Skip to main content

Глава 23

Глава 23

Естественное процветание

Истинско благоденствие

име джана-пада̄х̣ свр̣ддха̄х̣
супакваушадхи-вӣрудхах̣
вана̄дри-надй-уданванто

хй эдханте тава вӣкшитаих̣
име джана-пада̄х̣ свр̣ддха̄х̣
супаквауш̣адхи-вӣрудхах̣
вана̄дри-надюданванто
хй едханте тава вӣкш̣итаих̣

Все эти города и деревни процветают, потому что злаки и травы растут в изобилии, деревья усыпаны плодами, реки полноводны, в горах много минералов и океаны полны богатств. И все это благодаря тому, что их коснулся Твой взгляд.

Всички тези градове и села процъфтяват във всяко едно отношение, защото билките и зърното са в изобилие, дърветата са отрупани с плодове, реките са пълноводни, недрата на планините са пълни с минерали, а океаните – с богатства. И всичко това е защото Ти ги докосна с погледа си.

Шримад-Бхагаватам, 1.8.40

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.40

Благосостояние людей зависит от даров природы, а не от гигантских промышленных предприятий. Индустриальные гиганты — порождение безбожной цивилизации. Они уничтожают в людях стремление к возвышенным целям. Чем больше мы будем развивать такую промышленность, приносящую столько проблем и выкачивающую из человека жизненную энергию, тем более беспокойными и неудовлетворенными будут становиться люди, и лишь немногие смогут жить в роскоши за счет эксплуатации других. Дары природы — зерно, овощи, фрукты, а также реки, горы, богатые драгоценными камнями и прочими минералами, моря, полные жемчуга, — создаются по велению Всевышнего, и в соответствии с Его желанием материальная природа создает их в изобилии, а иногда не создает. По закону природы человек может пользоваться ее божественными дарами и таким образом удовлетворять все свои нужды, не поддаваясь при этом соблазну эксплуатировать материальную природу. Чем больше мы пытаемся ее эксплуатировать, потворствуя своим прихотям и желанию наслаждаться, тем больше запутываемся в последствиях этих попыток. Если у нас вдоволь зерна, фруктов, овощей и трав, зачем содержать бойни и убивать несчастных животных? Человеку нет нужды убивать животных, если у него достаточно зерна и овощей. Разливы рек удобряют поля, которые обеспечивают нас всем в избытке. В горах зарождаются минералы, а в морях — жемчуг. Если у людей достаточно зерна, драгоценных камней и металлов, воды, молока и т. д., зачем им ужасные промышленные предприятия, на которых трудятся несчастные рабочие? Все дары природы мы получаем по милости Господа. Поэтому нам нужно лишь повиноваться законам Господа и, преданно служа Ему, достичь совершенства человеческой жизни. Кунтидеви точно указывает на основу благополучия Пандавов. Она хочет, чтобы Господь был милостив к ним и их царство продолжало процветать.

Благополучието на хората зависи от даровете на природата, а не от гигантските промишлени предприятия. Заводите са продукт на безбожната цивилизация. Те унищожават у хората благородните стремежи към възвишени цели в живота. Колкото повече развиваме тази промишленост, която е източник единствено на неприятности и изсмуква жизнената енергия на човешкото същество, толкова повече сред хората ще се шири безпокойството и неудовлетворението, макар че неколцина биха могли да живеят в разкош с цената на експлоатацията на другите. Природните богатства – зърно и зеленчуци; плодове, реки и планини със скъпоценни камани и минерали; морета, пълни с перли – са създадени по волята на Върховния и по негово желание материалната природа ги произвежда в изобилие или ги ограничава. Според природните закони човешкото същество може да се възползва от тези божествени дарове и да си осигури едно удовлетворяващо го благоденствие без да попада в капана на желанието да ограбва материалната природа и да господства над нея. Колкото повече се опитват да експлоатират природата, за да задоволят прищевките си и желанието си за наслаждение, толкова повече хората ще се заплитат в последиците от тези опити. Ако имат достатъчно зърно, плодове, зеленчуци и подправки, защо трябва да строят кланици и да убиват нещастните животни? Човекът няма да има нужда да убива животни, ако има достатъчно зърно и зеленчуци за ядене. Реките напояват и наторяват полетата, а те раждат повече, отколкото е необходимо. В планините се образуват руди и минерали, а в океаните – скъпоценни камъни. Ако човешката цивилизация разполагаше с достатъчно зърно, минерали, скъпоценни камъни, вода, мляко и пр., на кого биха били нужни тези ужасни промишлени предприятия, които съществуват с цената на труда на неколцина нещастници? Но всички тези природни дарове зависят от милостта на Бога. Следователно това, което трябва да направим, е да се подчиняваме на законите на Бога и чрез предано служене да постигнем съвършенство в човешкия живот. Тези думи на Кунтӣ са актуални и днес. Тя желае Богът да дари Пандавите с милостта си, така че по неговата воля това истинско благоденствие да продължи.

Кунтидеви рассказывает, что у них в царстве злаки растут в изобилии, деревья усыпаны плодами, реки полноводны, в горах много минералов, а океаны полны богатств. Она не говорит, что там процветают промышленные предприятия и скотобойни — ведь они совершенно бесполезны, и люди устроили их, только чтобы создать себе проблемы.

Кунтӣдеви споменава, че зърното е в изобилие, дърветата – пълни с плодове, реките са пълноводни, планините – пълни с минерали и океаните – с богатство, но тя никъде не споменава, че промишлеността и кланиците са преуспяващи. За такива неща можем да кажем, че са глупости, които хората поддържат, за да имат проблеми.

Пользуясь тем, что существует в творении Бога, мы будем счастливы и ни в чем не будем испытывать недостатка. В творении Господа достаточно зерна и трав. Люди могут питаться плодами и зерновыми продуктами, а животные, например коровы, вполне довольствуются травой. Быки помогают человеку вырастить пшеницу и охотно едят то, что остается после ее обработки. Если мы, съев фрукты, оставим кожуру, она пойдет на корм скоту. Так возникает гармония между живыми существами — людьми, животными и растениями, — и центром ее должен быть Кришна. Это и есть ведическая цивилизация: она основана на сознании Кришны.

Ако ние зависим от Божието творение, няма да има недостиг, а просто а̄нанда, блаженство. Божието творение осигурява в достатъчно количество зърно и трева и докато ние се храним със зърното и плодовете, животните, като кравите например, ще пасат тревата. Биковете ще ни помагат да отглеждаме зърно, а те ще приемат само малко, тъй като те са удовлетворени с това, което ние изхвърляме. Ако вземем плодовете и изхвърляме кората, животните ще бъде удовлетворени да приемат тази кора. По този начин, поставяйки Кришна в центъра, ние може да постигнем пълно сътрудничество между дърветата, животните, хората и всички други живи същества. Това е ведическата цивилизация, цивилизацията на Кришна съзнание.

Кунтидеви говорит Господу: «Своим благоденствием мы обязаны тому, что нас коснулся Твой взгляд». Когда мы находимся в храме Кришны и Кришна смотрит на нас, все вокруг преображается. Когда искренние души стремятся стать преданными Кришны, Он по Своей милости предстает перед ними во всей Его роскоши и, бросая на них Свой взгляд, делает их счастливыми и прекрасными.

Кунтӣдеви се моли на Бога: „Това благоденствие се дължи на твоя поглед.“ Когато седим в храма на Кришна, Кришна поглежда към нас и всичко става прекрасно. Когато искрени души се опитват да станат предани на Кришна, Кришна много милостиво се явява пред тях в своето пълно великолепие, хвърля поглед върху тях и те стават щастливи и красиви.

Подобно этому, все материальное творение обязано своим существованием взгляду Господа Кришны (са аикшата). В Ведах сказано, что, бросая взгляд на материю, Господь приводит ее в движение. Когда женщина соединяется с мужчиной, в ее организме начинают происходить изменения, которые приводят потом к беременности и рождению ребенка. Нечто похожее происходит и при сотворении материального мира. Когда Кришна касается взглядом материи, она приходит в движение, «беременеет» и дает жизнь живым существам. Благодаря одному Его взгляду на свет появляются растения, деревья, животные и другие живые существа. Как такое может быть? Никто из нас не скажет: «Стоит мне взглянуть на свою жену, как она становится беременной». Мы на это не способны, но Кришна может все. В «Брахма-самхите» (5.32) сказано: ан̇га̄ни йасйа сакалендрийа-вр̣ттиманти — каждая часть тела Кришны может выполнять функции других его частей. Мы с помощью глаз можем только видеть, а Кришна Своим взглядом может и оплодотворять. Ему не нужно для этого вступать в половые отношения: вполне достаточно одного Его взгляда.

По същия начин, цялото материално творение се дължи на погледа на Кришна (са айкш̣ата). Във Ведите се казва, че Той поглежда материята, като по този начин тя се възбужда. Една жена в контакт с мъж се възбужда и забременява, а след това се раждат деца. Цялото творение следва подобен процес. Кришна просто поглежда материята и така я възбужда, тя забременява и ражда живите същества. Само от погледа му се появяват растенията, дърветата, животните и всички други живи същества. Как е възможно? Никой от нас не може да каже: „Само като погледна съпругата си, тя може да забременее.“ Но ако това е невъзможно за нас, не означава, че е невъзможно за Кришна. В Брахма Сам̇хита̄ (5.32) се казва: ан̣га̄ни яся сакалендрия-вр̣ттиманти – всяка част от тялото на Кришна има и способностите на другите части. С очите си ние можем само да виждаме, но Кришна с поглед може и да опложда. Няма нужда от секс, а просто от поглед – и Кришна може да даде зачатие.

В «Гите» (9.10) Кришна говорит: майа̄дхйакшен̣а пракр̣тих̣ сӯйате са-чара̄чарам — «Под Моим надзором материальная природа дает жизнь всем движущимся и неподвижным существам». Акша значит «глаза», а акшен̣а указывает на то, что все живые существа своим рождением обязаны взгляду Господа. Есть два вида живых существ — движущиеся, например насекомые, животные, люди, и неподвижные — деревья и растения. На санскрите оба вида живых существ называются стхавара-джангама.Все они — порождение материальной природы.

В Бхагавад-гӣта̄ (9.10) Бог Кришна казва: мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам – „По мое ръководство материалната природа ражда всички движещи се и недвижещи се същества.“ Думата акша означава очи, а акшена показва, че всички живи същества се се родили от Божествения поглед. Има два вида живи същества – движещите се същества като насекоми, животни и човешки същества и недвижещи се – като дърветата и растенията. На санскрит тези два вида живи същества се наричат ​​стха̄вара-джангама. И двата вида произлизат от материалната природа.

Разумеется, материя не может породить жизнь, она производит только тело. Подобно матери, от которой получает свое тело ребенок, материальная природа наделяет всех живых существ определенными телами. В течение десяти месяцев тело ребенка формируется из крови и питательных веществ материнского тела, но сам ребенок — не материя, а живое существо. Именно живое существо входит в чрево матери, а мать уже дает все необходимое для формирования его тела. Так устроено природой. Мать может и не знать, как в ее теле формируется другое тело: просто, когда приходит срок, ребенок появляется на свет.

Разбира се, това което произлиза от материалната природа не е живота, а тялото. Живите същества приемат конкретни видове тела от материалната природа точно както детето приема тялото от своята майка. В продължение на десет месеца тялото на детето се развива благодарение на кръвта и хранителните вещества от тялото на майката, но детето е живо същество, а не материя. Истината е, че живото същество е приело подслон в утробата на майката, която осигурява веществата за тялото на това живо същество. Това е закон на природата. Майката не може да знае как от тялото ѝ се създава друго такова, но когато тялото на детето е готово, детето се ражда.

Нельзя сказать, что живое существо рождается. На джа̄йате мр̣йате ва̄, — сказано в «Бхагавад-гите» (2.20). Живое существо не рождается и не умирает. Для нерожденного не существует смерти; умирает только сотворенное, а несотворенное живет вечно. На джа̄йате мр̣йате ва̄ када̄чит, — говорится в «Гите». Када̄чит значит «никогда». Живое существо никогда не рождается. Хотя мы видим, что ребенок появляется на свет, он на самом деле существует всегда. Нитйах̣ ш́а̄ш́вато ’йам̇ пура̄н̣ах̣. Живое существо вечно (ш́а̄ш́вата), оно есть всегда, и возраст его неизмеримо велик (пура̄н̣а). На ханйате ханйама̄не ш́арӣре: не надо думать, что со смертью тела приходит конец и живому существу. Нет, оно продолжает существовать.

Не е вярно, че живото същество се ражда. Както е посочено в Бхагавад-гӣта̄ (2.20): на джа̄яте мряте ва̄ – живото същество нито се ражда, нито умира. Това, което не се ражда, не може да умре; смъртта е предназначена за това, което е сътворено, а това, което не е сътворено не умира. В Гита се казва: на джа̄яте мрияте ва̄ када̄чит. Думата када̄чит означава във всеки един момент. Няма момент, в който живото същество да се е родило. Въпреки че ние можем да видим, че се ражда дете, но всъщност то не се ражда. Нитях̣ ша̄швато 'ям̇ пура̄н̣ах̣. Живото същество е вечно (ша̄швата), винаги е съществувало и е много, много старо (пура̄н̣а). На ханяте ханяма̄не шарӣре – не трябва да се мисли, че когато тялото е унищожено, живото същество също ще бъде унищожено. Не, живото същество ще продължи да съществува.

Как-то раз один мой знакомый, ученый, спросил меня: «Что является доказательством вечности?» На ханйате ханйама̄не ш́арӣре, — говорит Кришна. Когда погибает тело, душа продолжает жить. Это утверждение само по себе — доказательство. Такой вид доказательств называют шрути: доказательство, получаемое на основе того, что услышано от Всевышнего через цепь духовных наставников. Одним из других видов доказательств является, к примеру, логическое доказательство (ньяя-прастхана). Можно познавать мир, опираясь на логику, систему аргументов и философские изыскания. Но, кроме этого, есть метод, именуемый шрути, — доказательства, услышанные от авторитетных наставников, и наконец третий тип доказательств — смрити, или доказательства, выведенные из шрути. «Бхагавад-гита» и Пураны относятся к категории смрити, Упанишады — к шрути, а «Веданта» является ньяей. Из трех видов доказательств особенно важным является шрути-прастхана, свидетельство шрути.

Един приятел, който е учен, ме попита: „Какво е доказателството за вечността?“ Кришна казва: на ханяте ханяма̄не шарӣре – „Душата не е убита, когато тялото е убито.“ Това твърдение само по себе си е доказателство. Този вид доказателство се нарича шрути, доказателството, установена от това, което идва по ученическата последователност на Върховния Бог. Една форма на доказателство е логиката (ня̄я-прастха̄на). Човек може да получи знание посредством логика, аргументи и философски заключения. Но друга форма на доказване е шрути, доказателство, което е чуто от авторитет. Трета форма е смр̣ти, доказателство, получено от смр̣ти. Бхагавад-гӣта̄ и Пура̄н̣ите са смр̣ти, Упаниш̣адите са шрути, а Веда̄нта е ня̄я. От тези три шрути-прастха̄на или доказателството от шрути е особено важно.

Пратьякша, или знание, полученное в процессе чувственного восприятия, лишено всякой ценности, ибо наши чувства несовершенны. Например, каждый день мы видим солнце, и оно представляется нам небольшим диском в несколько сантиметров диаметром, хотя на самом деле Солнце в сотни раз больше Земли. Чего же тогда сто́ят наши глаза? У нас так много органов чувств, с помощью которых мы получаем знания: глаза, уши, нос и другие, но поскольку все они несовершенны, то несовершенно и полученное с их помощью знание. Ученые, познавая мир, опираются на несовершенные органы чувств, поэтому их выводы всегда несовершенны. Один мой ученик, Сварупа Дамодара — он из числа ученых, — спросил своего коллегу, утверждавшего, что жизнь происходит из материи: «Если я дам вам все химические вещества, необходимые для создания жизни, сможете ли вы создать ее?» «Не знаю», — ответил ученый. Это несовершенное знание. Если вы чего-то не знаете, ваши знания несовершенны. Зачем тогда вы беретесь учить? Ведь это обман. Мы считаем так: чтобы достичь совершенства, надо учиться у того, кто сам совершенен.

Пратякш̣а, процесът на получаване на знание чрез директно възприятие, няма никаква стойност, защото сетивата ни са несъвършени. Например, всеки ден виждаме слънцето и го възприемаме точно като малък диск, може би няколко сантиметра в диаметър, но в действителност то е сто пъти по-голямо от Земята. Така че каква стойност има прякото възприятие през очите? Имаме толкова много сетива, чрез които можем да получим знание – очи, уши, нос и така нататък – но тъй като тези сетива са несъвършени, каквото и знание да получим с помощта на тези сетива, то също ще е несъвършено. Тъй като учените се опитват да разберат нещата посредством несъвършените си сетива, техните заключения са винаги несъвършени. Сварупа Дамодар, учен, който, освен това е наш ученик, попитал свой колега учен, който твърдял, че животът произлиза от материята: „Ако ви дам химическите елементи, с които да създадете живот, ще бъдете ли в състояние да го направите?“ Ученият отговорил: „Не знам.“ Това е несъвършено знание. Ако не знаете, тогава вашето знание е несъвършено. Защо тогава искате да учите другите? Това е измама. Нашето твърдение е, че за да достигне съвършенство, човек трябва да се обучава при някой, който вече е съвършен.

Кришна совершенен, поэтому мы учимся у Него. На ханйате ханйама̄не ш́арӣре, — говорит Кришна: «После смерти тела душа продолжает существовать». Значит, представление о том, что душа вечна, является совершенным.

Кришна е съвършен, така че ние приемаме знания от него. Кришна казва: на ханяте ханяма̄не шарӣре – „Душата не умира, когато тялото умира.“ Това разбиране, че душата е вечна, е съвършено.

Име джана-пада̄х̣ свр̣ддха̄х̣ супакваушадхи-вӣрудха, — говорит Кунтидеви, — «Злаки растут в изобилии, деревья усыпаны плодами, реки полноводны, в горах много минералов, а океан полон богатств». Что еще нужно человеку? В былые времена люди украшали свое тело жемчугом, который давали устрицы, драгоценными камнями, шелком, золотом и серебром. Но где все это сейчас? В наши дни, в эпоху так называемого расцвета цивилизации, вокруг много красивых девушек, но у них нет украшений из золота, жемчуга и бриллиантов — они довольствуются пластмассовыми браслетами. Какой тогда прок от всех этих заводов и скотобоен?

Кунтӣдеви казва: име джана-пада̄х̣ свр̣ддха̄х̣ супаквауш̣адхи-вӣрудхах̣ – „Зърното е в изобилие, дърветата са отрупани с плодове, реките са пълноводни, недрата на планините са пълни с минерали, а океаните – с богатства.“ Какво още човек може да иска? Мидите създават перли, а по-рано хората украсявали телата си с перли, скъпоценни камъни, коприна, злато и сребро. Но къде са тези неща сега? Сега, с напредъка на цивилизацията, има толкова много красиви момичета, които нямат златни накити, перли, или скъпоценни камъни, а само пластмасови украшения. Така че, каква е ползата от заводите и кланиците?

Бог устроил так, что у нас может быть достаточно злаков, молока, фруктов, овощей и чистой речной воды. Однако, путешествуя по Европе, я видел, что все реки там загрязнены. В Германии, во Франции, в Америке и России — везде реки грязные. Природа сделала воду в океане кристально чистой; та же самая вода, но уже без соли, течет по руслам рек, и все могут пользоваться ею. Так устроила природа, а значит, так устроил Кришна. Зачем тогда нужны огромные сооружения для очистки воды?

Бог е устроил така света, човек да може да има достатъчно зърнени храни, достатъчно мляко, достатъчно плодове и зеленчуци и хубава, чиста речна вода. Но сега, по време на своето пътуване в Европа, аз видях, че всички реки там са замърсени. В Германия, във Франция, а също и в Русия и Америка видях само замърсени реки. По естествен начин водата в океана се поддържа чиста като кристал, а същата вода се прехвърля в реките, но без сол, така че всеки може да се ползва от нея. Това е естествен начин, а естествен начин означава начин на Кришна. Защо тогава е необходимо да се строят огромни водопроводи за доставка на вода?

Природа обеспечила нас всем необходимым. Если мы жаждем богатства, то можем обогатиться, собирая жемчуг; для этого не нужно строить гигантские предприятия и производить там автомобили. Создавая фабрики и заводы, мы только навлекаем на себя неприятности. А ведь все, что нам нужно, — это положиться на Кришну и на Его милость, ибо одним Своим взглядом (тава вӣкшитаих̣) Кришна все приводит в надлежащий порядок. Поэтому, если мы будем просто молить Кришну, чтобы Он не отводил от нас Свой милостивый взгляд, мы ни в чем не будем нуждаться. Всего будет сполна. Вот почему в основе Движения сознания Кришны лежит идея зависимости человека от даров природы и милости Кришны.

Природата вече ни е дала всичко. Ако искате богатство, може да събирате перли и така да станете богат. Не е необходимо да се захващате с някаква огромна фабрика за производство на автомобили, за да станете богат. Създавайки тези промишлени предприятия, ние просто сме си създали неприятности. Всъщност ние трябва само да зависим от Кришна и милостта на Кришна, защото само с един свой поглед (тава вӣкш̣итаих̣), Кришна създава всичко необходимо. Така че, ако ние просто молим Кришна да отправи към нас милостивия си поглед, няма да има никакъв недостиг или нужда от нещо. Всичко ще бъде достатъчно. Затова идеята на движението за Кришна съзнание е да се поставим в зависимост от даровете на природата и милостта на Кришна.

Сейчас много говорят о росте населения и необходимости сдерживать его искусственно. Зачем? Численность птиц и пчел тоже растет, и у них нет противозачаточных средств, однако они не страдают от недостатка пищи. Где вы видели, чтобы птицы или звери умирали с голоду? Такое случается только в городе, да и то нечасто. Отправившись в джунгли, вы увидите, что слоны, львы, тигры и другие животные здоровы и полны сил. Кто же их кормит? Одни из них питаются растениями, другие плотью, но пищи хватает всем.

Хората казват, че населението се увеличава и затова търсят решение на проблема по изкуствен начин. Защо? Птиците и пчелите също увеличават своите популации, но въпреки че нямат никакви контрацептиви, имат ли те недостиг от храна? Можем ли да видим птици или животни, умиращи от липса на храна? Може би в града, но не много често. А ако отидем в джунглата ще видим, че всички слонове, лъвове, тигри и други животни са много здрави и силни. Кой им доставя храната? Някои от тях са вегетарианци, а други – не, но никой от тях не е лишен от храна.

Природа устроила так, что тигр, питающийся плотью, не каждый день может добыть себе пищу. Да и кто станет искать встречи с тигром, чтобы отправиться к нему в пасть? Кто скажет тигру: «Знаете, сударь, я — филантроп и потому пришел накормить вас. Можете меня съесть»? Никто так не скажет. Поэтому тигру нелегко добыть пищу. Когда он выходит на охоту, какое-нибудь животное обязательно начинает издавать звуки, предупреждающие остальных о том, что тигр пошел охотиться. Так, по воле природы, тигру приходится нелегко, но Кришна и его не оставляет без пищи. Поголодав с неделю, тигр получает наконец возможность поймать кого-нибудь. Поскольку он не в состоянии доставать свежую пищу каждый день, он прячет свою добычу где-нибудь в кустах и ест ее частями. Тигр необычайно силен, и люди стремятся стать похожими на тигра или льва, но это не самое лучшее устремление. Если вы станете тигром, вам придется кушать далеко не каждый день и пища будет вам доставаться с великим трудом. Но если вы станете вегетарианцем, то сможете питаться ежедневно, поскольку вегетарианская пища есть всюду.

Разбира се, по природа тигърът не е вегетарианец и поради това не се храни всеки ден. В края на краищата, кой е готов да стане храна на тигъра? Кой ще каже на тигъра: „Господине, аз съм филантроп и дойдох при теб, за да ти дам храна, така че, вземи тялото ми?“ Никой. Затова тигърът има затруднение в осигуряване на храната си. Веднага щом тигърът е излязъл навън, има едно животно, което го следва и издава звук като файо, файо, така че другите животни да знаят – сега тигърът е навън. Така че това е естествено – тигърът има затруднения с храната, но все пак Кришна осигурява храна. След около седмица тигърът ще получи шанс да хване някое животно и тъй като той няма прясна храна всеки ден, ще пази трупа в някой храст и ще яде по малко от време на време. Тъй като тигърът е много силен, хората искат да станат като лъв или тигър, но това не е много добра идея, защото ако някой действително стане като тигър, няма да има храна всеки ден и ще трябва да я търси с голям труд. Но ако стане вегетарианец, той ще има храна всеки ден. Храната за вегетарианеца се намира навсякъде.

Сейчас в каждом городе имеются скотобойни, но обеспечивают ли они людей достаточным количеством пищи, чтобы можно было прожить, питаясь только мясом? Нет. Ведь даже тому, кто ест мясо, все равно приходится еще есть злаки, фрукты и овощи. Но из-за одного куска мяса люди убивают столько несчастных животных! Какой грех! Разве могут люди быть счастливы, когда они так грешат? Убийство недопустимо: убивая, люди становятся несчастными. Надо научиться сознавать Кришну и во всем зависеть от Его взгляда (тава вӣкшитаих̣). Тогда Кришна даст нам все необходимое, и у нас ни в чем не будет недостатка.

Сега във всеки град има кланици, но това означава ли, че кланиците могат да осигуряват достатъчно продукция, така че да може да живеете като ядете само месо? Не, няма да има необходимото количество. Дори месоядците трябва да прибавят зърно, плодове и зеленчуци към тяхното парче месо. Заради това тяхно ежедневно парче месо те убиват толкова много бедни животни. Това е толкова греховно. Ако хората се ангажират с такива греховни дейности, как те могат да бъдат щастливи? Това убийство не трябва да се извършва, затова хората са нещастни. Но ако някой стане Кришна осъзнат и просто зависи от погледа на Кришна (тава вӣкш̣итаих̣), Кришна ще му дава всичко и няма да става дума за недостиг на нещо.

В одних странах люди живут в нужде, а в других получают так много злаков и плодов, что не в состоянии их съесть. Все зависит от того, куда упадет взгляд Кришны. Если Кришна захочет, Он сможет произвести огромное количество зерна, фруктов и овощей, но, если Он пожелает лишить нас всего этого, что толку будет от мяса? Вы можете съесть меня, а я вас, однако проблема останется нерешенной.

Понякога изглежда, че има недостиг, а понякога е видно, че зърно и плодове се произвеждат в такова огромно количество, че хората не могат да ги оползотворят. Така че това зависи от Кришна. Ако Кришна пожелае, той може да произведе огромно количество зърнени храни, плодове и зеленчуци, но ако Кришна иска да ни ограничи, с какво ще помогне месото? Може да ми се яде или да ви се яде, но това няма да реши проблема.

Для того чтобы наступил истинный мир и покой и чтобы у нас было вдоволь молока, воды и всего остального, мы должны поставить себя в зависимость от Кришны. Этому учит Бхактивинода Тхакур: ма̄раби ра̄кхаби — йо иччха̄ тоха̄ра̄ — «О Господь, я предаюсь Тебе и во всем полагаюсь на Тебя. Если захочешь, можешь убить меня или взять под Свою защиту». И Кришна отвечает: «Хорошо. Сарва-дхарма̄н паритйаджйа ма̄м экам̇ ш́аран̣ам̇ враджа — только предайся Мне безраздельно». Он не говорит: «Полагайся на Меня и на свои бойни и фабрики». Нет. «Положись только на Меня», — требует Он. Ахам̇ тва̄м̇ сарва-па̄пебхйо мокшайишйа̄ми: «И Я избавлю тебя от последствий всех твоих грехов».

За истински мир, спокойствие и достатъчно мляко, вода и всичко останало, от което се нуждаем, ние просто трябва да зависим от Кришна. Това е, което Бхактивинода Тхакура ни учи, когато казва: ма̄раби ра̄кхаби – йо иччха̄ тоха̄ра̄ – „Скъпи Господи, аз просто ти се отдавам и завися от тебе. Сега, ако желаеш, може да ме убиеш или да ми дадеш защита.“ Кришна казва в отговор: „Да… Сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа – просто ми се отдай.“ Той не казва: „Да, зависи от мен, а също така зависи от вашите кланици и фабрики.“ Не, той казва: „Зависи само от мен… Ахам̇ тва̄м̇ сарва-па̄пебхьо мокш̣айиш̣я̄ми – аз ще те спася от всички греховни дейности.“

Живя много лет без сознания Кришны, мы совершили много грехов, но Кришна заверяет нас, что, если мы предадимся Ему, Он оплатит все наши счета, положит конец нашей греховной деятельности, и мы сможем начать новую жизнь. Поэтому, принимая учеников, мы говорим им: «Ваш счет оплачен. Больше не грешите».

Тъй като сме живели толкова много години без Кришна съзнание, ние сме водили греховен живот, но Кришна ни уверява, че щом човек му се отдаде, Той веднага оправя всички сметки и слага край на всичките му греховни дейности, така че той да може да се започне нов живот. Когато даваме посвещение на учениците, ние им казваме: „Сега сметките са платени. Сега повече не се ангажирай с греховни дейности.“

One should not think that because the holy name of Kṛṣṇa can nullify sinful activities, one may commit a little sinful activity and chant Hare Kṛṣṇa to nullify it. That is the greatest offense (nāmno balād yasya hi pāpa-buddhiḥ). The members of some religious orders go to church and confess their sins, but then they again commit the same sinful activities. What then is the value of their confession? One may confess, “My Lord, out of my ignorance I committed this sin,” but one should not plan, “I shall commit sinful activities and then go to church and confess them, and then the sins will be nullified, and I can begin a new chapter of sinful life.” Similarly, one should not knowingly take advantage of the chanting of the Hare Kṛṣṇa mantra to nullify sinful activities so that one may then begin sinful acts again. We should be very careful. Before taking initiation, one promises to have no illicit sex, no intoxicants, no gambling, and no meat-eating, and this vow one should strictly follow. Then one will be clean. If one keeps oneself clean in this way and always engages in devotional service, his life will be a success, and there will be no scarcity of anything he wants.

Човек не трябва да мисли, че тъй като святото име на Кришна може да неутрализира греховните ни дейности, ние можем малко да грешим, а след това да повтаряме Харе Кришна, за да унищожим греха. Това е най-голямото оскърбление (на̄мно бала̄д яся хи па̄па-буддхих̣). Членовете на някои религиозни организации ходят на църква и изповядат греховете си, но след това те отново се ангажират в същите греховни дейности. Каква тогава е стойността на тяхната изповед? Човек може да си признае: „Господи мой, поради невежество съм извършил този грях“, но човек не трябва да си прави планове: „Аз ще се ангажирам в греховни дейности, а после ще отида на църква и ще се изповядам, така че грехове ми ще бъдат опростени и аз мога да започна нова глава в греховния си живот.“ По същия начин човек не трябва съзнателно да се надява повтарянето на Харе Кришна мантра да обезсили греховните му дейности, така че след това той да може да започне греховни дейности отново. Ние трябва да бъдем много внимателни. Преди да приеме посвещение човек обещава да няма незаконен секс, да не използва упойващи средства, да не играе хазарт и да не ядене месо. И този обет човек трябва стриктно да следва. Тогава човек ще бъде чист. Ако по този начин човек пази себе си чист и винаги се ангажира в предано служене, животът му ще бъде успешен и ще има всичко, което пожелае.