Skip to main content

ТЕКСТЫ 1-3

ТЕКСТОВЕ 1 – 3

Текст

Текст

ш́рӣ-бхагава̄н ува̄ча

абхайам̇ саттва-сам̇ш́уддхир
джн̃а̄на-йога-вйавастхитих̣
да̄нам̇ дамаш́ ча йаджн̃аш́ ча
сва̄дхйа̄йас тапа а̄рджавам
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
абхаям̇ саттва-сам̇шуддхир
гя̄на-йога-вявастхитих̣
да̄нам̇ дамашча ягяшча
сва̄дхя̄яс тапа а̄рджавам
ахим̇са̄ сатйам акродхас
тйа̄гах̣ ш́а̄нтир апаиш́унам
дайа̄ бхӯтешв алолуптвам̇
ма̄рдавам̇ хрӣр ача̄палам
ахим̇са̄ сатям акродхас
тя̄гах̣ ша̄нтир апаишунам
дая̄ бхӯтеш̣в алолуптвам̇
ма̄рдавам̇ хрӣр ача̄палам
теджах̣ кшама̄ дхр̣тих̣ ш́аучам
адрохо на̄ти-ма̄нита̄
бхаванти сампадам̇ даивӣм
абхиджа̄тасйа бха̄рата
теджах̣ кш̣ама̄ дхр̣тих̣ шаучам
адрохо на̄ти-ма̄нита̄
бхаванти сампадам̇ даивӣм
абхиджа̄тася бха̄рата

Пословный перевод

Дума по дума

ш́рӣ-бхагава̄н ува̄ча — Верховный Господь сказал; абхайам — бесстрашие; саттва-сам̇ш́уддхих̣ — очищение своего бытия; джн̃а̄на — в знании; йога — связи; вйавастхитих̣ — нахождение; да̄нам — благотворительность; дамах̣ — владение умом; ча — и; йаджн̃ах̣ — жертвоприношение; ча — и; сва̄дхйа̄йах̣ — изучение ведических писаний; тапах̣ — аскетизм; а̄рджавам — простота; ахим̇са̄ — неприменение насилия; сатйам — правдивость; акродхах̣ — свобода от гнева; тйа̄гах̣ — отрешенность от всего мирского; ш́а̄нтих̣ — спокойствие; апаиш́унам — нежелание искать недостатки; дайа̄ — милосердие; бхӯтешу — во всех живых существах; алолуптвам — свобода от жадности; ма̄рдавам — мягкость; хрӣх̣ — скромность; ача̄палам — решимость; теджах̣ — энергичность; кшама̄ — способность прощать; дхр̣тих̣ — стойкость; ш́аучам — чистота; адрохах̣ — беззлобность; на — не; ати-ма̄нита̄ — ожидание почестей; бхаванти — являются; сампадам — качества; даивӣм — божественной природы; абхиджа̄тасйа — рожденного; бха̄рата — о потомок Бхараты.

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховната Божествена Личност каза; абхаям – безстрашие; саттва-сам̇шуддхих̣ – пречистване на съществуването; гя̄на – в знание; йога – за свързване; вявастхитих̣ – положението; да̄нам – благотворителност; дамах̣ – контрол на ума; ча – и; ягях̣ – жертвоприношение; ча – и; сва̄дхя̄ях̣ – изучаване на ведическата литература; тапах̣ – въздържание; а̄рджавам – простота; ахим̇са̄ – ненасилие; сатям – честност; акродхах̣ – освободен от гняв; тя̄гах̣ – отречение; ша̄нтих̣ – спокойствие; апаишунам – без желание за търсене на недостатъци; дая̄ – милост; бхӯтеш̣у – към всички живи същества; алолуптвам – без алчност; ма̄рдавам – благородство; хрӣх̣ – скромност; ача̄палам – решителност; теджах̣ – енергичност; кш̣ама̄ – снизхождение; дхр̣тих̣ – сила на духа; шаучам – чистота; адрохах̣ – без завист; на – не; ати-ма̄нита̄ – очакване на почит; бхаванти – са; сампадам – качества; даивӣм – трансценденталната природа; абхиджа̄тася – на човек, който е роден в; бха̄рата – о, сине на Бхарата.

Перевод

Превод

Верховный Господь сказал: Бесстрашие, очищение своего бытия, совершенствование в духовном знании, благотворительность, владение чувствами, совершение жертвоприношений, изучение Вед, аскетизм, простота, отказ от насилия, правдивость, негневливость, отрешенность от всего мирского, спокойствие, отсутствие стремления злословить, сострадание ко всем живым существам, отсутствие алчности, мягкость, скромность, решимость, целеустремленность, способность прощать, стойкость, чистота, отсутствие зависти и стремления к почестям — таковы, о потомок Бхараты, трансцендентные качества праведных людей, наделенных божественной природой.

Върховната Божествена Личност каза: Безстрашие, пречистване на съществуването, духовно познание, благотворителност, себеконтрол, жертвоприношение, изучаване на Ведите, въздържание, простота, ненасилие, честност, превъзмогване на гнева, отречение, спокойствие, нежелание за търсене на недостатъци, състрадание към всички живи същества, свобода от алчност, благородство, скромност, твърда решителност, енергичност, снизхождение, сила на духа, чистота, свобода от завист и желание за почести – тези трансцендентални качества, о, сине на Бхарата, принадлежат на праведните хора, надарени с божествена природа.

Комментарий

Пояснение

В начале пятнадцатой главы Господь рассказал Арджуне о баньяновом дереве материального мира. Воздушные корни этого дерева символизируют деятельность живых существ, благочестивую и греховную. В девятой главе также рассказывалось о девах (полубогах) и асурах (демонах-безбожниках). Согласно Ведам, деятельность в гуне благости помогает человеку обрести освобождение, и такую деятельность называют даивӣ пракр̣ти,божественной по природе. Те, кто обладает божественной природой, продвигаются по пути, ведущему к освобождению. С другой стороны, люди, действующие под влиянием гун страсти и невежества, лишены возможности освободиться из материального плена. Им придется оставаться в материальном мире, рождаясь здесь снова либо в образе людей, либо в образе животных или еще менее развитых существ. В шестнадцатой главе Господь рассказывает о божественной и демонической природе и качествах тех, кто обладает той или иной природой. Он также расскажет, к каким — хорошим и плохим — последствиям приводит обладание этими качествами.

В началото на петнайсета глава беше разтълкувано баняновото дърво на материалния свят. Надземните му корени бяха сравнени с дейностите на живите същества – някои благоприятни, а други неблагоприятни. В девета глава се говореше за девите, съществата с божествена природа, а също и за асурите, безбожните демони. Според Ведите дейностите, извършвани в гун̣ата на доброто, спомагат за напредъка по пътя към освобождението; те са известни като даивӣ пракр̣ти, трансцендентални по природа. Притежаващите трансцендентална природа напредват по този път. От друга страна тези, които действат в гун̣ите на страстта и невежеството, са лишени от възможността да постигнат освобождение. Те трябва да останат в този материален свят като човешки същества или да деградират до животински, или още по-нисши форми на живот. В настоящата шестнайсета глава Бог обяснява трансценденталната и демоничната природа и съпътстващите ги качества с техните предимства и недостатъци.

Особого внимания заслуживает употребленное в данном стихе слово абхиджа̄тасйа, относящееся к тем, кто от рождения наделен трансцендентной, или божественной, природой. Чтобы зачать ребенка, обладающего божественными качествами, необходимо провести ведический обряд гарбхадхана-самскара. Если родители хотят, чтобы у них родился ребенок, наделенный божественными качествами, они должны проводить десять очистительных обрядов, рекомендованных для людей. Ранее в «Бхагавад-гите» уже говорилось, что половые отношения с целью зачатия хорошего ребенка — это Сам Кришна. Половые отношения не предосудительны, если их цель — служение Кришне. Люди, практикующие сознание Кришны, по меньшей мере, не должны зачинать детей, как кошки и собаки. Их долг — сделать все необходимое для того, чтобы, появившись на свет, их ребенок помнил о Кришне. Таким преимуществом должны обладать дети, чьи родители обладают сознанием Кришны.

Особено внимание заслужава думата абхиджа̄тася, отнасяща се до човек, който по рождение притежава трансцендентални качества или божествени наклонности. Създаването на дете в религиозна атмосфера е известно във ведическите писания като гарбха̄дха̄на сам̇ска̄ра. Ако искат дете с божествени качества, родителите трябва да следват десетте принципа, препоръчани за социалния живот на човешкото същество. От предишните глави на Бхагавад-гӣта̄ научихме, че сексуалният живот за зачеване на добро дете е самият Кр̣ш̣н̣а. Сексуалният живот не се порицава, при условие че са спазени принципите на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Поне хората в Кр̣ш̣н̣а съзнание не бива да зачеват деца като кучета и котки; би трябвало да ги създават, за да станат Кр̣ш̣н̣а осъзнати. Това е предимството на децата, родени от баща и майка в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Институт варнашрама-дхармы, делящий всех людей в обществе по роду их занятий и социальному статусу на четыре касты и четыре уклада жизни, предназначен для того, чтобы разделить людей не по происхождению, а в соответствии с их качествами и уровнем образования. Это нужно для того, чтобы обеспечить в обществе мир и процветание. Перечисленные в данном стихе качества названы божественными; человек, обладающий ими, сможет развиваться духовно и в конце концов покинуть материальный мир.

Според социалната институция варн̣а̄шрама дхарма обществото се разделя на четири социални и четири професионални класи или касти. Това разделение не е по рождение, а според придобитото образование. То поддържа мира и благоденствието на обществото. Изброените тук качества са наречени трансцендентални и са предназначени за духовно развитие и освобождение от материалния свят.

В системе варнашрамы санньяси, то есть человек, отрекшийся от мира, считается головой, или духовным учителем всех остальных каст и укладов. Брахманы являются духовными учителями для трех других каст: кшатриев, вайшьев и шудр, однако санньяси, стоящие на самой верхней ступени общественной лестницы, являются духовными учителями даже для брахманов. Главным качеством, которым должен обладать санньяси, является бесстрашие. Поскольку санньяси живет один, без всякой поддержки или ее гарантии, он должен полагаться только на милость Верховной Личности Бога. Если человек думает: «Кто защитит меня после того, как я порву все связи с семьей и обществом?» — ему не следует давать обет отречения. Он должен быть твердо убежден в том, что Кришна, Верховная Личность Бога, в образе Параматмы всегда пребывает в его сердце и что Он все видит и знает все наши намерения. Необходимо твердо верить в то, что Кришна в образе Параматмы позаботится о предавшейся Ему душе. «Я никогда не останусь один, — должен думать санньяси. — Даже в самых непроходимых джунглях Кришна всегда будет рядом со мной и не оставит меня без защиты и покровительства». Такую убежденность называют абхайам, бесстрашием, и она должна определять состояние ума человека, отрекшегося от мира.

Във варн̣а̄шрама институцията един сання̄сӣ, отрекъл се от света, се счита за духовен учител на всички социални съсловия и духовни степени. Бра̄хман̣а е приеман за духовен учител на останалите класи в обществото: кш̣атрии, вайши и шӯдри, но сання̄сӣ, стоящ на най-високото стъпало на обществената стълбица, е духовен учител дори на бра̄хман̣ите. Най-важното качество на един сання̄сӣ е безстрашието. Тъй като сання̄сӣ живее сам, без никаква поддръжка, той просто се уповава на милостта на Върховната Божествена Личност. Ако някой си мисли: „Кой ще ме защити, след като прекъсна всичките си връзки?“, той не бива да дава обет за отречение от света. Човек трябва да бъде уверен, че Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, във формата си на Парама̄тма̄ винаги пребивава в неговото сърце, вижда всичко и знае намеренията му. Нужно е твърдо да вярва, че Кр̣ш̣н̣а като Парама̄тма̄ ще се погрижи за отдалата се душа. Той трябва да мисли: „Аз никога няма да бъда сам. Даже в най-тъмната и непроходима гора Кр̣ш̣н̣а ще бъде с мен и ще ме покровителства изцяло“. Такава убеденост се нарича абхаям, безстрашие, и подобна нагласа е необходима на отреклия се от света.

Помимо этого, санньяси должен всегда жить в чистоте. Жизнь людей, отрекшихся от мира, регламентирована множеством правил и предписаний. Самым важным из них является строгий запрет на близкие отношения с женщинами. Санньяси не имеет права даже разговаривать с женщиной наедине. Когда Господь Чайтанья, который был идеальным санньяси, жил в Пури, женщинам из числа преданных не позволялось даже приблизиться к Нему, чтобы выразить почтение. Им приходилось кланяться Ему на расстоянии. С Его стороны это было не проявлением женоненавистничества, а строгим выполнением категорического запрета, не позволяющего санньяси близко общаться с женщинами. Чтобы вести чистый образ жизни, человек должен следовать правилам, регламентирующим жизнь того социального уклада, к которому он относится. Санньяси строго запрещено вступать в близкие отношения с женщинами и наслаждаться роскошью и богатством. Идеальным санньяси был Сам Господь Чайтанья, и из Его жизнеописаний мы узнаём, что Он был всегда предельно строг к Себе в том, что касалось отношений с женщинами. Хотя Его считают самым великодушным воплощением Господа, допускавшим к Себе самых падших, Он тем не менее строго придерживался правил санньясы в отношении общения с женщинами. В ближайшем окружении Господа Чайтаньи был санньяси по имени Чхота Харидас. Он был одним из доверенных лиц Господа и имел возможность непосредственно общаться с Ним. Так уж случилось, что однажды он с вожделением посмотрел на молодую женщину. Этого было достаточно, чтобы неумолимый Господь Чайтанья тотчас исключил его из числа Своих приближенных. «Для санньяси, — сказал Господь Чайтанья, — или любого, кто хочет выпутаться из сетей материальной природы, кто стремится достичь духовного мира и вернуться домой, к Богу, смотреть на женщин или какие-то материальные богатства с мыслью о наслаждении — даже не наслаждаться ими, а просто смотреть на них с вожделением — столь тяжкий проступок, что ему лучше покончить жизнь самоубийством, чем допустить в свое сердце эти греховные желания». Такова цена очищения своего существования.

След това той трябва да пречисти съществуването си. Животът на отреклите се от света е изпълнен с много правила и предписания. Най-важното от тях е, че на сання̄сӣ е строго забранено да влиза в близки отношения с жени. Забранено му е дори да говори с жена на усамотено място. Когато Бог Чайтаня, съвършеният сання̄сӣ, живеел в Пури, на жените сред неговите предани не се позволявало дори да го доближат, за да отдадат почитанията си. Те трябвало да му се покланят от разстояние. Това не е проява на омраза към женския пол, а строго изпълнение на категоричната забрана за близки отношения на сання̄сӣте с жени. За да се пречисти съществуването, трябва да се следват правилата и предписанията за конкретното обществено положение. На сання̄сӣ са строго забранени близките отношения с жени, както и наслаждението на разкош и богатство. Самият Бог Чайтаня бил съвършен сання̄сӣ и от неговата биография научаваме, че е бил много стриктен по отношение на жените. Макар да е считан за най-великодушното въплъщение на Бога, понеже допускал до себе си най-падналите обусловени души, Той строго се придържал към правилата и предписанията за жизненото стъпало на сання̄сӣ във връзка с жените. Един от неговите приближени, Чхот̣а Харида̄са, имал възможност пряко да общува с него, но веднъж се случило да погледне със страстно желание една млада жена. Бог Чайтаня бил толкова неумолим, че веднага го отстранил от личните си придружители. „За сання̄сӣ – казал Бог Чайтаня – или за всекиго, който иска да се измъкне от оковите на материалната природа, да се издигне до духовния свят и да се завърне вкъщи, обратно при Бога, за него да търси жени или някакви материални богатства с мисълта за наслаждение – дори да не им се наслаждава, а просто да има такава склонност – е толкова осъдително, че по-добре такъв човек да се самоубие, преди да пристъпи към удовлетворение на тези греховни желания.“ Това е начинът за пречистване.

Следующим качеством является джн̃а̄на-йога-вйавастхити — сосредоточенность на познании истины. Санньяси должен посвятить свою жизнь распространению знания среди семейных людей и всех тех, кто забыл, что истинной целью жизни является достижение духовного совершенства. Санньяси должен стучаться в каждую дверь и просить подаяние, но это вовсе не значит, что он попрошайка. Одно из качеств по-настоящему духовного человека — это смирение, и только поэтому санньяси стучится в каждую дверь, не столько для того, чтобы попросить милостыню, сколько для того, чтобы встретиться с домохозяевами и пробудить в них сознание Кришны. Таков долг санньяси. Тот, кто достиг высокого уровня духовного развития и получил соответствующее указание от своего духовного учителя, должен проповедовать сознание Кришны, опираясь на логику и понимание философии, а если человек не достиг такого уровня духовного развития, ему не следует давать обет отречения от мира. Если же человек, не обладающий достаточным запасом знаний, все-таки дал обет отречения, он должен приложить все усилия к тому, чтобы овладеть знанием, постоянно слушая истинного духовного учителя. Итак, санньяси, человек, отрекшийся от мира, должен обладать бесстрашием, саттва-сам̇ш́уддхи (чистотой) и заниматься гьяна-йогой (познанием истины).

Следва гя̄на-йога-вявастхити – да се посветиш на знанието. Животът на сання̄сӣ е предназначен за разпространение на знание сред семейните и всички, които са забравили истинския си живот за духовен напредък. Сання̄сӣ трябва да проси от врата на врата, за да се прехранва, но това не означава, че е просяк. Смирението също е едно от качествата на духовно издигнатата личност и само поради смирението си сання̄сӣ обикаля от врата на врата – не за да проси милостиня, а за да се среща със семейните и да пробужда в тях Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е дългът на един сання̄сӣ. Ако е наистина напреднал и ако изпълнява наставленията на духовния си учител, той би трябвало да проповядва Кр̣ш̣н̣а съзнание, убедително и с разбиране, но ако не е достатъчно напреднал, не бива да приема обет за отречение от света. И ако все пак е приел това отречение без необходимото знание, той трябва да слуша истински духовен учител, за да напредне. Сання̄сӣ или отреклият се от света трябва да притежава безстрашие, саттва-сам̇шуддхи (чистота) и гя̄на йога (знание).

Следующей в списке стоит благотворительность. Это обязанность семейных людей. Семейные люди должны зарабатывать на жизнь честным трудом и половину своего дохода отдавать на распространение сознания Кришны по всему миру. Для этого необходимо жертвовать тем организациям, которые занимаются проповеднической деятельностью, а не отдавать деньги случайным людям. Есть разные виды благотворительности, о которых будет рассказано ниже: благотворительность может относиться к гунам благости, страсти и невежества. Священные писания рекомендуют заниматься благотворительной деятельностью вгуне благости, а благотворительности в гунах страсти и невежества следует избегать, поскольку такая благотворительность — напрасная трата денег. Отдавать деньги и средства необходимо только на проповедь сознания Кришны по всему миру. Это благотворительность в гуне благости.

Следва благотворителността. Това е задължение на семейните. Те трябва да изкарват прехраната си с честен труд и да използват половината от своя доход за разпространение на Кр̣ш̣н̣а съзнание по целия свят. Семейният би трябвало да предоставя средства на институциите, занимаващи се с такава дейност. Благотворителността трябва да бъде правилно насочена. Има различни видове благотворителност, както ще бъде обяснено по-нататък – в гуните на доброто, страстта или невежеството. Свещените писания препоръчват благотворителна дейност в гун̣ата на доброто, а благотворителността в гун̣ите на страстта и невежеството трябва да се избягва, тъй като това е напразно пилеене на пари. Благотворителност трябва да се извършва само за разпространение на Кр̣ш̣н̣а съзнание по целия свят. Тя е в гун̣ата на доброто.

Что касается владения чувствами (дама), то оно необходимо представителям всех укладов общества и в первую очередь семейным людям. Живя с женой, семейный человек тем не менее не должен без необходимости заниматься сексом. Его половая жизнь должна быть ограничена и преследовать только одну цель — зачатие детей. Тот, кому не нужны дети, не должен вступать в половые отношения с женой. В современном обществе люди, чтобы избежать ответственности, связанной с рождением ребенка, используют противозачаточные средства и другие, еще более варварские, способы. Это проявление демонических наклонностей, а никак не духовных. Если человек, даже домохозяин, хочет развиваться духовно, он должен ограничить половую жизнь и зачинать детей только для того, чтобы служить Кришне. Тот, кто способен зачать ребенка, который разовьет в себе сознание Кришны, может иметь сотни детей, но тот, кто не способен на это, не должен заниматься сексом, идя на поводу у собственных чувств.

Дама (себеконтролът) се отнася не само за другите жизнени стъпала на религиозното общество, но е от първостепенно значение за семейните. Живеейки със съпругата си, семейният не бива да злоупотребява със сексуалния живот. За него съществуват ограничения дори и в секса, чието предназначение е единствено за създаване на деца. Ако някой не желае да има деца, не би трябвало да се наслаждава на сексуален живот със съпругата си. В съвременното общество хората се наслаждават на секс с противозачатъчни средства или още по-отвратителни методи, за да избегнат отговорността при раждането на деца. Това не е трансцендентално, а демонично качество. Ако някой, дори да е семеен, иска да напредва духовно, трябва да контролира сексуалния си живот и да не зачева дете, без да е сигурен, че така служи на Кр̣ш̣н̣а. Може ли да осигури Кр̣ш̣н̣а съзнание за детето си, нека има стотици деца, но ако не е способен на това, не бива да се отдава само на сетивното наслаждение.

Совершать жертвоприношения также обязаны домохозяева, так как обычно это требует больших затрат. Представители других укладов — брахмачари, ванапрастхи и санньяси — живут на подаяние, и у них нет денег. Поэтому совершать различные жертвоприношения — обязанность домохозяев. Согласно предписаниям Вед, семейные люди должны проводить агни-хотру, но такие жертвоприношения очень дороги, поэтому нынешним домохозяевам они часто не по карману. Самым лучшим жертвоприношением, рекомендованным для нашего века, является санкиртана-ягьяСанкиртана-ягья, то есть совместное пение Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе/Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе — самое лучшее и самое дешевое жертвоприношение; совершать его может каждый, и каждый получит от этого благо. Таким образом, благотворительность, владение чувствами и совершение жертвоприношений предназначены для семейных людей.

Жертвоприношението е друг вид дейност, която трябва да се извършва от семейните, защото тя изисква много средства. Представителите на останалите жизнени стъпала, а именно брахмачаря, ва̄напрастха и сання̄са, живеят от подаяния и нямат пари. Затова жертвоприношенията са задължение на семейните. Съгласно предписанията на Ведите те би трябвало да извършват агни-хотра, но такива жертвоприношения са много скъпи и в днешно време никой семеен не може да ги изпълнява. Най-доброто жертвоприношение за сегашната епоха се нарича сан̇кӣртана ягя. Тази сан̇кӣртана ягя, възпяването на Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, е най-доброто и евтино жертвоприношение; всеки може да го извършва и да извлече полза от него. И така, тези три принципа – благотворителност, контрол над сетивата и извършване на жертвоприношения – са предназначени за семейните.

Затем следует сва̄дхйа̄йа, изучение Вед. Веды изучают в период брахмачарьи, ученичества. Брахмачари не должны общаться с женщинами; они должны хранить целомудрие и сосредоточивать ум на изучении Вед, что поможет им обрести духовное знание. Это называется свадхьяей.

Следва сва̄дхя̄я – изучаване на Ведите; то е предназначено за брахмачаря, периода на ученичеството. Брахмача̄рӣте не бива да общуват с жени; те спазват целомъдрие и съсредоточават ума си върху изучаване на ведическата литература, за да придобият духовно знание. Това се нарича сва̄дхя̄я.

Тапас, аскетизм, особо предписывается тем, кто отошел от семейной жизни. Человек не должен до конца своих дней жить с семьей, необходимо помнить о том, что существует четыре периода жизни: брахмачарья, грихастха, ванапрастхаи санньяса. Завершив период семейной жизни, человек должен удалиться от дел. Если продолжительность человеческой жизни составляет сто лет, то первые двадцать пять лет необходимо посвятить изучению Вед, следующие двадцать пять лет провести в семье, затем в течение двадцати пяти лет вести жизнь ванапрастхи, удалившись от дел, после чего принять санньясу (отречься от мира). Таковы правила, регламентирующие духовную жизнь человека в ведическом обществе. Человек, отошедший от семейной жизни, должен совершать аскезу, чтобы обуздать тело, ум и язык. В этом суть тапасьи. Вся система варнашрама-дхармы предназначена для тапасьи. Без нее никто не способен получить освобождение. Теория, утверждающая, что человеку не нужно ни в чем себя ограничивать, что можно продолжать делать все, что угодно, и все будет в порядке, не находит поддержки ни в Ведах, ни в «Бхагавад-гите». Подобные теории придумывают корыстолюбивые проповедники, желающие умножить число своих последователей. Ограничения и правила отпугивают людей. Поэтому те, кто хочет вести за собой людей, на словах прикрываясь религией, не требуют от своих учеников соблюдения каких-либо правил и не следуют им сами. Однако Веды не одобряют этого.

Тапас, въздържанието, е предназначено най-вече за живота в уединение. Човек не бива да остава семеен до края на дните си; добре е постоянно да помни, че съществуват четири жизнени етапа: брахмачаря, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са. След като приключи с гр̣хастха, семейния живот, той трябва да се оттегли от житейските дела. Ако продължителността на човешкия живот е сто години, двайсет и пет от тях трябва да бъдат посветени на обучение, двайсет и пет за семеен живот, двайсет и пет за живот в уединение и двайсет и пет за жизненото стъпало на отречението. Такива са правилата за религиозен живот във ведическото общество. Оттеглянето от семейния живот предполага аскетизъм на тялото, ума и езика. Това е същността на тапася. Цялото варн̣а̄шрама общество е предназначено за тапася. Без тапася, без аскетизъм нито едно човешко общество не може да постигне освобождение. Теорията, че няма нужда от никакви въздържания, от никакви ограничения, че може да се прави каквото и да е и всичко ще бъде наред, не намира подкрепа нито във Ведите, нито в Бхагавад-гӣта̄. Подобни теории са измислени от користолюбиви проповедници, желаещи повече последователи. Правилата и ограниченията не привличат хората. Затова тези, които търсят последователи под претекста на религията, не внасят никакви ограничения в живота на учениците си, нито в собствения си живот. Но това не се одобрява от Ведите.

Что касается такого качества брахманов, как простота, то им должны обладать не только представители какого-то одного уклада, но каждый человек, будь онбрахмачари, грихастха, ванапрастха или санньяси. Человек должен быть простым и прямолинейным.

Простотата като качество на бра̄хман̣ите е принцип, който е нужно да бъде следван не само на определено жизнено стъпало, а от всеки член на обществото, бил той в брахмача̄рӣ а̄шрама, гр̣хастха а̄шрама, ва̄напрастха а̄шрама или сання̄са ашрама. Човек трябва да бъде непринуден и прям.

Следовать принципу ахимсы — значит не мешать ни одному живому существу в его развитии. Никто не должен думать, что, поскольку духовную искру нельзя убить, даже если убить тело, то это дает нам право убивать животных и наслаждаться их плотью. Сейчас люди пристрастились есть мясо животных, несмотря на то что у них вполне достаточно зерна, фруктов и молока. У людей нет никакой необходимости убивать животных. Это касается каждого. Если нет другого выхода, то человеку дозволяется убить животное, но совершив обряд жертвоприношения. В любом случае, когда пищи вдоволь, люди, желающие достичь духовного совершенства, ни в коем случае не должны совершать насилие над животными. Истинная ахимса обязывает человека не препятствовать эволюции других живых существ. Животные также поднимаются по эволюционной лестнице, переходя из одной формы животной жизни в другую, и, убивая животное, мы мешаем его развитию. Если животное находилось в своем теле какое-то количество дней или лет, но затем было убито, ему придется снова получить то же самое тело, чтобы закончить положенный срок пребывания в нем и лишь затем перейти в другую форму жизни. Поэтому мы не должны мешать развитию животных только ради удовлетворения прихотей собственного языка. Это называется ахимсой.

Ахим̇са̄ означава да не се спира жизненото развитие на което и да е живо същество. Не бива да се мисли, че щом духовната искра никога не може да бъде убита, дори ако тялото бъде убито, то няма нищо лошо в убийството на животни и наслаждението на тяхната плът. Хората сега са пристрастени към яденето на месо, въпреки че има изобилие от зърнени храни, плодове и мляко. Няма никаква необходимост от убийство на животни. Това се отнася за всекиго. Когато няма друг избор, едно животно може да бъде убито, но трябва да се принесе в жертва. При изобилието от храна тези, които се стремят към духовно съвършенство, не бива да извършват насилие над животните. Истинска ахим̇са̄ означава да не се спира ничие развитие. Животните също еволюират, преминавайки от една животинска форма в друга. Ако животното бъде убито, еволюцията му се забавя. След като е било в дадено тяло определен брой дни или години и бъде преждевременно убито, то трябва да се върне отново в същата форма, за да изживее необходимия срок, и след това да се издигне до други форми на живот. Така че тяхното развитие не бива да се спира просто заради вкусовото наслаждение. Това се нарича ахим̇са̄.

Сатйам. Это слово значит, что истину нельзя искажать ради достижения корыстных целей. В ведических писаниях иногда встречаются трудные для понимания места. В этом случае их смысл должен разъяснить опытный духовный учитель. Таков путь постижения Вед. Слово ш́рути значит «слушать сведущих людей». Мы не должны интерпретировать писания так, как это выгодно нам. Существует множество комментариев к «Бхагавад-гите», искажающих оригинальный текст. Мы должны объяснять людям истинный смысл писания, и сделать это можно, только слушая истинного духовного учителя.

Сатям. Това означава да не се изопачава истината за личен интерес. Във ведическата литература понякога се срещат някои трудни за разбиране пасажи и смисълът им трябва да се изясни от авторитетен духовен учител. Това е пътят за разбиране на Ведите. Думата шрути означава да се слушат авторитетни личности, а не да се правят произволни, продиктувани от личен интерес тълкувания. Пълно е с коментари върху Бхагавад-гӣта̄, които погрешно разясняват автентичния текст. Трябва да се предава истинският смисъл на думата, а това може да се научи само от авторитетен духовен учител.

Акродхой называют умение подавлять гнев. Даже если что-то раздражает нас, мы должны сдерживать себя, ибо, когда человек гневается, все его тело оскверняется. Гнев и вожделение являются порождением гуны страсти, поэтому тот, кто идет по духовному пути, должен уметь подавлять в себе гнев. Слово апаиш́унам значит, что человек не должен искать недостатки в других или без нужды делать людям замечания. Разумеется, назвать вора вором — не значит искать у него недостатки, но, назвав вором честного человека, мы нанесем ему тяжелое оскорбление, которое станет помехой для нашего духовного развития. Хрӣ значит, что человек должен быть очень скромным и не делать ничего предосудительного. Ача̄палам, решимость, проявляется в способности человека не огорчаться и не отчаиваться, когда его постигает неудача. Какие- то наши попытки могут закончиться поражением, но это еще не повод для того, чтобы расстраиваться. Невзирая на неудачи, нужно терпеливо и настойчиво двигаться по избранному пути.

Акродха означава да се сдържа гневът. Дори ако е предизвикван, човек трябва да търпи, защото разгневи ли се веднъж, цялото му тяло се замърсява. Гневът се ражда от гун̣ата на страстта и един трансценденталист трябва да сдържа гнева си. Думата апаишунам посочва, че не трябва да се търсят недостатъци у другите и без нужда да им се прави забележка. Разбира се, ако крадецът бъде наречен крадец, това не е търсене на недостатъци. Но да се нарече крадец един честен човек, е тежко провинение за този, който се стреми към напредък в духовния живот. Хрӣ означава да бъдеш много скромен и да не извършваш осъдителни постъпки. Ача̄палам, решителността, се проявява в способността да не се огорчаваш и отчайваш при евентуален неуспех. Поражението съпътства човешките дейности, но това не е повод за отчаяние. Въпреки неуспехите трябва да се продължава с търпение и решителност.

Употребленное здесь слово теджас относится к кшатриям, которые должны быть физически сильными для того, чтобы уметь защищать слабых. Они не должны полностью отказываться от насилия. Там, где насилие уместно, к нему следует прибегать. Однако человек, способный обуздать своего врага, при определенных обстоятельствах может прощать людям незначительные провинности.

Думата теджас, използвана тук, се отнася за кш̣атриите. Кш̣атриите трябва да бъдат винаги силни, за да защитават слабите. Те не бива да се отказват от насилието; когато е необходимо, трябва да го прилагат. Но кш̣атрия, способен да сломи врага си, при определени обстоятелства може да прояви снизхождение и да прости дребни оскърбления.

Ш́аучам — это чистота. Чистыми должны быть не только наши ум и тело, но и поступки. Это требование прежде всего относится к людям, занимающимся коммерцией, которые не должны участвовать в махинациях на черном рынке. На̄ти-ма̄нита̄, отсутствие стремления к почестям, — качество, которым должны обладать шудры, рабочие (представители низшего сословия в ведической социальной системе). Они не должны стремиться занять более высокое положение и добиваться почета. Им следует довольствоваться своим местом в обществе. Долг шудр — почитать представителей высших сословий, поддерживая таким образом в обществе порядок.

Шаучам означава чистота – не само на ума и тялото, но и на поведението изобщо. Това важи особено за търговците; те не бива да участват в машинации на черния пазар. На̄ти-ма̄нита̄, без желание за почести, се отнася за шӯдрите, класата на работниците, според ведическите писания най-нископоставената от четирите социални класи. Шӯдрите не бива да се възгордяват неоснователно, а просто да се задоволят със своето място в обществото. Техен дълг е да почитат представителите на по-висшите съсловия, за да се поддържа обществения ред.

Все эти двадцать шесть качеств являются трансцендентными. Их следует развивать в себе в зависимости от того, какое место мы занимаем в обществе и каким делом занимаемся. Если все люди будут сознательно развивать в себе эти качества, то, несмотря на неизбежные материальные страдания, со временем они смогут подняться на высшую ступень духовного самопознания.

Изброените тук двайсет и шест качества са трансцендентални. Те трябва да бъдат развивани в съответствие със социалната или професионална позиция в сферата на обществения живот. Чрез тези качества въпреки неизбежните материални страдания хората от всички класи ще могат постепенно да се издигнат до най-висше трансцендентално познание – в това е техният смисъл.