22
Глава 22
Beleza na Presença de Kṛṣṇa
Красота, породена от присъствието на Кришна
yathedānīṁ gadādhara
tvat-padair aṅkitā bhāti
sva-lakṣaṇa-vilakṣitaiḥ
ятхедāнӣм̇ гада̄дхара
тват-падаир анкита̄ бха̄ти
сва-лакш̣ан̣а-вилакш̣итаих̣
Ó Gadādhara [Kṛṣṇa], agora nosso reino está sendo marcado pelas impressões de Teus pés e, por isso, parece belo. Contudo, quando partires, ele já não será assim.
О, Гададхара (Кришна), сега царство ни е белязано със следите от стъпките Ти и затова е красиво, но когато Ти ни напуснеш, то вече няма да е същото.
Śrīmad-Bhāgavatam 1.8.39
Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.39
Há certas marcas particulares nos pés do Senhor, que O distinguem dos outros. Essas marcas – bandeira, raio e bastão para dirigir elefante, bem como sombrinha, lótus, disco, etc. estão nas Solas dos pés do Senhor. Essas marcas ficam impressas na macia poeira da terra que o Senhor atravessa. A terra de Hastināpura estava assim marcada, enquanto o Senhor Kṛṣṇa vivia ali com os Pāṇḍavas, e, devido a esses sinais auspiciosos, o reino dos Pāṇḍavas florescia. Kuntīdevī destacou esses aspectos notáveis e estava temerosa de que, na ausência do Senhor, a sorte se tornasse adversa.
Има някои специфични знаци по нозете на Бога, които го отличават от всички други живи същества. На стъпалата му са изобразени знаме, мълния, пръчка за подкарване на слонове, чадър, лотос, диск и т.н. Те се отпечатват в меката прах, когато Богът стъпва по земята. Земята на Хастинапура била белязана с тези знаци, когато Бог Шри Кришна бил с Пандавите и благодарение на стъпките на Кришна царството процъфтявало. Кунтӣдеви споменала тези отличителни знаци и се бояла, че щастието ще ги напусне, ако Богът си замине.
No Cāṇakya-śloka, as instruções do grande moralista Cāṇakya Paṇḍita, encontra-se esse ótimo verso:
В ча̄н̣акя-шлока, инструкциите на великия моралист Чанакя Пандита има един много хубав стих:
nārīṇāṁ bhūṣaṇaṁ patiḥ
śarvarī-bhūṣaṇaṁ candro
vidyā sarvasya bhūṣaṇam
на̄рӣн̣а̄м̇ бхӯш̣ан̣ам̇ патих̣
шарварӣ-бхӯш̣ан̣ам̇ чандро
видя̄ сарвася бхӯш̣ан̣ам
Qualquer coisa aparenta ser bela para alguém que tenha uma relação íntima com o que observa. O céu, por exemplo, se torna belo em relação com a Lua. O céu está sempre presente, mas, numa noite de Lua cheia, quando a Lua e as estrelas brilham intensamente, ele fica muito belo. Analogamente, o estado fica muito bem quando há um bom governo, com um bom rei ou presidente. Assim, todos ficam felizes e tudo corre bem. Da mesma forma, embora as moças sejam naturalmente belas, uma moça fica especialmente bela quando tem um esposo. Vidyā sarvasya bhūṣaṇam: mas se uma pessoa, mesmo sendo feia, é erudita, esta é a sua beleza. Da mesma forma, tudo irradiará beleza quando Kṛṣṇa estiver presente.
Всичко изглежда красиво, когато е в присъствие на нещо, с което има тясна връзка. Небето, например, става красиво в присъствие на Луната. В пълнолунна нощ, когато звездите блестят ярко, небето изглежда много красиво. По същия начин държавата процъфтява, ако има добро управление, добър цар или президент. Тогава всички са щастливи и всичко върви добре. Също така, въпреки че момичетата са естествено красиви, едно момиче изглежда особено красиво, когато има съпруг. Видя сарвася бхӯш̣ан̣ам – образованият човек, дори и грозен, е красив със своето знание. По същия начин, всичко изглежда прекрасно в присъствието на Кришна.
Portanto, Kuntīdevī pensa: “Enquanto Kṛṣṇa está conosco, tudo em nosso reino e em nossa capital, Hastināpura, permanece belo. Mas, quando Kṛṣṇa for embora, nosso reino perderá toda a beleza”. Ela diz: “Kṛṣṇa, agora Você está caminhando por nosso reino, e as impressões de Suas pegadas estão embelezando tudo. Há água e frutas suficientes, e tudo irradia beleza, mas, quando Você nos deixar, nada mais será belo”.
Затова Кунтӣдеви си мисли: „Докато Кришна е с нас, всичко в нашето царство и столицата Хастинапура е красиво. Но когато Кришна си отиде, няма да е така.“ Тя казва: „Кришна, Ти сега се разхождаш в нашето царство и отпечатъците от стъпките ти дават красота на всичко. Имаме достатъчно вода и плодове и всичко изглежда прекрасно, но когато ни оставиш, няма да е така.“
Não é que tal fato tenha sido observado apenas quando Kṛṣṇa estava presente e enquanto Kuntī estava falando. Pelo contrário, a verdade é sempre a mesma. Apesar do avanço de nossa civilização, se não pudermos trazer Kṛṣṇa e a consciência de Kṛṣṇa para o centro de tudo, nossa civilização jamais se tornará bela. Aqueles que se juntaram ao movimento da consciência de Kṛṣṇa eram belos antes de entrar para o movimento, mas agora estão especialmente belos. Por isso, os jornais frequentemente descrevem os devotos como possuindo “um rosto brilhante”. Seus conterrâneos reparam: “Como esses rapazes e moças estão bonitos e felizes!” Atualmente, nos Estados Unidos, muitos jovens da nova geração andam confusos e desesperados, em razão do que têm uma aparência triste e sombria. Por quê? Porque estão perdendo o principal: não têm um objetivo na vida. Mas os devotos, os “Kṛṣṇaístas”, são muito belos, devido à presença de Kṛṣṇa.
Това се отнася не само за времето, когато Кришна е бил на земята и Кунтӣдеви му е отдавала молитви. Не, истината винаги е една и съща. Въпреки напредъка на нашата цивилизация, ако не можем да поставим Кришна и Кришна съзнание в центъра на всичко, нашата цивилизация никога няма да бъде прекрасна. Тези, които са се присъединили към движението за Кришна съзнание са били прекрасни младежи и преди, но сега, когато са в Кришна съзнание, те изглеждат особено привлекателни. Ето защо вестниците често описват преданите като хора със сияещи лица. Техните сънародници отбелязват: „Колко щастливи и красиви са станали тези момчета и момичета!“ В момента в Америка, много хора от младото поколение са объркани и безнадеждни и затова техните лица са мрачни и потъмнели. Защо? Защото са изгубили смисъла в живота и нямат никаква цел. Но преданите на Кришна изглеждат много красиви заради присъствието на Кришна.
Por conseguinte, o que era um fato cinco mil anos atrás, durante o tempo dos Pāṇḍavas, ainda é um fato agora. Com Kṛṣṇa no centro, tudo irradia beleza, e Kṛṣṇa pode tornar-Se o centro a qualquer momento. Kṛṣṇa está sempre presente, e temos apenas de convidá-lO: “Meu Senhor, por favor, venha e seja o centro”. Isto é tudo. Para dar o mesmo exemplo que já dei antes, zero não tem valor, mas, se pegarmos o número um e o colocarmos ao lado, o zero vira dez. Então, ninguém precisa parar de fazer o que faz. Nós nunca dizemos: “Pare com tudo que seja material”. É preciso apenas adicionar Kṛṣṇa.
Това е било факт не само по времето на Пандавите, преди пет хиляди години. Това е факт и сега. Когато Кришна е в центъра, всичко става красиво. А Кришна може да се превърне в центъра по всяко време. Кришна винаги е готов, ние само трябва да го поканим: „Господи мой, моля те ела и стани най-важното нещо в живота ми!“ Това е всичко. Ще дам същия пример, който дадох преди – нулата няма никаква стойност, но ако поставим единица пред нея, става десетка. Така че човек не е необходимо да спре това, което прави. Ние никога не казваме: „Изостави всичко материално.“ Човек просто трябва да добави Кришна.
Naturalmente, temos de abandonar tudo que seja contra a consciência de Kṛṣṇa. Não é por não pararmos com nossos deveres materiais que também não devamos deixar de comer carne. Temos de parar com isso, por ser contrário ao desenvolvimento da consciência de Kṛṣṇa. Não se pode executar atividades pecaminosas e, ao mesmo tempo, desenvolver a consciência de Kṛṣṇa. Kṛṣṇa, porém, diz, aham tvāṁ sarva-pābebhyo mokṣayiṣyāmi: “Renda-se a Mim e Eu o salvarei, libertando-o de todas as espécies de reações pecaminosas”.
Разбира се, ние трябва да се откажем от всичко, което пречи на Кришна съзнание. Ние не изоставяме материалните си задължения, но това не означава, че не трябва да спрем и яденето на месо. Ние трябва да го спрем, защото това е в противоречие с напредъка в Кришна съзнание. Човек не може да се ангажира в греховни дейности и в същото време да напредва в духовния път. Но Кришна казва: ахам тва̄м̇ сарвапа̄пебхьо мокш̣айиш̣я̄ми – „Просто ми се отдай и Аз ще те спася от всички греховни реакции.“
Cada um de nós, vida após vida, consciente ou inconscientemente, comete atividades pecaminosas. Eu posso, conscientemente, matar um animal, e isto é certamente pecaminoso. Mas, mesmo que eu não esteja ciente, ainda serei um pecador. Enquanto caminhamos pela rua, inconscientemente matamos muitas formigas, e, durante nossas atividades diárias – enquanto cozinhamos, enquanto bebemos água, enquanto usamos um pilão para triturar temperos – matamos muitas entidades vivas. A menos que permaneçamos conscientes de Kṛṣṇa, seremos passíveis de punição por todas essas atividades pecaminosas cometidas inconscientemente.
Всеки един от нас, живот след живот, съзнателно или несъзнателно, извършва греховни дейности. Аз може съзнателно да убия животно и със сигурност съм грешен, но дори и да го правя несъзнателно, това също е греховно. Докато вървим по улицата, ние несъзнателно убиваме толкова много мравки и в хода на други наши обикновени дейности – докато готвим, докато пълним вода, докато използваме хаванче, за да смелим подправки – ние убиваме толкова много живи същества. Освен ако не оставаме в Кришна съзнание, ние носим отговорност и ще бъдем наказани за всички тези несъзнателно извършени греховни действия.
Se uma criança tocar o fogo, sem querer, isto quer dizer que ela não se queimará? Não. A lei da natureza é tão estrita que não há possibilidade de desculpas. Mesmo segundo a lei comum, a ignorância não é desculpa. Se formos a um tribunal e dissermos “Eu não sabia que esta atividade era criminosa”, este argumento não servirá como desculpa. Da mesma forma, a ignorância não é desculpa para transgredirmos as leis da natureza material. Portanto, se quisermos libertar-nos das reações de atividades pecaminosas, teremos de ser conscientes de Kṛṣṇa, pois Kṛṣṇa nos libertará de todas as reações pecaminosas. Desse modo, recomenda-se: kīrtanīyaḥ sadā hariḥ – devemos cantar sempre Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare/ Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare, e assim Kṛṣṇa nos salvará.
Ако едно дете несъзнателно докосне огън, това означава ли, че огънят ще прости на детето и няма да го изгори? Не. Законът на природата е толкова строг, толкова неумолим, че не става и въпрос за прошка. Дори в обикновените, създадените от хората закони, незнанието не е извинение. Ако ние се обърнем към съдията и кажем: „Аз не знаех, че това действие е престъпление“ – това твърдение не означава, че ние трябва да бъдем оправдани. По същия начин, невежеството не е извинение за нарушаването на природните закони. Ето защо, ако ние действително искаме да бъдем свободни от реакциите на греховния живот, ние трябва да бъдем в Кришна съзнание, защото тогава Кришна ще ни освободи от всички греховни реакции. Затова се препоръчва: киртаниях сада харих – човек трябва винаги да възпява Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе, и така Кришна ще ни спаси.
Devemos sempre manter Kṛṣṇa em nossas mentes, porque Kṛṣṇa é como o Sol. Este é o lema de nossa revista Volta ao Supremo:
Ние винаги трябва да държим Кришна в ума си, защото Кришна е като слънцето. Това е мотото на нашето списание Обратно при Бога:
yāhāṅ kṛṣṇa, tāhāṅ nāhi māyāra adhikāra
я̄ха̄н̣ кр̣ш̣н̣а, та̄ха̄н̣ на̄хи ма̄я̄ра адхика̄ра
(Caitanya-caritāmṛta, Madhya 22.31)
(Чайтаня Чарита̄мр̣ита, Мадхя 22.31)
“Kṛṣṇa é brilhante como o Sol, e māyā, a ignorância, é como a escuridão. Quando o Sol está presente, não pode haver escuridão”. (Caitanya-caritāmṛta, Madhya 22.31)
Assim, se nos mantivermos sempre em consciência de Kṛṣṇa, não poderemos ser influenciados pela escuridão da ignorância; ao contrário, andaremos muito livremente sob a luz brilhante de Kṛṣṇa. Kuntīdevī, portanto, ora para que Kṛṣṇa permaneça com ela e os Pāṇḍavas.
Кришна е точно като яркото слънце, а Ма̄я̄, невежеството, е като тъмнината. Когато има слънце, не може да има мрак. Така че, ако ние винаги пазим своето Кришна съзнание, не можем да бъдем повлияни от мрака на невежеството, ние винаги ще вървим спокойно в живота си, осветен от ярката слънчева светлина на Кришна. Затова Кунтӣдеви моли Кришна да продължи да бъде с нея и Пандавите.
A verdade, entretanto, é que Kṛṣṇa não estava deixando os Pāṇḍavas, da mesma maneira que Ele nunca deixa Vṛndāvana. No śāstra, a literatura védica, se declara, vṛndāvanaṁ parityajya no padam ekaṁ gacchati: “Kṛṣṇa nunca dá nem um passo sequer para fora de Vṛndāvana”. Ele é muito apegado a Vṛndāvana. Como pode ser, então, que vemos Kṛṣṇa deixar Vṛndāvana e ir para Mathurā e depois para muito mais longe, para Hastināpura, e demorar muitos anos para voltar? Na verdade, Kṛṣṇa não Se foi, pois todos os habitantes de Vṛndāvana, depois que Kṛṣṇa saiu, estavam sempre pensando nEle e chorando. A única ocupação de mãe Yaśodā, Nanda Mahārāja, Rādhārāṇī e todas as gopīs, vacas, bezerros e vaqueirinhos era pensar em Kṛṣṇa e chorar, e dessa maneira sentiam a presença de Kṛṣṇa, que pode ser percebida mais intensamente quando estamos separados dEle. Este é o ensinamento de Caitanya Mahāprabhu: amar a Kṛṣṇa em separação. Śūnyayitāṁ jagat sarvaṁ govinda-viraheṇa me. Caitanya Mahāprabhu pensou: “Tudo é vazio sem Govinda, sem Kṛṣṇa”. Tudo era vazio, mas havia consciência de Kṛṣṇa.
Факт е, обаче, че Кришна никога не изоставя Пандавите, точно както никога не напуска Вриндавана. В ша̄стра, ведическата литература, се казва: вр̣нда̄ванам̇ паритяджя но падам екам̇ гаччхати – Кришна никога не прави дори и една стъпка извън Вриндавана. Той е много привързан към Вриндавана. Как тогава, както ние сами виждаме, Кришна оставя Вриндавана и отива в Матхура, а след това – далеч в Хастинапура и не се връща в продължение на много години? Всъщност, Кришна никъде не е заминавал, защото, след като Той е тръгнал, всички жители на Вриндавана не спирали да мислят за него и да плачат. Единственото нещо, което правели майка Яшода, Нанда Махараджа, Радхарани и всички гопӣ, кравите, теленцата и пастирчета е да си мислят за Кришна и да плачат. По този начин те чувствали, че Той присъства, тъй като присъствието на Кришна може да се почувства по-силно в раздяла с него. Това е учението на Чайтаня Махапрабху – да обичаш Кришна в раздяла. Шӯня̄йитам̇ джагат сарвам̇ Говинда-вирахен̣а ме. Чайтаня Махапрабху е казал: „Всичко е пусто без Говинда, без Кришна.“ Всичко е било пусто, но е имало Кришна съзнание.
Quando virmos tudo como nada, e tivermos apenas a consciência de Kṛṣṇa, teremos alcançado a mais elevada perfeição. Por isso, as gopīs são tão elevadas. Tendo obtido essa perfeição, elas não conseguiam se esquecer de Kṛṣṇa nem por um único momento. Quando Kṛṣṇa ia para a floresta, com Suas vacas e bezerros, as mentes das gopīs estavam sempre perturbadas. “Oh! Kṛṣṇa está andando descalço”, elas pensavam, “e há tantas pedrinhas e espinhos no caminho, e devem estar ferindo os pés de lótus de Kṛṣṇa, os quais são tão macios que consideramos nossos seios muito ásperos, quando Kṛṣṇa coloca Seus pés sobre eles”. Assim, elas choravam, absortas nesses pensamentos. As gopīs ficavam tão ansiosas para que Kṛṣṇa voltasse à tardinha, que ficavam espalhadas pelo caminho, tentando ver Kṛṣṇa voltando com Seus bezerros e vacas. Isto é consciência de Kṛṣṇa.
Когато всичко изглежда нищожно и има само съзнание за Кришна, ние трябва да сме достигнали най-висшето съвършенство. Затова гопӣте са толкова възвишени. Тъй като са достигнали това съвършенство, те не биха могли да забравят Кришна дори за миг. Когато Кришна отишъл в гората със своите крави и теленца, умът на гопӣте, които останали в къщите си, станал неспокоен: „О, Кришна ходи бос – мислили си те. – Има толкова много камъни и тръни по пътя и те ще наранят лотосовите нозе на Кришна, които са толкова меки, че дори нашите гърди изглеждат твърди, когато Кришна поставя лотосовите си нозе върху тях.“ И те плачели, погълнати от тези мисли. Гопӣте били толкова угрижени, че вечер стояли на пътя, за да видят как Кришна се връща у дома със своите теленца и крави. Това е Кришна съзнание.
Kṛṣṇa não pode se afastar do devoto quando este está intensamente absorto pensando nEle. Aqui, Kuntīdevī está muito ansiosa, pensando que Kṛṣṇa Se afastará, mas o verdadeiro efeito da ausência física de Kṛṣṇa é que Ele fica mais intensamente presente dentro da mente do devoto. Portanto, Caitanya Mahāprabhu, através do exemplo de Sua própria vida, ensinou vipralambha-sevā, serviço a Kṛṣṇa em separação. Lágrimas fluíam de Seus olhos como torrentes de chuva, porque Ele sentia tudo vazio na ausência de Kṛṣṇa.
Кришна не може да напусне предания, който изцяло се е потопил в мисли за него. Кунтӣдеви е много разтревожена, мислейки, че Кришна ще си отиде, но в действителност резултатът от физическото отсъствие на Кришна е, че неговото присъствие в съзнанието на предания се засилва все повече и повече. Затова Чайтаня Махапрабху със собствения си живот ни учи на випраламбха-сева̄, служене на Кришна в раздяла. Сълзи се стичали от очите му като пороен дъжд, защото Той чувствал, че всичко е пусто без присъствието на Кришна.
Há duas fases para se encontrar Kṛṣṇa. Estar pessoalmente presente com Kṛṣṇa, encontrá-lO pessoalmente, falar pessoalmente com Ele e abraçá-lO chama-se sambhoga, mas também existe outra forma para se estar com Kṛṣṇa – sentindo separação dEle – e isto se chama vipralambha. O devoto pode se beneficiar da associação de ambas as maneiras.
Има два начина на общуване с Кришна. Когато Кришна лично се намира до предания, лично се среща с него, лично разговаря с него и го прегръща, това се нарича самбхога. Но има и друг начин на общуване с Кришна – в раздяла с него. Това се нарича випраламбха. Преданият може да има полза от общуването с Кришна и по двата начина.
Por estarmos agora no mundo material, não vemos Kṛṣṇa diretamente. Apesar disto, podemos vê-lO indiretamente. Se alguém, por exemplo, vê o Oceano Pacífico, pode lembrar-se de Kṛṣṇa imediatamente, se for avançado na vida espiritual. Isto se chama meditação. Pode-se pensar: “O Oceano Pacífico é um imenso corpo d’água, com ondas tão enormes, mas, embora eu esteja a poucos metros dele, tenho confiança de que estou em segurança, por mais perigoso que este oceano possa ser e por mais violentas que sejam suas ondas, eu estou certo de que ele não passará de seus limites. Como acontece isto? Pela ordem de Kṛṣṇa. Kṛṣṇa ordena: “Meu querido Oceano Pacífico, você pode ser muito grande e poderoso, mas não deve ultrapassar esta linha”. Dessa maneira, pode-se imediatamente se lembrar de Kṛṣṇa, ou Deus, que é tão poderoso que o próprio Oceano Pacífico obedece a Sua ordem. Dessa maneira, pode-se pensar em Kṛṣṇa e isto é consciência de Kṛṣṇa.
Защото сега сме в материалния свят, ние не виждаме Кришна директно. Независимо от това, ние можем да го видим косвено. Например, ако човек е напреднал в духовния живот, той може да си спомни Кришна веднага щом види Тихия океан. Това се нарича медитация. Човек може да си мисли: „Тихият океан е огромна маса вода с много големи вълни, но въпреки че аз стоя само на няколко метра от него, аз напълно вярвам, че съм в безопасност. Въпреки че този океан е толкова могъщ и въпреки че вълните му са страховити, аз съм сигурен, че той няма да излезе извън своите граници.“ Как се случва това? По волята на Кришна. Кришна повелява: „Скъпи мой океане, може да си много голям и могъщ, но нямаш право да излизаш извън тази линия.“ По този начин човек може веднага да си спомни Кришна, Богът, който е толкова могъщ, че дори и Тихия океан спазва неговата заповед. По този начин може да се мисли за Кришна. И това е Кришна съзнание.
Da mesma forma, quando se vê o Sol nascendo, pode-se lembrar imediatamente de Kṛṣṇa, porque Kṛṣṇa diz na Bhagavad-gītā (7.8), prabhāsmi śaśi-surayoḥ: “Eu sou o brilho do Sol e da Lua”. Quem aprendeu como ver Kṛṣṇa pode vê-lO no brilho do Sol. Nossos cientistas não criaram o Sol, e, embora possam jogar com palavras, está além da sua habilidade saber o que é o Sol verdadeiramente. Mas o Vedānta-sūtra (1.1.3) diz, śāstra-yonitvāt: “Pode-se saber sobre todas as coisas através do śāstra, a literatura védica”. Quem estudar a literatura védica, por exemplo, saberá o que é o Sol, que está descrito na Brahma-saṁhitā (5.5.2):
По същия начин, когато човек види изгрева, той може веднага да си спомни Кришна, защото Кришна казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.8): прабха̄сми шаши-сӯряйох̣ – „Аз съм в сиянието на слънцето и луната.“ Ако човек се е научил как да вижда Кришна, може да го види и в слънчевата светлина. Нашите учени не са създали слънцето и въпреки че те могат да жонглират с думите, извън тяхната способност е да разберат какво всъщност е слънцето. Но Веда̄нта сӯтра (1.1.3) казва: ша̄стра-йонитва̄т – човек може да научи всичко чрез ша̄стра, ведическата литература. Например, ако човек изучава ведическата литература, може да разбере какво представлява слънцето, защото слънцето е описано в Брахма Сам̇хита̄ (5.52):
rājā samasta-sura-mūrtir aśeṣa-tejāḥ
yasyājñayā bhramati sambhṛta-kāla-cakro
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
ра̄джа̄ самаста-сура-мӯртир ашуш̣а-теджа̄х̣
яся̄гяя̄ бхрамати самбхр̣та-ка̄ла-чакро
Говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там̇ ахам бхаджа̄ми
Esse verso descreve o Sol como sendo o olho de todos os planetas, e quem meditar nisto compreenderá que é um fato, porque, à noite, antes que o Sol nasça, ninguém pode enxergar. O Sol é descrito aqui como o olho do Senhor. O Sol é um de Seus olhos, e a Lua, o outro. Nos Upaniṣads, se diz que apenas quando Kṛṣṇa vê é que nós também vemos. O Sol também é descrito como aśeṣa tejāḥ, ilimitadamente quente. E qual é sua função? Yasyājñayā bhramati sambhṛta-kāla-cakraḥ. O Sol tem sua órbita. Deus lhe ordenou:
“Viaje apenas nesta órbita, e não se afaste dela para nenhum lugar”. Os cientistas dizem que, se o Sol se movesse um pouquinho para um lado, queimaria toda a Terra, e, se se movesse para o outro lado, toda a Terra se congelaria. Mas, pela ordem do Supremo, ele não se move nem um décimo milésimo de um centímetro de onde deveria. Ele sempre nasce na hora exata. Por quê? Deve haver alguma disciplina, alguma obediência, alguma ordem. A Brahma-saṁhitā diz, yasyājñayā bhramati sambhṛta-kāla-cakro govindam adi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi: “Eu adoro a pessoa original, por cuja ordem o Sol se move em sua órbita. É Ele quem orienta o próprio Sol, os oceanos e a Lua. Tudo acontece devido à Sua ordem”.
Този стих описва слънцето като окото на всички планети и ако човек медитира върху това, може да разбере, че това е факт. Затова през нощта, преди да изгрее слънцето, ние нищо не виждаме. Слънцето е описано, също така като окото на Бога. Слънцето е едното око, а Луната е другото. Затова в Упаниш̣адите се казва, че само когато Кришна вижда, можем да виждаме и ние. Слънцето е описано и като ашеш̣а-теджа̄х̣, безкрайно горещо. И каква е неговата функция? Яся̄гяя̄ бхрамати самбхр̣та-ка̄ла-чакрах̣. Слънцето има своя орбита. Бог е наредил на слънцето: „Ти просто пътувай в рамките на тази орбита и никъде другаде.“ Учените казват, че ако слънцето се движи малко повече в едната страна, цялата вселена ще бъде в пламъци, а ако то се премести на другата страна, цялата вселена ще се заледи. Но по волята на Върховния слънцето не се движи дори и с една десетохилядна от сантиметъра в страни от орбитата, която трябва да следва. То винаги изгрява в точното време. Защо? Защото във всичко трябва да има някаква дисциплина, някакъв ред. Затова в Брахма Сам̇хита̄ се казва: яся̄гяя̄ бхрамати самбхр̣та-ка̄ла-чакро говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми – „Обожавам изначалната личност, по чиято воля слънцето се движи в орбитата си. Той е този, който определя дори посоката на слънцето, океана и луната. Всичко се случва по негова заповед.“
Então, onde está a dificuldade em se compreender Deus? Não há dificuldade. Quem for realmente são, e não tiver um cérebro feito de excremento, compreenderá Deus a cada passo. O Senhor diz:
Така че, къде е трудността в разбирането на Бога? Няма никаква трудност. Ако човек е здравомислещ, ако мозъкът му не е направен от изпражнения, човек може да види Върховния на всяка крачка. Бог казва:
prabhāsmi śaśi-sūryayoḥ
praṇavaḥ sarva-vedeṣu
śabdaḥ khe pauruṣaṁ nṛṣu
прабха̄сми шаши-сӯряйох̣
пран̣авах̣ сарва-ведеш̣у
шабдах̣ кхе пауруш̣ам̇ нр̣ш̣у
“Ó filho de Kuntī (Arjuna), Eu sou o sabor da água, a luz do Sol e da Lua, a sílaba oṁ nos mantras védicos; Eu sou o som no éter e a habilidade no homem” (Bhagavad-gītā 7.8). Então, por que as pessoas dizem “Eu nunca vi Deus?” E por que não O veem da maneira que Ele as orienta que O vejam? Por que inventam seu próprio processo? Não podemos ver Deus através de nossa própria maneira. Isso não é possível. Mesmo que tentemos, continuaremos cegos. Hoje em dia, ditos filósofos e cientistas tentam ver Deus à sua moda, mas isso não é possível. É preciso ver Deus da maneira que Deus quer. Assim poderemos vê-lO. Se eu quiser ver o Presidente dos Estados Unidos, posso agir a meu modo? Se não posso, como posso desejar ver Deus à minha moda? Será que isso não é patifaria? Eu não posso ver, à minha maneira, nem mesmo um homem comum numa posição importante. Tenho de marcar encontro com seu secretário e fazer os ajustes necessários. Todavia, embora Deus seja ilimitadamente superior a qualquer homem comum, sujeitos desavergonhados mantêm seu ponto de vista de que podem ver Deus da maneira que achar mais conveniente. “Qualquer coisa que você invente”, dizem eles, “é genuína”. Isto é patifaria. O mundo está cheio de sujeitos ignorantes e sem caráter, motivo pelo qual a consciência de Deus, a consciência de Kṛṣṇa, tornou-se uma ideia vaga. Por outro lado, quem deseja ver Deus, quem deseja que Ele esteja sempre presente, como Kuntīdevī está pedindo que Ele fique, pode mantê-lO sempre em seu coração.
„О, сине на Кунтӣ (Арджуна), аз съм вкусът на водата, светлината на Слънцето и Луната, сричката ом̇ във ведическите мантри; Аз съм звукът в етер и талантът у човека.“ (Бхагавад-гӣта̄ 7.8) Защо тогава хората казват: „Не съм виждал Бога“? Защо те не виждат Бога така като Бог ги насочва да го видят? Защо те създават свои собствени начини? Човек не може да види Бога по собствен начин. Това не е възможно. Ако някой се опитва да прави това, той ще си остане сляп завинаги. В настоящия момент, така наречените философи и учени се опитват да видят Бога по свой собствен начин, но това не е възможно. Човек трябва да види Бога по начина, който самият Бог дава. Само така може да го види. Ако искам да видя президента на Съединените щати, мога ли да го видя по своя начин? Ако отговорът е не, тогава как можем да очакваме че ще видим Бога по собствения си начин? Това не е ли негодничество? По свой собствен начин не мога да видя дори един обикновен човек, заемащ важна длъжност. Трябва да уговоря среща със секретаря му и да направя други необходими аранжименти. Но въпреки че Бог е много по-важен от обикновените хора, негодниците продължават да твърдят, че човек може да види Бога по собствения си начин. Има толкова много начини, колкото можеш да измислиш – казват те, – и всички те са добри. Това е негодничество. Светът е пълен с негодници и глупаци и затова съзнанието за Бога, Кришна съзнание, за хората се е превърнало в неясна идея. Но ако някой иска да види Бога, ако иска Той винаги да присъства, така както Кунтӣдеви иска това, човек може да запази Бога винаги в сърцето си.
Basta que apliquemos nossa mente e sentidos em consciência de Kṛṣṇa, como fez Mahārāja Ambarīṣa. Sa vai manaḥ kṛṣṇa-padāravindayor vacāṁsi vaikuṇṭha-gunānuvarṇane (Śrīmad-Bhāgavatam 9.4.18). Primeiramente, temos de fixar nossa mente nos pés de lótus de Kṛṣṇa, porque a mente é o centro de todas as atividades sensórias. Se a mente não estiver presente, mesmo possuindo olhos, não poderemos enxergar e, apesar de possuirmos ouvidos, não poderemos ouvir. Por conseguinte, a mente é considerada o décimo-primeiro sentido. Existem dez sentidos – cinco sentidos funcionais e cinco sentidos para se obter conhecimento – e o centro desses sentidos é a mente. A Bhagavad-gītā (3.42) diz:
Ние просто трябва да ангажираме нашия ум и сетива в Кришна съзнание, както е направил Махараджа Амбариша. Са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайор вача̄м̇си ваикун̣т̣ха-гун̣а̄нуварн̣ане (Шрӣмад Бха̄гаватам 4.9.18). Първо ние трябва да съсредоточим ум си върху лотосовите нозе на Кришна, тъй като умът е в центъра на всички сетивни дейности. Ако умът отсъства, очите не могат да виждат, ушите не могат да слушат. Затова умът се счита за единадесетото сетиво. Има десет сетива – пет работни и пет сетива за придобиване на знание, а центърът на сетивата е умът. В Бхагавад-гӣта̄ (3.42) се казва:
indriyebhyaḥ paraṁ manaḥ
manasas tu parā buddhir
yo buddheḥ paratas tu saḥ
индрийебхях̣ парам̇ манах̣
манасас ту пара̄ буддхир
йо буддхех̣ паратас ту сах̣
Neste verso, Kṛṣṇa explica que, embora consideremos os sentidos muito importantes, além dos sentidos há algo superior – a mente; além da mente está a inteligência e, além da inteligência, está a alma.
В този стих Кришна обяснява, въпреки че ние считаме сетивата за много важни, отвъд сетивата е нещо по-висше – ума, отвъд ума е интелигентността, а отвъд интелигентността е душата.
Como podemos perceber a existência da alma, se nem sequer compreendemos nossas atividades psicológicas? Além da mente está a inteligência, e, por especulação, pode-se alcançar, quando muito, a plataforma intelectual. Mas, para compreender a alma e Deus, é preciso transcender a plataforma intelectual. É possível compreender tudo, mas temos de obter compreensão da fonte correta. Portanto, o preceito védico é:
Как можем да оценим съществуването на душата, ако не можем да разберем дори психичните движения на ума? Отвъд ума е интелигентността и чрез разсъждения човек може да стигне най-много до нивото на интелигентността. Но за да разбере душата и Бога, човек трябва да излезе извън рамките на интелигентността. Възможно е да се разбере всичко, но ние трябва да получим знание от авторитетен източник. Ето защо наставленията на ведите гласят:
samit-pāṇiḥ śrotriyaṁ brahma-niṣṭham
самит-па̄н̣их̣ шротриям̇ брахма-нищхам
“Quem é realmente sério quanto à compreensão de assuntos transcendentais deve aproximar-se de um mestre espiritual fidedigno” (Muṇḍaka Upaniṣad, 1.2.12).
Ако човек наистина сериозно иска да разбере свръхестествените, трансцендентални въпроси, той трябва да се обърне към авторитетен духовен учител. (Мундака Упаниш̣ад 1.2.12)