов жизни — от обитателей вод к растениям, потом к деревьям, насекомым, птицам, млекопитающим и т. д. Люди не знают, каким будет следующий этап их эволюционного развития, но о нем говорится в «Бхагавад-гите» (9.25): йа̄нти дева-врата̄ дева̄н. На следующем этапе своего развития живое существо, если пожелает, может отправиться на высшие планеты. Но людям ничего не известно об этих планетах, хотя каждую ночь они видят усыпанное планетами и звездами небо. Из шастр, ведических писаний, мы узнаём, что уровень наслаждения на высших планетах во много раз выше земного. Здесь мы можем прожить от силы сто лет, но обитатели высших планет живут так долго, что мы не в силах даже сосчитать. В «Бхагавад-гите» (8.17), например, указана продолжительность жизни Брахмы, обитающего на высшей планете вселенной: сахасра-йуга-парйантам ахар йад брахман̣о видух̣. Пользуясь нашими цифрами, мы едва ли сможем рассчитать продолжительность даже половины дня из жизни Брахмы. Но и Брахме приходится умирать. Какой бы долгой ни была наша жизнь, в материальном мире она все равно оборвется. Тем не менее, подготовив себя соответствующим образом, можно добраться до высших планет или отправиться на Питрилоку и встретить там своих предков, если они, конечно, удостоились жизни на ней. Или же можно остаться здесь, на Земле. А можно стать преданным Кришны и достичь Его обители (йа̄нти мад-йа̄джино ’пи ма̄м).

Живото същество получава човешкото тяло след като премине през 8 400 000 форми на живот – от форми, живеещи във водата, през растенията, а след това дърветата, насекомите, птиците, животните и т.н. Сега, хората не знаят каква е следващата стъпка в еволюцията, но това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (9.25): я̄нти дева-врата̄ дева̄н. Като следваща стъпка в еволюцията, ако желае, човек може да премине към по-висша планетарна система. Въпреки че всяка вечер хората виждат толкова много планети и звезди, те не знаят нищо за тези по-висши планети. Но от ша̄стра, ведическата литература можем да разберем, че материалните удобства на тези планетарни системи са на много, много по-високо ниво от тези на нашата планета. Тук ние можем да живеем в продължение на най-много сто години, а продължителността на живот на по-висшите планетарни системи е невъзможно да изчислим. Животът на Брахма, който се намира на най-висшата планета, се обяснява в Бхагавад-гӣта̄ (8.17): сахасра-юга-парянтам ахар яд брахман̣о видух̣. Ние не можем да изчислим дори дванадесет часа от живота на Брахма с нашите математически познания, но дори Брахма трябва да умре. Въпреки че човек може да има дълъг живот, никой не може да живее вечно в този материален свят, но ако човек подготви себе си, той може да отиде на по-висшите планетарни системи или по подобен начин може да отиде на Питралока. Там човек може да срещне нечии предци, ако те са били допуснати да отидат там. По същия начин, ако желае, човек може да остане тук, на земята или я̄нти мад-я̄джино 'пи ма̄м – ако някой стане предан на Кришна, може да отиде при него.

Можно отправиться в ад, можно попасть в рай, а можно вернуться домой, к Богу, — все зависит от нашего желания. Поэтому разумный человек рассудит так: «Если я должен готовиться к будущей жизни, почему бы мне не подготовить себя к возвращению домой, к Богу?» Когда наше нынешнее тело прекратит свое существование, нам придется получить другое тело. О том, какое тело мы получим, сказано в «Бхагавад-гите» (14.18). Ӯрдхвам̇ гаччханти саттва-стха̄х̣: те, кто находится под влиянием гуны благости и избегает четырех видов греха, проведут следующую жизнь на высших планетах. Если человек следует четырем регулирующим принципам и тем самым избегает греховных поступков, то, даже не став чистым преданным Господа, он останется в гуне благости и получит возможность жить на райских планетах. Вот в чем предназначение человеческой жизни. Если же мы, словно кошки и собаки, живем только для того, чтобы есть, спать, совокупляться и обороняться, наша жизнь пройдет напрасно и мы упустим свой шанс.

Човек може да отиде в ада, човек може да отиде в рая или да се върне у дома, обратно при Бога – както желае. Ето защо един интелигентен човек трябва да мисли: „Ако трябва да се подготвя за следващия си живот, защо да не се подготвя да се прибера у дома, обратно при Бога?“ Със сегашното ни тяло ще бъде свършено, а след това ще трябва да приемем друго тяло. Какъв вид тяло човек ще получи е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (14.18): ӯрдхвам̇ гаччанти саттва-стха̄х̣ – тези, които са в гуната на доброто и избягват четирите принципа на греховен живот, в следващия си живот ще живеят на по-висша планетарна система. Дори ако човек не стане чист предан на Бога, но следва регулиращите принципи за избягване на греховен живот, той ще остане в гуната на доброто и ще получи отново тази възможност. Човешкият живот е предназначен за това. Но ако ние пропиляваме живота си, живеейки като кучета и котки, хранейки се, спейки, размножавайки се и защитавайки се, тогава ще загубим тази възможност.

Но невежды не знают об этом. Они не верят в жизнь после смерти. В России один ученый, профессор Котовский, сказал мне: «Свамиджи, со смертью тела всему приходит конец». Он — известный ученый, а заявляет такие вещи. Такие люди могут выдавать себя за ученых и философов, но на самом деле они не обладают знанием и обманывают других. Все это очень печально, и потому я обращаюсь к участникам Движения сознания Кришны: бросьте вызов этим мошенникам, которые обманывают все человечество, развенчайте их теории. У людей не должно складываться впечатление, будто преданные Кришны — банальные сентименталисты. Напротив, они — величайшие философы и величайшие ученые.

Негодниците обаче не знаят това. Те не вярват, че има следващ живот. В Русия професор Котовски ми каза: „Свамиджи, след като тялото умре, всичко умира.“ Той е голям професор, но все пак твърди това. Такива хора могат да се представят като учени и философи, но всъщност те не знаят нищо и просто заблуждават другите. Това е най-тъжното нещо и затова аз искам от членовете на движението за Кришна съзнание да оспорят и да победят тези негодници, които подвеждат цялото човешко общество. Хората не трябва да мислят, че преданите на Кришна са просто сантименталисти. Напротив, те са най-великите философи и най-великите учени.

У Кришны две заботы: паритра̄н̣а̄йа са̄дхӯна̄м̇ вина̄ш́айа ча душкр̣та̄м — защитить садху, преданных, и уничтожить демонов. Кришна взял под Свою защиту Пандавов и Вришни, поскольку те были Его преданными, и убил таких демонов, как Камса, Агхасура и Бакасура. Из двух Его занятий основным было уничтожение демонов. Если проследить, сколько времени Кришна посвятил уничтожению демонов, а сколько — защите преданных, можно обнаружить, что большую часть времени Он уделял уничтожению демонов. Подобно этому, те, кто обладает сознанием Кришны, тоже должны уничтожать врага, но не оружием, а логикой, аргументами и знанием. Общаясь с демоном, необходимо с помощью логики и аргументов уничтожить его демонические наклонности и превратить его в преданного, в благонравного человека. В нынешнюю эпоху, в Кали-югу, люди и без того несчастны, поэтому уничтожать их физически было бы слишком жестоко. Надо воевать с помощью доводов, доказательств и научного духовного мировоззрения.

Кришна има две неща, които трябва да свърши: паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м̇ вина̄ша̄я на душ̣кр̣та̄м – да защити са̄дху, преданите и да убие демоните. Кришна даде защита на Пандавите и Вршните, защото те са предани, а също така уби демони като Камса, Агхасура и Бакасура. От двата ангажимента убиването на демоните беше негово основно занимание. Ако видим колко време Той отделя на убийството на демоните и колко време да защитава преданите, ние ще видим, че отделя повече време, за да убива. По същия начин, тези, които са в Кришна съзнание също трябва да убиват – не с оръжие, а с логика, с мотиви и със знание. Ако човек е демон, ние можем да използваме логика и аргументи, за да убием демоничните му наклонности и да го превърнем в предан, в светец. Особено в настоящата епоха, Кали-юга, хората са ограбени и нещастни, затова физическото убийство е твърде жестоко за тях. Те трябва да бъдат убити с доводи, разсъждения и научно духовно разбиране.

Кунти называет Кришну вишвешей, повелителем вселенной (виш́ва значит «вселенная», а ӣш́а — «господин» или «повелитель»). Все процессы во вселенной необычайно слаженны: вовремя восходит солнце и сменяют друг друга времена года, в положенный срок плодоносят деревья и распускаются цветы. Ни в чем не бывает сбоя. Но разве возможно такое без повелителя? Попав на процветающее предприятие, мы сразу понимаем, что его руководитель, директор или менеджер — специалист высокого класса. Точно так же, видя, как четко работает механизм вселенной, мы должны понимать, что за ним стоит совершенный правитель. И кто же Он? «Бхагавад-гита» сообщает, что это Кришна (майа̄дхйакшен̣а пракр̣тих̣ сӯйате са-чара̄чарам). Вот почему Кунти называет Его вишвешей, повелителем вселенной. Людям нравится рассматривать картинки, на которых Кришна обнимает Радхарани, причем оба Они изображены как обычные юноша и девушка. Люди не понимают, кто такой Кришна, и таких недостойных рисунков надо избегать. Кришна — верховный повелитель. Лучше бы они нарисовали, как Кришна управляет вселенной. Такие картины нужнее этих дешевых изображений.

Кунтӣ разглежда Кришна като вишвеша, господар на вселената (вишва означава вселена, а иша означава господар или администратор). Всички процеси във вселената се случват точно навреме. Изгревът на слънцето е точно навреме, сезоните и характерните за тях плодове и цветя се появяват в определения срок. Така че управлението изобщо не е лошо. Но как тези неща стават толкова добре, ако няма контрольор? Ако ние виждаме, че всеки елемент е направен много добре, веднага разбираме, че мениджърът, директорът или управителят на институцията е експерт. По същия начин, ако ние виждаме процесите във вселената да протичат нормално, ние трябва да знаем, че над тях стои добър контрольор. И кой е този контрольор? Този контрольор е Кришна, както е посочено в Бхагавад-гӣта̄ (мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам). Затова Кунтӣ го назовава вишвеша, контрольорът на Вселената. Хората се интересуват само от картинки, на които Кришна прегръща Радхарани, защото те изобразяват отношенията на Радха и Кришна като тези на обикновени момчета и момичета. Те не разбират Кришна. Такива снимки трябва да бъдат избягвани. Кришна е върховният контрольор. Нека да има картини, показващи как Кришна контролира цялата вселена. Този вид картини е необходим, а не тези евтини картинки.

Когда в теле нет жизненной силы, оно не способно двигаться и действовать. Точно так же жизненной силой материального мира, всех вселенных, является Кришна в образе Кширодакашайи Вишну, или Параматмы. Поэтому Кунти называет Кришну вишватмой, душой мироздания. Невежды ничего не знают о том, как мир приходит в движение и как действует вселенная, поэтому они должны изучать «Шримад-Бхагаватам».

Ако в тялото не присъства жизнената сила, тялото не може да се движи или да работи добре. По същия начин, във вселената, космическото проявление, Кришна присъства като жизнена сила – Кширодака-шай Вишну, или Парама̄тма̄. Затова Кунтӣ назовава Кришна вишва̄тма̄, душата на вселената. Негодниците не знаят как този свят се движи и как тази вселена действа и следователно те ​​трябва да се учат от Шрӣмад Бха̄гаватам.

Кунтидеви также называет Кришну вишва-мурти, олицетворением вселенской формы. Когда Арджуна пожелал увидеть вселенский образ Кришны, тот сразу явил ему этот образ. Он — одно из достояний Кришны (вибхути). Но изначальный образ Господа — это двурукий Кришна, играющий на флейте. Поскольку Арджуна, пожелавший увидеть вселенскую форму, был преданным, Кришна показал ее Арджуне, но это не был Его истинный облик. Человек может облачиться в царские одежды, однако свой естественный характер он проявляет у себя дома. Подобно этому, истинный образ Кришны можно увидеть у Него дома, во Вриндаване, а остальные образы являются Его полными экспансиями. Адваитам ачйутам ана̄дим ананта-рӯпам, — сказано в «Брахма-самхите». Он может распространять Себя в миллионы образов (ананта-рӯпам), однако Он един (адваита) и непогрешим (ачйута). Истинный образ Господа — это дви-бхуджа мурали-дхара, двурукий Кришна с флейтой. Поэтому Кунтидеви говорит: «У Тебя есть вселенская форма, но сейчас Ты стоишь передо мной в Своем истинном облике».

Кунтӣдеви се обръща към Кришна също така с думите вишва-мӯрти, персонификация на вселенската форма. Когато Арджуна иска да види вселенската форма на Кришна, Кришна веднага я проявява. Това е още едно от съвършенствата на Кришна (вибхӯти). Изначалната форма на Бога обаче е Кришна с две ръце, който свири на флейта. Тъй като Арджуна е бил предан и искал да види вселенската форма, Кришна му я показа, но това не е неговата действителната форма. Едно лице може да се облече като цар, но неговият истински, естествен вид може да се види, когато той си е у дома. По същия начин, истинската форма на Кришна може да се види у дома му, във Вриндавана, а всички други форми са явяват разширения на неговите пълни части. Както се посочва в Брахма Сам̇хита̄: адваитам ачютам ана̄дим ананта-рӯпам – Той може сам се разшири в милиони и милиони форми (ананта-рӯпам), но Той е и един (адваита) и е непогрешим (ачюта). Истинската му форма, обаче, е двибхуджа муралӣ-дхара – двуръката форма, държаща флейта. Затова Кунтӣдеви казва: „Ти притежаваш вселенска форма, но формата, в която стоиш пред мен, е Твоята истинска.“

«Разруби узел моей привязанности к родным», — молит Господа Кунтидеви. «Мне принадлежит это, мне принадлежит то», — рассуждаем мы, однако все это — моха, иллюзия (джанасйа мохо ’йам ахам̇ мамети). Как она появляется? Она берет начало в естественном влечении между мужчиной и женщиной. Мужчину влечет к женщине, а женщину — к мужчине. Это происходит не только среди людей, но и среди птиц, животных и других существ. Это начало материальной привязанности. Когда мужчина встречает женщину и они соединяются, узел привязанности затягивается еще туже (тайор митхо хр̣дайа-грантхим а̄хух̣). Когда их взаимное влечение возрастает, мужчина и женщина начинают искать жилище, чтобы жить вместе, а потом мужчине приходится зарабатывать деньги. Обустроившись, они заводят детей и принимают у себя друзей, расточающих им похвалы: «Какой уютный у вас дом и какие чудесные дети!» Так мирские привязанности становятся все крепче и крепче.

„Моля те, разсечи възела на привързаността ми към роднините!“ – се моли Кунтӣдеви. Ние мислим: „Това е лично мое, това е лично мое, но това е моха, илюзия (джанася мохо 'иам ахам̇ мамети).“ Как се е появила тази илюзия? С естественото привличане между мъж и жена. Мъжът търси жена, а жената търси мъж. Това се отнася не само за човешкото общество, но също така и за обществото на птиците, животните и така нататък. Това е началото на материалната привързаност. Когато мъжът намери жена и те се съберат, тази привързаност става още по-силно установена (тайор митхо хр̣дая-грантхим а̄хух̣). След това, когато привързаността се засили и достигне някаква степен, мъжът и жената започват да търсят апартамент, в който да живеят заедно и разбира се, мъжът трябва да работи повече, за да печели пари. Когато са се уредили добре, те трябва да имат деца, а също и някакви приятели, които да идват и да ги хвалят: „О, имате такъв хубав апартамент и такива хубави деца.“ По този начин привързаността на човек се засилва.

Поэтому ученикам в первую очередь надо осваивать науку брахмачарьи, которая избавит их от тяги к плотским наслаждениям. По возможности ученик должен избегать подобных глупостей. Если же он не способен вести жизнь брахмачари, то может жениться и стать через некоторое время ванапрастхой, отойти от мирских дел, думая: «Теперь, когда я вволю насладился семейной жизнью, мне лучше уйти из дому». Тогда, стремясь постичь науку самоотречения, он отправляется в места паломничества, и жена сопровождает его как помощница. Спустя два или три месяца он возвращается домой, чтобы убедиться, что у детей все в порядке, и потом снова оставляет дом. С этого начинается самоотречение. Когда оно становится зрелым, человек говорит своей жене: «Оставайся дома и живи с детьми, а я приму санньясу, отрекусь от мира». Это окончательный отказ от мирской жизни. Вся жизнь в ведическом обществе строилась так, чтобы научить людей самоотречению, и потому Кунтидеви просит Кришну: «Избавь меня от привязанности к семье». Таков урок, заключенный в словах Кунтидеви.

Затова образованието на ученика трябва да започне с брахмачария, което означава свобода от сексуална привързаност. Ако той може, трябва да се опита да избегне всички тези глупости. Ако не – може да се ожени, а след това, след известно време да приеме ва̄напрастха – оттегляне от семейния живот. Тогава човек си мисли: „След като се наслаждавах на тази привързаност достатъчно, нека да напусна дома.“ Мъжът започва да пътува до различни места за поклонение, а жена му е с него като асистент. След два или три месеца, той се връща вкъщи, за да види, че децата му са добре и след това отново заминава. Това е началото на отречението. Когато отречението стане напълно, мъжът казва на жена си: „Сега отиди да живееш с децата, аз ще приема сання̄са, степента на отречение.“ Това е краят на привързаността. Целият ведически начин на живот е предназначен за отречение и затова Кунтӣ се моли: „Помогни ми да се откъсна от тази семейна привързаност.“ Това е наставлението на Кунтӣдеви.