Skip to main content

ТЕКСТ 5

ТЕКСТ 5

Текст

Текст

р̣шибхир бахудха̄ гӣтам̇
чхандобхир вивидхаих̣ пр̣тхак
брахма-сӯтра-падаиш́ чаива
хетумадбхир виниш́читаих̣
р̣ш̣бхир бахудха̄ гӣтам̇
чхандобхир вивидхаих̣ пр̣тхак
брахма сӯтра-падаиш чаива
хетумадбхир винишчитаих̣

Пословный перевод

Дума по дума

р̣шибхих̣ — великими мудрецами; бахудха̄ — по-разному; гӣтам — описаны; чхандобхих̣ — ведическими гимнами; вивидхаих̣ — разными; пр̣тхак — по-разному; брахма-сӯтра — «Веданты»; падаих̣ — афоризмами; ча — также; эва — безусловно; хету-мадбхих̣ — причин и следствий; виниш́читаих̣ — определены.

р̣ш̣ибхих̣ – от мъдреците; бахудха̄ – по много начини; гӣтам – описани; чхандобхих̣ – с ведически химни; вивидхаих̣ – различни; пр̣тхак – различно; брахма сӯтра – на Веда̄нта; падаих̣ – със сентенциите; ча – също; ева – несъмнено; хету-мадбхих̣ – с причината и следствието; винишчитаих̣ – сигурен.

Перевод

Превод

Многие мудрецы описали поле деятельности и знающего поле в разных ведических шастрах. Особенно подробно, с объяснением всех причин и следствий, об этом рассказывается в «Веданта-сутре».

Знанието за полето на дейностите и за познавача на дейностите е описано от много мъдреци в различни ведически произведения. То е представено главно във Веда̄нта сӯтра, където са разкрити всички причинно-следствени зависимости.

Комментарий

Пояснение

Верховная Личность Бога, Кришна, является высшим авторитетом в этой науке. Однако мудрецы и признанные авторитеты, естественно, всегда ссылаются на авторитетных предшественников. Вопрос о тождестве и различии души и Сверхдуши, вызывающий так много споров, Кришна освещает, ссылаясь на «Веданту», которая является признанным священным писанием. Он начинает стих, говоря: «По словам многих мудрецов…» Что касается великих мудрецов, то, помимо Самого Господа, к их числу относится Вьясадева, автор «Веданта-сутры», в которой дано безукоризненное объяснение разницы между душой и Сверхдушой. Отец Вьясадевы, Парашара, тоже является великим мудрецом. Он пишет в своих религиозных трудах: ахам̇ твам̇ ча татха̄нйе... «Все мы: ты, я и другие живые существа, — хотя и заключены в материальных телах, духовны по природе. Сейчас мы попали под влияние трех гун материальной природы, в соответствии со своей кармой. Поэтому одни живые существа принадлежат к высшим, а другие к низшим формам жизни. Причиной существования высших и низших форм жизни, проявленных в бесконечном многообразии живых существ, является невежество. Однако оскверняющее влияние трех гун природы не распространяется на Сверхдушу, которая непогрешима и трансцендентна». Аналогичным образом, в изначальных Ведах, и прежде всего в «Катха-упанишад», также проводится разграничение между душой, Сверхдушой и материальным телом. Об этом говорили многие великие мудрецы, среди которых самым авторитетным считается Парашара.

Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, е най-висшият авторитет в тълкуването на това знание. Въпреки това обичайно е компетентните учени и авторитети да привеждат доказателства от предшестващите ги авторитети. Кр̣ш̣н̣а обяснява спорния въпрос за различието и единството на душата и Свръхдушата, като се позовава на Веда̄нта, която се приема за авторитетна книга. Най-напред Той казва: „Това е според различните мъдреци“. Що се отнася до мъдреците, освен него самия, велик мъдрец е и Вя̄садева (авторът на Веда̄нта сӯтра). Във Веда̄нта сӯтра се дава съвършено обяснение на двойствеността. Бащата на Вя̄садева, Пара̄шара, също велик мъдрец, пише в книгите си по религия: ахам твам̇ ча татха̄нйе… – „Ние – ти, аз и другите живи същества – всички сме трансцендентални, въпреки че се намираме в материални тела. Сега сме попаднали под влияние на трите гун̣и на материалната природа според индивидуалната ни карма. Затова някои имат по-висша позиция, а други – по-нисша. По-висшите и по-нисшите форми съществуват поради невежество и се проявяват в неограничен брой живи същества. Но Свръхдушата е непогрешима, не е замърсена от трите качества на природата и е трансцендентална“. Същото разграничение между душата, Свръхдушата и тялото се прави и в най-древните Веди, и по-специално в Кат̣ха Упаниш̣ад. Има много велики мъдреци, които са обяснявали това, и Пара̄шара е приеман за най-авторитетен между тях.

Слово чхандобхих̣ относится к разным ведическим писаниям. Так, о природе, живом существе и Верховной Личности Бога рассказывается в «Тайттирия-упанишад», являющейся частью «Яджур-веды».

Думата чхандобхих̣ се отнася до различните ведически произведения. Например Таиттирӣя Упаниш̣ад, който е част от Яджур Веда, описва природата, живото същество и Върховния Бог.

Как уже было сказано, кшетра — это поле деятельности, а две категории кшетра-гьи — это индивидуальное живое существо и верховное живое существо. В «Тайттирия-упанишад» (2.5) сказано: брахма пуччхам̇ пратишт̣ха̄. Энергия Верховного Господа проявляется сначала как анна-майя, зависимость живого существа от пищи. Это сугубо материалистическая концепция Всевышнего. Далее следует прана-майя: осознав Высшую Абсолютную Истину как пищу, живое существо затем постигает Ее в признаках жизни, то есть в разных ее проявлениях. На уровне гьяна-майи живое существо не только осознаёт различные проявления жизни, но и начинает мыслить, чувствовать и желать. Затем оно постигает Брахман (вигьяна-майю), то есть перестает отождествлять себя с умом и признаками жизни в теле. Следующей, высшей, ступенью самопознания является ананда-майя — осознание живым существом исполненной блаженства природы Брахмана. Итак, существует пять ступеней постижения Брахмана, называемых брахма пуччхам. Из них первые три: анна-майя, прана-майя и гьяна-майя — относятся к полю деятельности живых существ. Верховный же Господь, которого называют ананда-майей, трансцендентен ко всем полям деятельности. «Веданта-сутра» также описывает Всевышнего словами: а̄нанда-майо ’бхйа̄са̄т — Бог, Верховная Личность, по природе исполнен блаженства. Чтобы изведать трансцендентное блаженство, Он проявляет Свою энергию как вигьяна-майю, прана-майю, гьяна-майю и анна-майю. Считается, что живое существо наслаждается полем деятельности, но ананда-майя отлична от живого существа. Это означает, что если живое существо захочет наслаждаться, соединив свои желания с желаниями ананда-майи, то достигнет совершенства. Таково истинное положение Верховного Господа, которому известны все поля деятельности, живого существа, знающего свое поле и подвластного Господу, и природы, представляющей собой поле деятельности. Все эти истины можно найти в «Веданта-сутре», которую еще называют «Брахма-сутрой».

Както вече беше обяснено, кш̣етра е полето на дейностите и съществуват два вида кш̣етра-гя: индивидуалното живо същество и върховното живо същество. В Таиттирӣя Упаниш̣ад (2.5.1) се казва: брахма пуччхам̇ пратиш̣т̣ха̄. Първоначално енергията на Върховния Бог се проявява като анна-мая, т.е. зависимостта на съществуванието ни от храната. Това е материалистическо осъзнаване на Върховния. След постигане на Абсолютната Истина под формата на храна човек може да я осъзнае като пра̄н̣а-мая – в признаците на живот или в различните форми на живот. А на равнището гя̄на-мая живото същество не само осъзнава различните проявления на живота, но започва да мисли, да чувства и да желае. След това идва Брахман реализация, наречена вигя̄на-мая; при нея живото същество престава да отъждествява себе си с ума и признаците на живот в тялото. Следващият и най-висш етап на самопознанието е а̄нанда-мая – осъзнаване на изпълнената с блаженство природа на Брахман. И така, съществуват пет равнища на постигането на Брахман, които се наричат брахма-пуччхам. От тях първите три – анна-мая, пра̄н̣а-мая и гя̄на-мая – се отнасят към полето на дейностите на живите същества. Върховният Бог, наречен а̄нанда-мая, е трансцендентален към всички тези полета на дейността. Веда̄нта сӯтра също описва Върховния: а̄нанда-майо 'бхя̄са̄т – Бог, Върховната Личност, по природа е изпълнен с радост. За да се наслаждава на трансценденталното си блаженство, Той проявява своята енергия като вигя̄на-мая, пра̄н̣а-мая, гя̄на-мая и анна-мая. В полето на дейностите живото същество се счита за наслаждаващо се, но а̄нанда-мая е нещо различно от него. Това означава, че ако живото същество реши да се наслаждава, като се обедини с а̄нанда-мая, то постига съвършенство. Такова е истинското положение на Бога, върховния познавач на полето, живото същество – подчинения познавач, и природата – полето на дейностите. Всички тези истини могат да бъдат открити във Веда̄нта сӯтра, наричана още Брахма сӯтра.

Здесь сказано, что «Брахма-сутра» представляет собой логически стройную систему афоризмов, связанных по принципу причины и следствия. Например: на вийад аш́рутех̣ (2.3.2), на̄тма̄ ш́рутех̣ (2.3.18) и пара̄т ту тач-чхрутех̣ (2.3.40). В первом афоризме говорится о поле деятельности, во втором — о живом существе, а в третьем — о Верховном Господе, суммум бонум среди всего многообразия проявленных существ.

Тук се споменава, че сентенциите на Брахма сӯтра са логически свързани на принципа на причината и следствието. Някои от сӯтрите, или афоризмите, са: на вияд ашрутех̣ (2.3.2), на̄тма̄ шрутех̣ (2.3.18) и пара̄т ту тач-чхрутех̣ (2.3.40). С първата сентенция се обозначава полето на дейностите, с втората – живото същество, а с третата – Върховният Бог, който е суммум бонум сред цялото многообразие от проявени същества.