Skip to main content

ТЕКСТ 22

ТЕКСТ 22

Текст

Текст

ва̄са̄м̇си джӣрн̣а̄ни йатха̄ виха̄йа
нава̄ни гр̣хн̣а̄ти наро ’пара̄н̣и
татха̄ ш́арӣра̄н̣и виха̄йа джӣрн̣а̄нй
анйа̄ни сам̇йа̄ти нава̄ни дехӣ
ва̄са̄м̇си джӣрн̣а̄ни ятха̄ виха̄я
нава̄ни гр̣хн̣а̄ти наро 'пара̄н̣и
татха̄ шарӣра̄н̣и виха̄я джӣрн̣а̄ни
аня̄ни сам̇я̄ти нава̄ни дехӣ

Пословный перевод

Дума по дума

ва̄са̄м̇си — одежды; джӣрн̣а̄ни — старые и ветхие; йатха̄ — как; виха̄йа — сбросив; нава̄ни — новые (одежды); гр̣хн̣а̄ти — принимает; нарах̣ — человек; апара̄н̣и — другие; татха̄ — так и; ш́арӣра̄н̣и — тела; виха̄йа — оставив; джирн̣а̄ни — старые и бесполезные; анйа̄ни — другие; сам̇йа̄ти — принимает; нава̄ни — новые; дехӣ — воплощенный в теле (душа).

ва̄са̄м̇си – дрехи; джӣрн̣а̄ни – стари и износени; ятха̄ – точно както; виха̄я – като оставя; нава̄ни – нови дрехи; гр̣хн̣а̄ти – получава; нарах̣ – човек; апара̄н̣и – други; татха̄ – по същия начин; шарӣра̄н̣и – тела; виха̄я – като изоставя; джирн̣а̄ни – старо и безполезно; аня̄ни – друго; сам̇я̄ти – получава; нава̄ни – нов комплект; дехӣ – въплътен.

Перевод

Превод

Как человек, снимая старые одежды, надевает новые, так и душа входит в новые материальные тела, оставляя старые и бесполезные.

Както човек сменя старите си дрехи с нови, така душата получава нови материални тела, изоставяйки старите и безполезните.

Комментарий

Пояснение

То, что бесконечно малая индивидуальная душа постоянно меняет тела, — признанный факт. Даже современные ученые, которые не верят в существование души, но вместе с тем не могут объяснить, откуда сердце берет свою энергию, вынуждены признать, что наше тело постоянно меняется: ребенок превращается в юношу, юноша — во взрослого человека, взрослый человек — в старика. Затем живое существо переходит в новое тело. Об этом уже шла речь в одном из предыдущих стихов (2.13).

Това, че индивидуалната душа постоянно сменя тялото си, е общоприет факт. Дори съвременните учени, които не вярват в съществуването на душата, но в същото време не могат да обяснят какъв е източникът на енергия в сърцето, са принудени да признаят постоянните промени на тялото при прехода от детство към юношество, от юношество към младост и от младост към старост. След старостта се преминава в друго тяло. Това вече бе обяснено в предишен стих (2.13).

Переход крошечной индивидуальной души в новое тело становится возможным по милости Сверхдуши. Сверхдуша исполняет желания индивидуальной души, подобно тому как один друг исполняет желания другого. В Ведах, например в «Мундака-упанишад» и «Шветашватара-упанишад», душу и Сверхдушу сравнивают с двумя птицами, сидящими на одном дереве. Одна из них (индивидуальная душа) поедает плоды этого дерева, а другая (Кришна) наблюдает за действиями своего друга. Хотя эти две птицы в качественном отношении подобны друг другу, одна из них полностью поглощена вкушением плодов материального древа, а другая просто наблюдает за ее действиями. Кришна — это птица-свидетель, а Арджуна — птица, которая поедает плоды материального древа. Хотя они друзья, одна из них всегда остается господином, а другая — слугой. Когда бесконечно малая душа забывает об этих отношениях, она вынуждена постоянно менять свое положение, перелетая с одного дерева на другое, то есть переселяясь из тела в тело. Пока джива сидит на дереве материального тела, она вовлечена в тяжелую борьбу за существование, но, как только она согласится признать вторую птицу своим духовным учителем, как это сделал Арджуна, который предался Кришне и обратился к Нему за наставлениями, птица-слуга тотчас избавится от скорби и страданий. Это описано в «Мундака-упанишад» (3.12) и «Шветашватара-упанишад» (4.7):

Преминаването на безкрайно малката душа в друго тяло е възможно по милостта на Свръхдушата. Свръхдушата изпълнява желанията на малката душа, както човек изпълнява желанията на приятеля си. Ведите, и по-специално Мун̣д̣ака Упаниш̣ад и Швета̄шватара Упаниш̣ад сравняват душата и Свръхдушата с две птици, кацнали на едно дърво. Едната птица (малката индивидуална душа) кълве плодовете на дървото, а другата (Кр̣ш̣н̣а) наблюдава приятеля си. Макар че двете птици качествено са еднакви, едната е запленена от плодовете на материалното дърво, докато другата е само свидетел на дейностите й. Кр̣ш̣н̣а е птицата свидетел, Арджуна е птицата, която яде плодовете на материалното дърво. Макар да са приятели, единият винаги остава господар, а другият – слуга. Когато малката душа забрави тези отношения, тя е принудена постоянно да сменя своето положение, прелитайки от дърво на дърво, т.е. преселвайки се от тяло в тяло. Душата (джӣвата), кацнала на дървото на материалното тяло, води тежка борба за съществуване, но щом се съгласи да приеме другата птица за върховен духовен учител – както Арджуна се отдава и моли Кр̣ш̣н̣а за напътствия, – тя незабавно се освобождава от всички страдания. Мун̣д̣ака Упаниш̣ад (3.1.2) и Швета̄шватара Упаниш̣ад (4.7) потвърждават това:

сама̄не вр̣кше пурушо нимагно
’нӣш́айа̄ ш́очати мухйама̄нах̣
джушт̣ам̇ йада̄ паш́йатй анйам ӣш́ам
асйа махима̄нам ити вӣта-ш́оках̣
сама̄не вр̣кш̣е пуруш̣о нимагно
'нӣшая̄ шочати мухяма̄нах̣
джуш̣т̣ам̇ яда̄ пашятй аням ӣшам
ася махима̄нам ити вӣта-шоках̣

«Хотя обе птицы сидят на ветвях одного и того же дерева, одна из них пребывает в постоянной тоске и тревоге, ибо пытается насладиться его плодами. Но если по той или иной причине страждущая душа обратит взор на своего друга, Верховного Господа, и осозна́ет Его величие, она тут же освободится от всех тревог и беспокойств». Сейчас Арджуна обратил взор на своего вечного друга, Кришну, и внимает Господу, который рассказывает ему «Бхагавад-гиту». Так он сможет осознать величие Господа и перестанет скорбеть.

„Въпреки че двете птици са на едно и също дърво, птицата, която кълве, постоянно тъгува и се тревожи, защото се опитва да се наслаждава на неговите плодове. Но ако тя по една или друга причина обърне взор към приятеля си, който е самият Бог, и осъзнае величието му, страдащата птица незабавно се освобождава от всички безпокойства.“ Арджуна сега се обръща към вечния си приятел Кр̣ш̣н̣а и разбира Бхагавад-гӣта̄ от него. Докато слуша Кр̣ш̣н̣а, той проумява върховното величие на Бога и престава да скърби.

В этом стихе Господь советует Арджуне не сокрушаться о том, что его деду и учителю предстоит сменить тело. Напротив, Арджуна должен радоваться тому, что он убьет их тела в справедливом бою и они сразу избавятся от всех последствий телесной деятельности. Тот, кто погибает в справедливом бою, тотчас освобождается от всех грехов и достигает более высокого положения, подобно существу, убитому на жертвенном алтаре. Таким образом, у Арджуны не было причин для скорби.

В този стих Господ съветва Арджуна да не тъгува, че старият му дядо и учителят му ще сменят телата си. По-скоро е радостно да убие телата им в справедлив бой, за да се пречистят от последиците на различни телесни дейности. Този, който загива в справедлива битка, на мига се пречиства от греховете си и се издига до по-висш стадий на живот, подобно на съществото, убито на жертвения олтар. Така че Арджуна няма причина за скръб.