Skip to main content

Текст пятый

Текст пети

Текст

Текст

кр̣шн̣ети йасйа гири там̇ манаса̄дрийета
дӣкша̄сти чет пран̣атибхиш́ ча бхаджантам ӣш́ам
ш́уш́рӯшайа̄ бхаджана-виджн̃ам ананйам анйа-
нинда̄ди-ш́ӯнйа-хр̣дам ӣпсита-сан̇га-лабдхйа̄
кр̣ш̣н̣ети яся гири там̇ манаса̄дрийета
дӣкш̣а̄сти чет пран̣атибхиш ча бхаджантам
ӣшам
шушрӯш̣ая̄ бхаджана-вигям ананям аня-
нинда̄ди-шӯня-хр̣дам ӣпсита-сан̇га-лабдхя̄

Пословный перевод

Дума по дума

кр̣шн̣а — святое имя Господа Кришны; ити — таким образом; йасйа — у кого; гири — в словах или речи; там — его; манаса̄ — умом; а̄дрийета — следует почитать; дӣкша̄ — посвящение; асти — есть; чет — если; пран̣атибхих̣ — поклонами; ча — также; бхаджантам — занятого преданным служением; ӣш́ам — Верховной Личности Бога; ш́уш́рӯшайа̄ — практическим служением; бхаджана-виджн̃ам — того, кто достиг высот преданного служения; ананйам — без отклонений; анйа-нинда̄-а̄ди — (от склонности) поносить других и т. д.; ш́ӯнйа — полностью свободно; хр̣дам — чье сердце; ӣпсита — желанное; сан̇га — общение; лабдхйа̄ — обретя.

кр̣ш̣н̣а святото име на Бог Кр̣ш̣н̣а; ити така; яся на когото; гири в думите или в речта; там него; манаса̄ от ума; а̄дрийета трябва да почитаме; дӣкш̣а̄ посвещение; асти има; чет ако; пран̣атибхих̣ чрез почитания; ча също; бхаджантам зает в предано служене; ӣшам на Върховната Божествена Личност; шушрӯш̣ая̄ чрез практическо служене; бхаджана-вигям този, който е напреднал в преданото служене; ананям без отклонение; аня-нинда̄-а̄ди от злословене за другите и пр.; шӯня напълно лишен; хр̣дам чието сърце; ӣпсита желателно; сан̇га общуване; лабдхя̄ като достига.

Перевод

Превод

Преданному, который повторяет святое имя Господа Кришны, следует оказывать почтение мысленно; перед преданным, который получил духовное посвящение (дикшу) и поклоняется Божеству, нужно смиренно склоняться, а с чистым преданным, который достиг высот в неуклонном преданном служении и в чьем сердце не осталось и следа желания критиковать других, необходимо общаться, стараясь служить ему с верой и преданностью.

Човек трябва да почита в мислите си предания, който повтаря святото име на Бог Кр̣ш̣н̣а; да отдава смирени почитания на предания, който е получил духовно посвещение (дӣкш̣а̄) и обожава Бога в храма; и да общува и вярно да служи на този чист предан, който е напреднал в неотклонното предано служене и чието сърце е напълно освободено от склонността да критикува другите.

Комментарий

Пояснение

Разумное осуществление шести принципов любовных взаимоотношений с преданными, упомянутых в предыдущем стихе, предполагает тщательный отбор людей, составляющих круг нашего общения. Поэтому Шрила Рупа Госвами советует нам строить свои отношения с вайшнавами в соответствии с их духовным уровнем. В данном стихе он рассказывает о том, как вести себя с преданными трех типов: каништха-адхикари, мадхьяма-адхикари и уттама-адхикари. Каништха-адхикари — это неофит, который получил от духовного учителя посвящение в святое имя, хари-наму, и пытается повторять святое имя Кришны. Такому преданному, каништха-вайшнаву, следует оказывать почтение мысленно. Мадхьяма-адхикари — это преданный, которому духовный учитель дал духовное посвящение и который, следуя его указаниям, отдает все свое время трансцендентному любовному служению Господу. Считается, что мадхьяма-адхикари находится на середине пути преданного служения. Уттама-адхикари — это преданный самого высокого уровня, тот, кто достиг вершин преданного служения. Уттама-адхикари свободен от желания критиковать и оскорблять других, его сердце абсолютно чисто, и у него есть полный опыт беспримесного сознания Кришны. По словам Шрилы Рупы Госвами, общение с таким маха-бхагаватой, совершенным вайшнавом, и служение ему — это то, к чему должен стремиться каждый преданный.

За да приложим интелигентно шестте изпълнени с обич взаимоотношения, споменати в предишния стих, трябва да изберем подходящите личности чрез внимателна преценка. Ето защо Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни съветва да се отнасяме към ваиш̣н̣авите подобаващо на положението им. В този стих той ни учи как да се държим с трите вида предани: каниш̣т̣ха адхика̄рӣ, мадхяма адхика̄рӣ и уттама адхика̄рӣ. Каниш̣т̣ха адхика̄рӣ е начинаещият, който е получил хари на̄ма посвещение от духовния си учител и е започнал да повтаря святото име на Кр̣ш̣н̣а. В мислите си човек трябва да го уважава като каниш̣т̣ха ваиш̣н̣ава. Мадхяма адхика̄рӣ е получил духовно посвещение от духовния си учител, под чието ръководство изцяло се е заел с трансцендентално любящо служене на Бога. Мадхяма адхика̄рӣ се намира по средата в преданото служене. Уттама адхика̄рӣ е висшият предан, издигнат в преданото служене. Уттама адхика̄рӣ не хули другите, сърцето му е съвършено чисто, той е достигнал състоянието на чисто Кр̣ш̣н̣а съзнание. Според Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ общуването и служенето на такъв маха̄-бха̄гавата или съвършен ваиш̣н̣ава е най-желано.

Не следует останавливаться на уровне каништха-адхикари, преданного низшей категории, которого привлекает только поклонение Божеству в храме. Описание такого преданного приводится в Одиннадцатой песни «Шримад-Бхагаватам» (11.2.47):

Човек не трябва да остава каниш̣т̣ха адхика̄рӣ, като заема най-ниското ниво в преданото служене и се интересува само от обожанието на Божеството в храма. Такъв предан е описан в Единадесета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (11.2.47):

арча̄йа̄м эва харайе
пӯджа̄м̇ йах̣ ш́раддхайехате
на тад-бхактешу ча̄нйешу
са бхактах̣ пра̄кр̣тах̣ смр̣тах̣
арча̄я̄м ева харайе
пӯджа̄м̇ ях̣ шраддхайехате
на тад-бхактеш̣у ча̄нйеш̣у
са бхактах̣ пра̄кр̣тах̣ смр̣тах̣

«Того, кто с искренней верой поклоняется Божеству в храме, но не знает, как вести себя с преданными и с другими людьми, называют пракрита-бхактой или каништха-адхикари».

„Онзи, който с много вяра обожава Божеството в храма, но не знае как да се държи с преданите и с останалите хора, се нарича пра̄кр̣та бхакта, или каниш̣т̣ха адхика̄рӣ.“

Необходимо подняться с уровня каништха-адхикари на уровень мадхьяма-адхикари. Мадхьяма-адхикари описан в «Шримад-Бхагаватам» (11.2.46) следующим образом:

Човек трябва да се издигне от позицията на каниш̣т̣ха адхика̄рӣ до равнището на мадхяма адхика̄рӣ. Мадхяма адхика̄рӣ е описан в Шрӣмад Бха̄гаватам (11.2.46):

ӣш́варе тад-адхӣнешу
ба̄лиш́ешу двишатсу ча
према-маитрӣ-кр̣попекша̄
йах̣ кароти са мадхйамах̣
ӣшваре тад-адхӣнеш̣у
ба̄лишеш̣у двиш̣атсу ча
према-маитрӣ-кр̣попекш̣а̄
ях̣ кароти са мадхямах̣

«Мадхьяма-адхикари — это преданный, который поклоняется Верховной Личности Бога как высшему объекту своей любви, поддерживает дружеские отношения с преданными Господа, милостив к невежественным и избегает общения с теми, кто по природе завистлив».

Мадхяма адхика̄рӣ е предан, който обожава Върховната Божествена Личност като най-висшия обект на любовта, поддържа приятелство с преданите на Бога, милостив е към невежите и избягва злонамерените по природа.“

Именно так следует заниматься преданным служением, и в данном стихе Шрила Рупа Госвами объясняет нам, как вести себя с различными преданными. Мы знаем по опыту, что вайшнавы бывают разные. Многие пракрита-сахаджии повторяют маха-мантру Харе Кришна, но при этом сохраняют привязанность к женщинам, деньгам и одурманивающим веществам (наркотикам и т. п.). Хотя такие люди и повторяют святое имя Господа, они еще недостаточно чисты. Необходимо оказывать им почтение мысленно, однако общения с ними следует избегать. К тем, кто просто по глупости и из-за дурного влияния сбился с пути, надо проявлять милость, если они стремятся следовать наставлениям чистых преданных, а перед преданными-неофитами, которые уже получили посвящение у истинного духовного учителя и стараются выполнять его указания, необходимо почтительно склоняться.

Това е правилният начин да развиваме предано служене. Затова в този стих Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни съветва как да се отнасяме с различните предани. На практика виждаме, че има различни видове ваиш̣н̣ави. Пра̄кр̣та сахаджиите обикновено повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантрата, но въпреки това са привързани към жени, пари и опияняващи средства. Макар че повтарят святото име на Бога, те още не са се пречистили. Такива хора трябва да уважаваме в мислите си, но да избягваме общуването с тях. Трябва да сме благосклонни към тези, които не са злонамерени по природа и имат желание да получат правилни съвети, но просто са се отклонили, поради лошото си общуване. А на тези начинаещи предани, посветени от истински духовен учител и сериозно изпълняващи заръките му, трябва смирено да отдаваме почит.

Движение сознания Кришны открыто для людей любого происхождения, вероисповедания или цвета кожи. Мы приглашаем всех присоединиться к этому Движению, приходить в наши храмы, почитать прасад и слушать повествования о Кришне. Видя, что кто-то действительно интересуется сознанием Кришны и хочет получить посвящение, мы принимаем его в ученики, чтобы он мог должным образом повторять святое имя Господа. Как только преданный-неофит получает посвящение и приступает к преданному служению под руководством духовного учителя, следует незамедлительно признать его настоящим вайшнавом и в почтении склониться перед ним. Среди множества таких вайшнавов, возможно, найдется один, который серьезно относится к служению Господу, неукоснительно следует всем регулирующим принципам, повторяет предписанное количество кругов джапы на четках и все время думает о том, как расширить Движение сознания Кришны. Нужно считать такого вайшнава уттама-адхикари — преданным, достигшим очень высокого духовного уровня, — и всегда искать его общества.

Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание дава равни възможности на всеки, без разлика на класа, вероизповедание или цвят. Каним всеки да се присъедини към това движение, да идва при нас, да приема праса̄да и да слуша за Кр̣ш̣н̣а. Когато видим, че някой проявява интерес към Кр̣ш̣н̣а съзнание и поиска да бъде посветен, духовният учител го приема за ученик в повтарянето на святото име на Бога. Когато начинаещият предан бъде посветен и започне предано служене, според наставленията на духовния учител, той трябва да бъде приет за авторитетен ваиш̣н̣ава и да му се отдават почитания. От мнозина такива ваиш̣н̣ави, някой може би ще стане много сериозен в служенето на Бога, стриктно ще следва всички регулиращи принципи, ще повтаря предписания брой кръгове на джапа броеница и постоянно ще мисли как да се разраства движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Такъв ваиш̣н̣ава трябва да приемаме като уттама адхика̄рӣ, много напреднал предан, и винаги да търсим общуване с него.

Метод, посредством которого в преданном развивается привязанность к Кришне, описан в «Чайтанья-чаритамрите» (Антья, 4.192):

Процесът, чрез който преданите се привързват към Кр̣ш̣н̣а, е описан в Чайтаня-чарита̄мр̣та (Антя 4.192):

дӣкша̄-ка̄ле бхакта каре а̄тма-самарпан̣а
сеи-ка̄ле кр̣шн̣а та̄ре каре а̄тма-сама
дӣкш̣а̄-ка̄ле бхакта каре а̄тма-самарпан̣а
сеи-ка̄ле к
р̣ш̣н̣а та̄ре каре а̄тма-сама

«В момент посвящения, когда преданный полностью отдает себя служению Господу, Кришна принимает его как равного Себе».

„По време на посвещението, когато преданият напълно се отдава в служене на Бога, Кр̣ш̣н̣а го приема за равен на себе си.“

Смысл дикши, духовного посвящения, объясняет в «Бхакти-сандарбхе» (283) Шрила Джива Госвами:

Дӣкш̣а̄, духовното посвещение, се обяснява в Бхакти сандарбха (868) от Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ:

дивйам̇ джн̃а̄нам̇ йато дадйа̄т
курйа̄т па̄пасйа сан̇кшайам
тасма̄д дӣкшети са̄ прокта̄
деш́икаис таттва-ковидаих̣
дивям̇ гя̄нам̇ ято дадя̄т
куря̄т па̄пася сан̇кш̣аям
тасма̄д дӣкш̣ети са̄ прокта̄
дешикаис таттва-ковидаих̣

«Благодаря дикше в человеке постепенно исчезает тяга к материальным наслаждениям и просыпается интерес к духовной жизни».

„Чрез дӣкш̣а̄ човек постепенно губи интерес към материалното наслаждение и постепенно започва да се интересува от духовния живот.“

Тому можно найти немало примеров, особенно в Европе и Америке. Многие мои ученики — выходцы из богатых и уважаемых семей, однако они быстро утрачивают всякий интерес к материальным наслаждениям и проникаются желанием вести духовную жизнь. Несмотря на то что они выросли в очень богатых семьях, многие из них соглашаются жить в условиях, которые никак не назовешь комфортабельными. Ради Кришны они готовы смириться с любыми условиями — лишь бы жить в храме и общаться с вайшнавами. Когда человек до такой степени утрачивает интерес к материальным наслаждениям, он может получить посвящение у духовного учителя. Желающим достичь совершенства в духовной жизни «Шримад-Бхагаватам» (6.1.13) рекомендует следующее: тапаса̄ брахмачарйен̣а ш́амена ча дамена ча. Человек, который действительно хочет получить дикшу, должен быть готов совершать аскезу, хранить целомудрие и учиться не идти на поводу ума и плоти. Тот, кто готов к этому и желает обрести духовное знание (дивйам̇ джн̃а̄нам), достоин получить посвящение. У выражения дивйам̇ джн̃а̄нам есть синоним: тад-виджн̃а̄на, «знание о Всевышнем». Тад-виджн̃а̄на̄ртхам̇ са гурум эва̄бхигаччхет: тот, кого интересует трансцендентная наука об Абсолютной Истине, должен получить посвящение. Такому человеку следует обратиться к духовному учителю и попросить у него дикшу. В «Шримад-Бхагаватам» (11.3.21) также сказано: тасма̄д гурум̇ прападйета джиджн̃а̄сух̣ ш́рейа уттамам — «Тот, кто действительно интересуется трансцендентной наукой об Абсолютной Истине, должен обратиться к духовному учителю».

Животът показва много примери за това, особено в Европа и Америка. Много ученици, които идват при нас от видни и богати семейства, бързо загубват всякакъв интерес към материалното наслаждение и развиват силно желание да навлязат в духовния живот. Въпреки че са от много заможни семейства, мнозина от тях приемат не твърде комфортен живот. Наистина, заради Кр̣ш̣н̣а те са готови да приемат всякакви условия само и само да живеят в храма и да общуват с ваиш̣н̣авите. Когато човек стане толкова безразличен към материалното наслаждение, той вече е достоен за посвещение от духовния учител. За да напреднем в духовния живот, Шрӣмад Бха̄гаватам (6.1.13) предписва: тапаса̄ брахмачарйен̣а шамена ча дамена ча. Когато някой сериозно иска да приеме дӣкш̣а̄, той трябва да се приготви за въздържание, целомъдрие и контрол над ума и тялото си. Ако човек е подготвен и желае да получи духовно просветление дивям̇ гя̄нам, той е достоен за посвещение. Дивям̇ гя̄нам е наречено тад-вигя̄на, или знание за Върховния. Тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет – когато човек се интересува от трансценденталната същност на Абсолютната Истина, той може да бъде посветен. Такава личност трябва да се обърне към духовен учител, за да приеме дӣкш̣а̄. Шрӣмад Бха̄гаватам (11.3.21) също предписва: тасма̄д гурум̇ прападйета джигя̄сух̣ шрея уттамам – „Когато човек наистина се интересува от трансценденталната наука за Абсолютната Истина, той трябва да се обърне към духовен учител.“

Нельзя принимать духовного учителя, если вы не собираетесь следовать его наставлениям. Нельзя также смотреть на принятие духовного учителя и духовную практику как на дань моде. Нужно стать джиджн̃а̄су, то есть воспылать желанием получить знание от истинного духовного учителя. Необходимо спрашивать его только о том, что имеет отношение к трансцендентной науке (джиджн̃а̄сух̣ ш́рейа уттамам). Слово уттамам указывает на нечто, лежащее за пределами сферы материального знания. Тама значит «тьма материального мира», а ут переводится как «трансцендентный». Обычно людей интересует только то, что связано с мирской жизнью; но, как только человек утрачивает интерес к подобным темам и сосредоточивает свое внимание на трансцендентных предметах, он становится достоин посвящения. Преданного, который получил настоящее посвящение у истинного духовного учителя и серьезно занимается служением Господу, следует считать мадхьяма-адхикари.

Не бива да приемаме духовен учител, без да следваме напътствията му. Нито пък да го приемаме като мода, за да се покажем, че водим духовен живот. Трябва да сме джигя̄су, много любознателни да се поучим от истинския духовен учител. Въпросите, отправяни към него, трябва да са тясно свързани с трансценденталната наука (джигя̄сух̣ шрея уттамам). Думата уттамам се отнася до това, което е отвъд материалното знание. Тама значи „тъмнината на материалния свят“, а ут значи „отвъд, над“. Повечето хора задават въпроси, касаещи светски проблеми, но когато човек загуби подобен интерес и започне да се интересува само от трансценденталните въпроси, той е напълно готов да бъде посветен. Когато получи посвещение от истински духовен учител и сериозно се заеме със служене на Бога, той трябва да бъде приеман за мадхяма адхика̄рӣ.

Повторение святых имен Кришны — настолько возвышенный метод, что человек, который повторяет маха-мантру Харе Кришна без оскорблений (то есть старается не наносить святому имени ни одного из десяти видов оскорблений), постепенно осознаёт, что святое имя Господа — это и есть Сам Господь. Тому, кто обрел такое понимание, преданные-неофиты должны оказывать почтение. Следует твердо усвоить, что повторение святого имени Господа без оскорблений — непременное условие прогресса в сознании Кришны. В «Шри Чайтанья-чаритамрите» (Мадхья, 22.69) сказано:

Повтарянето на святите имена на Кр̣ш̣н̣а е толкова възвишено, че ако човек повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантрата старателно избягвайки десетте оскърбления, постепенно ще се издигне до стадия на разбиране, че между святото име на Бога и самия Бог няма разлика. Начинаещите предани трябва много да почитат този, който е постигнал такова разбиране. Със сигурност, ако повтаря святото име на Бога с оскърбления, човек трудно ще напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание. В Шрӣ Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.69) се казва:

йа̄ха̄ра комала ш́раддха̄, се ‘каништ̣ха’ джана
краме краме тен̇хо бхакта ха-ибе ‘уттама’
я̄ха̄ра комала шраддха̄, се каниш̣т̣ха джана
краме краме тен̇хо бхакта ха-ибе уттама

«Того, чья вера еще слаба и податлива, называют преданным-неофитом. Но, идя путем бхакти, он постепенно достигнет уровня преданного первой категории». Все начинают свою духовную жизнь с уровня неофита, но те, кто читает установленное число кругов хари-намы, шаг за шагом поднимаются на высшую ступень, становясь уттама-адхикари. Участникам Движения сознания Кришны предписывается повторять ежедневно не менее шестнадцати кругов мантры на четках. Этот минимум установлен потому, что западные люди не способны долгое время удерживать свое внимание на мантре. Однако Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур говорил, что человека, который не повторяет каждый день по меньшей мере шестьдесят четыре круга джапы (сто тысяч имен), следует считать падшим (патитой). Согласно этому критерию, практически все мы падшие. Но мы со всей серьезностью, избегая лицемерия, стараемся служить Верховному Господу, что позволяет нам надеяться на милость Господа Шри Чайтаньи Махапрабху, которого называют патита-паваной, спасителем падших.

„Този, чиято вяра е слаба и податлива, е начинаещ, но като следва постепенно процеса, той ще се издигне до нивото на най-висш предан.“ Всеки започва предания си живот от положението на начинаещ и ако правилно възпява предписания брой кръгове хари на̄ма, стъпка по стъпка той се издига до най-висшата степен, уттама адхика̄рӣ. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание установява само шестнадесет кръга дневно, защото западните хора не могат да се концентрират по-дълго време, докато повтарят на броеница. Затова е предписан минималният брой кръгове. Обаче Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура често казваше, че ако човек не повтаря поне шестдесет и четири кръга джапа (сто хиляди имена), се смята, че е паднал (патита). Според тези му думи на практика всички ние сме паднали, но тъй като се опитваме да служим на Върховния Бог с цялата си сериозност и без двуличие, можем да очакваме милостта на Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, който е прочут като патита па̄вана, спасител на падналите.

Когда Шрила Сатьяраджа Хан, великий преданный Шри Чайтаньи Махапрабху, спросил Господа, по каким признакам можно узнать вайшнава, Господь ответил:

Когато Шрӣла Сатяра̄джа Кха̄н, велик предан на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, попитал Бога как може да бъде разпознат един ваиш̣н̣ава, Богът отговорил:

прабху кахе, — “йа̄н̇ра мукхе ш́уни эка-ба̄ра
кр̣шн̣а-на̄ма, сеи пӯджйа, — ш́решт̣ха саба̄ка̄ра”
прабху кахе я̄н̇ра мукхе шуни ека-ба̄ра
к
р̣ш̣н̣а-на̄ма, сеи пӯджя шреш̣т̣ха саба̄ка̄ра

«Если ты услышал, как человек хотя бы раз произнес слово „Кришна“, ты должен считать его лучшим среди всех, кто тебя окружает» (Чайтанья-чаритамрита, Мадхья, 15.106). Господь Чайтанья Махапрабху продолжал:

„Ако чуеш някой да произнесе дори веднъж думата „Кр̣ш̣н̣а“, този човек трябва да бъде приет за най-добродетелния сред хората“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя 15.106). Бог Чайтаня Маха̄прабху продължил:

“атаэва йа̄н̇ра мукхе эка кр̣шн̣а-на̄ма
сеи та’ ваишн̣ава, кариха та̄н̇ха̄ра самма̄на”
атаева я̄н̇ра мукхе ека кр̣ш̣н̣а-на̄ма
сеи та' ваиш̣н̣ава, кариха та̄н̇ха̄ра самма̄на

«Того, кто проявляет интерес к повторению святого имени Господа Кришны или кто в ходе практики обрел вкус к повторению имен Кришны, следует считать вайшнавом и оказывать ему уважение, по крайней мере мысленно» (Чайтанья-чаритамрита, Мадхья, 15.111). Одному из наших друзей, знаменитому английскому музыканту, понравилось петь и повторять мантру Харе Кришна, и он даже несколько раз упомянул святое имя Кришны в своих песнях. У себя дома он почитает изображения Кришны и принимает проповедников сознания Кришны. Он в высшей степени уважительно относится к имени Кришны, деяниям Кришны и вообще всему, что связано с Кришной, и мы, видя, как этот достойный человек постепенно совершенствуется в сознании Кришны, конечно же, выражаем ему почтение. Такому человеку всегда следует оказывать почтение. Иными словами, вайшнавы должны почтительно относиться к каждому, кто, регулярно повторяя святое имя, пытается развить в себе сознание Кришны. С другой стороны, мы были свидетелями того, как некоторые наши современники, считавшиеся великими проповедниками, постепенно скатились до материалистических представлений о жизни, поскольку не уделяли должного внимания повторению святого имени Господа.

„Този, който е привлечен от повтарянето на святото име на Кр̣ш̣н̣а или на практика обича да повтаря имената на Кр̣ш̣н̣а, трябва да бъде приеман за ваиш̣н̣ава и да му се отдава почит като на ваиш̣н̣ава, поне в мислите“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя 15.111). Един от нашите приятели, прочут английски музикант, беше привлечен от святите имена на Кр̣ш̣н̣а и дори в плочите си на няколко пъти споменава святото име на Кр̣ш̣н̣а. У дома си той отдава почит на изображения на Кр̣ш̣н̣а, почита и проповедниците на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той оценява много високо името и дейностите на Кр̣ш̣н̣а; затова ние му отдаваме почит без никакви резерви – защото виждаме, че този човек наистина постепенно напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Такива личности винаги трябва да бъдат почитани. Изводът е, че ваиш̣н̣авите трябва да уважават всеки, който се опитва да напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание като редовно повтаря святото име. От друга страна, виждаме как някои наши съвременници, смятани за големи проповедници, постепенно падат до материалната концепция за живота, защото не повтарят святото име на Бога.

В Своих наставлениях Санатане Госвами Господь Чайтанья Махапрабху разделил преданное служение на три категории.

В наставленията си към Сана̄тана Госва̄мӣ Бог Чайтаня Маха̄прабху разделя преданото служене на три категории.

ш́а̄стра-йукти на̄хи джа̄не др̣д̣ха, ш́раддха̄ва̄н
‘мадхйама-адхика̄рӣ’ сеи маха̄-бха̄гйава̄н
ша̄стра-юкти на̄хи джа̄не др̣д̣ха, шраддха̄ва̄н
мадхяма-адхика̄рӣ' сеи маха̄-бха̄гява̄н

«Того, кто не очень хорошо владеет логикой шастр, но твердо верит в маха-мантру Харе Кришна и со всей решимостью выполняет свои обязанности на пути преданного служения, следует считать мадхьяма-адхикари. Такой человек очень удачлив» (Чайтанья-чаритамрита, Мадхья, 22.67). Мадхьяма-адхикари — это шраддхаван, человек, обладающий незыблемой верой, и у такого человека есть все возможности для дальнейшего развития в преданном служении. В «Чайтанья-чаритамрите» (Мадхья, 22.64) говорится:

„Човек, чието знание върху ша̄стрите не е особено задълбочено, но който е развил твърда вяра в повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄-мантрата и е решителен и целеустремен в изпълнението на предписаното си предано служене, трябва да се счита за мадхяма адхика̄рӣ. Такъв човек е голям щастливец“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя 22.67). Един мадхяма адхика̄рӣ е шраддха̄ва̄н, личност с непоколебима вяра, и е готов за по-нататъшен напредък в преданото служене. Затова в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.64) се казва:

ш́раддха̄ва̄н джана хайа бхакти-адхика̄рӣ
‘уттама’, ‘мадхйама’, ‘каништ̣ха’ — ш́раддха̄-ануса̄рӣ
шраддха̄ва̄н джана хая бхакти-адхика̄рӣ
уттама, мадхяма, каниш̣т̣ха

шраддха̄-ануса̄рӣ

«Критерием того, на какой из трех ступеней преданного служения — низшей, средней или высшей — находится преданный, является сила его шраддхи, веры». В «Чайтанья-чаритамрите» (Мадхья, 22.62) сказано:

„Дали един предан е на начално, на междинно или на висше ниво в преданото служене, това се определя от силата на шраддха̄ (вяра).“ Пак в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.62) се казва:

‘ш́раддха̄’-ш́абде — виш́ва̄са кахе судр̣д̣ха ниш́чайа
кр̣шн̣е бхакти каиле сарва-карма кр̣та хайа
шраддха̄-шабде вишва̄са кахе судхр̣д̣ха
нишчая
к
р̣ш̣н̣е бхакти каиле сарва-карма кр̣та хая

«„Занимаясь трансцендентным служением Кришне, человек тем самым выполняет и все свои второстепенные обязанности“. Такую твердую и глубокую веру, благоприятную для преданного служения, называют шраддхой». Со шраддхи, веры в Кришну, и начинается сознание Кришны. Под верой подразумевается твердая вера. Слова «Бхагавад-гиты» — авторитетные указания для тех, у кого есть вера, и все, что говорит Кришна в «Бхагавад-гите», нужно принимать буквально, не давая Его словам собственных толкований. Так принял «Бхагавад-гиту» Арджуна. Слушая «Бхагавад-гиту», Арджуна сказал Кришне: сарвам этад р̣там̇ манйе йан ма̄м̇ вадаси кеш́ава — «О Кришна, каждое Твое слово я принимаю как неоспоримую истину» (Бхагавад-гита, 10.14).

„Като отдава трансцендентално служене на Кр̣ш̣н̣а, човек автоматично извършва всички останали дейности. Непоклатимата, твърда вяра, благоприятна за отдаването на предано служене, се нарича шраддха̄.“ Шраддха̄, вярата в Кр̣ш̣н̣а, е началото на Кр̣ш̣н̣а съзнание. „Вяра“ означава силна вяра. Думите на Бхагавад-гӣта̄ са авторитетни наставления за вярващите хора и всичко, което Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄, трябва да се приема така, както е, без интерпретации. Това е начинът, по който Арджуна е приел Бхагавад-гӣта̄. Когато я изслушал, Арджуна казал на Кр̣ш̣н̣а: сарвам етад р̣там̇ манйе ян ма̄м̇ вадаси кешава – „О, Кр̣ш̣н̣а, напълно приемам всичко, което ми каза“ (Бхагавад-гӣта̄ 10.14).

В этом ключ к правильному пониманию «Бхагавад-гиты», и это называют шраддхой. Нельзя принимать одну часть «Бхагавад-гиты» и отвергать другую, руководствуясь собственными произвольными толкованиями. Это не шраддха. Шраддха означает принятие наставлений «Бхагавад-гиты» во всей их полноте, и в первую очередь это относится к ее последнему наставлению: сарва-дхарма̄н паритйаджйа ма̄м экам̇ ш́аран̣ам̇ враджа — «Оставь все религии и просто предайся Мне» (Бхагавад-гита, 18.66). Твердая вера в это наставление становится основой духовного развития человека.

Това е правилният начин, по който можем да разберем Бхагавад-гӣта̄, и той се нарича шраддха̄ – а не заради своеволните си интерпретации да приемаме една част на Бхагавад-гӣта̄, а друга да отхвърляме. Това не е шраддха̄. Шраддха̄ означава да се приемат наставленията на Бхагавад-гӣта̄ в тяхната цялост, особено последното напътствие: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа – „Изостави всички религии и просто ми се отдай“ (Бхагавад-гӣта̄ 18.66). Когато човек напълно се довери на тази инструкция, такава силна вяра става основа за напредъкът му в духовния му живот.

Тот, кто полностью отдает себя повторению маха-мантры Харе Кришна, постепенно осознаёт свою духовную личность. До тех пор, пока человек не станет повторять мантру Харе Кришна с верой в Кришну, Кришна не откроет Себя ему: севонмукхе хи джихва̄дау свайам эва спхуратй адах̣ (Бхакти-расамрита-синдху, 1.2.234). Верховную Личность Бога невозможно постичь никакими искусственными методами. Для этого мы должны с верой и преданностью служить Господу. Такое служение начинается с языка (севонмукхе хи джихва̄дау), а это значит, что мы должны все время повторять святые имена Господа и принимать кришна-прасад. Не следует повторять ничего другого или есть какую-то иную пищу. Если преданный будет добросовестно применять этот метод, Верховный Господь откроет Себя ему.

Като приемем изцяло повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄-мантрата, постепенно ще разберем истинската си духовна същност. Ако не повтаряме Харе Кр̣ш̣н̣а мантрата с вяра, Кр̣ш̣н̣а няма да ни се разкрие: севонмукхе хи джихва̄дау сваям ева спхуратй адах̣ (Бхакти-раса̄мр̣та синдху 1.2.234). Не можем да осъзнаем Божествената Личност по изкуствен начин. Трябва с вяра да се заемем да му служим. Служенето започва от езика (севонмукхе хи джихва̄дау), което означава, че винаги трябва да повтаряме святите имена на Бога и да приемаме кр̣ш̣н̣а праса̄дам. Не трябва да повтаряме нищо друго, нито да приемаме нещо друго. Когато преданият следва този процес с вяра, Върховния Бог му се разкрива.

Осознав себя вечным слугой Кришны, человек утрачивает интерес ко всему, что не связано со служением Кришне. Всегда думая о Кришне, изобретая все новые и новые методы распространения святого имени Кришны, он понимает, что единственная его задача — распространять Движение сознания Кришны по всему миру. Следует считать такого человека уттама-адхикари и всегда искать его общества, строя свои отношения с ним на шести принципах (дада̄ти пратигр̣хн̣а̄ти и т. д.). В сущности, такого возвышенного преданного-вайшнава, уттама-адхикари, следует принять своим духовным учителем. Все, что у нас есть, мы должны отдать в его распоряжение, ибо священные писания велят человеку вручить все, чем он обладает, своему духовному учителю. Там, в частности, говорится, что брахмачари должен просить подаяние, а затем отдавать все, что собрал, духовному учителю. Однако тот, кто еще не достиг самоосознания, не должен подражать поведению возвышенного преданного, маха-бхагаваты, поскольку такое подражание приведет человека к деградации.

Веднъж разбрал, че е вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а, човек загубва интерес към всичко, освен към служенето на Кр̣ш̣н̣а. Като постоянно мисли за Кр̣ш̣н̣а, като планира начини за разпространяването на святото име на Кр̣ш̣н̣а, той разбира, че единствената му работа е да разпространява движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание навсякъде по света. Такава личност е оценявана като уттама адхика̄рӣ и човек трябва да общува с нея по шестте начина (дада̄ти пратигр̣хн̣а̄ти и т.н.). Нещо повече, уттама адхика̄рӣ ваиш̣н̣ава преданият трябва да бъде приет за духовен учител. И трябва да му предложим притежанията си, защото каквото и да има, човек трябва да го поднася на духовния си учител. В частност брахмача̄рӣте се предполага да събират подаяния и да ги предлагат на духовния си учител. Но човек не трябва да подражава на поведението на напредналия предан, маха̄-бха̄гавата, без да е постигнал себепознание, защото това подражание рано или късно ще го доведе до деградация.

В данном стихе Шрила Рупа Госвами советует преданным научиться отличать друг от друга каништха-адхикари, мадхьяма-адхикари и уттама-адхикари. Преданный также должен знать свой уровень и не пытаться подражать тому, кто находится на более высоком уровне. Шрила Бхактивинода Тхакур оставил для нас некоторые практические указания, помогающие распознать вайшнава категории уттама-адхикари; в частности, как он пишет, уттама-адхикари славится своей способностью обращать в вайшнавизм множество падших душ. Не следует становиться духовным учителем, не достигнув уровня уттама-адхикари. Вайшнавы-неофиты и вайшнавы, стоящие на промежуточной ступени, тоже могут принимать учеников, но только из числа преданных той же категории. При этом надо понимать, что подопечные таких духовных учителей, действуя под их недостаточно компетентным руководством, не смогут достичь ощутимого прогресса на пути к высшей цели жизни. Вот почему так важно принять в качестве духовного учителя вайшнава категории уттама-адхикари.

В този стих Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ съветва преданите да бъдат достатъчно интелигентни, за да различават каниш̣т̣ха адхика̄рӣте, мадхяма адхика̄рӣте и уттама адхика̄рӣте. Освен това преданите трябва да знаят собствената си позиция и да не се опитват да подражават на онези, които заемат по-висша позиция. Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура е дал няколко практически съвета: един уттама адхика̄рӣ ваиш̣н̣ава може да бъде разпознат по способността му да обърне множество паднали души към ваиш̣н̣авизма. Човек не трябва да става духовен учител, ако не е достигнал нивото уттама адхика̄рӣ. Един начинаещ ваиш̣н̣ава или един ваиш̣н̣ава на междинната платформа също могат да приемат ученици, но те трябва да са на тяхното ниво и трябва да са наясно, че няма да могат да напреднат много към крайната цел на живота под такова несъвършено ръководство. Затова ученикът трябва да е внимателен и да приеме за духовен учител уттама адхика̄рӣ.