Skip to main content

6

Глава 6

O Senhor dos Sentidos

Господарят на сетивата

yathā hṛṣīkeśa khalena devakī
kaṁsena ruddhāti-ciraṁ śucārpitā
vimocitāhaṁ ca sahātmajā vibho
tvayaiva nāthena muhur vipad-gaṇāt
ятха̄ хр̣ш̣ӣкеша кхалена девакӣ
камсена руддха̄тичирам шуча̄рпита̄
вимочита̄хам ча саха̄тмаджа̄ вибхо
тваяива на̄тхена мухур випад-ган̣а̄т

Ó Hṛṣīkeśa, senhor dos sentidos e senhor dos senhores! Tu libertaste Tua mãe, Devakī, que ficara por muito tempo aprisionada e submetida aos tormentos causados pelo invejoso rei Kaṁsa, e também salveste a mim e a meus filhos de uma série de perigos constantes.

О, Хришикеша! О, господарю на сетивата и Бог на боговете, Ти освободи майка си Деваки, която отдавна бе затворена и измъчвана от завистливия Цар Камса, освободи мен и децата ми от редица опасности.

Śrīmad-Bhāgavatam 1.8.23

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.23

Devakī, a mãe de Kṛṣṇa e irmã do rei Kaṁsa, foi aprisionada junto com seu esposo, Vasudeva, porque o invejoso rei temia ser morto por seu oitavo filho, Kṛṣṇa. O rei matou todos os filhos de Devakī que nasceram antes de Kṛṣṇa, mas Kṛṣṇa escapou do perigo do massacre infantil, porque foi transferido para a casa de Nanda Mahārāja, Seu pai adotivo. Kuntīdevī, juntamente com seus filhos, também foi salva de uma série de perigos. Porém, Kuntīdevī recebeu um favor especial, pois o Senhor Kṛṣṇa não salvou os outros filhos de Devakī, mas salvou os de Kuntīdevī. Isso foi devido ao fato de que o esposo de Devakī, Vasudeva, estava vivo, enquanto Kuntīdevī era uma viúva e não tinha ninguém, exceto Kṛṣṇa, para salvá-la.

A conclusão é que Kṛṣṇa favorece mais o devoto que esteja em maior perigo. Às vezes, Ele coloca Seus devotos puros em tais perigos porque, nessa condição infeliz, o devoto se apega mais ao Senhor. Quanto maior for o apego ao Senhor, maior será o sucesso do devoto.

Деваки, майката на Кришна и сестра на цар Камса, била хвърлена в затвора заедно със съпруга си Ва̄судева, защото завистливият цар се уплашил, че ще бъде убити от осмия син на Деваки (Кришна). Царят убил всички синове на Деваки, които са родени преди Кришна, но Кришна избегнал опасността, защото бил прехвърлен в къщата на Нанда Махараджа, приемния му баща. Кунтӣдеви, заедно с децата си, също била спасена от редица опасности. Но Кунтӣдеви била много повече облагодетелствана, защото Бог Кришна не спасил другите деца на Деваки, но запазил всички деца на Кунтӣдеви. Това е станало, защото съпругът на Деваки, Ва̄судева е бил жив, докато Кунтӣдеви е била вдовица и нямало кой да ѝ помогне, освен Кришна. Изводът е, че Кришна дарява повече благо на този предан, който е в по-голяма опасност. Понякога Богът поставя своите чисти предани в големи опасности, защото в това състояние на безпомощност преданият става по-привързан към него. Колкото преданият по-силно се привързва към Бога, толкова повече успех ще постигне.

Devakī, a devota que se tornou mãe de Kṛṣṇa, não era uma mulher comum. Afinal, quem pode se tornar mãe da Suprema Personalidade de Deus? Kṛṣṇa concorda em Se tornar filho somente de Sua devota mais avançada. Em suas vidas anteriores, Devakī e seu esposo realizaram austeridades severas e, quando Kṛṣṇa finalmente apareceu diante deles, desejando agraciá-los com alguma bênção, eles disseram que desejavam ter um filho como Deus. Mas onde pode existir outra pessoa igual a Deus? Isso não é possível. Deus é asamaurdhva, isto é, ninguém pode ser igual ou superior a Ele. Não pode haver concorrência. Ninguém pode dizer: “Eu sou Deus, você é Deus, ele é Deus, todos nós somos Deus”. Não. Aquele que diz isso é o contrário de Deus, e não Deus, porque Deus é o maior e não tem competidores. Ninguém é igual a Ele, pois todos são inferiores. Ekale īśvara kṛṣṇa āra saba bhṛtya: o único senhor é Kṛṣṇa, Deus, e todos os demais são Seus servos, incluindo até mesmo grandes divindades como Brahmā, Viṣṇu e Śiva, e isso para não falar de outros. Śiva-viriñci-nutam. Nos śāstras, as escrituras védicas, declara-se que o Senhor Kṛṣṇa é reverenciado até pelo Senhor Śiva e o Senhor Brahmā, os maiores semideuses.

Деваки, преданата, която е станала майка на Кришна, не е била обикновена жена. В края на краищата, кой може да стане майка на Бога, Върховната Личност? Кришна се съгласява да стане син само на най-напредналите предани. В предишния си живот Деваки и съпругът ѝ извършили тежки отречения и когато в резултат Кришна се появил пред тях, искайки да им даде благословия, те му казали, че желаят син, подобен на него. Но къде може да има човек, равен на Бога? Това не е възможно. Бог е асамаурдхва. Това означава, че никой не може да бъде равен или по-велик от него. Не може да има никаква конкуренция. Човек не може да се каже: „Аз съм Бог, Ти си Бог, Той е Бог, всеки от нас е Бог.“ Не. Човек, който казва, че е Бог, всъщност е куче. (*На английски – игра на думи: God-dog) Защото Бог е велик и никой не е равен на него. Никой не е равен на него, всички други са по-нисши. Екале ӣшвара кр̣ш̣н̣а а̄ра саба бхр̣тя – единственият господар е Кришна, Богът и всички останали са негови слуги, включително дори и великите полубогове като Брахма, Вишну и Шива, да не говорим за другите. Шива-виринчинутам. В ша̄стра, ведическите писания се казва, че Бог Кришна е обожаван дори от Шива и Брахма, най-великите полубогове.

Acima dos seres humanos, estão os semideuses. Assim como nós, seres humanos, somos superiores aos animais, existem os semideuses acima de nós. Dentre eles, os mais importantes são o Senhor Brahmā e o Senhor Śiva. O Senhor Brahmā é o criador, o Senhor Śiva é o destruidor, e o Senhor Viṣṇu, que é o próprio Kṛṣṇa, é o mantenedor deste universo. Para a manutenção do mundo material, existem três guṇas, ou modos da natureza material – sattva-guṇa (modo da bondade), rajo-guṇa (modo da paixão) e tamo-guṇa (modo da ignorância). O Senhor Viṣṇu, o Senhor Brahmā e o Senhor Śiva são os controladores desses modos – o Senhor Viṣṇu de sattva-guṇa, o Senhor Brahmā de rajo-guṇa e o Senhor Śiva de tamo-guṇa. Ainda assim, esses três controladores não estão sujeitos a esses guṇas. Assim como o superintendente de uma prisão não é um prisioneiro, mas, sim, o responsável; o Senhor Śiva, o Senhor Viṣṇu e o Senhor Brahmā controlam esses guṇas, mas não são controlados por eles.

По-висши от човешките същества са полубогове. Както ние, хората сме по-висши от животните, така над нас има полубогове, най-важните от които са Бог Брахма и Бог Шива. Брахма е създателят на тази вселена, Бог Шива е неговият разрушител, а Бог Вишну, който е Самият Кришна, е този, който поддържа. За поддържането на този материален свят има три гун̣и или качества на материалната природа – саттва-гун̣а (проявлението на доброто), раджа-гун̣а (проявлението на страстта), и тамо-гун̣а (проявлението на невежеството). Бог Вишну, Бог Брахма, и Бог Шива – всеки един от тях управлява по една от тези гуни. Бог Вишну – саттва-гун̣а, Брахма – раджо-гун̣а, и Бог Шива – тамо-гун̣а. Но тези трима контрольори не са под влияние на гун̣ите. Точно както надзирателят на затвора не е затворник, а контрольор в затвора, така Бог Шива, Бог Вишну и Бог Брахма контролират тези три гун̣и, но не са под контрола им.

Porém, acima de todos os outros, o controlador supremo é Kṛṣṇa, que é conhecido como Hṛṣīkeśa. A palavra hṛṣīka significa “sentidos”. Estamos desfrutando através de nossos sentidos, mas o controlador último dos sentidos é Kṛṣṇa. Consideremos minha mão, por exemplo. Eu digo: “Esta é minha mão. Eu posso lutar com você, pois tenho bons punhos”. Eu fico muito orgulhoso disso, mas não sou o controlador; o controlador é Kṛṣṇa, porque, se Ele anular o poder de agir da minha mão, ela ficará paralisada. Embora eu diga: “É minha mão e vou usá-la”, não poderei fazer nada se ela estiver paralisada. Portanto, devo compreender que, embora possua esta mão pela graça de Kṛṣṇa, eu não sou seu controlador. Isto é consciência de Kṛṣṇa.

Но над всички останали върховен контрольор се явява Кришна, който е известен като Хришикеша. Думата хр̣ш̣ӣка означава сетива. Ние се наслаждаваме със сетивата си, но в крайна сметка контрольорът на сетивата е Кришна. Погледнете ръката ми, например. Аз твърдя: „Това е ръката ми.“ Мога да ви ударя с нея. Аз съм много горд. Но не аз съм контрольорът, а Кришна, защото ако Той отнеме способността на ръката ми да действа, ръката ще бъде парализирана. Въпреки че аз твърдя: „Това е ръката ми и аз ще я използвам, когато тя е парализирана“, аз не мога да направя нищо. Поради това, трябва да се разбере, че макар и да притежавам тази ръка по милостта на Кришна, аз не съм неин контрольор. Това е Кришна съзнание.

Um homem sensato pensará: “Se esta mão é controlada, em última instância, por Kṛṣṇa, então ela pertence a Kṛṣṇa”. Isso é uma conclusão clara. Eu digo: “Esta é minha mão, esta é minha perna, esta é minha orelha”. Até uma criança diz assim. Se perguntarmos a uma criança: “O que é isso?”, ela responderá: “É minha mão”. Mas, apesar do que dissermos, a verdade é que a mão não é nossa; ela nos foi dada. Por desejar usá-la de tantas maneiras diferentes, Kṛṣṇa me deu esta mão: “Tudo bem, tome essa mão e use-a”. Então, ela é um presente de Kṛṣṇa, e, por isso, um homem honesto pensará conscientemente: “Tudo o que possuo, a começar por meu corpo e meus sentidos, na verdade não é meu. Todas estas posses me foram dadas para meu uso, mas, se tudo pertence, em última análise, a Kṛṣṇa, por que não usar tudo a serviço de Kṛṣṇa?” Isto é inteligência e é consciência de Kṛṣṇa.

Здравомислещият човек ще каже: „Ако тази ръка, в крайна сметка, се контролира от Кришна, това значи, че тя е предназначена за Кришна.“ Това е разумно. Аз твърдя: „Това е ръката ми, това е моят крак, това е ухото ми.“ Дори едно дете може да го потвърди. Ако го попитаме: „Какво е това?“, то ще каже: „Това е ръката ми.“ Но независимо от нашето твърдение, всъщност ръката не е наша, тя ни е дадена. Защото имах желание да използвам ръка за толкова много неща, Кришна ми я даде: „Добре, вземи я и я използвай.“ Така че това е дар от Кришна и следователно нормалният човек съзнателно си мисли: „Каквото и да притежавам, като се започне с това тяло и сетивата ми, всъщност не е мое. Те са ми дадени, за да ги използвам и ако всичко в крайна сметка принадлежи на Кришна, защо не използвам всичко за Кришна?“ Това е интелигентност, това е Кришна съзнание.

Todos são partes integrantes de Kṛṣṇa (mamaivāṁśo jīva-loke jīva-bhūtaḥ), e, por isso, os nossos sentidos também são de Kṛṣṇa. Quando utilizamos os sentidos no serviço a Kṛṣṇa, atingimos a perfeição da vida. Portanto, hṛṣīkeṇa hṛṣīkeśa-sevanaṁ bhaktir ucyate: quando, através dos nossos sentidos (hṛṣīkeṇa), servimos Hṛṣīkeśa, o verdadeiro senhor dos sentidos, esse serviço chama-se bhakti. Essa é uma definição muito simples de bhakti. Hṛṣīkeśa-sevanaṁ, não hṛṣīka-sevanam – serviço ao senhor supremo dos sentidos, não aos próprios sentidos. Quando usamos os sentidos para nossa própria satisfação, estamos em māyā, ilusão, mas, quando os usamos para a satisfação do senhor dos sentidos, esse serviço é chamado bhakti.

Всеки е неделима част от Кришна (мамаивамшо джӣва-локе джӣва бхутах̣) и следователно сетивата на всички също принадлежат на Кришна. Когато използваме сетивата за служене на Кришна, достигаме съвършенството на живота. Ето защо: хр̣ш̣ӣкена хр̣ш̣ӣкеша-севанам бхактир учяте: когато с нашите сетива (хр̣ш̣ӣкена) служим на Хр̣ш̣ӣкеша, истинският господар на сетивата, това служене се нарича бхакти. Това е една много проста дефиниция на бхакти. Хр̣ш̣ӣкеша севанам, а не хр̣ш̣ӣка-севанам – служене на Върховния господар на сетивата, не на самите сетива. Когато използваме сетивата си за наслаждение, ние сме в ма̄я̄, илюзия, но ако ги използваме за удовлетворение на господаря на сетивата, това служене се нарича бхакти.

Neste mundo material, todos estão usando seus sentidos para o gozo sensorial. Isso é māyā, ilusão, e essa é a causa de nosso sofrimento. Porém, quando alcançamos a consciência de Kṛṣṇa, nós nos purificamos e compreendemos que estes sentidos existem para a satisfação de Kṛṣṇa. Desse modo, nos tornamos pessoas libertas (mukta-puruṣa).

В този материален свят обикновено всеки използва сетивата си за сетивно наслаждение. Това е ма̄я̄, илюзия, това е причината за човешкото робство. Но когато някой дойде в Кришна съзнание, когато се пречисти и разбере, че тези сетива всъщност са предназначени за удовлетворяване на Кришна, той е освободен човек (мукта-пуруш̣а).

īhā yasya harer dāsye
karmaṇā manasā girā
nikhilāsv apy avasthāsu
jīvan-muktaḥ sa ucyate
ӣха̄ яся харер да̄сйе
карман̣а̄ манаса̄ гира̄
никхила̄св апй авастха̄су
джӣван-муктах̣ са учяте

“Uma pessoa que age a serviço de Kṛṣṇa com seu corpo, mente, inteligência e palavras é uma pessoa liberta, mesmo estando neste mundo material”. Deve-se compreender isto: “Meus sentidos existem para servir o senhor dos sentidos, Hṛṣīkeśa”. O senhor dos sentidos está sentado no coração de todos. Na Bhagavad-gītā (15.15), o Senhor diz, sarvasya cāhaṁ hṛdi sanniviṣṭo: “Eu estou sentado no coração de todos”. Mattaḥ smṛtir jñānam apohanaṁ ca: “E de Mim vêm a lembrança, o conhecimento e o esquecimento”.

„Човек, който действа в служене на Кришна с тяло, ум, интелигентност и слова е освободен човек, дори в този материален свят.“ Човек трябва да разбере, че сетивата му са предназначени да служат на господаря им, Хршикеша, който се намира в сърцето на всеки. В Бхагавад-гӣта̄ (15.15) Богът казва – сарвася ча̄хам хр̣ди саннивищо: „Аз се намирам в сърцето на всеки.“ Маттах̣ смр̣тир джнйнам апоханам ча: „От мен идват помненето, знанието и забравянето.“

Kṛṣṇa é tão misericordioso que, se desejamos utilizar nossos sentidos de alguma forma específica, Ele nos dá uma oportunidade para isso. Os sentidos não são nossos. Eles pertencem a Kṛṣṇa. Ainda assim, Kṛṣṇa nos dá a chance de usá-los de acordo com nossos desejos. Todos nós, por exemplo, temos uma língua. Suponha que quiséssemos comer excremento. Nós poderíamos dizer: “Kṛṣṇa, eu quero experimentar excremento”, e Kṛṣṇa diria: “Sim, aceite este corpo de porco e coma excremento”. O mestre está presente – Kṛṣṇa. Ele nos dará um corpo apropriado e nos lembrará: “Minha querida entidade viva, você desejou comer excremento e, agora, tem um corpo apropriado para isso”. Da mesma forma, se alguém desejar tornar-se um semideus, Kṛṣṇa também dará essa chance. Existem oito milhões e quatrocentas mil formas de vida, e, se alguém desejar utilizar seus sentidos em algum tipo de corpo particular, Kṛṣṇa lhe dará a oportunidade: “Venha cá. Aqui está o corpo que você deseja. Pegue-o”. Mas, por fim, a pessoa ficaria exasperada por usar seus sentidos. No final, ficaria sem sentidos. Por isso, Kṛṣṇa diz, sarva-dharmān parityajya mām ekaṁ śaraṇaṁ vraja: “Não faça assim. Seus sentidos existem para me servir. Você está usando mal os seus sentidos e se enredando em diferentes tipos de corpos. Portanto, para se aliviar desse afazer tedioso de aceitar um corpo e, depois, abandoná-lo e aceitar outro e depois outro, continuando assim sua existência material, abandone esse processo de gozo dos sentidos e renda-se a Mim. Desse modo, você será salvo”. Isso é consciência de Kṛṣṇa.

Кришна е толкова милостив, че ако искаме да използваме сетивата си по определен начин, Той ще ни даде възможност да го направим. Сетивата не са наши, те са на Кришна, но Кришна ни дава възможност да ги използваме според нашите желания. Например, всеки от нас има език и да предположим, че ние искаме да ядем изпражнения. Можем да кажем: „Кришна, искам да вкуся изпражнения.“ и Кришна ще каже: „Да, да, вземи това тяло на прасе и яж това, което искаш.“ Кришна е господарят. Той ще ни даде подходящо тяло и ще ни напомни: „Скъпо мое живо същество, ти искаше да ядеш изпражнения, сега имаш подходящо тяло, с което да го направиш.“ По същия начин, ако някой иска да се превърне в полубог, Кришна ще даде шанс за това. Има 8 400 000 форми на живот и ако някой иска да ангажира сетивата си в определен вид тяло, Кришна ще даде такава възможност: „Хайде. Това е тялото, което искаш. Вземи го.“ Но в крайна сметка душата ще се пресити от използване на сетивата си и ще стане безчувствена. Следователно Кришна казва: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам шаран̣ам враджа: „Не прави това. Сетивата ти са предназначени за служене на мен.“ Ти злоупотребяваш със сетивата си и затова биваш поставен в различни видове тела. Ето защо, за да почувстваш облекчение от тази досадна смяна на едно тяло с друго и да сложиш край на това материално съществуване, просто се откажи от удовлетворяване на сетивата си и ми се отдай. Тогава ще бъдеш спасен. Това е Кришна съзнание.

No presente momento, nossos sentidos estão contaminados. Eu penso: “Eu sou americano. Então, meus sentidos devem ser usados no serviço a meu país, minha sociedade, minha nação”. Ou então: “Eu sou indiano, meus sentidos são indianos e, portanto, devem ser usados para a Índia”. Em ignorância, a pessoa não sabe que os sentidos pertencem a Kṛṣṇa. Ao contrário, ela pensa que existem sentidos americanos, indianos ou africanos. Isso se chama māyā, ilusão. Na vida material, os sentidos estão cobertos por designações, como ”americano”, “indiano” e “africano”. Porém, quando nossos sentidos não estão mais contaminados por essas designações (sarvopādhi-vinirmuktam), bhakti começa.

В момента нашите сетива са замърсени. Човек мисли: „Аз съм американец, така че сетивата ми трябва да бъдат използвани в служба на моята страна, моето общество, моята нация.“ Или пък: „Аз съм индиец и сетивата ми са индийски сетива, следователно те трябва да се използват за Индия.“ В своето невежество човек не знае, че сетивата принадлежат на Кришна. Вместо това той си мисли, че някой има американски сетива, индийски или африкански. Това се нарича ма̄я̄, илюзия. В материалния живот сетивата са обхванати от наименования като американски, индийски, и африкански, но когато сетивата ни вече не са замърсени от всички тези обозначения (сарвопа̄дхи-винирмуктам), започва бхакти.

É tolice pensar assim: “Eu sou americano. Por que devo eu aderir à consciência de Kṛṣṇa e adorar um deus hindu?” Quem pensa deste modo: “Eu sou muçulmano”, “eu sou cristão” ou “eu sou hindu”, está iludido. É preciso purificar os sentidos para que se possa compreender este ponto: “Eu sou uma alma espiritual, e a alma espiritual suprema é Kṛṣṇa. Eu sou parte integrante de Kṛṣṇa, motivo pelo qual servir Kṛṣṇa é meu dever”. Quando pensa assim, a pessoa se liberta automaticamente. Nessa hora, ela não é mais americana, indiana, africana, isto ou aquilo. Nesse momento, ela está “kṛṣṇaizada”, ou consciente de Kṛṣṇa. Isso é necessário. Por isso, Kuntīdevī diz: “Meu querido Kṛṣṇa, Hṛṣīkeśa, Você é o senhor dos sentidos”.

Глупаво е да се ​​мисли: „Аз съм американец. Защо трябва да приема Кришна съзнание и да обожавам хиндуистки бог?“ Човек е в илюзия, ако мисли: „Аз съм мохамеданин, аз съм християнин, или аз съм индус“. Човек трябва да пречисти сетивата си, така че да може да разбере: „Аз съм душа, а върховната душа е Кришна. Аз съм неделима част от Кришна и поради това е мой дълг да служи на Кришна.“ Когато човек мисли по този начин, той веднага става свободен. Той вече не е американец, индиец, африканец, това или онова. Той вече е Кришнаизиран или Кришна осъзнат. Това е, което се иска. Затова Кунтӣдеви казва: „Скъпи мой Кришна, Хршикеша, Ти си господар на сетивата.“

Por causa do gozo dos sentidos, caímos nesta condição material e estamos sofrendo em diferentes espécies de vida. Porque este é o mundo material, até mesmo a mãe de Kṛṣṇa foi posta em dificuldades. Devakī era tão avançada que se tornou mãe de Kṛṣṇa, mas, apesar disso, ela foi posta em sofrimento por seu próprio irmão, Kaṁsa. Essa é a natureza deste mundo material. Aqui, as entidades vivas são tão invejosas que, tão logo seu interesse pessoal seja perturbado, elas não hesitam em criar problemas para outros, mesmo aos parentes mais próximos.

Заради сетивното наслаждение сме в това материално състояние и страдаме, сменяйки различни форми на живот. Тъй като това е материалният свят, дори майката на Кришна страда. Деваки е много напреднала, тя е станала майка на Кришна, но все пак е поставена в затвора от собствения си брат, Камса. Това е същността на материалния свят, в който живите същества са толкова завистливи, че ако техният личен интерес е засегнат, веднага са готови да причинят страдание на другите, дори и да са техни близки роднини.

A palavra khala significa “ciúme”. Este mundo material é um mundo de ciúmes e inveja. O movimento da consciência de Kṛṣṇa, entretanto, existe para aqueles que deixaram de ser invejosos e ciumentos. Livrando-se da inveja e do ciúme, a pessoa se aperfeiçoa. Dharmaḥ projjhita—kaitavo ’tra paramo nirmatsarāṇāṁ satām (Śrīmad-Bhāgavatam 1.1.2). Os ciumentos e invejosos estão dentro deste mundo material, e os que estão livres desses sentimentos estão no mundo espiritual. Assim, podemos nos testar. Caso tenhamos inveja ou ciúme de nossos parentes e amigos, estamos no mundo material. Se, em contraste, não somos assim, estamos no mundo espiritual. Não é necessário que haja dúvidas quanto ao nosso desenvolvimento espiritual. Podemos nos examinar. Bhaktiḥ pareśānubhavo viraktir anyatra ca (Śrīmad-Bhāgavatam 11.2.42). Quando comemos, não precisamos que ninguém nos diga se estamos ficando satisfeitos ou não; nós sentimos. Assim mesmo, podemos fazer um teste para sabermos se estamos no mundo material ou espiritual pelo critério que apresentei: Se formos invejosos e ciumentos, estamos no mundo material; se não somos, estamos no mundo espiritual.

Думата кхала означава ревнив. Този материален свят е свят на ревност и завист. Аз завиждам на вас, а вие – на мен. Движението за Кришна съзнание обаче е предназначено за някой, който вече не е ревнив и завистлив. Освобождавайки се от тези качества, човек става по-съвършен. Дхармах̣ проджджхита-каитаво 'тра парамо нирматсара̄н̣а̄м сата̄м (Шрӣмад Бха̄гаватам 1.1.2). Тези, които са ревниви и завистливи живеят в този материален свят, а тези, които не са – в духовния. Ето защо, ние можем да проверим себе си. Ако сме ревниви или завиждаме на нашите приятели и близки, ние сме в материалния свят, а ако не – вече сме в духовния свят. Не е необходимо да се запитваме дали сме духовно напреднали или не. Можем да се проверим. Бхактих̣ пареша̄нубхаво вирактир анятра ча (Шрӣмад Бха̄гаватам 2.11.42). Когато ядем, ние сами можем да разберем за себе си дали сме нахранени или не. Не е нужно да питаме за това другите. По същия начин можем да проверим себе си.

Quem não é invejoso pode servir Kṛṣṇa muito bem, porque o ciúme e a inveja começam quando se inveja Kṛṣṇa. Alguns filósofos, por exemplo, pensam: “Por que Kṛṣṇa tem de ser Deus? Eu também sou Deus”. Este é o início da vida material – ter inveja de Kṛṣṇa. “Por que Kṛṣṇa deve ser o desfrutador?”, eles pensam. “Eu também devo ser o desfrutador. Por que Kṛṣṇa pode desfrutar com as gopīs? Eu tenho de me tornar Kṛṣṇa, criar uma sociedade de gopīs e desfrutar”. Isso é māyā. Ninguém, além de Kṛṣṇa, pode ser o desfrutador. Por isso, Kṛṣṇa diz na Bhagavad-gītā, bhoktāraṁ yajña: “Eu sou o único desfrutador”. Se suprirmos os ingredientes para o desfrute de Kṛṣṇa, alcançaremos a perfeição da vida, mas, se quisermos imitar Kṛṣṇa, pensando: “Devo me tornar Deus e desfrutar como Ele”, estaremos em māyā. Nossa posição natural é de prover desfrute para Kṛṣṇa. No mundo espiritual, por exemplo. Kṛṣṇa desfruta, e as gopīs, as vaqueirinhas transcendentais, suprem os ingredientes para o desfrute de Kṛṣṇa. Isso é bhakti.

Ако човек не е ревнив, може да служи на Кришна много добре, защото ревността и завистта започват с това, че ние завиждаме на Кришна. Например, някои философи мислят: „Защо трябва Кришна да е Бог? Аз също съм Бог.“ Да се завижда на Кришна – това е началото на материалния живот. Те мислят: „Защо трябва Кришна да се наслаждава? Аз трябва да се наслаждавам. Защо трябва Кришна да се наслаждава на гопӣте? Аз ще стана Кришна, ще направя общество от гопи и ще се наслаждавам.“ Това е ма̄я̄. Никой освен Кришна не може да бъде наслаждаващ се. Затова Кришна казва в Бхагавад-гӣта̄: бхокта̄рам ягяна – „Аз съм единственият наслаждаващ се.“ Ако ние правим всичко за удоволствието на Кришна, достигаме съвършенството на живота. Но ако искаме да подражаваме на Кришна, мислейки: „Аз ще стана Бог и ще се наслаждавам като него“, тогава ние сме в ма̄я̄. Нашата естествена позиция е да осигурим наслада за Кришна. В духовния свят, например, Кришна се наслаждава, а гопӣте, трансценденталните пастирки, правят всичко за удоволствието на Кришна. Това е бхакти.

Bhakti é um relacionamento entre senhor e servo. O dever do servo é servir o senhor, e o senhor supre tudo o que o servo necessita.

Бхакти е взаимоотношение между господар и слуга. Дългът на слугата е да служи на господаря, а господарят дава на слугата всичко, от което той се нуждае.

nityo nityānāṁ cetanaś cetanānām
eko bahūnāṁ yo vidadhāti kāmān
нитйо нитя̄на̄м четанаш четана̄на̄м
еко бахӯна̄м йо видадха̄ти ка̄ма̄н

(Kaṭha Upaniṣad 2.2.13)

(Кат̣ха Упаниш̣ад 2.2.13)

A literatura védica nos ensina que Kṛṣṇa pode suprir todas as necessidades de alguém. Não existe escassez, nem problema econômico. Temos simplesmente de tentar servir Kṛṣṇa, em consequência do que tudo será perfeito.

Ведическата литература ни дава информация, че Кришна може да осигури всичко необходимо за живота. Не съществува недостиг и икономически проблеми. Ние просто трябва да се опитаме да служим на Кришна и тогава всичко ще бъде съвършено.

Se Kṛṣṇa quiser, pode haver muita fartura. Nos Estados Unidos, por exemplo, há um amplo suprimento de tudo que é necessário, mas, em outros países, não é assim. Quando fui à Suíça, por exemplo, vi que tudo lá é importado. A única coisa produzida no local é neve. Tudo isso está sob o controle de Kṛṣṇa. Quem se torna um devoto tem um amplo suprimento de alimentos, e quem não se torna devoto de Kṛṣṇa será coberto de neve. Tudo está sob o controle de Kṛṣṇa. Então, na verdade, não há escassez. A única escassez é de consciência de Kṛṣṇa.

Ако Кришна желае, ще имаме достатъчно от всичко необходимо. В Америка, например, има достатъчно от всичко необходимо, но това не е така в други страни. Когато отидох в Швейцария видях, че там всичко е внасяно отвън. Единственото местно нещо е снегът. Всичко е под контрола на Кришна. Ако някой стане предан, ще бъде напълно осигурен с храна, а този, който не стане, ще бъде покрит със сняг. Всичко е под контрола на Кришна, така че всъщност няма недостиг. Единственото, което недостига е Кришна съзнание.

Naturalmente, o mundo é cheio de perigos, mas Kuntīdevī diz: “Devido a Devakī ser Sua devota, Você a salvou dos sofrimentos impostos por seu invejoso irmão”. Logo que o irmão de Devakī soube que seu oitavo filho iria matá-lo, ele se preparou imediatamente para tirar-lhe a vida. Contudo, o esposo de Devakī o pacificou. É dever do esposo proteger a esposa, e, por isso, o esposo de Devakī disse: “Meu querido cunhado, por que você tem inveja de sua irmã? Em todo caso, não é sua irmã que vai matá-lo; é o filho de Devakī que o matará. Esse é o problema. Então, eu prometo lhe entregar todos os nossos filhos, para que você faça com eles o que desejar. Por que você deveria matar esta jovem inocente e recém-casada? Ela é sua irmã mais nova, e você deveria protegê-la como se fosse sua filha.” Dessa forma, ele acalmou Kaṁsa, que acreditou na palavra de Vasudeva de que todos os filhos lhe seriam trazidos e que ele poderia, inclusive, matá-los. Vasudeva pensou: “Deixe-me salvar a presente situação. Além disso, se Kaṁsa, mais tarde, tiver um sobrinho, talvez esqueça sua inveja”. Mas Kaṁsa nunca esqueceu. Ao contrário, ele manteve Devakī e Vasudeva aprisionados por um longo período (aticiram) e matou todos os filhos de Vasudeva. No final, Kṛṣṇa apareceu e salvou Vasudeva e Devakī.

Разбира се, светът е пълен с опасности. Но Кунтӣдеви казва: „Защото Деваки е твоя предана, Ти я спаси от мъките, причинени от завистливия ѝ брат.“ Веднага след като братът на Деваки чул, че осмият син на сестра му ще го убие, той веднага бил готов да убие Деваки. Но съпругът на Деваки го спрял. Това е задължението на мъжа – да защити съпругата си и затова съпругът на Деваки казал: „Скъпи мой зете, защо завиждаш на сестра си? В края на краищата няма да те убие тя, а нейният син. Това е проблемът. Така че аз ще ти давам всички синове, а ти можеш да правиш каквото си искаш с тях. Защо трябва да убиеш това невинно момиче, което току-що се е омъжило? Тя е по-малката ти сестра и ти трябва да я защитаваш така, както би защитавал дъщеря си. Защо трябва да я убиваш?“ По този начин той успокоил Камса, които повярвал на думите на Ва̄судева, че той ще даде всичките си синове, така че ако Камса иска, ще може да ги убие. Ва̄судева си помислил: „Нека да спасим настоящата ситуация. В края на краищата, ако Камса по-късно получава племенниците си, той може да забрави своята завист.“ Но Камса никога не я е забравил. Вместо това той хвърлил Деваки и Ва̄судева в затвора за дълго време (ати-чирам) и убил всичките им синове. Накрая Кришна се появил и спасил Ва̄судева и Деваки.

Portanto, devemos depender de Kṛṣṇa, como Devakī e Kuntī. Depois de Kuntī enviuvar, o invejoso Dhṛtarāṣṭra estava sempre planejando como matar os seus filhos, os cinco Pāṇḍavas. “Porque o acaso me fez nascer cego”, ele pensou, “eu não pude herdar o trono do reino e, então, ele foi transmitido para meu irmão mais novo. No entanto, como ele morreu, meus filhos devem ficar com o trono”. Essa é a propensão materialista. O sujeito pensa: “Eu serei feliz. Meus filhos serão felizes. Minha comunidade será feliz. Minha nação será feliz”.

Isso é egoísmo estendido. Ninguém está pensando em Kṛṣṇa, nem em como fazer Kṛṣṇa feliz. Ao contrário, todos estão pensando em termos de sua própria felicidade: “Como poderei ser feliz? Como meus filhos, minha comunidade, minha sociedade e meu país serão felizes?” Encontraremos isso em toda parte. Todos estão lutando pela vida, mas ninguém está pensando em como fazer Kṛṣṇa feliz. A consciência de Kṛṣṇa é muito sublime. Devemos tentar compreendê-la através do Śrīmad-Bhāgavatam e da Bhagavad-gītā e tentar ocupar nossos sentidos a serviço do senhor dos sentidos (hṛṣīkeṇa hṛṣīkeśa-sevanam). Então, seremos realmente felizes.

Ето защо ние трябва да зависим от Кришна като Деваки и Кунтӣ. След като Кунтӣ останала вдовица, завистливият Дхритаращра започнал да планира начини да убие синовете ѝ, петимата Пандави. „Тъй като по случайност съм роден сляп, – мислил си той – аз не мога да се наслаждавам на престола на царството, затова той беше взет от по-малкия ми брат. Сега той е мъртъв, така че поне синовете ми трябва да получат трона.“ Това е най-материалистичният егоизъм. Човек си мисли: „Аз ще бъда щастлив. Моите синове ще бъдат щастливи. Моята общност ще бъде щастлива. Моят народ ще бъде щастлив.“ Това е егоизъм. Никой не мисли за Кришна и как Кришна ще бъде щастлив. Напротив, всеки се мисли от гледна точка на собственото си щастие: „Как да бъда щастлив? Как децата ми, моята общност, общество и нация ще бъдат щастливи?“ Всички мислят така. Всеки се бори за съществуване без да мисли за това как Кришна да бъде щастлив. Кришна съзнание е много възвишено. Ние трябва да се опитаме да го разберем от Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄ и да се опитваме да ангажираме сетивата си в служене на господаря на сетивата (хр̣ш̣ӣкен̣а хр̣ш̣ӣкешасеванам). Тогава ние наистина ще бъдем щастливи.