Skip to main content

ТЕКСТ 15

ТЕКСТ 15

Текст

Текст

анудвега-карам̇ ва̄кйам̇
сатйам̇ прийа-хитам̇ ча йат
сва̄дхйа̄йа̄бхйасанам̇ чаива
ва̄н̇-майам̇ тапа учйате
анудвега-карам̇ ва̄кям̇
сатям̇ прия-хитам̇ ча ят
сва̄дхя̄я̄бхясанам̇ чаива
ва̄н̇-маям̇ тапа учяте

Пословный перевод

Дума по дума

анудвега-карам — не вызывающая беспокойства; ва̄кйам — речь; сатйам — правдивая; прийа — для радости; хитам — благоприятная; ча — также; йат — которая; сва̄дхйа̄йа — изучением Вед; абхйасанам — занятия; ча — также; эва — непременно; ва̄к-майам — относящаяся к речи; тапах̣ — аскеза; учйате — называется.

анудвега-карам – необезпокояващи; ва̄кям – думи; сатям – честни; прия – скъпи; хитам – благоприятни; ча – също; ят – което; сва̄дхя̄я – на изучаване на Ведите; абхясанам – практика; ча – също; ева – несъмнено; ва̄к-маям – на гласа; тапах̣ – въздържание; учяте – се казва.

Перевод

Превод

Аскеза речи состоит в том, чтобы говорить слова правдивые, приятные, направленные на благо других и не вызывающие беспокойств, а также регулярно изучать ведические писания.

Въздържанието на речта се състои в употреба на думи, които са правдиви, приятни, полезни и не безпокоят хората, а също и в редовно позоваване на ведическата литература.

Комментарий

Пояснение

Своими словами нельзя причинять беспокойства другим. Разумеется, учитель, разговаривая с учениками и обучая их, должен говорить правду, но, обращаясь к другим, тем, кто не являются его учениками, он должен говорить так, чтобы своими словами не вызывать в их умах беспокойство. В этом состоит аскеза речи. Кроме того, мы не должны говорить о пустяках. Те, кто занимается духовной практикой, говорят лишь то, что подкреплено авторитетом священных писаний. Чтобы подтвердить сказанное, нужно всегда цитировать писания. Вместе с тем наша речь должна ласкать слух. Используя таким образом свою речь, человек сам получает высшее благо и возвышает других. В нашем распоряжении огромное количество ведических произведений, и их нужно изучать. Все это составляет аскезу для речи.

Не бива да говорим така, че да смущаваме ума на другите. Разбира се, когато говори един учител, той казва истината заради обучението на учениците си, но трябва да внимава с другите, които не са негови ученици и да не притеснява умовете им. Това е въздържание по отношение на говоренето. Освен това не бива да се говорят глупости. В духовните среди се обсъждат само неща, потвърдени от писанията. Би трябвало да се позоваваме на авторитетните писания, за да подкрепим казаното от нас. В същото време добре е речта да бъде много приятна за слуха. От подобни обсъждания има огромна полза и те издигат човешкото общество. Ведическата литература е безкраен източник; тя трябва да се изучава. Всичко това се нарича въздържание на речта.