Skip to main content

ТЕКСТ 3

ТЕКСТ 3

Текст

Текст

кшетра-джн̃ам̇ ча̄пи ма̄м̇ виддхи
сарва-кшетрешу бха̄рата
кшетра-кшетраджн̃айор джн̃а̄нам̇
йат тадж джн̃а̄нам̇ матам̇ мама
кш̣етра-гям̇ ча̄пи ма̄м̇ виддхи
сарва-кш̣етреш̣у бха̄рата
кш̣етра-кш̣етрагяйор гя̄нам̇
ят тадж гя̄нам̇ матам̇ мама

Пословный перевод

Дума по дума

кшетра-джн̃ам — знающего поле; ча — также; апи — безусловно; ма̄м — Меня; виддхи — знай; сарва — во всех; кшетрешу — телах, являющихся полем; бха̄рата — о потомок Бхараты; кшетра — поле деятельности (тело); кшетра-джн̃айох̣ — и знающем поле; джн̃а̄нам — знание о; йат — то, которое; тат — то; джн̃а̄нам — знание; матам — мнение; мама — Мое.

кш̣етра-гям – познавача на полето; ча – също; апи – несъмнено; ма̄м – мен; виддхи – зная; сарва – всички; кш̣етреш̣у – телата, които са като полета; бха̄рата – о, сине на Бхарата; кш̣етра – полето за дейностите (тялото); кш̣етра-гяйох̣ – и този, който познава полето; гя̄нам – знанието за; ят – това, което; тат – това; гя̄нам – знание; матам – мнение; мама – моето.

Перевод

Превод

Знай же, о потомок Бхараты, что, находясь в каждом из тел, Я также знаю их и что понимание природы тела и знающего тело называется знанием. Таково Мое мнение.

О, потомъко на Бхарата, трябва да разбереш, че Аз съм също и познавачът във всички тела; да се разбере същността на това тяло и неговия познавач, се нарича знание. Такова е моето мнение.

Комментарий

Пояснение

Приступая к изучению тела и знающего тело (души и Сверхдуши), мы обнаружим три объекта исследования: это Господь, живое существо и материя. На каждом поле деятельности, в каждом теле, находятся две души: индивидуальная душа и Сверхдуша. Поскольку Сверхдуша — это полная экспансия Кришны, Верховной Личности Бога, Кришна говорит: «Я также обладаю знанием, но не об одном, а обо всех телах. В каждом из них Я пребываю как Параматма (Сверхдуша)».

Обсъждайки въпросите, свързани с тялото и познавача на тялото, душата и Свръхдушата, ние откриваме три различни обекта на изследване: Бог, живото същество и материята. Във всяко поле на дейност, т.е. във всяко тяло, съществуват две души – индивидуалната душа и Свръхдушата. Тъй като Свръхдушата е пълна експанзия на Бога, Той казва: „Аз съм също и познавачът, но не индивидуалният познавач. Аз съм върховният познавач. Аз присъствам във всяко тяло като Парама̄тма̄, Свръхдуша“.

Тот, кто тщательно изучит природу поля деятельности и знающего поле так, как она описана в «Бхагавад-гите», обретет истинное знание.

Всеки, който внимателно изучава същността на полето на дейност и познавача на полето от гледна точка на Бхагавад-гӣта̄, може да постигне знание.

Господь говорит: «Мне известно поле деятельности в каждом отдельном теле». Живое существо знает собственное тело, но его знание не распространяется на другие тела. Однако Верховная Личность Бога, которая в образе Сверхдуши находится в каждом теле, знает все обо всех телах. Господу известны все тела во всем многообразии их видов и форм. Так, подданный может досконально знать принадлежащий ему клочок земли, но царю известно все, что происходит не только у него во дворце, но и на земле каждого из его подданных. Подобно этому, живое существо владеет только одним телом, а Верховному Господу принадлежат все тела. Царь — главный собственник земли в государстве, а его подданные — всего лишь арендаторы. Точно так же и Верховный Господь является главным собственником всех тел.

Бог казва: „Аз съм познавачът на полето на дейност във всяко тяло“. Индивидът може да познава собственото си тяло, но няма знание за другите тела. Бог, Върховната Личност, който присъства като Свръхдуша във всички тела, знае всичко за всяко едно от тях. Той познава различните тела в разнообразните им форми на живот. Един поданик на държавата може да знае всичко само за своето парче земя, докато царят познава не само двореца си, но и всичко, което притежават поданиците му. По същия начин човек е собственик на индивидуалното си тяло, но притежателят на всички тела е Върховният Бог. Царят е истинският владетел на царството, а поданиците му са второстепенни владетели. И Върховният Бог е върховният владетел на всички тела.

Материальное тело состоит из органов чувств. Верховного же Господа называют Хришикешей, что значит «повелитель чувств». Он истинный хозяин наших органов чувств, так же как царь — истинный хозяин, распоряжающийся всем в государстве. Власть, которой наделены его подданные, вторична. «Я также знаю поле», — говорит Господь. Это значит, что Ему известны все тела, тогда как индивидуальная душа знает только свое тело. В Ведах сказано:

Тялото е изградено от сетива. Върховният Бог е Хр̣ш̣ӣкеша, което означава „повелител на сетивата“. Той е истинският господар на сетивата, както царят е истинският повелител на всички дейности в държавата, а властта на поданиците  е вторична.  Бог казва: „Аз съм също и познавачът“. Това означава, че Той е върховният познавач, докато индивидуалната душа познава само своето тяло. В Маха̄бха̄рата (Ша̄нти парва, 339.6) се казва следното:

кшетра̄н̣и хи ш́арӣра̄н̣и
бӣджам̇ ча̄пи ш́убха̄ш́убхе
та̄ни ветти са йога̄тма̄
татах̣ кшетра-джн̃а учйате
кш̣етра̄н̣и хи шарӣра̄н̣и
бӣджам̇ ча̄пи шубха̄шубхе
та̄ни ветти са йога̄тма̄
татах̣ кш̣етра-гя учяте

Материальное тело называют кшетрой, а внутри тела находятся его владелец и Верховный Господь, который знает как само тело, так и его владельца. Поэтому Господа называют тем, кто знает каждое поле деятельности. Разница между полем деятельности, знающим это поле и тем, кто знает каждое поле деятельности, заключается в следующем. Совершенное понимание природы тела, индивидуальной души и Сверхдуши в Ведах называется гьяной. Таково мнение Кришны. Тот, кто постиг единую природу души и Сверхдуши и разницу между ними, обладает истинным знанием. Если же человек не понимает природы поля деятельности, знающего поле и верховного повелителя, его знание не является совершенным. Прежде всего необходимо понять положение пракрити (природы), пуруши (наслаждающегося природой) и ишвары (повелителя, знающего поле и управляющего как природой, так и индивидуальной душой). Мы не должны путать их между собой. Необходимо различать их функции, так же как мы различаем функции художника, холста и мольберта. Материальный мир, являющийся полем деятельности, — это природа; наслаждающийся природой — это живое существо, а над ними стоит верховный повелитель, Господь. В Ведах (Шветашватара-упанишад, 1.12) сказано: бхокта̄ бхогйам̇ прерита̄рам̇ ча матва̄/сарвам̇ проктам̇ три-видхам̇ брахмам этат. Есть три проявления Брахмана: пракрити — это Брахман как поле деятельности; джива (индивидуальная душа), пытающаяся господствовать над материальной природой, также является Брахманом, и тот, кто повелевает ими, — тоже Брахман, но лишь Он является истинным повелителем.

Материалното тяло се нарича кш̣етра и вътре в него обитават собственикът на тялото и Върховният Бог, който познава както тялото, така и собственика на тялото. Затова Той се нарича познавач на всички полета. Разликата между полето и дейностите, познавача на дейностите и върховния познавач на дейностите се съдържа в следното. Съвършеното знание за природата на тялото, душата и Свръхдушата е известно от гледна точка на ведическата литература като гя̄на. Това е мнението на Кр̣ш̣н̣а. Да бъдат разбрани душата и Свръхдушата като тъждествени и въпреки това различни, е знание. Този, който не разбира полето на дейността и познавача на дейността, не притежава съвършено знание. Човек трябва да разбере позицията на пракр̣ти (природата), на пуруш̣а (наслаждаващия се) и на ӣшвара (познавача, който управлява и контролира природата и индивидуалната душа). Необходимо е правилно да бъдат разбрани различните им функции. Не трябва да объркваме художника, рисунката и статива. Материалният свят – полето на дейността – е природата, наслаждаващият се на природата е живото същество и над тях стои върховният повелител, Божествената Личност. Във ведическата литература (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 1.12) се казва: бхокта̄ бхогям̇ прерита̄рам̇ ча матва̄ / сарвам̇ проктам̇ три видхам̇-брахмам етат. Има три проявления на Брахман: пракр̣ти е Брахман като поле на дейността; джӣва (индивидуалната душа), която се опитва да властва над материалната природа, също е Брахман; и този, който ги управлява, е Брахман, но единствено Той е истинският повелител.

Кроме того, в этой главе объясняется, что из двух знающих поле один склонен ошибаться, а другой непогрешим. Один — хозяин, а другой — подчиненный. Тот, кто считает двух знающих поле полностью тождественными друг другу, противоречит Верховному Господу, который ясно говорит в этом стихе: «Я также знаю поле деятельности». Только человек, лишенный знания, может принять веревку за змею. Тела разных видов принадлежат разным владельцам. Поскольку все души в разной степени способны властвовать над материальной природой, они имеют разные материальные тела, но в каждом из них пребывает Верховный Господь, руководящий действиями живого существа. Употребленное в этом стихе слово ча указывает на всю совокупность материальных тел. Таково мнение Шрилы Баладевы Видьябхушаны. Кришна — это Сверхдуша, которая находится в каждом теле вместе с индивидуальной душой. Истинное знание — это знание о том, что Сверхдуша повелевает и полем деятельности, и ограниченным живым существом, которое наслаждается этим полем.

От тази глава разбираме също, че единият от двамата познавачи допуска грешки, а другият е непогрешим. Единият е господар, а другият – подчинен. Човек, който схваща познавачите на полето като тъждествени един с друг, влиза в противоречие с Бога, Върховната Личност, който казва тук много ясно: „Аз съм също и познавачът на полето на дейността“. Този, който погрешно взема въжето за змия, е лишен от знание. Има различни видове тела и различни собственици на телата. Понеже всяка индивидуална душа е способна в различна степен да властва над материалната природа, съществуват и различни тела. Но във всички тях присъства Върховният като повелител. Тук думата ча е важна, защото с нея се обозначава общият брой тела. Такова е мнението на Шрӣла Баладева Видя̄бхӯш̣ан̣а. Кр̣ш̣н̣а е Свръхдушата, която отделно от индивидуалната душа присъства във всяко тяло. Кр̣ш̣н̣а категорично заявява, че истинско знание означава да се разбере как Свръхдушата е повелител и на полето на дейностите, и на ограниченото живо същество, наслаждаващо се на полето.