Skip to main content

ТЕКСТ 28

ТЕКСТ 28

Текст

Текст

арджуна ува̄ча
др̣шт̣вемам̇ сва-джанам̇ кр̣шн̣а
йуйутсум̇ самупастхитам
сӣданти мама га̄тра̄н̣и
мукхам̇ ча париш́ушйати
арджуна ува̄ча
др̣ш̣т̣вемам̇ сва-джанам̇ кр̣ш̣н̣а
юютсум̇ самупастхитам
сӣданти мама га̄тра̄н̣и
мукхам̇ ча паришуш̣яти

Пословный перевод

Дума по дума

арджунах̣ ува̄ча — Арджуна сказал; др̣шт̣ва̄ — увидев; имам — эту; сва-джанам — родню; кр̣шн̣а — о Кришна; йуйутсум — воинственно настроенную; самупастхитам — расположенную; сӣданти — дрожат; мама — мои; га̄тра̄н̣и — члены тела; мукхам — рот; ча — и; париш́ушйати — пересыхает.

арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; др̣ш̣т̣ва̄ – след като видях; имам – всички тези; сва-джанам – роднини; кр̣ш̣н̣а – о, Кр̣ш̣н̣а; юютсум – всички с боен дух; самупастхитам – присъстващи; сӣданти – треперят; мама – моите; га̄тра̄н̣и – крайници на тялото; мукхам – уста; ча – също; паришуш̣яти – пресъхва.

Перевод

Превод

Арджуна сказал: О Кришна, видя перед собой друзей и родственников, горящих желанием сражаться, я чувствую, как у меня подкашиваются ноги, а во рту пересыхает.

Арджуна каза: Мой скъпи Кр̣ш̣н̣а, като виждам приятелите и роднините си да стоят пред мен с желание за бой, усещам как крайниците ми потръпват и устата ми пресъхва.

Комментарий

Пояснение

Тот, кто по-настоящему предан Господу, обладает всеми добродетелями святых и полубогов, тогда как непреданные, сколь бы образованны и культурны с материальной точки зрения они ни были, лишены этих возвышенных качеств. Поэтому, когда Арджуна увидел на поле боя своих сородичей, друзей и членов своей семьи, он преисполнился состраданием к ним, решившим воевать друг с другом. К своим воинам он испытывал сострадание с самого начала, но сейчас он проникся жалостью даже к воинам вражеской армии, предвидя их неминуемую гибель. При мысли об этом его охватила дрожь и у него пересохло в горле. Их воинственный дух оказался в какой-то степени неожиданностью для Арджуны. Почти весь его род, все кровные родственники пришли сюда, чтобы сражаться с ним. Для такого добросердечного преданного, как Арджуна, это было ударом. Хоть здесь и не сказано об этом, нетрудно себе представить, что Арджуна не только чувствовал дрожь в теле и сухость во рту, но также плакал от сострадания. Все это свидетельствовало не о слабости Арджуны, а о его доброте, присущей чистым преданным Господа. Вот почему говорится:

Истинските предани на Бога притежават добродетели, присъщи на светците и полубоговете, докато хората без преданост, дори да са образовани и културни от материална гледна точка, нямат свят характер. Арджуна бил обхванат от състрадание към своите роднини и приятели, когато ги видял на бойното поле, готови да се сражават помежду си. Той съчувствал на войниците си още от самото начало, но сега изпитал състрадание и към бойците от противниковата армия, защото виждал неизбежната им смърт. Докато мислел така, крайниците на тялото му се разтреперили и устата му пресъхнала. Донякъде той бил изненадан от войнствения дух на всички. Почти цялата общност, почти всичките му кръвни роднини дошли да се сражават срещу него. Това било съкрушително за такъв добросърдечен предан като Арджуна. Въпреки че тук не е споменато, човек лесно може да си представи как не само ръцете и краката на Арджуна треперят и устата му пресъхва, но и как той плаче от състрадание. Всичко това свидетелства не за слабостта му, а за неговата доброта, присъща на чистия предан на Бога. Затова се казва:

йасйа̄сти бхактир бхагаватй акин̃чана̄
сарваир гун̣аис татра сама̄сате сура̄х̣

хара̄в абхактасйа куто махад-гун̣а̄
мано-ратхена̄сати дха̄вато бахих̣
яся̄сти бхактир бхагаватй акин̃чана̄
сарваир гун̣аис татра сама̄сате сура̄х̣
хара̄в абхактася куто махад-гун̣а̄
мано-ратхена̄сати дха̄вато бахих̣

«Тот, кто безраздельно предан Личности Бога, обладает всеми достоинствами полубогов, тогда как непреданный может похвастаться только материальными качествами, цена которым невелика. Причина в том, что такой человек постоянно идет на поводу у своего ума и потому не может устоять перед соблазнами материальной энергии» (Бхаг., 5.18.12).

„Този, който има безрезервна преданост към Бога, е надарен с всички достойнства на полубоговете. Но човек, който не е предан на Бога, притежава само маловажни, светски качества, защото постоянно се води по ума си и не може да устои на изкушенията на материалната природа“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 5.18.12).