Skip to main content

ТЕКСТ 30

ТЕКСТ 30

Текст

Текст

на ча ш́акномй авастха̄тум̇
бхраматӣва ча ме манах̣
нимитта̄ни ча паш́йа̄ми
випарӣта̄ни кеш́ава
на ча шакномй авастха̄тум̇
бхраматӣва ча ме манах̣
нимитта̄ни ча пашя̄ми
випарӣта̄ни кешава

Пословный перевод

Дума по дума

на — не; ча — также; ш́акноми — могу; авастха̄тум — оставаться; бхрамати — забывает; ива — как будто; ча — и; ме — мой; манах̣ — ум; нимитта̄ни — причины; ча — также; паш́йа̄ми — вижу; випарӣта̄ни — противоположные; кеш́ава — о Кришна, убивший демона Кеши.

на – нито; ча – също; шакноми – способен ли съм; авастха̄тум – да остана; бхрамати – като забравя; ива – като; ча – и; ме – моят; манах̣ – ум; нимитта̄ни – причинява; ча – също; пашя̄ми – аз виждам; випарӣта̄ни – тъкмо обратното; кешава – о, убиец на демона Кешӣ (Кр̣ш̣н̣а).

Перевод

Превод

Я более не в силах оставаться здесь. Память отказывает мне, и разум мой помутился. Все, что я вижу, предвещает одни лишь несчастья, о Кришна, сразивший демона Кеши.

Не съм в състояние да остана повече тук. Не мога да се владея и умът ми се замъглява. Всичко, което виждам, предвещава само нещастие, о, Кр̣ш̣н̣а, убиецо на демона Кешӣ.

Комментарий

Пояснение

Смятение, охватившее Арджуну, гнало его прочь с поля боя, а разум его так ослаб, что он больше не помнил себя. Человек оказывается в таком состоянии из-за чрезмерной привязанности к материальным объектам. Бхайам̇ двитӣйа̄бхинивеш́атах̣ сйа̄т (Бхаг., 11.2.37): подобный страх и беспокойство присущи людям, находящимся в очень сильной зависимости от материальных обстоятельств. Арджуне казалось, что сражение принесет ему одни страдания и даже победа над врагом не сделает его счастливым. Большое значение в этом стихе имеют слова нимитта̄ни випарӣта̄ни. Когда человек понимает, что в будущем его ждут одни лишь разочарования и надеждам его не суждено сбыться, он невольно задается вопросом: «Что я здесь делаю?» Каждый печется о собственном благе. Никого не интересует Высшая Душа. По воле Кришны Арджуна ведет себя так, как будто не знает, в чем заключается истинное благо. Истинное благо обретает тот, кто приходит к Вишну (или Кришне). Обусловленная душа забывает об этом и потому страдает в материальном мире. Арджуна был уверен, что победа в сражении не принесет ему ничего, кроме горя.

Обхванат от безпокойство, Арджуна не бил способен да остане на бойното поле и губел контрол над себе си поради слабост на ума. Прекалената привързаност към материални неща поставя човек в подобно объркано състояние. Бхаям̇ двитӣя̄бхинивешатах̣ ся̄т (Шрӣмад Бха̄гаватам, 11.2.37) – такъв страх и загуба на умствено равновесие са присъщи на хора, повлияни твърде силно от материалните обстоятелства. Арджуна очаквал, че битката ще му донесе само страдания и дори победата не би го направила щастлив. Тук са важни думите нимитта̄ни випарӣта̄ни. Когато човек не вижда надежда в това, което му предстои, той мисли: „Защо съм тук?“. Всеки е загрижен за своето „аз“ и за собственото си благополучие. Никой не се интересува от Върховния „Аз“. По волята на Кр̣ш̣н̣а Арджуна показва пълно невежество относно истинския си личен интерес. Истинският интерес на човека е свързан с Виш̣н̣у, Кр̣ш̣н̣а. Обусловената душа забравя това и по тази причина изпитва материални страдания. Арджуна мислел, че победата ще бъде само повод за скръб.