Skip to main content

10

Глава 10

A Propriedade dos Empobrecidos

Богатството на разорените

namo ’kiñcana-vittāya
nivṛtta-guṇa-vṛttaye
ātmārāmāya śāntāya
kaivalya-pataye namaḥ
намо 'кинчана-витта̄я
нивр̣тта-гун̣а-вр̣ттайе
а̄тма̄ра̄ма̄я ша̄нта̄я
каиваля-патайе намах̣

Minhas reverências são para Ti, aquele que é a propriedade dos materialmente empobrecidos e que não possui qualquer ligação com as ações e reações dos modos materiais da natureza. Tu és autossatisfeito, o mais amável e também o mestre dos monistas.

Отдавам почитанията си на Теб, който си собственост на материално бедните. Ти не се влияеш от действията и резултатите от действията на гуните на материалната природа. Ти си себеудовлетворен и затова си най-милостивият. Ти си господар на монистите.

Śrīmad-Bhāgavatam 1.8.27

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.27

Um ser vivo sente-se acabado logo que não haja nada para possuir. Portanto, o ser vivo não pode ser, no verdadeiro sentido do termo, um renunciante. Renuncia-se a algo para ganhar algo mais valioso, O estudante sacrifica suas tendências infantis para obter melhor educação. Um servo abandona seu trabalho por um trabalho melhor. De modo semelhante, um devoto não renuncia ao mundo material a troco de nada, mas por algo de valor espiritual tangível. Śrīla Rūpa Gosvāmī, Sanātana Gosvāmī, Śrīla Raghunātha Dāsa Gosvāmī e outros abandonaram sua pompa e prosperidade mundanas por causa do serviço ao Senhor. Eles eram grandes homens, no sentido mundano. Os Gosvāmīs eram ministros a serviço do governo da Bengala, e Śrīla Raghunātha Dāsa Gosvāmī era o filho de um grande zamīndār daquela época. Mas eles deixaram tudo para ganhar algo superior aquilo que possuíam anteriormente. Os devotos geralmente não têm prosperidade material, mas têm um tesouro secreto aos pés de lótus do Senhor. Há uma bela história sobre Śrīla Sanātana Gosvāmī. Ele tinha consigo uma pedra filosofal e a deixou num monte de lixo. Um homem necessitado a pegou, mas depois se maravilhou por que uma pedra filosofal fosse mantida em lugar tão desprezível. Pediu, então, a Sanātana Gosvāmī a coisa mais valiosa e recebeu o santo nome do Senhor. Akiñcana significa “aquele que não tem nada para dar materialmente”. Um devoto verdadeiro, ou mahātmā, não tem nada de material a oferecer a alguém, porque já deixou todos os bens materiais. Ele pode, contudo, dar o bem supremo, a saber, a Personalidade de Deus, porque o Senhor é a única propriedade de um devoto verdadeiro. A pedra filosofal de Sanātana Gosvāmī, que havia sido atirada ao lixo, não era propriedade do Gosvāmī, caso contrário não teria sido mantida em tal lugar. Este exemplo específico é dado para os devotos neófitos, apenas para convencê-los de que os anseios materiais e o avanço espiritual não se combinam bem. A menos que alguém seja capaz de ver tudo como espiritual, em relação com o Senhor Supremo, deve sempre distinguir entre matéria e espírito. Um mestre espiritual como Śrīla Sanātana Gosvāmī, embora pessoalmente capaz de ver tudo espiritualmente, estabeleceu este exemplo para nós, porque não temos essa visão espiritual.

Живо същество не може да съществува, ако не притежава нещо. Затова живото същество не може да притежава качеството отреченост в истинския смисъл на думата. Живото същество се отказва от едно, за да получи друго, по-ценно нещо. Ученикът жертва детските си забавления, за да получи по-добро образование. Един слуга се отказва от работата си, за да получи по-добра. По същия начин преданият се отказва от материалния свят не без причина. Той се отказва заради нещо, което има реална духовна ценност. Шрила Рӯпа Госва̄мӣ, Сана̄тана Госва̄мӣ, Шрила Рагхунатха даса Госвами и други като тях са се отказали от светския блясък и просперитет в името на служенето на Бога. Те са били големи хора в светския смисъл на думата. Госвамите са били министри в правителството на Бенгал, а Шрила Рагхунатха даса Госвами бил син на един голям замӣнда̄р (земевладелец) от онова време. Но те изоставили всичко, за да спечелят нещо, което превъзхожда това, което преди това са притежавали. Преданите обикновено нямат материален просперитет, но те ​​имат тайна съкровищница в лотосовите нозе на Бога. Има една хубава история за Шрила Сана̄тана Госва̄мӣ. Той имал философски камък, но го хвърлил в купчината с отпадъци. Един беден човек го взел, но по-късно се зачудил защо ценният камък се намирал на такова място. Човекът попитал Сана̄тана Госва̄мӣ кое е най-ценното нещо и тогава той му дал святото име на Бога. Акинчана означава този, който не дава нищо материално. А в действителност преданият, или маха̄тма̄, не дава нищо материално на никого, защото самият той се е отказал от всичко материално. Обаче преданият може да даде върховното достояние, а именно Божествената Личност, защото Той е единствената собственост на истинския предан. Философският камък на Сана̄тана Госва̄мӣ, който бе хвърлен в боклука, не е бил негова собственост, в противен случай той не би го държал на такова място. Този специфичен пример се дава на предания неофит просто за да се убеди, че материалните стремежи и духовният напредък не вървят ръка за ръка. Ако човек още не е в състояние да види всичко като духовно, свързано с Върховния Бог, човек трябва да разграничава духа и материята. Въпреки че духовен учител като Шрила Сана̄тана Госва̄мӣ е в състояние да види всичко както духовно, той дава този пример за нас, само защото ние нямаме това духовно виждане.

O progresso da visão ou da civilização material é um grande obstáculo para o avanço espiritual. Esse avanço material enreda o ser vivo no cativeiro do corpo material, o qual é seguido de todos os tipos de misérias. Tal avanço material é chamado anartha, ou coisa indesejável. De fato, isso é assim. No atual contexto do progresso material as mulheres usam batom ao preço de meio dólar, e há muitas outras coisas indesejáveis que são produto da concepção material de vida. Por desviar a atenção para tantas coisas indesejáveis, a energia humana é desperdiçada, sem ser adquirida a compreensão espiritual, a necessidade primordial da vida humana. A tentativa de alcançar a Lua é outro exemplo de desperdício de energia, porque, mesmo que a Lua seja alcançada, os problemas da vida não serão resolvidos. Os devotos do Senhor são chamados akiñcana, porque eles praticamente não têm bens materiais. Tais bens materiais são todos produtos dos três modos da natureza material. Eles embotam a energia espiritual, e assim, quanto menos possuamos tais produtos, tanto melhor será a oportunidade para o progresso espiritual.

Материалният поглед към света или прогресът на материалната цивилизация е голяма спънка за духовния напредък. Такъв материален напредък заплита живото същество в робството на материалното тяло, а това води до всевъзможни материални страдания. Такъв материален напредък се нарича анартха, или нещо, което не е желателно. И това е точно така. В резултат на материалния прогрес човек използва червило на цена от петдесет цента и още куп ненужни вещи, които са продукти на материалната концепция за живота. Чрез отклоняване на вниманието към толкова много ненужни неща, енергията на човек се разпилява, без да може да постигне духовна реализация, първата необходимост на човешкия живот. Опитът да се стигне до Луната е още един пример за безсмислено изразходване на енергията, тъй като дори и тя да се достигне проблемите на живота, няма да бъдат решени. Преданите на Бога се наричат​​ акинчана, защото те практически нямат материална собственост. Такива материални придобивки са продукт на трите гуни на материалната природа. Те скриват духовната енергия и поради тази причина, колкото по-малко такива продукти на материалната природа притежаваме, толкова повече имаме шанс за духовен напредък.

A Suprema Personalidade de Deus não tem ligação direta com as atividades materiais, todos os Seus atos e feitos, mesmo os exibidos neste mundo material, são espirituais e não são afetados pelos modos da natureza material. Na Bhagavad-gītā, o Senhor diz que todos os Seus atos, mesmo Seu aparecimento e desaparecimento dentro e fora do mundo material, são transcendentais, e aquele que os conhece perfeitamente não nascerá novamente neste mundo material, mas voltará ao Supremo.

Върховната Личност няма пряка връзка с материалните дейности. Всичките дейности, които Той проявява дори и в материалния свят, са духовни и в тях няма привързаност към материалната природа. В Бхагавад-гӣта̄ Бог казва, че всичките му дейности, дори неговата поява и напускане в и извън материалния свят, са трансцендентални и човек, който познава това съвършено, няма отново да приеме раждане в този материален свят и ще се върне при Бога.

A doença material se deve ao anseio por dominar a natureza material. Esse anseio deve-se a uma interação dos três modos da natureza, e nem o Senhor nem os devotos têm apego a esse falso desfrute. Portanto, o Senhor e os devotos são chamados nivṛtta-guṇa-vṛtti. O perfeito nivṛtta-guṇa-vṛtti é o Senhor Supremo, porque Ele nunca é atraído pelos modos da natureza material, ao passo que os seres vivos têm essa tendência. Alguns deles caem na armadilha dessa atração ilusória.

Материалната болест се дължи на стремежа към господство над материалната природа, а този стремеж е резултат от взаимодействието на трите гуни на природата, но нито Бог, нито преданите имат желание за такова фалшиво удоволствие. Затова те се наричат нивр̣тта-гун̣а-вр̣тти. Съвършеният нивр̣тта-гун̣а-вр̣тти е Върховният Бог, защото Той никога не се привлича от гуните на материалната природа, докато у живите същества има такава склонност, заради това някои от тях са оплетени в капана на илюзорното привличане към материалната природа.

Porque o Senhor é propriedade dos devotos, e os devotos são propriedade do Senhor, os devotos são certamente transcendentais aos modos da natureza material. Esta é uma conclusão natural. Tais devotos imaculados são distintos dos devotos mistos, que se aproximam do Senhor para a mitigação da pobreza e das misérias ou por causa da curiosidade e da especulação. Os devotos imaculados e o Senhor são transcendentalmente apegados. Para os outros, o Senhor não tem nada a reciprocar, e, portanto, Ele Se chama ātmārāma, autossatisfeito. Autossatisfeito como é, Ele é o mestre de todos os monistas que procuram fundir-se na existência do Senhor. Tais monistas mergulham na refulgência pessoal do Senhor, chamada brahmajyoti, mas os devotos entram em Seus passatempos transcendentais, que nunca devem ser equivocadamente entendidos como materiais.

Бог е собственост на преданите, а те на свой ред му принадлежат, затова със сигурност също са трансцендентални към гуните на материалната природа. Това е естествено. Такива искрени предани се различават от тези, в чиято преданост има примеси и които се обръщат към Бога, за да облекчат страданията си и да се избавят от бедността или са любознателни и умозрително търсят истината. Искрените предани и Богът са трансцендентално привързани един към друг, а на другите Богът няма какво да отвърне. Затова Той се нарича а̄тма̄ра̄ма, себеудовлетворен. Себеудовлетворен, такъв какъвто е, Той се явява господар на всички монисти, които искат да се слеят с битието му. Такива монисти се сливат с личното сияние на Бога, наречено брахма-джьотир, а преданите влизат в трансценденталните забавления на Бога, които в никакъв случай не трябва да се приемат за материални.

Estar empobrecido materialmente é a primeira qualificação do devoto. Quem não possui nada neste mundo material, mas que só tem a Kṛṣṇa, é chamado de akiñcana. A palavra akiñcana significa “aquele que perdeu todas as posses materiais”. Enquanto mantivermos mesmo um pouco do conceito de que podemos nos tornar felizes, materialmente falando, de uma ou outra maneira teremos de aceitar outro corpo material. A natureza é tão bondosa que, de acordo com nossas tendências de desfrutar este mundo material, ela nos dará um corpo adequado, sob a supervisão do Senhor. Porque o Senhor está situado no coração de todos, Ele sabe de tudo. Por conseguinte, sabendo que ainda desejamos algo material, Ele nos dá outro corpo material: “Sim, pegue-o”. Kṛṣṇa deseja que tenhamos experiência completa, para que compreendamos que, através do lucro material, a felicidade nunca será alcançada. Esse é o desejo de Kṛṣṇa.

Да бъде материално разорен е първото качество на предания. Човек, който няма нищо в този материален свят, а просто притежава Кришна се нарича акинчана. Думата акинчана означава този, който е загубил всички материални притежания. Докато имаме дори и най-малкия оттенък на идеята да бъдем щастливи по един или друг начин, ще трябва да приемаме материално тяло. Природата е толкова милостива, че в зависимост от начина, по който искаме да се наслаждаваме в този материален свят, под ръководството на Бога тя ще ни даде подходящо тяло. Защото Бог се намира в сърцето на всеки, Той знае всичко. Поради това, знаейки, че ние все още искаме нещо материално, Той ще ни даде още едно материално тяло: „Да, вземи го.“ Кришна иска да получим пълен опит, чрез който да разберем, че с материалните постижения ние никога няма да бъдем щастливи. Това е желанието на Кришна.

Devido ao fato de sermos partes integrantes de Kṛṣṇa, que possui liberdade total, nós também temos liberdade, ainda que em quantidade bem pequena. Embora a quantidade de sal contida numa gota d’água do mar não seja comparável à quantidade de sal que existe no oceano, a composição química, tanto da gota como do oceano, é a mesma. De forma semelhante, tudo o que temos em quantidade diminuta existe em Kṛṣṇa em sua totalidade (janmādy asya yataḥ). Por exemplo: temos a propensão de roubar, tirar coisas que pertencem a outros. Por quê? Porque Kṛṣṇa tem a mesma propensão. A menos que a propensão para roubar esteja presente na Verdade Absoluta, como poderia estar presente em nós? Kṛṣṇa é conhecido como “o ladrão de manteiga”. Mas o roubar de Kṛṣṇa e o nosso são diferentes. Porque estamos contaminados materialmente, nosso roubar é abominável, ao passo que, na plataforma absoluta, espiritual, o mesmo roubar é tão delicioso que chega a ser desfrutável. Mãe Yaśodā, portanto, desfruta as atividades de Kṛṣṇa como ladrão. Esta é a diferença entre material e espiritual.

Тъй като ние сме неразделна част от Кришна, който има пълна свобода, ние също имаме пълна свобода, въпреки че тази свобода в количествено отношение е доста малка. Въпреки че количеството сол в капка морска вода не може да се сравнява с количеството сол в океана, химичният състав на капката и на океана е еднакъв. По същия начин, каквото ние имаме в минимално количество, се намира в своята пълнота в Кришна (джанма̄ди ася ятах̣). Например, ние имаме склонност да крадем, да вземаме неща, които принадлежат на други хора. Защо? Защото Кришна има същата склонност. Ако склонността да краде не присъства в Абсолютната истина, как може да присъства у нас? Кришна е известен като крадец на масло. Но кражбата на Кришна и нашата кражба са различни. Тъй като ние сме материално замърсени, нашата кражба е отвратителна, а на абсолютна, духовна платформата кражбата е нещо прекрасно и носи удоволствие. Затова Майка Яшода се наслаждава на дейностите на Кришна, когато краде. Това е разликата между материалното и духовното.

Quaisquer atividades que sejam espirituais são plenamente boas, enquanto as atividades materiais são totalmente más. Esta é a diferença entre material e espiritual. A assim chamada moralidade e bondade deste mundo material são totalmente más, ao passo que, no mundo espiritual, mesmo a assim chamada imoralidade é boa. Isto nós temos que compreender. Por exemplo: dançar com as esposas de outros durante a madrugada é imoral, pelo menos de acordo com a civilização védica. Mesmo hoje em dia, na Índia, nunca será permitido a uma jovem encontrar-se com um rapaz de madrugada para dançar. Mas encontraremos no Śrīmad-Bhāgavatam que assim que as gopīs, as jovens vaqueirinhas de Vṛndāvana, ouviram a flauta de Kṛṣṇa, foram imediatamente dançar com Ele. De acordo com os conceitos materiais, isso é imoral, mas, do ponto de vista espiritual, está de acordo com a moralidade mais elevada. Caitanya Mahāprabhu disse, portanto, ramyā kācid upāsanā vraja-vadhū-vargeṇa yā kalpitā: “Oh! Não existe melhor método de adoração do que aquele concebido pelas vraja-vadhūs, as donzelas de Vṛndāvana”. Depois de ter aceitado a ordem renunciada da vida, Caitanya Mahāprabhu abandonou estritamente a associação com mulheres. Mesmo durante Sua vida familiar, nunca fez brincadeiras com mulheres. Ele era muito brincalhão, mas só com os homens, não com as mulheres. Uma vez Ele disse algumas palavras brincalhonas à Sua esposa, Viṣṇupriyā. Quando Śacīmātā, a mãe do Senhor Caitanya, estava procurando uma coisa, Ele disse, de brincadeira: “Talvez sua nora tenha pegado”. Mas, em toda Sua vida essas são as suas únicas palavras brincalhonas que encontramos em relação às mulheres. Ele era muito estrito. Depois de ter aceitado sannyāsa, a ordem renunciada, nenhuma mulher podia aproximar-se dEle, nem para oferecer reverências; ao contrário, elas o faziam de um lugar afastado. Apesar disso, Caitanya Mahāprabhu disse, ramyā kācid upāsanā vraja-vadhū-vargeṇa yā kalpitā: “Não há melhor forma de adoração além daquela concebida pelas donzelas de Vṛndāvana”. E qual era o conceito delas? Elas desejavam amar Kṛṣṇa, a qualquer risco. E isto nunca é imoral.

Всички дейности, които са духовни са напълно добри, както и всички дейности, които са материални са изцяло лоши. Това е разликата между духовното и материалното. Така нареченият морал и доброта в този материален свят са изцяло лоши, но в духовния свят, дори така наречената неморалност е нещо хубаво. Това трябва да се разбере. Например, мъж да танцува с чужди жени посред нощ е неморално, поне според ведическата цивилизация. Дори и днес в Индия на една млада жена никога няма да бъде позволено да отиде при млад мъж посред нощ, за да танцува с него. Но ние виждаме в Шрӣмад Бха̄гаватам, че всички гопӣ, младите пастирки на Вриндавана, щом чуели флейтата на Кришна те веднага отивали да танцуват с него. Сега, според материалните схващания това е неморално, но от духовна гледна точка това е в съответствие с най-висшия морал. Затова Чайтаня Махапрабху казва: рамя̄ качид упа̄сана̄ враджа-вадхӯварген̣а я̄ калпита̄ – „О, няма по-добър начин за обожание от този, който е измислен от враджа-вадхӯс, девойките на Вриндавана.“ След като Чайтаня Махапрабху приел ордена на отречението от живота, той много стриктно избягвал общуването с жени. Дори и в семейния си живот той никога не е разменял никакви шеги с жена си. Той е притежавал голямо чувство за хумор, но се е шегувал само с мъже, не и с жени. Само веднъж Той се обърнал с шеговити думи към жена си Вишнуприя. Когато Сачимата, майката на Бог Чайтаня търсила нещо, Той шеговито казал: „Може би снаха ти го е взела.“ Но в целия му живот това са били единствените шеговити думи по отношение на жена. Той е бил много строг. След като приел сання̄са, ордена на отречението, никоя жена не е можела се приближи до него, дори за да отдаде почитания. Жените отдавали почитания отдалече. Независимо от това, Чайтаня Махапрабху казва: рамя̄ ка̄чид упа̄сана̄ враджа-вадхӯварген̣а я̄ калпита̄ – „Няма по-добър начин за обожание от този, който е измислен от девойките на Вриндавана.“ Какъв е бил техният начин? Те искали да обичат Кришна на всяка цена. А това никога не е неморално.

Qualquer coisa que esteja relacionada com Kṛṣṇa nunca é imoral. Para dar outro exemplo, o Senhor Kṛṣṇa, em Seu advento como Nṛsiṁhadeva, matou Hiraṇyakaśipu, o pai de Prahlāda Mahārāja, enquanto este observava sem protestar. Isto é moral? Quem gostaria de ver o próprio pai sendo morto? Quem ficaria ali sem protestar? Ninguém aprovaria esse comportamento nem o consideraria moral. Apesar disso, esse fato ocorreu realmente. Não só isto, mas Prahlāda Mahārāja ainda fez uma guirlanda para pôr no pescoço do matador. “Meu querido Senhor Matador”, ele disse, “por favor, aceite esta guirlanda. O Senhor matou meu pai, e o Senhor é muito bondoso”. Isto tem que ser entendido espiritualmente. Se o pai de alguém está sendo atacado, e não se pode protegê-lo, deve-se protestar e pedir socorro a outros. Mas porque o pai de Prahlāda Mahārāja foi morto por Kṛṣṇa, na forma do Senhor Nṛsiṁhadeva, Prahlāda Mahārāja ainda preparou uma guirlanda para o matador. Depois de seu pai ter sido morto, Prahlāda disse a Nṛsiṁhadeva: “Meu querido Senhor, agora que meu pai foi morto, todos estão felizes. Então, por favor, não fique mais zangado”.

Това, което е във връзка с Кришна никога не може да бъде греховно. Нека дадем още един пример. Бог Кришна в своето въплъщение като Нрисимхадева убил Хиранякашипу, бащата на Прахлада Махараджа, а Прахлада Махараджа стоял наблизо без да протестира. Това нормално ли е? Кой би искал да види собствения си баща убит? Кой може просто да стои там и да не протестира? Никой не би одобрил такова поведение или да каже, че това е морално. Но това се е случило. И още нещо. Прахлада Махараджа дори направил гирлянд, за да го постави на шията на убиеца. „Скъпи мой Господи-убиец, – казал той – моля те, приеми този гирлянд. Може да си убил баща ми, но Ти си много добър.“ Това трябва да се приеме за духовно. Ако нечий баща е нападнат и никой не може да го защити, човек трябва да се възпротиви и да вика за помощ. Но тъй като бащата на Прахлада Махараджа е бил убит от Кришна под формата на Бог Нрисимхадева, Прахлада Махараджа приготвил гирлянд за убиеца. След като баща му бил убит, Прахлада казал на Нрисимхадева, Мой скъпи Господи, сега, когато баща ми е убит, всички са щастливи. Сега моля Те, успокой своя гняв.

Um sādhu, uma pessoa santa, nunca aprovaria o ato de matar, nem mesmo o de matar um animal, mas Prahlāda Mahārāja disse, modeta sādhur api vṛścika-sarpa-hatyā: “Mesmo uma pessoa santa fica satisfeita quando se mata um escorpião ou uma cobra”. Um escorpião, ou uma cobra, também é uma entidade viva, e um sādhu nunca fica satisfeito vendo outra entidade viva sendo morta. Mas Prahlāda Mahārāja disse: “Mesmo um sādhu fica satisfeito quando uma cobra ou um escorpião é morto. Meu pai era como um escorpião ou uma cobra e agora que foi morto, todos estão felizes”. Hiraṇyakaśipu era um demônio muito perigoso, que criava problemas para os devotos, e quando um demônio assim é morto, mesmo as pessoas santas ficam satisfeitas, embora, normalmente, não gostem de ver ninguém sendo morto. Por conseguinte, embora possa parecer que o Senhor Kṛṣṇa ou Prahlāda Mahārāja tenham agido de forma imoral, eles, na verdade, agiram de acordo com a moralidade mais elevada.

Са̄дху, святият човек, никога не одобрява убийството, дори на животно, но Прахлада Махараджа казал: модета са̄дхур апи вр̣шчика-сарпа-хатя̄ – „Дори един светец е доволен, когато скорпион или змия е убита.“ Скорпионът и змията също са живи същества и са̄дху никога не е доволен, когато вижда друго живо същество да бъде убито, но Прахлада Махараджа казал: „Дори са̄дху е доволен, когато змия или скорпион е убит. Баща ми беше точно като змия или скорпион и поради това, че сега той е убит, всички са щастливи.“ Хиранякашипу е бил много опасен демон, който е притеснявал преданите, и когато такъв демон е убит, дори святите хора са удовлетворени, въпреки че обикновено те ​​никога не желаят смъртта на другиго. Ето защо, въпреки че може да изглежда, че Бог Кришна или Прахлада Махараджа са действали неморално, в действителност те са действали в съответствие с най-висшия морал.

Kṛṣṇa é akiñcana-vitta, o único consolo para aquele que perdeu todas as coisas materiais. No Caitanya-caritāmṛta, o Senhor Kṛṣṇa diz: “Se alguém deseja Me alcançar e, ao mesmo tempo, anseia pela prosperidade material, ele é um tolo”. Kṛṣṇa é tão bondoso que, se alguém anseia pela prosperidade material, mas, ao mesmo tempo, deseja tornar-se um devoto, Kṛṣṇa faz dele um fracasso na vida material. Por isso, as pessoas têm muito medo de aderir à consciência de Kṛṣṇa. “Oh!”, elas pensam, “minha prosperidade material terminará”.

Кришна е акинчана-витта, единствената утеха за този, който е загубил всичко материално. В Чайтаня Чарита̄мр̣ита Бог Кришна казва: „Ако някой се стреми към мен, но в същото време иска материално благополучие, той е просто глупак.“ Кришна е толкова милостив, че ако някой търси материален просперитет, но в същото време иска да стане предан, Кришна проваля материалния му живот. Затова хората с много страх се отнасят към Кришна съзнание и си мислят: „О, материалният ми просперитет ще бъде приключен.“

De modo geral, as pessoas vão a uma igreja ou um templo e oram a Deus pela prosperidade material: “Ó Deus, dê-nos o pão de cada dia”. Mas embora elas estejam se aproximando de Deus para obter prosperidade material – “Dê-me isto. Dê-me aquilo” – ainda assim são consideradas piedosas, porque se aproximam de Deus, algo que os ateístas não fazem. “Por que deveria eu aproximar-me de Deus?” O ateísta diz: “Eu criarei minha própria riqueza, e através do avanço da ciência serei feliz”. Aquele que considera que “para minha prosperidade devo depender apenas de minha força e de meu conhecimento” é um duṣkṛtī, muito pecaminoso, mas aquele que pensa “minha prosperidade depende da misericórdia de Deus” é piedoso.

Като цяло, хората ходят на църква или в храма, за да се молят на Бог за материално благополучие: „Боже, дай ни хляба наш насъщен.“ Но въпреки че те се обръщат към Бога за материално благополучие: „Дай ми това, дай ми онова“ – те се считат за благочестиви, защото се обръщат към Бог, за разлика от атеистите, които никога не се обръщат към него. „Защо трябва да се обръщам към Бога? – казва атеистът – Аз ще натрупам собствено богатство и с постиженията на науката ще бъда щастлив.“ Човек, който твърди: „Моето благополучие зависи от собствените ми сили и знания.“ е душ̣кр̣итӣ, а най-грешният човек, който обаче си мисли: „Успехът ми зависи от милостта на Бога.“, е благочестив.

É um fato que não podemos obter nada sem a sanção de Deus. Tāvat tanur idaṁ tanūpekṣitānām. Já descobrimos muitos métodos para evitar as misérias, mas, se Deus não sancionar a liberdade de tais misérias, todos nossos métodos falharão. Um homem doente, por exemplo, pode ter muitos bons remédios e um ótimo médico. Mas, se perguntarmos ao médico “Você garante a vida de seu paciente”, o doutor sempre dirá: “Não, isto eu não posso fazer. Farei o melhor que puder. Só isto”. Um médico inteligente sabe que “a sanção última está nas mãos de Deus. Eu sou apenas um instrumento. Se Deus não desejar que meu paciente viva, todos os meus remédios e todo o meu conhecimento científico falharão”.

Факт е, че без разрешението на Бога нищо не може да се постигне. Та̄ват танур идам танӯпекш̣ита̄на̄м. Ние открихме много начини, чрез които да се противодейства на бедствията, но когато освобождаването от тези беди не е разрешено от Бога, тези начини ще се провалят. Например, един болен човек може да има много добри лекарства и квалифициран лекар, но ако попитаме лекаря: „Може ли да гарантираш живота на този пациент?“, Лекарят ще каже: „Не, това не зависи от мен. Правя само това, което мога. Това е всичко.“ Един интелигентен лекар знае: „Крайното решение е в ръцете на Бога. Аз съм просто един инструмент. Ако Бог не иска пациентът да живее, тогава всичките ми лекарства и научни, медицински познания ще се провалят.“

A sanção última, portanto, é de Kṛṣṇa. Os tolos não sabem disso, daí serem chamados de mūḍhas, ignorantes. Eles não sabem que, embora o que estejam fazendo possa ser muito bom, no final tudo falhará se Deus, Kṛṣṇa, não der autorização. Por outro lado, o devoto sabe que “com toda a inteligência que tenho posso tentar ser feliz, mas, sem a sanção de Kṛṣṇa, nunca conseguirei”. Esta é a distinção entre um devoto e um não-devoto.

Следователно крайната инстанция е Кришна. Тези, които са глупави и не разбират това се наричат ​​мӯд̣ха, негодници. Те не знаят, че всичко, което правят може да е много добро, но ако то не е в плана на Бога, Кришна, ще се провали. А преданият знае: „Каквато и интелигентност да имам и да се опитвам да стана щастлив, без разрешението на Кришна никога няма да постигна.“ Това е разликата между двамата.

Como foi mencionado antes, Kṛṣṇa diz: “Aquele que tenta se aproximar e tornar-se consciente de Mim e que, ao mesmo tempo, deseja ser feliz materialmente, não é muito inteligente. Ele está perdendo seu tempo”. Nossa preocupação principal deve ser tornarmo-nos conscientes de Kṛṣṇa. Este é o principal objetivo da vida humana. Se desperdiçamos nosso tempo, tentando melhorar nossas condições materiais, e nos esquecemos de cantar Hare Kṛṣṇa, isto será uma grande perda. Portanto, Kṛṣṇa diz, āmi—vijña, ei mūrkhe ‘viṣaya’ kena dibā. (Caitanya-caritāmṛta, Madhya 22.39) Em outras palavras: “Um patife pode Me pedir alguma prosperidade material, em recompensa pelo serviço devocional prestado. Mas por qual motivo Eu deveria lhe dar prosperidade material? Ao contrário, tudo que ele tiver Eu vou levar embora”.

Както бе споменато по-рано, Кришна казва: „Човек, който се опитва да ме достигне и да стане Кришна осъзнат, но в същото време търси материално щастие, не е много интелигентен. Той губи времето си.“ Нашата основна дейност е да станем Кришна осъзнати. Това е основната цел на човешкия живот. Ако ние губим времето си, стремейки се към материално благополучие и забравяме да възпяваме Харе Кришна, много ще загубим. Затова Кришна казва: а̄ми – вигя еи мӯркхе виш̣ая' кена диба (Чайтаня Чарита̄мр̣ита, Мадхя 22.39) „Негодникът може да поиска някакво материално благополучие от мен в отплата за предано служене, което е извършил. Но защо трябва да му давам материално благополучие? По-скоро ще му отнема всичко, което има.“

Quando nossas qualificações materiais são levadas embora, ficamos muito tristes. Mas esse é o teste. Isto foi declarado pelo próprio Kṛṣṇa a Yudhiṣṭhira Mahārāja. Yudhiṣṭhira Mahārāja perguntou a Kṛṣṇa: “Nós dependemos completamente de Você, mas, ainda assim, estamos sofrendo muito materialmente. Nosso reino foi roubado, nossa esposa insultada e nossos inimigos tentaram nos incendiar em nossa própria casa. Como pode ser isto?” E Kṛṣṇa respondeu, yasyāham anugṛhṇāmi hariṣye tad-dhanaṁ śanaiḥ: “Sim, esta é Minha primeira providência. Quando Me sinto especialmente inclinado para alguém, Eu acabo com todas as suas fontes de renda e o ponho em grandes dificuldades”. Dessa maneira, Kṛṣṇa é muito perigoso.

Когато нашите материални притежания са отнети, ние ставаме много мрачни. Но това е изпитание. Това бе заявено на Юдхищхира Махараджа от самия Кришна. Юдхищхира Махараджа попитал Кришна: „Ние сме напълно зависими от теб, но все пак страдаме толкова много. Отнеха ни царството, съпругата ни беше изложена на позор, а врагове се опитаха да ни убият, подпалвайки къщата, в която бяхме отседнали. Как е възможно това да се случи?“ Кришна отговорил: ясиа̄хам анугр̣хн̣а̄ми хариш̣йе тад-дханам шанаих̣ – „Да, това е моето първо задължение. Аз проявявам милостта си към някого като отнема всичките му източници на доходи и го подложа на големи изпитания.“ В този смисъл Кришна е много опасен.

Eu tenho experiência concreta em relação a isto. Não desejo contar a história toda, mas é um fato que recebi o favor especial de Kṛṣṇa dessa forma. Quando eu tinha vinte e cinco anos, meu Guru Mahārāja, meu mestre espiritual, ordenou-me que saísse para pregar. Mas pensei: “Primeiro devo me tornar um homem rico e depois usarei o dinheiro para financiar as atividades de pregação”. Eu tinha boas oportunidades de me tornar um homem de negócios muito rico. Um astrólogo chegou a me dizer que eu me tornaria o homem mais rico de toda a Índia. Havia ótimas chances. Eu era o dono de uma grande fábrica de produtos químicos, abri meu próprio laboratório, e o negócio tinha muito sucesso. Por fim, no entanto, tudo foi à falência, e, desta maneira, fui forçado a cumprir as ordens de meu Guru Mahārāja. Quando todos os meus bens materiais foram tirados, eu me aproximei de Kṛṣṇa, dizendo: “O Senhor é meu único abrigo”. Por conseguinte, Kṛṣṇa é akiñcana-vitta, a propriedade dos empobrecidos materialmente. Quando alguém está desprovido de todas as opulências materiais, se volta para Kṛṣṇa. E agora compreendo que não perdi nada; na verdade, ganhei muito.

Имам личен опит в тази връзка. Не искам да разказвам цялата тази история, но е факт, че по този начин съм получил специална милост от Кришна. Когато бях на двадесет и пет години, моят Гуру Махараджа, моят духовен учител ми нареди да отида да проповядвам. Но аз си мислех: „Първо ще стана богат човек и тогава ще използвам парите си, за да финансирам проповядването. Имах добри възможности да стана много богат бизнесмен. Един астролог дори ми каза, че съм имал възможност да стана като най-богатия човек в Индия. Имах много добри шансове. Бях мениджър в голяма химическа фабрика. Открих собствено предприятие и бизнесът ми беше много успешен. Но в крайна сметка всичко се срина и така бях принуден да изпълнявам заповедите на моя Гуру Махараджа. Когато всичките ми материални постижения бяха отнети, аз се обърнах към Кришна: „Ти си единственият ми подслон.“ Следователно Кришна е акинчана-витта, собственост на материално разорените. Когато човек е лишен от всички материални притежания, той се обръща към Кришна. Сега аз осъзнавам, че не съм изгубил нищо, а дори съм спечелил.“

Então, perder opulências materiais pelo bem de Kṛṣṇa não é uma perda. Ao contrário, é o maior lucro. Quando uma pessoa se torna akiñcana, não possuindo nada, Kṛṣṇa Se transforma em sua única riqueza. Expressando essa compreensão, Narottama Dāsa Ṭhākura diz:

Така че да изгубиш материалните удобства заради Кришна не е загуба. Напротив, това е най-голямата печалба. Когато човек стане акинчана, когато няма притежания, Кришна става неговото най-голямо богатство. Изразявайки това разбиране, Нароттама даса Тхакура казва:

hā hā prabhu nanda-suta    vṛṣabhānu-sutā-yuta
karuṇā karaha ei-bāra
narottama dāsa kahe na ṭheliyā raṅga-pāya
tumi vinā ke āche āmāra
ха̄ ха̄ прабху нанда-сута вр̣ш̣абха̄ну-сута̄-юта
карун̣а̄ караха еи-ба̄ра
нароттама да̄са кахе на т̣хелия̄ ранга-па̄я
туми вина̄ ке а̄чхе а̄ма̄ра

“Kṛṣṇa, além do Senhor não tenho nada. Não possuo nada. O Senhor é tudo que tenho. Por favor, não me abandone”.

„Кришна, не искам нищо от теб. Аз нямам никакви притежания. Ти си единственото ми богатство, така че, моля те, не ме отхвърляй!“

Esta posição é muito boa. Quem não depende de nada material, mas só depende de Kṛṣṇa, alcançou uma posição de primeira classe na consciência de Kṛṣṇa. Por isso, Kṛṣṇa é chamado de akiñcana-vitta. “Quando alguém fica empobrecido materialmente, o Senhor é a única riqueza”. Namo ’kiñcana-vittāya nivṛtta-guṇa-vṛttaye. “Quem O aceita como sua única riqueza, se liberta imediatamente das atividades da natureza material”. Em outras palavras, por se aceitar Kṛṣṇa dessa maneira, atinge-se a posição transcendental do Absoluto. Nesse momento a pessoa fica feliz com Kṛṣṇa. “Kṛṣṇa, o Senhor é feliz em Si mesmo, e quem se entrega ao Senhor fica igualmente feliz”. Não existe diferença entre o corpo de Kṛṣṇa e o próprio Kṛṣṇa. Ele é inteiramente o Eu, inteiramente espírito. Nós, por outro lado, possuímos um corpo que é diferente de nós mesmos. Eu sou um ser, mas possuo um corpo material. No entanto, quando dependermos de Kṛṣṇa de verdade, que é completamente autossatisfeito, nós também ficaremos autossatisfeitos como Kṛṣṇa.

Това е много добра позиция. Когато човек не зависи от нищо материално, а само от Кришна, той е постигнал най-висшата позиция в Кришна съзнание. Затова се обръща към Кришна с акинчана-витта – „Когато човек стане материално беден, Ти си единственото му богатство.“ Намо 'кинчана-витта̄я нивр̣тта-гун̣а-вр̣ттайе – „Когато човек те признае за свое единствено притежание, той веднага се освобождава от влиянието на материалната природа.“ С други думи, чрез приемане на Кришна човек достига трансценденталната позиция на Абсолюта. Āтма̄ра̄ма̄я: „От този момент човек става щастлив с теб. Кришна, Ти си щастлив сам по себе си и човек, който ти се отдаде, става щастлив като тебе.“ Няма никаква разлика между тялото на Кришна и самия Кришна. Той е изцяло себе си, изцяло духовен. Ние, от своя страна, имаме тяло, което е различно от нас самите. Аз съм себе си, но аз притежавам материално тяло. Но когато действително станем зависими от Кришна, който е напълно себеудовлетворен, ние също можем да станем себеудовлетворени.

Kaivalya-pataye namaḥ. Os filósofos māyāvādīs, os monistas, desejam tornar-se unos com o Supremo. O Supremo é autossatisfeito, e eles também querem ficar autossatisfeitos, tornando-se unos com o Supremo. Nossa filosofia da consciência de Kṛṣṇa é a mesma, mas, em vez de nos tornarmos unos com Kṛṣṇa, nós dependemos de Kṛṣṇa. Isto é verdadeira unidade. Se simplesmente concordarmos em obedecer às ordens de Kṛṣṇa, e não discordarmos dEle, estaremos situados na verdadeira unidade.

Кайваля-патайе намах̣. Философите-маявади монисти искат да се слеят с Върховния. Той е себеудовлетворен, те също искат, сливайки се с него, да станат себеудовлетворени. Философията на Кришна съзнание е същата, но вместо да станем едно с Кришна, ние искаме да зависим от Кришна. Това е истинското единство. Ако ние просто сме съгласни да следваме наставленията на Кришна и не му се противопоставяме, ние се намираме в истинско единство с него.

Os filósofos māyāvādīs pensam: “Por que deveria eu manter minha existência separada individualmente? Devo fundir-me no Supremo”. Isso, porém, não é possível. Desde o início, somos partes separadas de Kṛṣṇa. Por isso, Kṛṣṇa diz na Bhagavad-gītā: “Meu querido Arjuna, você deve compreender que Eu, você e todas as pessoas reunidas aqui neste campo de batalha, fomos sempre indivíduos no passado, somos indivíduos no presente e continuaremos a ser indivíduos no futuro”.

Философите маявади мислят: „Защо трябва да поддържам своето индивидуално, отделно съществуване? Аз трябва да се слея с Върховния.“ Но това е невъзможно. От самото начало ние сме отделени части от Кришна. Затова Кришна казва в Бхагавад-гӣта̄: „Мой скъпи Арджуна, трябва да знаеш, че ти, Аз и всички личности, които се намират на бойното поле сме били индивидуалности в миналото, продължаваме да сме индивидуалности сега и в бъдеще ще продължим да бъдем индивидуалности.“

Nityo nityānāṁ cetanaś cetanānām. Kṛṣṇa é o nitya supremo, a força viva suprema entre as inumeráveis forças vivas. Nós, entidades vivas (jīva), somos inumeráveis (ananta); não podemos ser contados. Da mesma forma, Kṛṣṇa também é uma entidade viva, mas Ele é a principal, a entidade viva suprema. Esta é a diferença. Um líder pode ter muitos seguidores. De forma similar, Kṛṣṇa, a entidade viva suprema, é o líder supremo, e nós somos subordinados, entidades vivas dependentes.

Нитйо нитя̄на̄м четанаш четана̄на̄м. Кришна е върховният нитя, върховната жизнена сила сред безбройните други жизнени сили. Ние, живите същества (джӣва) сме безброй (ананта), не можем да бъдем преброени. По същия начин Кришна също е живо същество, но той е главният, Той е върховното живо същество. Това е разликата. Един лидер може да има много последователи. По същия начин Кришна, върховното живо същество е върховен лидер, а ние сме подчинени, зависими живи същества.

Que somos dependentes não é um fato difícil de ser compreendido. Caso Kṛṣṇa não nos alimente, nós jejuaremos, porque, independentemente, não podemos produzir nada. Eko bahūnāṁ yo vidadhāti kāmān: Kṛṣṇa está mantendo tudo, e nós estamos sendo mantidos. Por conseguinte, Kṛṣṇa é o verdadeiro predominador, e nós deveríamos desejar ser predominados. Esta é a nossa posição constitucional natural. Se desejarmos ser os predominadores deste mundo material, ficaremos iludidos. Devemos abandonar essa ilusão e sempre tentar ser predominados por Kṛṣṇa. Assim, nossa vida será bem-sucedida.

Това, че сме зависими, не е много е трудно за разбиране. Ако Кришна не ни достави храна, ние ще гладуваме, защото самостоятелно ние не може да произведем нищо. Еко бахӯна̄м йо видадха̄ти ка̄ма̄н. Кришна поддържа всичко съществуващо, също така и нас. Следователно, Кришна е истинският господар и ние трябва да желаем да бъдем подчинени. Това е нашето естествено, изначално положение. Ако ние изкуствено искаме да станем господари в този материален свят, сме в илюзия. Ние трябва да се откажем от тази илюзия и винаги да се опитваме да бъдем зависими от Кришна. Тогава животът ни ще бъде успешен.