Skip to main content

Глава тринадцатая

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Природа, наслаждающийся и сознание

Природата, наслаждаващият се и съзнанието

ТЕКСТЫ 1-2 :
Арджуна сказал: О Кришна, я хочу узнать о пракрити [природе], пуруше [наслаждающемся], о поле и знающем поле, а также о том, что такое знание и объект познания.

Верховный Господь сказал: Это тело, о сын Кунти, называют полем, а того, кто знает тело, — знающим поле.
ТЕКСТОВЕ 1 – 2:
Арджуна каза: О, мой скъпи Кр̣ш̣н̣а, желая да науча за пракр̣ти (природата), пуруш̣а (наслаждаващия се), за полето и познавача на полето, за знанието и обекта на познание.
Върховната Божествена Личност каза: Това тяло, о, сине на Кунтӣ, се нарича поле, а този, който познава това поле, се нарича познавач на полето.
ТЕКСТ 3 :
Знай же, о потомок Бхараты, что, находясь в каждом из тел, Я также знаю их и что понимание природы тела и знающего тело называется знанием. Таково Мое мнение.
ТЕКСТ 3:
О, потомъко на Бхарата, трябва да разбереш, че Аз съм също и познавачът във всички тела; да се разбере същността на това тяло и неговия познавач, се нарича знание. Такова е моето мнение.
ТЕКСТ 4 :
Сейчас Я вкратце расскажу тебе о поле деятельности, о том, из чего оно состоит, каким изменениям подвергается, откуда возникает, кто является знающим поле и какое влияние он на него оказывает.
ТЕКСТ 4:
А сега те моля да чуеш моето кратко описание на полето на дейността, от какво се състои то, как се променя, откъде възниква, кой е неговият познавач и как той му въздейства.
ТЕКСТ 5 :
Многие мудрецы описали поле деятельности и знающего поле в разных ведических шастрах. Особенно подробно, с объяснением всех причин и следствий, об этом рассказывается в «Веданта-сутре».
ТЕКСТ 5:
Знанието за полето на дейностите и за познавача на дейностите е описано от много мъдреци в различни ведически произведения. То е представено главно във Веда̄нта сӯтра, където са разкрити всички причинно-следствени зависимости.
ТЕКСТЫ 6-7 :
Пять грубых материальных стихий, ложное эго, разум, непроявленное, десять органов чувств и ум, пять объектов чувств, желание, ненависть, счастье и горе, совокупность всех материальных элементов, признаки жизни и решимость — все это, вместе взятое, составляет поле деятельности и происходящие в нем изменения.
ТЕКСТОВЕ 6 – 7:
Петте велики елемента, фалшивото его, интелигентността, непроявеното, десетте сетива и умът, петте обекта на сетивата, желанието, омразата, щастието, нещастието, съвкупността от материалните елементи, признаците на живот и убежденията – всички те съставляват полето на дейността и неговите взаимодействия.
ТЕКСТЫ 8-12 :
Смирение, отсутствие тщеславия, отказ от насилия, терпение, простота; обращение к истинному духовному учителю; чистота, постоянство, самодисциплина; отказ от того, что приносит чувственное наслаждение; отсутствие ложного эго; понимание того, что рождение, смерть, старость и болезни — это зло; самоотречение, отсутствие привязанности к детям, жене, дому и т. д.; невозмутимость в счастье и горе; непоколебимая, безраздельная преданность Мне; стремление жить в уединенном месте, отстраненность от мирских людей, признание важности самоосознания и склонность к философскому поиску Абсолютной Истины — это Я объявляю знанием, а все прочее называю невежеством.
ТЕКСТОВЕ 8 – 12:
Смирение; отсъствие на гордост; ненасилие; търпимост; простота; приемане на авторитетен духовен учител; чистота; постоянство; самоконтрол; отказ от обектите за сетивно наслаждение; липса на фалшиво его; осъзнаване, че раждането, смъртта, старостта и болестите са злини; непривързаност; свобода от обвързване с деца, съпруга, дом и пр.; уравновесеност при приятни и неприятни събития; постоянна и чиста преданост към мен; стремеж да се живее на уединено място; непривързаност към общата маса от хора; приемане важността на себепознанието и философско търсене на Абсолютната Истина – всичко това Аз обявявам за знание; а другото е невежество.
ТЕКСТ 13 :
А сейчас Я расскажу тебе об объекте познания, постигнув который ты ощутишь вкус вечности. Брахман, дух, не имеющий начала и подвластный Мне, не подчиняется закону причин и следствий, который действует в материальном мире.
ТЕКСТ 13:
Сега ще ти обясня обекта на познание и когато го разбереш, ще вкусиш от вечността. Брахман, т.е. духът, който няма начало и е подчинен на мен, лежи отвъд причината и следствието на този материален свят.
ТЕКСТ 14 :
Повсюду Его руки и ноги, Его глаза, головы, лица и уши. Так Господь в образе Сверхдуши пронизывает Собой все сущее.
ТЕКСТ 14:
Неговите ръце и крака, неговите очи, глави, лица и уши са навсякъде. По този начин Свръхдушата прониква във всичко съществуващо.
ТЕКСТ 15 :
Сверхдуша является первоисточником всех чувств, хотя Сама не обладает ими. Обеспечивая каждое живое существо всем необходимым, Господь тем не менее ни к чему не привязан. Трансцендентный материальным гунам, Он вместе с тем является их повелителем.
ТЕКСТ 15:
Свръхдушата е първоначалният източник на всички сетива, но е без сетива. Бог е непривързан, въпреки че поддържа всички живи същества. Той е отвъд гун̣ите на материалната природа, но в същото време е техен господар.
ТЕКСТ 16 :
Высшая Истина пребывает внутри и вне всех живых существ, как движущихся, так и неподвижных. Поскольку Она тонкая по природе, Ее невозможно постичь с помощью материальных чувств. Она бесконечно далеко и вместе с тем очень близко.
ТЕКСТ 16:
Върховната Истина съществува отвън и вътре във всички движещи се и недвижещи се живи същества. Понеже е неосезаема, тя не може да бъде видяна или разбрана с материални сетива. Въпреки че е много, много далеч, тя е и много близо до всичко.
ТЕКСТ 17 :
Хотя Сверхдуша кажется поделенной между живыми существами, Она едина и неделима. Она хранит всех живых существ, но следует знать, что Она также поглощает и проявляет их.
ТЕКСТ 17:
Като Свръхдуша Бог може да изглежда разделен сред живите същества, но Той е единен и неделим. Въпреки че поддържа всяко живо същество, Той унищожава всичко и проявява всичко.
ТЕКСТ 18 :
Она источник света во всех светилах. Непроявленная, Она находится за пределами тьмы материального мира. Она знание, объект познания и цель познания. Она пребывает в сердце каждого.
ТЕКСТ 18:
Той е източникът на светлината на всички светила. Той е отвъд мрака на материята и е непроявен. Той е знанието, Той е обектът на познанието, Той е целта на знанието. Той се намира в сърцето на всекиго.
ТЕКСТ 19 :
Итак, Я вкратце рассказал тебе о поле деятельности [теле], о знании и объекте познания. Только Мои преданные могут до конца понять это и так обрести Мою природу.
ТЕКСТ 19:
Аз описах накратко полето на дейностите (тялото), знанието и познаваемото. Само моите предани могат да разберат това напълно и така да достигнат до моята природа.
ТЕКСТ 20 :
Знай же, что материальная природа и живые существа не имеют начала. Причиной всех происходящих здесь изменений и источником материальных гун является материальная природа.
ТЕКСТ 20:
Материалната природа и живите същества нямат начало. Техните трансформации и трите гун̣и на материята са продукти на материалната природа.
ТЕКСТ 21 :
Природа считается причиной всех материальных причин и следствий, а живое существо — причиной разнообразных страданий и радостей, которые оно испытывает в материальном мире.
ТЕКСТ 21:
За природата се казва, че е причина на всички материални причини и следствия, а живото същество е причина за различните страдания и наслади в този свят.
ТЕКСТ 22 :
Так живое существо, оказавшееся в материальном мире, следует дорогами жизни и наслаждается тремя гунами природы. Оно соприкасается с материей и в результате встречается с добром и злом в разных формах жизни.
ТЕКСТ 22:
Живото същество, попаднало в материалната природа, следва различни начини на живот и се наслаждава на трите материални гун̣и. Това се дължи на контакта му с тази природа. Така то се среща с доброто и злото в различните жизнени форми.
ТЕКСТ 23 :
Есть в этом теле и другой, трансцендентный, наслаждающийся. Это Господь, верховный владыка, который наблюдает за живым существом и санкционирует все его действия и которого называют Сверхдушой.
ТЕКСТ 23:
Но в това тяло има друг, трансцендентален наслаждаващ се – Бог, върховният господар, който наблюдава и разрешава, и който е известен като Свръхдуша.
ТЕКСТ 24 :
Тот, кто усвоил это знание о живом существе, о материальной природе и о взаимодействиях ее гун, непременно обретет освобождение. Он больше не родится в материальном мире, какое бы положение сейчас ни занимал.
ТЕКСТ 24:
Този, който разбира философията, отнасяща се до материалната природа, живото същество и взаимодействието между гун̣ите на природата, със сигурност ще постигне освобождение. Той няма да се роди отново тук, независимо от настоящото му положение.
ТЕКСТ 25 :
Одни постигают Сверхдушу в сердце, занимаясь медитацией, другие — с помощью философских рассуждений, а третьи — действуя без привязанности к плодам своего труда.
ТЕКСТ 25:
Някои виждат Свръхдушата вътре в себе си чрез медитация, други – с придобиване на знание, а трети – като действат без привързаност към плодовете на труда си.
ТЕКСТ 26 :
Некоторые же, не обладая духовным знанием, тем не менее начинают поклоняться Богу, Верховной Личности, услышав о Нем от других. Благодаря своей склонности слушать авторитетных наставников, они также разрывают круг рождений и смертей.
ТЕКСТ 26:
Има и такива, които не са запознати с духовното знание, но започват да обожават Върховния Бог, когато чуят за него от други. Поради склонността си да слушат от авторитети, те също превъзмогват пътя на раждането и смъртта.
ТЕКСТ 27 :
О предводитель Бхарат, знай же, что все движущееся и неподвижное в этом мире есть не что иное, как соединение поля деятельности и знающего поле.
ТЕКСТ 27:
О, пръв сред Бха̄ратите, знай, че всичко съществуващо, което виждаш – движещо се или неподвижно – е само комбинация от полето на дейностите и познавача на полето.
ТЕКСТ 28 :
Тот, кто видит, что во всех телах индивидуальную душу сопровождает Сверхдуша, и понимает, что ни душа, ни Сверхдуша не погибают, хотя и находятся в обреченном на гибель теле, видит вещи такими, как они есть.
ТЕКСТ 28:
Този, който вижда Свръхдушата като придружител на индивидуалната душа във всички тела и разбира, че двете, макар и в тленно тяло, не могат никога да бъдат унищожени, вижда нещата такива, каквито са.
ТЕКСТ 29 :
Тот, кто видит, что Сверхдуша в равной степени пребывает всюду, в каждом живом существе, не позволит уму погубить себя. В конце концов такой человек достигает трансцендентной обители.
ТЕКСТ 29:
Този, който вижда Свръхдушата еднакво представена във всяко живо същество, не се подчинява на ума си. По такъв начин той приближава духовната обител.
ТЕКСТ 30 :
Тот, кто видит, что исполнителем всех действий является созданное материальной природой тело, а душа бездействует, обладает совершенным ви́дением.
ТЕКСТ 30:
Личност, която разбира, че всички дейности се извършват от тялото, създадено от материалната природа, и че себето не прави нищо, притежава съвършено виждане.
ТЕКСТ 31 :
Когда разумный человек перестает видеть разницу между живыми существами, заключенными в разные материальные тела, и начинает понимать, что живые существа находятся всюду, он достигает Брахмана.
ТЕКСТ 31:
Когато разумният човек престане да вижда разлика между живите същества поради различните им материални тела и разбере как съществата са разпространени навсякъде, той достига Брахман концепцията.
ТЕКСТ 32 :
Прозревающие вечность видят, что бессмертная душа трансцендентна, вечна и неподвластна гунам материальной природы. О Арджуна, даже помещенная в материальное тело, душа не совершает действий и не запутывается [в их последствиях].
ТЕКСТ 32:
Прозрелите вечността могат да разберат, че нетленната душа е трансцендентална, вечна и отвъд гун̣ите на природата. Въпреки контакта с материалното тяло, о, Арджуна, душата не върши нищо, нито бива оплетена.
ТЕКСТ 33 :
Тонкий по природе эфир ни с чем не смешивается, хотя и проникает всюду. Подобно этому, душа не связана с материальным телом, хотя и находится в нем. [Те, кто постиг Брахман, способны видеть это.]
ТЕКСТ 33:
Небето, благодарение на фината си природа, не се смесва с нищо, въпреки че е всепроникващо. По същия начин душата, установена в Брахман съзнанието, не се смесва с тялото, въпреки че се намира вътре в него.
ТЕКСТ 34 :
О потомок Бхараты, как одно солнце освещает всю эту вселенную, так и воплощенное живое существо одно озаряет сознанием все тело.
ТЕКСТ 34:
О, сине на Бхарата, както Слънцето само осветява цялата Вселена, така и живото същество осветява цялото тяло чрез съзнанието.
ТЕКСТ 35 :
Те, кто смотрит на мир глазами знания, кто видит разницу между телом и знающим тело и может найти путь, ведущий к освобождению от рабства в материальном мире, достигают высшей цели.
ТЕКСТ 35:
Всички, които виждат с очите на знанието разликата между тялото и познавача на тялото и могат да разберат процеса на освобождение от обвързаността с материалната природа, постигат върховната цел.