Skip to main content

Текст четвертый

Текст четвърти

Текст

Текст

дада̄ти пратигр̣хн̣а̄ти
гухйам а̄кхйа̄ти пр̣ччхати
бхун̇кте бходжайате чаива
шад̣-видхам̇ прӣти-лакшан̣ам
дада̄ти пратигр̣хн̣а̄ти
гухям а̄кхяти пр̣ччхати
бхун̇кте бходжаяте чаива
ш̣ад̣-видхам̇ прӣти-лакш̣ан̣ам

Пословный перевод

Дума по дума

дада̄ти — отдает в дар; пратигр̣хн̣а̄ти — принимает в ответ; гухйам — сокровенные темы; а̄кхйа̄ти — объясняет; пр̣ччхати — вопрошает; бхун̇кте — ест; бходжайате — кормит; ча — также; эва — непременно; шат̣-видхам — шести видов; прӣти — любви; лакшан̣ам — проявление.

дада̄ти – дава милостиня; пратигр̣хн̣а̄ти – приема в замяна; гухям – поверителни теми; а̄кхя̄ти – обяснява; пр̣ччхати – пита; бхун̇кте – яде; бходжаяте – храни; ча – също; ева – със сигурност; ш̣ат̣-видхам – шест вида; прӣти – на любовта; лакш̣ан̣ам – симптоми.

Перевод

Превод

Подносить дары и принимать дары, поверять свои мысли и спрашивать о сокровенном, принимать прасад и угощать прасадом — таковы шесть проявлений любви, которую преданные испытывают друг к другу.

Предлагане и приемане на подаръци, разкриване на мислите и доверено запитване, приемане и предлагане на праса̄да са шестте признака на любовта, споделяна между преданите.

Комментарий

Пояснение

В этом стихе Шрила Рупа Госвами объясняет, как заниматься преданным служением в общении с другими преданными. Есть шесть видов деятельности: 1) подносить дары преданным; 2) принимать от преданных все, что они дарят в ответ; 3) поверять им свои мысли; 4) спрашивать их о сокровенном служении Господу; 5) почитать прасад — духовную пищу, которой угощают преданные, и 6) угощать преданных прасадом. Опытный преданный объясняет, а новички, слушая, учатся у него. Таков смысл слов гухйам а̄кхйа̄ти пр̣ччхати. Когда кто-то из преданных, желая поддержать в нас дух преданного служения, раздает прасад — остатки пищи, предложенной Верховной Личности Бога, мы должны принимать этот прасад, видя в нем милость Господа, полученную из рук чистых преданных. Следует также приглашать чистых преданных в свой дом, угощать их прасадом и стараться всячески угодить им. Это называется бхун̇кте бходжайате чаива.

В този стих Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ обяснява как да извършваме предано служене в общуването си с другите предани. Има шест вида дейности: (1) да даваме подаяния на преданите; (2) да приемаме от тях каквото ни предлагат в замяна; (3) да разкриваме мислите си пред преданите; (4) да ги питаме за поверителното служене на Бога; (5) да опитваме с почит праса̄да, духовната храна, дадена ни от преданите и (6) да даваме праса̄да на преданите. Опитният предан трябва да обяснява, а неопитният – да се учи от него. Това е гухям а̄кхя̄ти пр̣ччхати. Когато един предан ни дава праса̄да – храната, предложена на Бога, за да поддържа у нас духа на преданото служене, трябва да приемаме този праса̄да като милост на Бога, получена чрез чистите предани. Ние също трябва да каним чистите предани у дома си, да им предлагаме праса̄да и да сме готови да ги удовлетворим с всичко. Това се нарича бхун̇кте бходжаяте чаива.

Аналогичным образом действует любой человек, когда хочет проявить к кому-нибудь свою любовь и дружеское расположение. К примеру, бизнесмен, желая завязать отношения с другим бизнесменом, приглашает его в какой-нибудь отель на банкет, во время которого открывает ему свои планы. Затем он советуется с ним относительно своих дальнейших действий, и порой они обмениваются подарками. Таким образом, прӣти, любовь во взаимоотношениях близких людей или единомышленников, проявляется в этих шести формах. В предыдущем стихе Шрила Рупа Госвами советовал избегать мирского общения и общаться только с преданными (сан̇га-тйа̄га̄т сато вр̣ттех̣). Международное общество сознания Кришны было основано именно для того, чтобы дать преданным возможность строить свое общение на перечисленных выше принципах. Создавая это Общество, я действовал в одиночку, однако благодаря тому, что люди, проявляя инициативу, предлагают свою помощь и получают что-то взамен, наше Движение ширится, охватывая своей деятельностью весь мир. Мы рады тому, что люди дают щедрые пожертвования на развитие этого Общества и с готовностью принимают любой наш скромный дар в виде книг и журналов, рассказывающих исключительно о сознании Кришны. Иногда мы проводим фестивали, приглашаем туда всех пожизненных членов и друзей нашего Общества и угощаем их прасадом. Несмотря на то, что в большинстве своем эти люди из высших сословий, они приходят к нам и почитают прасад, каким бы скромным он ни был. Время от времени члены нашего Общества и люди, симпатизирующие ему, спрашивают нас в сокровенных беседах о методах преданного служения, и мы стараемся рассказать им о них. Так наше Движение ширится, распространяясь по всему миру, и интеллигенция всех стран постепенно начинает понимать значение деятельности Общества сознания Кришны. Жизнь Общества сознания Кришны питают шесть видов любовных взаимоотношений между преданными, и каждому следует предоставить возможность общаться с преданными ИСККОН, поскольку обычный человек, просто поддерживая с ними эти шесть типов отношений, сможет пробудить дремлющее в нем сознание Кришны. Сан̇га̄т сан̃джа̄йате ка̄мах̣, — сказано в «Бхагавад-гите» (2.62): желания и устремления человека определяются кругом его общения. Как говорится, «Скажи мне, кто твой друг, и я скажу, кто ты», поэтому, если обыкновенный человек будет общаться с преданными, он непременно разовьет в себе сознание Кришны. Сознание Кришны заложено в каждом живом существе, и до некоторой степени оно проявляется уже тогда, когда живое существо рождается человеком. В «Чайтанья-чаритамрите» (Мадхья, 22.107) говорится:

Тези шест вида отношения между двама близки приятели задължително присъстват и в общуването на обикновените хора. Например когато един бизнесмен иска да осъществи контакт с друг бизнесмен, той урежда прием и по време на угощението открива намеренията си. После пита приятеля си как да действа, а понякога двамата си разменят и подаръци. И така, когато във взаимоотношенията има любов, прӣти, тогава се извършват тези шест дейности. В предишния стих Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни съветваше да се откажем от светското общуване и да търсим компанията на преданите (сан̇га-тя̄га̄т сато вр̣ттех). Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание е създадено, за да улесни тези шест вида обмяна на любов между преданите. Обществото започна с един-единствен човек, но тъй като се присъединяват все нови и нови хора, които участват в процеса на даване и приемане, то се разпространи из целия свят. Ние се радваме, че хората правят щедри дарения за развиване на дейностите на Обществото и от друга страна, с голямо желание приемат скромните ни подаръци под формата на книги и списания за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Понякога ние организираме Харе Кр̣ш̣н̣а фестивали и каним почетните членове и приятелите на движението да участват в празника и да приемат праса̄да. Макар че повечето от тях идват от висшите слоеве на обществото, те приемат праса̄да, който им предлагаме, колкото и незначителен да е той. Понякога членовете и привържениците ни много искрено ни питат за начините, по които се отдава предано служене, и ние се опитваме да им обясним. Така Обществото се разпространява из целия свят с голям успех и интелигенцията във всички страни постепенно започва да оценява дейностите ни в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Животът в Обществото за Кр̣ш̣н̣а съзнание се поддържа от шестте вида обмяна на любов между членовете му; затова на хората трябва да се даде възможност да общуват с преданите от ИСКОН – защото общувайки по шестте начина, споменати по-горе, човек напълно може да съживи своето спящо съзнание за Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (2.62) се казва: сан̇га̄т сан̃джа̄яте ка̄мах̣ – желанията и стремежите ни се развиват в съответствие с обкръжението ни. Често се казва, че човек се познава по приятелите си и ако един човек общува с предани, той със сигурност ще развие спящото си съзнание за Кр̣ш̣н̣а. Съзнанието за Кр̣ш̣н̣а е присъщо на всяко живо същество и когато живото същество се роди в човешко тяло, това съзнание вече е до известна степен развито. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.107) се казва:

нитйа-сиддха кр̣шн̣а-према ‘са̄дхйа’ кабху найа
ш́раван̣а̄ди-ш́уддха-читте карайе удайа
нитя-сиддха кр̣ш̣н̣а-према
са̄дхя кабху ная
шраван̣а̄ди-шуддха-читте
карайе удая

«Чистая любовь к Кришне вечно обитает в сердцах живых существ. Она не относится к категории вещей, получаемых извне. Когда сердце очищено слушанием и воспеванием, эта любовь пробуждается сама собой». Сознание Кришны присуще всем живым существам, и потому каждый должен иметь возможность услышать о Кришне. Просто благодаря слушанию и повторению святых имен — ш́раван̣ам̇ кӣртанам — сердце быстро очищается, и в нем пробуждается сознание Кришны. Сознание Кришны не привносится в сердце искусственно, оно уже там. Повторяя святое имя Верховной Личности Бога, человек очищает свое сердце от всей мирской скверны. В первом стихе «Шри Шикшаштаки» Господь Шри Чайтанья Махапрабху говорит:

„Чистата любов към Кр̣ш̣н̣а съществува вечно в сърцата на живите същества. Тя не е нещо, което се получава от някакъв външен източник. Когато чрез слушане и възпяване сърцето се пречисти, живото същество се пробужда по естествен начин.“ Тъй като съзнанието за Кр̣ш̣н̣а е присъщо на живото същество, на всеки трябва да се даде възможност да слуша за Кр̣ш̣н̣а. Просто като слушаме и възпяваме – шраван̣ам̇ кӣртанам, – сърцето ни се пречиства и изначалното ни Кр̣ш̣н̣а съзнание се събужда. Кр̣ш̣н̣а съзнание не идва изкуствено отвън, то вече съществува в сърцето ни. Когато повтаряме святото име на Върховната Божествена Личност, сърцето ни се изчиства от всички материални замърсявания. В първата строфа на Шрӣ Шикш̣а̄ш̣т̣ака Бог Чайтаня Маха̄прабху казва:

чето-дарпан̣а-ма̄рджанам̇
бхава-маха̄-да̄ва̄гни-нирва̄пан̣ам̇
ш́рейах̣-каирава-чандрика̄-витаран̣ам̇
видйа̄-вадхӯ-джӣванам
а̄нанда̄мбудхи-вардханам̇ прати-падам̇
пӯрн̣а̄мр̣та̄сва̄данам̇
сарва̄тма-снапанам̇ парам̇ виджайате
ш́рӣ-кр̣шн̣а-сан̇кӣртанам
чето-дарпан̣а-ма̄рджанам̇
бхава-маха̄-да̄ва̄гни-нирва̄пан̣ам̇
шреях̣-каирава-чандрика̄-
витаран̣ам̇ видя̄-вадхӯ-джӣванам
а̄нанда̄мбудхи-вардханам̇
пратипадам̇ пӯрн̣а̄мр̣та̄сва̄данам̇
сарва̄тма-снапанам̇ парам̇
виджаяте шрӣ-кр̣ш̣н̣а-сан̇кӣртанам

«Слава санкиртане Шри Кришны, которая очищает сердце от пыли, накопившейся за долгие годы, и гасит пожар обусловленного существования, повторяющихся рождений и смертей. Движение санкиртаны — высшее благословение всему человечеству, ибо оно распространяет лучи благословляющей луны. В нем жизнь всего трансцендентного знания; оно увеличивает океан трансцендентного блаженства и дает нам возможность в полной мере насладиться нектаром, которого мы всегда так жаждем».

„Вечна слава на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а сан̇кӣртана, който пречиства сърцето от праха, трупал се с години и потушава пожара на обусловения живот, на повтарящото се раждане и смърт. Движението на сан̇кӣртана е най-голямата благословия за човечеството, защото разпръсква лъчите на благославящата луна. То е душата на цялото трансцедентално знание. То увеличава океана от трансцедентално блаженство и ни дава възможност да усетим вкуса на нектара, за който винаги сме копнели.“

Очищается не только тот, кто повторяет маха-мантру, — скверна покидает сердца всех, кому довелось услышать трансцендентные звуки: Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. Даже души, находящиеся в телах низших животных, насекомых, деревьев и т. д., тоже очищаются и, слушая трансцендентные звуки, готовят себя к тому, чтобы когда-нибудь обрести полное сознание Кришны. Об этом говорил Харидас Тхакур, отвечая на вопрос Чайтаньи Махапрабху о том, как можно освободить из материального плена живых существ, находящихся на более низком, чем люди, уровне развития. Харидас Тхакур сказал Ему, что повторение святых имен необычайно могущественно и что, слыша, как кто-то произносит эти звуки, даже деревья и животные в глухих джунглях до какой-то степени разовьют в себе сознание Кришны. Это на практике доказал Шри Чайтанья Махапрабху. Когда Он проходил через джунгли Джхарикханды, тигры, змеи, олени и другие животные, забыв о своей извечной вражде, принимались петь и танцевать, присоединяясь к санкиртане. Нам, разумеется, не удастся подражать Шри Чайтанье Махапрабху, но мы должны идти по Его стопам. Мы недостаточно могущественны, чтобы, заворожив тигров, змей, кошек и собак, заставить их танцевать, но, воспевая святые имена Господа, мы можем обратить в сознание Кришны многих людей во всем мире. Дарение, или распространение, святого имени Господа — это замечательный пример благотворительности, или принесения даров (принцип дада̄ти). Кроме того, мы должны следовать принципу пратигр̣хн̣а̄ти — с готовностью принимать трансцендентные дары. Необходимо задавать вопросы о Движении сознания Кришны и со всей искренностью раскрывать свое сердце, чтобы понять реальное положение дел в материальном мире. Так можно осуществить на практике принцип гухйам а̄кхйа̄ти пр̣ччхати.

Пречиства се не само този, който повтаря маха̄ мантрата, пречистват се сърцата и на всички, които имат възможност да чуят трансцеденталната вибрация Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Пречистват се дори душите, въплътени в низши животни, насекоми, дървета и други форми живот. Като слушат трансцеденталната вибрация, те се пречистват и подготвят да станат напълно осъзнати за Кр̣ш̣н̣а. Когато Чайтаня Маха̄прабху попитал Т̣ха̄кура Харида̄са как живите същества, по-низши от човешките, могат да се освободят от робството на материята, той обяснил следното: повтарянето на святите имена има такава сила, че ако възпяваме дори в най-затънтените части на джунглата, просто като слушат вибрацията, дърветата и животните ще напреднат в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху на практика доказал това, когато минавал през гората Джха̄рикхан̣д̣а. Тигрите, змиите, сърните и всички други животни забравили естествената си вражда и започнали да пеят и танцуват в сан̇кӣртана. Разбира се, ние не можем да подражаваме на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, но трябва да следваме примера му. Не сме достатъчно могъщи, за да запленим низши животни като тигри, змии, котки и кучета или да ги вдъхновим да танцуват, но като повтаряме святите имена на Бога, можем да насочим много хора по света към осъзнаването на Кр̣ш̣н̣а. Разпространението или съдействието за разпространение на святото име на Бога е висш пример за милостиня и помощ (принципът дада̄ти). По същия начин трябва да следваме и принципа пратигр̣хн̣а̄ти, с желание и готовност да приемем трансцеденталния дар. Трябва да се интересуваме от движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание и да отворим ума си, за да разберем какво представлява материалния свят. Така можем да следваме принципите гухям а̄кхя̄ти пр̣ччхати.

Преданные, члены Международного общества сознания Кришны, устраивают каждое воскресенье во всех своих центрах пиры и приглашают на них членов Общества и его друзей. Чтобы почтить прасад, там собирается много людей, интересующихся сознанием Кришны, которые затем, когда им представляется возможность, приглашают преданных к себе и угощают их обильным прасадом. Это приносит благо как преданным, так и тем, кто с ними общается. Людям следует избегать общения с так называемыми йогами, гьяни, карми и филантропами, поскольку такое общение никому не приносит пользы. Тот, кто действительно желает достичь цели человеческой жизни, должен общаться с преданными из Движения сознания Кришны, потому что только это Движение учит, как развить в себе любовь к Богу. Религия — привилегия человека, именно она отличает общество людей от общества животных. У животных нет ни церквей, ни мечетей, ни религиозных учений. Однако в любом человеческом обществе, каким бы примитивным оно ни было, обязательно есть та или иная религия. Даже у диких племен, обитающих в джунглях, есть своя религия. Когда религия, развиваясь, превращается в любовь к Богу, она достигает цели. В Первой песни «Шримад-Бхагаватам» (1.2.6) сказано:

Членовете на Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание канят своите привърженици и приятели на празник всяка неделя в центровете на Обществото. Много интересуващи се хора идват да почетат праса̄да, а при възможност, и те канят членовете на Обществото у дома си и ги гощават с праса̄да. Това е ползотворно за всички. Хората трябва да изоставят обкръжението на така наречените йогӣ, гя̄нӣ, кармӣ и филантропи, защото общуването с тях не носи полза никому. Ако наистина искаме да осъществим целта на човешкия живот, трябва да общуваме с преданите от движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание – това е единственото движение, което ни учи как да развием любовта си към Бога. Религията е отличителна черта на човешкото общество; в нея се заключава разликата между човешката и животинската общност. Обществото на животните няма църкви, джамии или религиозна система. Във всички части на света, колкото и да е угнетено човешкото общество, то има някаква религиозна система. Дори аборигенските племена в джунглите имат религия. Когато една религиозна система се развива и доведе до любов към Бога, тя е успешна. В Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.6) се казва:

са ваи пум̇са̄м̇ паро дхармо
йато бхактир адхокшадже
ахаитукй апратихата̄
йайа̄тма̄ супрасӣдати
са ваи пум̇са̄м̇ паро дхармо
ято бхактир адхокш̣адже
ахаитукй апратихата̄
яя̄тма̄ супрасӣдати

«Высшим занятием (дхармой) для всех людей является такое занятие, с помощью которого они могут прийти к любовному преданному служению трансцендентному Господу. Чтобы полностью удовлетворить душу, это преданное служение должно быть бескорыстным и непрерывным».

„Висшата дейност (дхарма) на човечеството е тази, чрез която хората могат да стигнат до любовно предано служене на трансцеденталния Бог. Това предано служене трябва да е немотивирано и непрекъснато, за да донесе пълно удовлетворение на душата.“

Если люди действительно хотят обрести мир в душе и жить спокойной жизнью, если они хотят, чтобы между ними и между их странами установились добрые отношения, они должны следовать религиозному учению сознания Кришны, которое поможет им пробудить в себе дремлющую любовь к Кришне, Верховной Личности Бога. И как только люди сделают это, в их сердцах воцарятся мир и покой.

Ако членовете на човешкото общество наистина искат умиротворение, спокойствие и доброжелателство в отношенията между хората и нациите, трябва да следват религиозната система на Кр̣ш̣н̣а съзнание, чрез която могат да развият спящата у тях любов към Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Веднага щом направят това, съзнанието им ще се изпълни с мир и спокойствие.

В связи с этим Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур предостерегает всех преданных, проповедующих сознание Кришны, чтобы они не вступали в разговоры с имперсоналистами-майявади, которые всегда настроены против теистических движений. Мир наводнен майявади и атеистами, и политические партии берут на вооружение их философию для пропаганды материализма. Иногда майявади даже дают деньги какой-нибудь влиятельной партии на борьбу с Движением сознания Кришны. Они стремятся задушить это Движение, не дать ему развиться, поскольку оно учит людей сознанию Бога. Таковы нравы атеистов. Кормить змею молоком и бананами — пустое дело, потому что змею ничем нельзя задобрить. Напротив, от молока и бананов змея станет только ядовитее (кевалам̇ виша-вардханам). Если поить змею молоком, у нее только прибавится яду. По аналогии с этим не следует доверять свои мысли змееподобным майявади и карми. Такая доверчивость ни к чему хорошему не приведет. Лучше отказаться от всякого общения с ними и никогда не спрашивать их ни о чем сокровенном: они все равно не способны дать хороший совет. Более того, нам не следует ни приглашать майявади к себе, ни принимать их приглашений, потому что, общаясь с ними, можно попасть под влияние их атеистических взглядов (сан̇га̄т сан̃джа̄йате ка̄мах̣). В этом стихе содержится запрет давать что-либо майявади и атеистам, равно как и принимать что-либо от них. Шри Чайтанья Махапрабху также предостерегает нас: вишайӣра анна кха̄иле душт̣а хайа мана — «Пища, приготовленная мирскими людьми, оскверняет ум того, кто ее ест». Только тот, кто достиг высокого духовного уровня, способен использовать любое пожертвование для развития Движения сознания Кришны, поэтому нужно сделать своим принципом никогда не принимать пожертвования от майявади или атеистов. Более того, Шри Чайтанья Махапрабху запретил преданным общаться даже с обыкновенными людьми, которые чересчур привязаны к материальным чувственным наслаждениям.

В тази връзка Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура предупреждава преданите, заети с разпространение на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, да не влизат в разговори с имперсоналистите ма̄я̄ва̄дӣ, които постоянно се противопоставят на теистичните движения. Светът е пълен с ма̄я̄ва̄дӣ и атеисти, и политическите партии се възползват от техните философии, за да насърчават материализма. Понякога те дори застават срещу движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ма̄я̄ва̄дӣте и другите атеисти не искат движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание да се развива, защото то дава на хората съзнание за Бога. Това е политиката на атеистите. Няма никаква полза да храним една змия с мляко и банани, защото така няма да я заситим. Напротив, като приема мляко и банани, тя става още по-отровна (кевалам̇ виш̣а-вардханам). Ако дадем на змията да пие мляко, отровата ѝ просто се увеличава. По сходни съображения не трябва да доверяваме мислите си на ма̄я̄ва̄дӣ и кармӣ змиите. Такава откровеност няма да ни помогне. Най-добре е изобщо да не общуваме с тях и да не обсъждаме нищо поверително, защото те не могат да ни дадат добър съвет. Не трябва да каним ма̄я̄ва̄дӣ и атеисти, нито да приемаме поканите им, защото в резултат от близкото общуване може да се повлияем от атеистичния им манталитет (сан̇га̄т сан̃джа̄яте ка̄мах̣). Забраната, изложена в този стих, е, да не предлагаме или приемаме каквото и да било от ма̄я̄ва̄дӣ и атеисти. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху също е предупредил: виш̣айӣра анна кха̄иле душ̣т̣а хая мана – „Когато ядем храна, приготвена от светски хора, умът ни става порочен.“ Ако не е много напреднал, човек не е в състояние да използва приноса на всеки към движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова по принцип не трябва да се приемат подаяния от ма̄я̄ва̄дӣ и атеисти. Всъщност Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е забранил на преданите да общуват дори с обикновени хора, пристрастени към материалното сетивно наслаждение.

Итак, мы должны всегда оставаться в обществе преданных, следовать регулирующим принципам преданного служения, идти по стопам ачарьев и беспрекословно выполнять все указания духовного учителя. Действуя так, мы сможем развить свое преданное служение и дремлющее в нас сознание Кришны. Преданный, который уже не является неофитом, но еще не стал маха-бхагаватой (преданным высочайшего уровня развития), на своей промежуточной ступени будет с любовью относиться к Верховной Личности Бога, дружить с другими преданными, проявлять милосердие к невежественным и сторониться завистливых, демоничных людей. В данном стихе вкратце описан метод, с помощью которого можно установить любовные взаимоотношения с Верховной Личностью Бога и подружиться с преданными. В соответствии с принципом дада̄ти преданный, который продвинулся достаточно далеко по духовному пути, должен по меньшей мере половину своих доходов тратить на служение Господу и Его преданным. Так в свое время поступил и сам Шрила Рупа Госвами. Решив уйти в отставку, он пожертвовал половину своих денег на служение Кришне, четверть отдал родственникам, а оставшуюся четверть отложил на случай непредвиденных расходов. Его примеру должны последовать все преданные. Какими бы средствами мы ни располагали, пятьдесят процентов этих средств нужно использовать для Кришны и Его преданных. Так будет соблюден принцип дада̄ти.

Изводът е, че постоянно трябва да сме сред предани, да съблюдаваме регулиращите принципи, да следваме примера на а̄ча̄риите и със смирение да изпълняваме наставленията на духовния си учител. По този начин ще можем да развием преданото си служене и спящото си съзнание за Кр̣ш̣н̣а. Преданият, който не е нито начинаещ, нито маха̄ бха̄гавата (много напреднал), а заема средно положение, трябва да обича Върховната Божествена Личност, да е приятел с другите предани, да е благосклонен към невежите и да избягва завистливите и демоничните. В този стих са споменати любовните взаимоотношения с Върховната Божествена Личност и приятелските отношения с преданите. Според принципа дада̄ти, един напреднал предан би трябвало да отделя поне половината от приходите си за служене на Бога и на преданите му. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ е дал такъв пример със собствения си живот. Когато решил да се оттегли, той отделил половината от спечелените си пари за служенето на Кр̣ш̣н̣а, една четвърт дал на роднините си и една четвърт задържал за лични разходи. Този пример трябва да следват всички предани. Каквито и да са доходите ни, половината от тях трябва да изразходваме за Кр̣ш̣н̣а и преданите му – това ще удовлетвори изискванията на дада̄ти.

В следующем стихе Шрила Рупа Госвами расскажет, каких вайшнавов мы должны выбирать себе в друзья и как нужно служить вайшнавам.

В следващия стих Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни учи какъв ваиш̣н̣ава трябва да изберем за приятел и как да служим на ваиш̣н̣авите.