Skip to main content

Глава семнадцатая

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Разновидности веры

Видовете вяра

ТЕКСТ 1 :
Арджуна спросил: О Кришна, каково положение тех, кто не следует предписаниям шастр, но выдумывает собственные способы поклонения? Под влиянием какой гуны — благости, страсти или невежества — они находятся?
ТЕКСТ 1:
Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, какво е положението на тези, които не следват принципите на писанията, а отдават почит според собственото си въображение? Дали те са в добро, в страст или в невежество?
ТЕКСТ 2 :
Верховный Господь сказал: В зависимости от гун материальной природы, под влиянием которых оказалась воплощенная душа, ее вера может быть трех видов — в благости, страсти или невежестве. Услышь же от Меня об этом.
ТЕКСТ 2:
Върховната Божествена Личност каза: В съответствие с гун̣ите на природата, придобити от въплътената душа, вярата може да бъде три вида: в добро, в страст или в невежество. Сега чуй за това.
ТЕКСТ 3 :
О потомок Бхараты, находясь под преобладающим влиянием одной из материальных гун, живое существо приобретает соответствующий тип веры. Говорится, что характер его веры определяется тем, какие гуны на него влияют.
ТЕКСТ 3:
О, сине на Бхарата, под влияние на различните гун̣и на природата живото същество развива определен вид вяра. Тя отговаря на придобитите от него гун̣и.
ТЕКСТ 4 :
Люди в гуне благости поклоняются полубогам, те, кто находится в гуне страсти, поклоняются демонам, а люди в гуне невежества поклоняются духам усопших.
ТЕКСТ 4:
Хората в гун̣ата на доброто обожават полубоговете, в гун̣ата на страстта – демоните; а тези, в гун̣ата на невежеството, обожават призраци и духове.
ТЕКСТЫ 5-6 :
Тех, кто совершает суровую аскезу, не рекомендованную в священных писаниях, делая это из гордости или эгоизма, тех, кем движут вожделение и привязанность, кто по глупости истязает свое материальное тело и находящуюся в нем Сверхдушу, называют демонами.
ТЕКСТОВЕ 5 – 6:
Тези, които от гордост и егоизъм се подлагат на тежки въздържания и аскетизъм, непрепоръчани в писанията; които са подтиквани от похот и привързаност; които са глупави и измъчват материалните елементи на тялото, както и Свръхдушата в него, следва да бъдат приемани за демони.
ТЕКСТ 7 :
Даже пища, которую предпочитают разные люди, делится на три вида в соответствии с тремя гунами материальной природы. То же самое относится к жертвоприношениям, аскезе и благотворительной деятельности. Сейчас услышь от Меня о различиях между ними.
ТЕКСТ 7:
Дори храната, която всеки предпочита, е три вида, според трите гун̣и на материалната природа. Същото се отнася и за жертвоприношенията, въздържанията и благотворителността. Сега чуй за разликата между тях.
ТЕКСТ 8 :
Пища, которую предпочитают люди, находящиеся в гуне благости, увеличивает продолжительность жизни, очищает сознание, прибавляет сил, здоровья, приносит счастье и удовлетворение. Это сочная, маслянистая, здоровая, приятная сердцу пища.
ТЕКСТ 8:
Храните, ценени от хората в гун̣ата на доброто, увеличават продължителността на живота, пречистват съществуването и дават сила, здраве, щастие и задоволство. Тези храни са сочни, мазни, пълноценни и приятни за сърцето.
ТЕКСТ 9 :
Чрезмерно горькая, кислая, соленая, пряная, острая, сухая и очень горячая пища нравится людям, находящимся в гуне страсти. Такая пища является источником горя, страданий и болезней.
ТЕКСТ 9:
Храни, които са твърде горчиви, твърде кисели, солени, люти, пикантни, сухи или горещи, се ценят от хората в гун̣ата на страстта. Такива храни причиняват нещастие, страдание и болест.
ТЕКСТ 10 :
Пища, приготовленная более чем за три часа до еды, безвкусная, несвежая, протухшая, нечистая и состоящая из чужих объедков, нравится тем, кто находится в гуне тьмы.
ТЕКСТ 10:
Храна, приготвена повече от три часа, преди да бъде ядена; храна безвкусна, разлагаща се и воняща; храна, съставена от остатъци и продукти, които не бива да се докосват, е приятна за хората в гун̣ата на невежеството.
ТЕКСТ 11 :
Из всех видов жертвоприношений то, которое человек совершает в соответствии с указаниями священных писаний, из чувства долга и без желания получить что-либо взамен, называют жертвоприношением в благости.
ТЕКСТ 11:
От жертвоприношенията това, което се извършва като дълг в съответствие с наставленията на писанията от личности, които не желаят награда, е в природата на доброто.
ТЕКСТ 12 :
Но жертвоприношение, совершаемое ради достижения материальных целей или из гордости, о предводитель рода Бхараты, является жертвоприношением в гуне страсти.
ТЕКСТ 12:
О, пръв сред Бха̄ратите, трябва да знаеш, че жертвоприношението, извършвано за материална изгода или от гордост, е в гун̣ата на страстта.
ТЕКСТ 13 :
Любое жертвоприношение, совершаемое вопреки правилам священных писаний, без раздачи прасада [духовной пищи] и без декламации ведических гимнов, без вознаграждения священнослужителей и без веры, считается жертвоприношением в гуне невежества.
ТЕКСТ 13:
Всяко жертвоприношение, изпълнено против правилата на писанията, без да се раздава праса̄дам (духовна храна), без да се пеят ведически химни, без възнаграждение за свещениците и без вяра, се определя в гун̣ата на невежеството.
ТЕКСТ 14 :
Аскезой для тела является поклонение Верховному Господу, брахманам, духовному учителю и старшим, например отцу и матери, а также чистота, прямота, целомудрие и ненасилие.
ТЕКСТ 14:
Въздържанието на тялото предполага обожание на Бога, почитане на бра̄хман̣ите, духовния учител и висшестоящите, като бащата и майката; също и чистота, простота, целомъдрие и ненасилие.
ТЕКСТ 15 :
Аскеза речи состоит в том, чтобы говорить слова правдивые, приятные, направленные на благо других и не вызывающие беспокойств, а также регулярно изучать ведические писания.
ТЕКСТ 15:
Въздържанието на речта се състои в употреба на думи, които са правдиви, приятни, полезни и не безпокоят хората, а също и в редовно позоваване на ведическата литература.
ТЕКСТ 16 :
Удовлетворенность, простота, сдержанность, самообладание и очищение сознания называются аскезой ума.
ТЕКСТ 16:
Удовлетворение, простота, мълчаливост, себеконтрол и пречистване на съществуването – това е въздържанието на ума.
ТЕКСТ 17 :
Эти три вида аскезы, совершаемые человеком, который обладает трансцендентной верой, не стремится к материальным благам и действует ради удовлетворения Всевышнего, называют тапасьей в гуне благости.
ТЕКСТ 17:
Това тристранно въздържание, извършвано с трансцендентална вяра от хора, които не очакват материална изгода, а го правят единствено заради Върховния, се нарича въздържание в доброто.
ТЕКСТ 18 :
Аскеза, совершаемая из гордости, ради того, чтобы заслужить почет, уважение и стать для окружающих объектом поклонения, является тапасьей в гуне страсти. Такая аскеза не может быть постоянной и длиться долго.
ТЕКСТ 18:
Въздържание, извършено от гордост и с цел да се спечели внимание, почит и преклонение, е в гун̣ата на страстта. То е непостоянно.
ТЕКСТ 19 :
Аскеза, совершаемая по глупости, сопровождаемая самоистязанием либо направленная на то, чтобы принести страдания или гибель другим, является тапасьей в гуне невежества.
ТЕКСТ 19:
Въздържанието, извършено от глупост, чрез себеизтезание или за да се наранят и унищожат другите, се определя в гун̣ата на невежеството.
ТЕКСТ 20 :
Пожертвования, которые делаются из чувства долга, а не в расчете на вознаграждение, в надлежащее время, в надлежащем месте и достойным людям, считаются пожертвованиями в гуне благости.
ТЕКСТ 20:
Милостинята, която се дава от чувство за дълг, без очакване на нещо в замяна, в подходящо време и място и на достойна личност, е в гун̣ата на доброто.
ТЕКСТ 21 :
Но пожертвование, сделанное в расчете на вознаграждение, с желанием в будущем насладиться его плодами или же сделанное неохотно, считается пожертвованием в гуне страсти.
ТЕКСТ 21:
Благотворителност, извършена за да се получи нещо в замяна, с очакване на резултати или с неохота, се определя в гун̣ата на страстта.
ТЕКСТ 22 :
А пожертвование, совершаемое в нечистом месте, в неурочное время, недостойному человеку или без должного внимания и уважения, считается пожертвованием в гуне невежества.
ТЕКСТ 22:
А милостинята, дадена на нечисто място, в неподходящо време, на недостойни личности или без подходящо внимание и уважение, е в гун̣ата на невежеството.
ТЕКСТ 23 :
С начала творения три слова — ом̇ тат сат — использовались для обозначения Высшей Абсолютной Истины. Эти три слова- символа произносили брахманы, когда исполняли ведические гимны и совершали жертвоприношения во имя Всевышнего.
ТЕКСТ 23:
От началото на сътворението трите думи ом̇ тат сат се използват за обозначаване на Върховната Абсолютна Истина. Тези думи-символи се употребяват от бра̄хман̣ите във ведическите химни и по време на жертвоприношенията за удовлетворение на Върховния.
ТЕКСТ 24 :
Поэтому, совершая жертвоприношения, аскезу и раздавая пожертвования в соответствии с указаниями священных писаний, люди, постигшие природу духа, всегда начинают их со слова ом, чтобы достичь Всевышнего.
ТЕКСТ 24:
Ето защо, когато извършват жертвоприношения, въздържания или благотворителност в съответствие с правилата на писанията, трансценденталистите започват с ом̇, за да достигнат Върховния.
ТЕКСТ 25 :
Не стремясь насладиться плодами своего труда, человек должен совершать различные виды жертвоприношений и аскезы, давать пожертвования, произнося слово тат. Цель такой духовной деятельности — освобождение из материального плена.
ТЕКСТ 25:
Различните жертвоприношения, въздържания и благотворителност трябва да се извършват с думата „тат“, без желание за материални резултати. Целта на тези трансцендентални дейности е освобождение от материалното оплитане.
ТЕКСТЫ 26-27 :
О сын Притхи, Абсолютная Истина является целью жертвенной деятельности в преданном служении, и на Нее указывает слово сат. Того, кто совершает такие жертвоприношения, тоже называют сат, равно как и сами жертвоприношения, аскезу и пожертвования, которые, в соответствии с их абсолютной природой, предназначены для того, чтобы доставить удовольствие Верховной Личности.
ТЕКСТОВЕ 26 – 27:
О, сине на Пр̣тха̄! Абсолютната Истина е целта на преданото жертвоприношение и това се посочва с думата „сат“. „Сат“ се нарича също и неговият извършител; както и самите жертвоприношения, въздържания и благотворителност, които в съответствие с абсолютната им природа се извършват за удовлетворение на Върховната Личност.
ТЕКСТ 28 :
Любые жертвоприношения, пожертвования или аскеза, совершаемые без веры во Всевышнего, о сын Притхи, преходящи. Их называют асат, и они не приносят блага ни в этой жизни, ни в следующей.
ТЕКСТ 28:
О, сине на Пр̣тха̄, жертвоприношения, въздържания или благотворителност без вяра във Върховния са нещо временно. Те се наричат „асат“ и са безполезни както в този, така и в следващия живот.