Skip to main content

Глава 16

Глава 16

Возвращаясь к естественному сознанию

Нашето истинско съзнание

апаре васудевасйа
девакйа̄м̇ йа̄чито ’бхйага̄т
аджас твам асйа кшема̄йа

вадха̄йа ча сура-двиша̄м
апаре ва̄судевася
девакя̄м̇ я̄чито 'бхяга̄т
аджас твам ася кшема̄я
вадха̄я ча сура-двиш̣а̄м

Другие говорят, что Ты родился в ответ на молитвы Васудевы и Деваки, которые просили Тебя стать их сыном. Ты нерожденный — в этом нет сомнений, — и все же Ты появился на свет, чтобы позаботиться об их благополучии и уничтожить тех, кто враждебно относится к полубогам.

Други казват, че Ти си се родил като син на Ва̄судева и Деваки в отговор на молитвите им. Несъмнено Ти си нероден, но се раждаш за тяхно добро и за да убиеш тези, които завиждат на полубоговете.

Шримад-Бхагаватам, 1.8.33

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.33

Известно, что в прошлой жизни Васудева и Деваки, когда они были Сутапой и Пришни, подвергали себя суровой аскезе, чтобы Господь стал их сыном. И Господь исполнил их желание. Кроме того, в «Бхагавад-гите» Господь провозгласил, что Он приходит, чтобы позаботиться обо всех обитателях этого мира и уничтожить асуров, материалистов-богоненавистников.

Също така се казва, че Ва̄судева и Деваки, в предишното си раждане като Сутапа̄ и Пр̣шни са се подложили на тежки отречения, за да получат Бога като свой син и в резултат на тези въздържания Бог се е явил като техен син. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че Богът се появява за благото на всички хора по света и за да победи асурите или материалистичните атеисти.

Господь говорит:

Богът казва:

йада̄ йада̄ хи дхармасйа
гла̄нир бхавати бха̄рата
абхйуттха̄нам адхармасйа

тада̄тма̄нам̇ ср̣джа̄мй ахам
яда̄ яда̄ хи дхармася
гла̄нир бхавати бха̄рата

абхюттха̄нам адхармася
тада̄тма̄нам̇ ср̣джа̄мй ахам

«Всякий раз, когда религия приходит в упадок и воцаряется безбожие, Я Сам нисхожу в этот мир, о потомок Бхараты» (Б.-г., 4.7). Дхармасйа гла̄них̣ значит «отклонение от религиозных норм». Когда нарушаются религиозные заповеди, религия утрачивает чистоту.

„Всеки път, когато има упадък на религията и безбожието взема връх, Аз идвам лично, о, потомъко на Бхарата.“ (Бхагавад-гӣта̄ 4.7) Думите дхармася гла̄них̣ означават нередности в религията. Когато има нередности, религията губи своята чистота.

В человеческом обществе должно поддерживаться надлежащее равновесие между духовным и материальным. Мы — души, но так или иначе мы попали в ловушку материального тела, и, до тех пор пока оно у нас есть, мы должны заботиться об удовлетворении его потребностей, таких как еда, сон, совокупление и самозащита, хотя душа сама по себе не нуждается в этом. Душе не нужна пища: мы едим только для того, чтобы поддерживать тело. Но общество, в котором люди озабочены только удовлетворением телесных потребностей и не думают о потребностях души, не может быть разумным, гармоничным обществом. Если человек, например, следит только за своей одеждой и не заботится о чистоте тела, или у него есть птица в клетке, и он ухаживает только за клеткой, забывая о птице, его вряд ли можно назвать разумным человеком. Птица кричит, хочет есть, но он заботится только о клетке. Разве будет такая птица счастлива?

В човешкото общество трябва да има баланс между духовно и материално. Ние сме духовни души, но по някакъв начин сме попаднали в материални тела и колкото е продължителността на живота ни, толкова дълго ние трябва да приемем телесните потребности на хранене, спане, съвкупяване и самозащита, въпреки че самата душа не се нуждае от тези неща. На душата не е необходимо да яде нищо; каквото и да ядем, е за поддържане на тялото. Цивилизация, която се грижи само за тези телесни нужди, но не и за нуждите на душата, е цивилизация, в която няма нито разум, нито баланс. Това може да се сравни с човек, който само пере дрехите си, но не се грижи за тялото си. Или ако човек има птица в клетка и той само се грижи за клетката, но не и за птицата в нея. Това е безумие. Птицата ще плаче: „Ка, ка. Дай ми храна, дай ми храна.“ Ако човек се грижи само за клетката, може ли птицата да бъде щастлива?

Итак, почему мы несчастны? В странах Запада нет недостатка в деньгах, продуктах, автомобилях и сексе. Всего этого там в избытке. Откуда тогда появляются люди опустошенные и разочарованные, наподобие хиппи? Они неудовлетворены. Почему? Потому что в обществе нет гармонии. Мы заботимся об удовлетворении потребностей тела и ничего не знаем о душе и ее потребностях. Душа — наше истинное «я», а тело — лишь его оболочка. Поэтому, не уделяя внимания душе, мы нарушаем свой долг, дхармасйа гла̄них̣.

Така че защо ние сме нещастни? В западните страни няма недостиг на богатство, няма недостиг на храна, няма недостиг на автомобили, и няма недостиг на секс. Всичко е в пълно изобилие. Тогава защо част от хората все пак са разочаровани и объркани както хипитата? Те не са удовлетворени. Защо? Защото няма баланс. Ние се грижим за нуждите на тялото, но нямаме знание за душата и нейните потребности. Душата е реално съществуваща, а тялото е само едно покривало. Поради това, липсата на грижи за душата е форма на дхармася гла̄них̣, нарушаване на дълга.

Слово дхарма означает «долг». И хотя его нередко переводят как «религия», понимая под религией ту или иную разновидность веры, дхарма на самом деле не является верой. Дхарма — это наш истинный, изначальный долг. Он заключается в том, чтобы узнать о потребностях души, но мы, к сожалению, о душе ничего не знаем и стремимся лишь удовлетворять потребности тела.

Думата дхарма означава задължение. Но тя често се превежда и като религия, а под думата религията обикновено се разбира вид вяра. Дхарма всъщност не е вид вяра. Дхарма е нашият същински, изначален дълг. Дълг на всеки е да разбере нуждите на душата, но за съжаление ние нямаме знание за душата, а просто сме заети с удовлетворяване потребностите на тялото.

Но одних телесных удобств недостаточно. Человек может жить в роскоши, но значит ли это, что он никогда не умрет? Конечно, нет. Мы говорим о борьбе за существование и естественном отборе, но удобства, которые мы создаем для тела, не гарантируют нам бессмертия. Вот почему забота только о теле называется дхармасйа гла̄них̣, нарушением долга.

Но осигуряването на удобства за тялото не е достатъчно. Да предположим, че човек има всички удобства. Това означава ли, че няма да умре? Разбира се, че не. Ние говорим за борбата за съществуване и естествения отбор, но удобствата, които ние създаваме за тялото не ни гарантират вечно съществуване и оцеляване. Ето защо грижата само за тялото се нарича дхармася гла̄них̣ или нарушаване на дълга.

Мы должны знать не только о том, что нужно телу, но и о том, что нужно душе. Думать о счастье и покое души — вот что необходимо нам в жизни, однако душу нельзя удовлетворить чем-либо материальным. Поскольку душа — особая субстанция, ей необходима духовная пища, и такой духовной пищей является сознание Кришны. Когда человек заболевает, ему назначают диету и прописывают лекарства. Ему необходимо и то и другое. Если больному выпишут только лекарства и не назначат диету, лечение не принесет ощутимых плодов. Поэтому задача Движения сознания Кришны — дать душе необходимые ей лекарства и правильную диету. Диета заключается в принятии кришна-прасада, или пищи, предложенной Кришне, а лекарством является мантра Харе Кришна.

Човек трябва да знае нуждите на тялото, а също и нуждите на душата. Истинската необходимост в живота е да се осигурят удобства на душата, а душата не може да се чувства добре с материални средства. Душата е различна по своята природа и на нея трябва да се даде духовна храна, а духовната храна е Кришна съзнание. Когато човек е болен, той трябва да се постави на подходяща диета и правилно лечение, както се изисква. Ако му е дадено само лекарство, но не и подходяща диета, лечението няма да бъде много успешно. Затова движението за Кришна съзнание има цел да даде както правилното лекарство, така и правилната диета за душата. Диетата е кр̣ш̣н̣а-праса̄да, храна, която първо е била предложена на Кришна, а лекарството е Харе Кришна мантра.

нивр̣тта-таршаир упагӣйама̄на̄д
бхаваушадха̄ч чхротра-мано-’бхира̄ма̄т
ка уттамаш́лока-гун̣а̄нува̄да̄т

пума̄н вираджйета вина̄ паш́угхна̄т
нивртта-таршаир упагияманад
бхаваушадхач чхротра-мано-'бхирамат
ка уттамашлока-гунанувадат
пуман вираджйета вина пашу-гхнат

Бхаг., 10.1.4

(Шрӣмад Бха̄гаватам 10.1.4)

Обращаясь к великому мудрецу Шукадеве Госвами, Махараджа Парикшит сказал: «Пересказанные тобой беседы из „Шримад-Бхагаватам“ столь необыкновенны! Их нектарным вкусом наслаждаются души, свободные от мирских желаний (нивр̣тта-тр̣шн̣а)». В материальном мире все увлечены погоней за наслаждениями, и только те, кто свободен от желания наслаждаться, могут почувствовать нектарный вкус «Бхагаватам». Словом бхагавата обозначают все, что связано с Бхагаваном, Верховным Господом, и мантра Харе Кришна — тоже бхагавата. Поэтому Махараджа Парикшит сказал, что вкус бхагаваты может ощутить лишь тот, кто свободен от стремления удовлетворять свои мирские желания.

Парикшит Махарадж казва на великия мъдрец Шукадева Госвами: „Беседите върху Шрӣмад Бха̄гаватам, които ти ми даваш, не са обикновени. Тези беседи върху Бхагаватам са нектар за личности, които са нивр̣тта-тр̣ш̣н̣а, свободни от желание за наслаждение.“ Всеки в този материален свят желае удоволствие, но този, който е свободен от този стремеж, може да усети нектарния вкус на Шрӣмад Бха̄гаватам. Думата бхагавата се отнася до всичко, което е в отношение с Бхагаван, Върховния Бог. Харе Кришна мантра също е бха̄гавата. Така Парикшит Махарадж казва, че на вкуса на Бхагавата може да се наслади само този, който е свободен от стремеж да задоволи материалните си желания. И защо тази Бха̄гавата трябва да се опита? Бхавауш̣адхи – това е лекарството за нашата болест на раждане и смърт.

Сейчас мы больны. Материалисты не знают, что́ есть болезнь, а что — здоровье. Они вообще ничего не знают, хотя мнят себя великими учеными и философами. Они не задаются вопросом: «Если я не хочу умирать, почему смерть приходит за мной?» Они не знают, как решить эту проблему, и тем не менее называют себя учеными. Какие они ученые? Развитие науки должно приводить к появлению знания, помогающего облегчить страдания людей. Иначе какой прок от науки? Ученые обещают помочь нам в будущем, но мы спрашиваем у них: «А что вы можете предложить нам сейчас?» Истинный ученый никогда не скажет: «Продолжайте страдать, а мы со временем откроем какие-нибудь химические соединения, которые помогут вам». Нет. Атйантика-дух̣кха-нивр̣ттих̣. Слово атйантикаозначает «основной», а дух̣кха — «страдания». Цель человеческой жизни — положить конец основным страданиям, но люди даже не знают, что это за страдания. Они перечислены в «Бхагавад-гите»: джанма-мр̣тйу-джара̄-вйа̄дхи — рождение, смерть, старость и болезни. Что сделали мы, чтобы одолеть их? В материальном мире нет средства, позволяющего избавиться от этих страданий. О том, как можно раз и навсегда покончить с ними, рассказано в «Бхагавад-гите» (8.15), где Господь говорит:

В сегашния момент ние сме в болестно състояние. Материалистите не знаят какво е болест и какво е здраве. Те не знаят нищо, но все пак те се представят за велики учени и философи. Те не се запитват: „Аз не искам да умра. Защо смъртта е по-силна от мен?“ Нито пък имат разрешение на този проблем. Но все пак те се наричат учени. Какви учени са те? Напредък в областта на науката трябва да доведе до знание, чрез което страданието може да бъде сведено до минимум. В противен случай какъв е смисълът от науката? Учените могат да обещават, че ще ни помогнат в бъдеще, но ние може да ги попитаме: „Какво ни давате точно сега, господа?“ Един истински учен няма да каже: „Просто продължавайте да страдате както сте страдали досега, а в бъдеще ние ще открием някои химикали, за да ви помогнем.“ Не. А̄тянтика-дух̣кха-нивр̣ттих̣. Думата а̄тянтика означава последен, а дух̣кха означава страдание. Целта на човешкия живот трябва да бъде – да се сложи край на всички страдания. Но хората дори не знаят какви са тези крайни страдания. Тези страдания са посочени в Бхагавад-гӣта̄ като джанма-мр̣тиу-джара̄-вя̄дхи – раждане, смърт, старост и болести. Какво сме направили, за да унищожим тези страдания? Няма лек за тях в материалния свят. Най-добрият начин да премахнем всички видове страдания се посочва в Бхагавад-гӣта̄ (8.15), където Богът казва:

ма̄м упетйа пунар джанма
дух̣кха̄лайам аш́а̄ш́ватам
на̄пнуванти маха̄тма̄нах̣

сам̇сиддхим̇ парама̄м̇ гата̄х̣
ма̄м упетя пунар джанма
дух̣кха̄лаям аша̄шватам
на̄пнуванти маха̄тма̄нах̣
сам̇сиддхим̇ парама̄м̇ гата̄х̣

«Придя ко Мне, великие души, йоги-преданные, никогда больше не возвращаются в этот бренный, полный страданий мир, ибо они обрели высшее совершенство».

„След като ме достигнат, великите души, преданите йогӣ, никога повече не се връщат в този временен, пълен със страдания свят, защото са постигнали висшето съвършенство.“

Итак, Господь говорит, что мы должны обратиться к Нему и вернуться домой, к Богу. Но, к сожалению, люди ничего не знают о том, кто такой Бог, и не знают, можно ли вернуться к Нему и осуществимо ли это. Не имея таких знаний, они мало чем отличаются от животных. Они просят Бога: «Господи, дай нам хлеб наш насущный». Но если спросить у них: «Кто такой Бог?» — смогут ли они ответить? Нет. Тогда к кому они обращаются? Куда обращены их молитвы? В воздух? Если я подаю прошение, должен быть тот, кто примет у меня это прошение. Но люди не знают, кого они просят, и не ведают, будет ли их прошение принято. Они говорят, что Бог живет на небесах. Но ведь там живут и птицы. Разве они — Бог? Люди либо обладают несовершенным знанием, либо вообще ничего не знают. Но, несмотря на это, они выдают себя за ученых, философов, писателей и великих мыслителей, хотя все их идеи никчемны, как мусор.

Тук Богът казва, че човек трябва да се обърне към него и да се върне у дома, обратно при него. Но за съжаление хората нямат познания за това какво е Бог, дали може да се върне у дома, при него или не, както и дали това е или не е добре. Тъй като те не знаят, те са просто като животни. Те се молят: „О, Боже, дай ни хляба наш насъщен.“ Ако ги попитаме: „Какво е Бог?“ Те могат ли да обяснят? Не. Тогава на кого се молят? Дали просто се молят на въздуха? Ако подаваш молба, трябва да има личност, на когото да я връчиш. Но те не знаят коя е тази личност или кога молбата ще бъде приета. Те казват, че Бог е на небето. Но на небето, също така има и много птици. Дали всички са Бог? Хората имат несъвършено знание или изобщо нямат знание. Въпреки това те се представят за учени, философи, писатели и велики мислители, въпреки че всички техни идеи са просто боклук.

По-настоящему ценными книгами являются лишь те, что подобны «Шримад-Бхагаватам» и «Бхагавад-гите». В «Бхагаватам» (1.5.10–11) сказано:

Единствените книги, които наистина си заслужават са тези като Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.10-11) се казва:

на йад вачаш́ читра-падам̇ харер йаш́о
джагат-павитрам̇ прагр̣н̣ӣта кархичит
тад ва̄йасам̇ тӣртхам уш́анти ма̄наса̄

на йатра хам̇са̄ нирамантй ушик-кшайа̄х̣
на яд вачаш читра-падам̇ харер яшо
джагат-павитрам̇ прагр̣н̣ӣта кархичит
тад ва̄ясам̇ тӣртхам ушанти ма̄наса̄
на ятра хам̇са̄ нирамантй уш̣ик-кш̣ая̄х̣

«По мнению святых людей, слова, не описывающие величие Господа, который один может освятить целую вселенную, подобны месту паломничества ворон. Совершенные личности не находят в таких словах никакого удовольствия, ибо всегда пребывают в духовной обители».

„Словата, които не описват величието на Бога, който и сам може да освети атмосферата на цялата вселена, се считат от святите хора за място за поклонение за врани. Тъй като всички съвършени личности са жители на трансценденталната обител, те няма да намерят удоволствие там.“

тад-ва̄г-висарго джаната̄гха-виплаво
йасмин прати-ш́локам абаддхаватй апи
на̄ма̄нй анантасйа йаш́о ’н̇кита̄ни йат

ш́р̣н̣ванти га̄йанти гр̣нанти са̄дхавах̣
тад-ва̄г-висарго джаната̄гха-виплаво
ясмин прати-шлокам абаддхаватй апи
на̄ма̄нй анантаея яшо 'нкита̄ни ят
шр̣н̣ванти га̄янти гр̣н̣анти са̄дхавах̣

«Но произведение, описывающее божественное величие имени, славы, образов и деяний безграничного Верховного Господа, имеет совсем иную природу. Оно состоит из трансцендентных слов, способных совершить переворот в неправедной жизни заблудшей цивилизации. Такие трансцендентные произведения, даже если они внешне несовершенны, пользуются признанием у чистых сердцем, безукоризненно честных людей, которые с удовольствием слушают и пересказывают их».

От друга страна литературата, която е изпълнена с описание на трансценденталното величие на името, славата, формата, забавления и т.н., на безкрайния Върховен Бог, е напълно различна. Тя е пълна с трансцендентални слова, предназначени да предизвикат революция в неблагочестивия живот на обърканата човешка цивилизация. Такава трансцендентална литература, макар и съставена несъвършено се слуша, пее и приема от чистите души, които са напълно искрени.

Всякая литература, не связанная с Богом, подобна месту, куда любят слетаться вороны. И что это за место? Это помойка. А белоснежные лебеди любят плавать в чистых прудах, окруженных садами. Таким образом, даже между животными существуют естественные разграничения. Ворона никогда не полетит туда, где собираются лебеди, а лебеди никогда не присоединятся к воронам. Подобно этому, в человеческом обществе есть люди, подобные воронам, и люди, подобные лебедям. Те, кто подобен лебедям, идут в центры сознания Кришны, где царит чистота, где можно услышать возвышенную философию, отведать замечательную одухотворенную пищу, получить прекрасные знания, развить высокий интеллект, — одним словом, получить все самое лучшее, а люди, подобные воронам, отправляются на вечеринки, в ночные клубы, на стриптиз и т. д.

Всяка литература, която няма връзка с Бога е точно като място, където враните се наслаждават. Къде се наслаждават враните? В мръсни места. А белите лебеди се наслаждават в хубави, чисти води, заобиколени от градини. Така че дори и сред животните има естествено разделение. Враните няма да отидат при лебедите и лебедите няма да отидат до враните. По същия начин в човешкото общество има хора, които са като врани и хора, които са като лебеди. Хората, подобни на лебеди, ще дойдат в центрове на Кришна съзнание, където всичко е чисто, където има добра философия, добра трансцендентална храна, добро образование, добра интелигентност – всичко добро. Докато подобните на врани хора ще отидат в клубове, на партита, голи танцови представления и много, много други такива места.

Таким образом, Движение сознания Кришны предназначено для людей, которые подобны лебедям, а не воронам. Но мы и из ворон можем сделать лебедей. Таково наше учение. Те, кто раньше были воронами, стали теперь прекрасными лебедями. Сознание Кришны несет людям огромное благо.

Така че движението за Кришна съзнание е предназначено за подобните на лебеди личности, а не за тези, които са като врани. Но ние можем да преобразим враните в лебеди. Това е нашата философия. Тези, които бяха врани, сега плуват като лебеди. Това е ползата от Кришна съзнание.

Материальный мир — это царство, в котором лебеди превращаются в ворон. Здесь живое существо томится в клетке материального тела и жизнь за жизнью пытается удовлетворять свои чувства. Но возрождение дхармы приведет к тому, что вороны снова начнут превращаться в лебедей, как неграмотный и невоспитанный человек в процессе обучения становится культурным и образованным.

Материалният свят е място, където лебедите са станали врани. В материалния свят живото същество е затворено в клетката на материално тяло и постоянно се опитва да задоволи сетивата си, преминавайки от едно тяло в друго. Но възстановяването на дхарма постепенно ще превърне враните в лебеди. Например, някой може да е неграмотен и без всякаква култура, но обучавайки се, той може да се превърне в образован и културен човек.

Пройти такое обучение можно только в человеческом теле. Я не могу сделать преданного из собаки. Это нелегко. Такое, конечно, тоже возможно, но я не обладаю достаточным могуществом. Когда Господь Чайтанья проходил через лес Джхарикханда, тигры, змеи, олени и другие животные становились преданными. Это мог сделать Чайтанья Махапрабху, ибо Он — Сам Бог и для Него нет ничего невозможного. Нам это не под силу, но мы можем проповедовать людям. Каким бы падшим ни был человек, если он идет путем сознания Кришны, он сможет восстановить свое изначальное положение. Изначально мы являемся неотъемлемыми частицами Бога, но далеко не все понимают это одинаково глубоко. Понимание своего истинного положения называется осознанием Брахмана, духовным самоосознанием, и, чтобы возродить его, Кришна нисходит в этот мир.

Това обучение е възможно само в човешката форма на живот. Не мога да обуча куче и то да стане предан. Това е трудно. Разбира се, това също може да стане, въпреки че аз не съм достатъчно могъщ, за да го направя. Когато Бог Чайтаня Махапрабху пътувал през джунглите на Джхарикханда, тигрите, змиите, елените, както и всички други животни станали предани. Това е възможно за Чайтаня Махапрабху, защото Той е самият Бог и следователно може да направи всичко. Но въпреки че не можем да направим това, ние можем да работим в човешкото общество. Независимо от това колко е паднал човек, ако той следва инструкциите на Кришна съзнание, той може да се върне към изначалната си позиция. Разбира се, има степени на разбиране, но изначалната позиция е, че човек е неделима част от Бога. Разбирането на тази позиция се нарича Брахман реализация, духовна реализация и това е реализацията, че Кришна сам идва в този свят, за да го възстанови.

Господь Кришна явился на Землю по просьбе Своих преданных Васудевы и Деваки (васудевасйа девакйа̄м̇ йачито ’бхйагат).В предыдущих жизнях Васудева и Деваки тоже были мужем и женой, но у них не было детей. Они подвергали себя суровой аскезе, и, когда Кришна предстал перед ними, чтобы узнать, чего они желают, Васудева и Деваки ответили Ему: «Мы хотим такого сына, как Ты. Вот наше желание». Но где найти того, кто был бы равен Богу? Бог — Кришна, и Он один: второго быть не может. Где взять еще одного Бога, чтобы Он стал сыном Васудевы и Деваки? Поэтому Кришна сказал им: «Второго Бога быть не может, так что Я Сам стану вашим сыном». Вот почему некоторые люди говорят, будто Кришна пришел сюда потому, что Васудева и Деваки желали обрести Его в качестве сына.

Бог Кришна е дошъл в този свят по искане на своите предани Ва̄судева и Деваки (васудевася девакя̄м̇ я̄чито 'бхяга̄т). Въпреки че в предишните си животи Ва̄судева и Деваки били женени, те не са имали деца. Те се подложили на тежки отречения и когато Кришна се появил пред тях и ги попитал какво искат, те казали: „Искаме син като теб. Това е нашето желание.“ Но как е възможно да има друг Бог? Кришна е Бог и Бог е един. Той не може да бъде двоен. Е, как може да има друг Бог, който да стане син на Ва̄судева и Деваки? Тогава Кришна казал: „Не е възможно да се намери друг Бог, така че самият Аз ще стана ваш син.“ Затова някои хора казват, че защото Ва̄судева и Деваки пожелали Кришна за син, затова Той се е появил.

Хотя Кришна и в самом деле приходит для того, чтобы удовлетворить Своих преданных — в том числе Васудеву и Деваки, — Он совершает и другие деяния. Вадха̄йа ча сура-двиша̄м. Слово вадха̄йа означает «убийство», а сура-двиша̄м указывает на демонов, которые враждебно относятся к преданным. Кришна приходит, чтобы убить этих демонов.

Въпреки че Кришна идва, за да удовлетвори преданите си Ва̄судева и Деваки, когато дошъл, Той извършил и други дейности. Вадха̄я ча сура-двиш̣а̄м. Думата вадха̄я означава убийство, а сура-двиш̣а̄м се отнася до демоните, които винаги са завиждали на преданите. Кришна идва, за да убие тези демони.

Примером такого демона служит Хираньякашипу. Из-за того что его сын, Махараджа Прахлада, был преданным, Хираньякашипу пылал к нему такой ненавистью, что готов был убить собственного сына, хотя единственная вина мальчика состояла в том, что он повторял имена Господа. Такова природа демонов — сура-двиша̄м. Они же убили и Иисуса Христа. В чем он был виноват? Его единственная вина заключалась в том, что он говорил о Боге. И все же его многие ненавидели и безжалостно распяли на кресте. Поэтому Кришна приходит, чтобы уничтожить сура-двиша̄м.

Пример за такъв демон е Хиранякашипу. Защото Прахлада Махараджа е бил предан, баща му Хиранякашипу е бил толкова завистлив, че е искал да убие собствения си син, макар че вината на малкото момче е била, че той е възпявал Харе Кришна. Това е същността на демоните. Исус Христос също е бил убит от сура-двиш̣а̄м, тези, които са били завистливи към него. Какво е била неговата вина? Единствената му грешка е била, че той говорил на другите за Бога. Поради това той имал много врагове, които жестоко го разпънали. Затова Кришна идва – за да убие такива сура-двиш̣а̄м.

Но богоненавистники могут быть уничтожены и без личного вмешательства Кришны. Для этого есть всевозможные катаклизмы — войны, эпидемии, голод и прочее, — в которых гибнут миллионы людей. Кришне не нужно приходить сюда, чтобы убить этих нечестивцев. Это делает за Него материальная природа, законы которой действуют по Его воле. Ср̣шт̣и-стхити-пралайа-са̄дхана-ш́актир эка (Б.-с., 5.44). Материальная природа настолько могущественна, что может создавать, поддерживать и уничтожать все сущее. Ср̣шт̣и означает «творение», стхити — «поддержание», а пралайа — «уничтожение». Природа создает, поддерживает и разрушает все сущее. Весь проявленный мир существует милостью природы, благодаря которой мы пользуемся солнечным светом, воздухом и дождем, чтобы производить пищу, есть ее и нормально развиваться. Природа так могущественна, что в любую минуту мощным порывом ветра может уничтожить все вокруг. Природа действует по воле Кришны (майа̄дхйакшен̣а пракр̣тих̣ сӯйате са-чара̄чарам). Поэтому, если Кришне надо уничтожить демонов, Он может стереть с лица земли миллионы таких безбожников, просто наслав на них ураганный ветер.

Но завистниците, разбира се, може да бъдат убити и без личното присъствие на Кришна. Тази работа естествено могат да свършат бедствия като война, мор, глад и така нататък, Кришна може да убие милиони хора. Той не трябва да дойде тук лично, за да убие тези негодници. Те могат да бъдат убити просто по негова заповед или чрез законите на природата. Ср̣щи-стхити-пралая-са̄дхана-шактир ека̄ (Брахма Сам̇хита̄ 5.44). Природата има толкова много енергия, че тя може да създаде, поддържа и унищожи всичко. Ср̣щи означава създаване, стхити – поддържане и пралайя – унищожение. Природата може да създаде, да поддържа, а също така и да унищожи. Това материално космическо проявление се поддържа от милостта на природата, благодарение на която ние имаме слънчева светлина, въздух и дъжд, които помагат, за да отглеждаме храната си, така че ние можем да се храним добре и да се развиваме нормално. Но природата е толкова силна, че по всяко време може да унищожи всичко, просто като един силен вятър. Природата работи под ръководството на Кришна (мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте сачара̄чарам). Ето защо, ако Кришна иска да убие демоните, той може да убие милиони от тях просто с една силна буря.

Итак, Кришне нет нужды приходить сюда для того, чтобы уничтожить демонов. Он приходит по просьбе Своих преданных, таких как Васудева и Деваки, о чем и говорит Кунтидеви, употребляя слово йа̄читах̣, «молившихся». Стало быть, истинной причиной прихода Господа является просьба Его преданных. Но, появляясь здесь, Кришна одновременно демонстрирует и Свою готовность убить всякого, кто враждебно настроен к Его преданным. Разумеется, участь тех, кого Кришна убивает и кого оберегает, одна и та же, ибо Господь абсолютен. Те, кого Кришна убивает, сразу получают освобождение, чего обычно надо ждать миллионы лет.

Така че, Кришна не е необходимо да идва, за да убие демоните. Когато Той идва, прави това, защото това е било желанието на предани като Ва̄судева и Деваки, за което говори и Кунтӣдеви, използвайки думата я̄читах̣, което означава „молещ се за“. Затова истинската причина за идването му е молбата на неговите предани, но едновременно с това, когато идва, Той показва, че е готов да убие всеки, който завижда на преданите му. Разбира се, няма разлика между дейностите на Кришна. И убийство и поддържането, извършени от него са трансцендентални, защото Той е абсолютен. Тези, които са убити от Кришна, получават освобождение веднага, което обикновено отнема милиони години.

Итак, некоторые считают, что Кришна приходит сюда, чтобы осуществить какие-то Свои цели, но на самом деле Он приходит, чтобы облагодетельствовать Своих преданных. Он неизменно печется о благе преданных, поэтому из слов царицы Кунти надо сделать вывод, что мы всегда должны стремиться стать преданными Господа. Тогда в нас проявятся все лучшие качества.

Хората могат да кажат, че Кришна е дошъл с тази или онази цел, но всъщност Кришна идва, за да удовлетвори своите предани. Той винаги се грижи за благосъстоянието на отдадените души. И така, от тази инструкция на Кунтӣ ние трябва да разберем, че винаги трябва да сме ангажирани с това как да станем предани. Тогава всички добри качества ще се проявят у нас.

йасйа̄сти бхактир бхагаватй акин̃чана̄
сарваир гун̣аис татра сама̄сате сура̄х̣
йася̄сти бхактир бхагаватй акинчана̄
сарваир гунаиш̣ татра сама̄сате сура̄х̣

Бхаг., 5.18.12

(Шрӣмад Бха̄гаватам 5.18.12)

Когда человек пробуждает дремлющую в нем естественную преданность Кришне, он развивает в себе и все наилучшие добродетели.

Ако човек просто развива своята спяща, естествена преданост към Кришна, той ще развие всички добри качества.

Преданность Кришне уже заложена в нас. Она для нас так же естественна, как естественно для сына быть преданным своим родителям. Оказавшись в опасности, к Богу взывают даже ученые-материалисты, которые в обычной ситуации пренебрегают Господом. Поэтому опасности необходимы, чтобы напомнить этим невеждам: Бог все-таки существует. Джӣвера сварӯпа хайа — кр̣шн̣ера`нитйа-да̄са’. Наше естественное положение — всегда зависеть от Господа. Мы искусственно пытаемся изгнать Бога из своей жизни, заявляя: «Бог мертв», «Бога нет» или «Я сам — Бог». Но нам надо отказаться от этих глупостей, и тогда Кришна возьмет нас под Свою защиту.

Предаността към Кришна е нещо естествено. Точно както един син има естествена привързаност към баща си и майка си, ние имаме естествена преданост към Кришна. Когато има опасност, дори и учените-материалисти се молят на Бога. Разбира се, когато те не са в опасност, те отхвърлят Бога и следователно опасностите са необходими за тези негодници, за да се научат, че има Бог. Джӣвера сварӯпа хая – кр̣ш̣н̣ера 'нитя-да̄са'. Нашата естествена позиция е да бъдем зависими от Бога. Изкуствено ние се опитваме да прогоним Бога, като казваме: „Бог е мъртъв“, „Няма Бог“, или „Аз съм Бог“. Но когато се откажем от това негодничество, Кришна ще ни даде цялата защита.