Skip to main content

Introdução

Въведение

oṁ ajñāna-timirāndhasya
jñānāñjana-śalākayā
cakṣur unmīlitaṁ yena
tasmai śrī-gurave namaḥ
ом агя̄на тимира̄ндхася
гя̄на̄н̃джана-шала̄кая̄
чакш̣ур унмӣлитам йена
тасмаи шрӣ-гураве намах̣
śrī-caitanya-mano-’bhīṣṭaṁ
sthāpitaṁ yena bhū-tale
svayaṁ rūpaḥ kadā mahyaṁ
dadāti sva-padāntikam
шрӣ-чайтаня-мано 'бхӣш̣т̣ам
стха̄питам йена бхӯ-тале
сваям рӯпах̣ када̄ махям
дада̄ти сва-пада̄нтикам

Nasci em completa ignorância, mas meu mestre espiritual abriu meus olhos com o archote do conhecimento. Ofereço-lhe minhas respeitosas reverências.

Роден съм в най-дълбоко невежество, но моят духовен учител отвори очите ми с факела на знанието. Отдавам му смирените си почитания. Кога Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ Прабхупа̄да, който утвърди в този материален свят мисията на Бог Чайтаня, ще ми даде подслон в лотосовите си нозе?

Quando será que Śrīla Rūpa Gosvāmī Prabhupāda, que dentro deste mundo material aceitou como sua missão satisfazer o desejo do Senhor Caitanya, me dará refúgio sob seus pés de lótus?

vande ’haṁ śrī-guroḥ śrī-yuta-pada-kamalaṁ śrī-gurūn vaiṣṇavāṁś ca
śrī-rūpaṁ sāgrajātaṁ saha-gaṇa-raghunāthānvitaṁ taṁ sa-jīvam
sādvaitaṁ sāvadhūtaṁ parijana-sahitaṁ kṛṣṇa-caitanya-devaṁ
śrī-rādhā-kṛṣṇa-pādān saha-gaṇa-lalitā-śrī-viśākhānvitāṁś ca
ванде 'хам шрӣ-гурох̣ шрӣ-юта-пада-
камалам шрӣ-гурӯн ваиш̣н̣ава̄мш ча
шри-рӯпам са̄граджа̄там саха-ган̣а-
рагхуна̄тха̄нвитам там са-джӣвам
са̄двайтам са̄вадхӯтам париджана-
сахитам кр̣ш̣н̣а-чайтаня-девам
шрӣ-ра̄дха̄-кр̣ш̣н̣а-па̄да̄н саха-ган̣а-
лалита̄-шрӣ-виша̄кха̄нвита̄мш ча

Ofereço minhas respeitosas reverências aos pés de lótus de meu mestre espiritual e aos pés de todos os vaiṣṇavas. Ofereço minhas respeitosas reverências aos pés de lótus de Śrīla Rūpa Gosvāmī e de seu irmão mais velho Sanātana Gosvāmī, bem como de Raghunātha Dāsa e Raghunātha Bhaṭṭa, Gopāla Bhaṭṭa e Śrīla Jīva Gosvāmī. Ofereço minhas respeitosas reverências ao Senhor Kṛṣṇa Caitanya e ao Senhor Nityānanda, e também a Advaita Ācārya, Gadādhara, Śrīvāsa e aos demais associados. Ofereço minhas respeitosas reverências a Śrīmatī Rādhārāṇī e Śrī Kṛṣṇa, bem como a Suas companheiras Śrī Lalitā e Viśākhā.

С дълбока почит се покланям в лотосовите нозе на моя духовен учител и всички ваиш̣н̣ави. Смирено се покланям в лотосовите нозе на Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ, на по-големия му брат Сана̄тана Госва̄мӣ, на Рагхуна̄тха Да̄са, Рагхуна̄тха Бхат̣т̣а, Гопа̄ла Бхат̣т̣а и Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ. Смирено се покланям на Бог Кр̣ш̣н̣а Чайтаня и Бог Нитя̄нанда, заедно с Адвайта А̄ча̄ря, Гада̄дхара, Шрӣва̄са и другите им придружители. Смирено се покланям на Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ и Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, както и на спътниците им Шрӣ Лалита̄ и Виша̄кха̄.

he kṛṣṇa karuṇā-sindho
dīna-bandho jagat-pate
gopeśa gopikā-kānta
rādhā-kānta namo ’stu te
хе кр̣ш̣н̣а карун̣а̄-синдхо
дӣна-бандхо джагат-пате
гопеша гопика̄-ка̄нта
ра̄дха̄-ка̄нта намо 'сту те

Ó meu querido Kṛṣṇa, amigo dos aflitos e fonte da criação. Voce é o senhor das gopīs e o amante de Rādhārāṇī. Ofereço-Lhe minhas respeitosas reverências.

Мой скъпи Кр̣ш̣н̣а, океан от милост! Ти си приятелят на страдащите. Ти си източникът на творението. Ти си повелителят на гопӣте и възлюбеният на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Отдавам ти смирените си почитания.

tapta-kāñcana-gaurāṅgi
rādhe vṛndāvaneśvari
vṛṣabhānu-sute devi
praṇamāmi hari-priye
тапта-ка̄н̃чана-гаура̄нги
ра̄дхе вр̣нда̄ванеш̣вари
вр̣ш̣абха̄ну-суте деви
пран̣ама̄ми хари-прийе

Ofereço meus respeitos a Rādhārāṇī, cuja tonalidade corpórea lembra o ouro derretido e que é a rainha de Vṛndāvana. Filha do rei Vṛṣabhānu, voce é muito querida pelo Senhor Kṛṣṇa.

Отдавам почитта си на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, царицата на Вр̣нда̄вана, чието тяло е с цвят на разтопено злато. Ти си дъщеря на цар Вр̣ш̣абха̄ну и си много скъпа на Бог Кр̣ш̣н̣а.

vāñchā-kalpa-tarubhyaś ca
kṛpā-sindhubhya eva ca
patitānāṁ pāvanebhyo
vaiṣṇavebhyo namo namaḥ
ва̄н̃чха̄-калпа-тарубхяш ча
кр̣па̄-синдхубхя ева ча
патита̄на̄м па̄ванебхьо
ваиш̣н̣авебхьо намо намах̣

Ofereço minhas respeitosas reverências a todos os devotos vaiṣṇavas do Senhor. Exatamente como árvores dos desejos, eles podem satisfazer os desejos de todos, e estão cheios de compaixão pelas almas caídas.

Смирено се покланям пред всички ваиш̣н̣ави, предани на Бога. Като дървета на желанията те удовлетворяват молбите на всекиго. Те са изпълнени със състрадание към падналите души.

śrī-kṛṣṇa-caitanya
rabhu-nityānanda
śrī-advaita gadādhara
rīvāsādi-gaura-bhakta-vṛnda
шрӣ-кр̣ш̣н̣а-чайтаня прабху-нитя̄нанда
шрӣ-адвайта гада̄дхара шрӣва̄са̄ди-гаура-бхакта вр̣нда

Ofereço minhas reverências a Śrī Kṛṣṇa Caitanya, Prabhu Nityānanda, Śrī Advaita, Gadādhara, Śrīvāsa e a todos os devotos na linha devocional.

Отдавам почитанията си на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а Чайтаня, Прабху Нитя̄нанда, Шрӣ Адвайта, Гада̄дхара, Шрӣва̄са и всички, които следват пътя на предаността.

hare kṛṣṇa hare kṛṣṇa
kṛṣṇa kṛṣṇa hare hare
hare rāma hare rāma
rāma rāma hare hare
харе кр̣ш̣н̣а харе кр̣ш̣н̣а кр̣ш̣н̣а кр̣ш̣н̣а харе харе
харе ра̄ма харе ра̄ма ра̄ма ра̄ма харе харе

O Bhagavad-gītā também é conhecido como Gītopaniṣad. Ele é a essência do conhecimento védico e um dos mais importantes Upaniṣads da literatura védica. É claro que, em inglês, há muitos comentários ao Bhagavad-gītā, e pode-se perguntar qual a necessidade de outro. A presente edição pode ser explicada da seguinte maneira. Recentemente, uma senhora americana pediu-me que lhe recomendasse uma tradução do Bhagavad-gītā em inglês. É evidente que nos Estados Unidos existem muitas edições do Bhagavad-gītā disponíveis em inglês, porém, ao que me consta, não só nos Estados Unidos, mas também na Índia, nenhuma delas pode a rigor ser chamada de autorizada porque em cada uma delas o comentador expressa suas próprias opiniões e não toca no verdadeiro espírito do Bhagavad-gītā.

Бхагавад-гӣта̄ е известна още и като Гӣтопаниш̣ад. Тя е същината на ведическото знание и един от най-важните Упаниш̣ади във ведическата литература. Несъмнено върху Бхагавад-гӣта̄ съществуват редица коментари на английски език и някой може да попита каква е необходимостта от още един. Причината за настоящето издание е следната. Неотдавна една американка ме помоли да ѝ препоръчам някой от английските преводи на Бхагавад-гӣта̄. В Америка има много издания на Бхагавад-гӣта̄, но доколкото прецених, не само в Америка, но и в Индия за нито едно не може да се твърди, че е меродавно, защото почти във всяко от тях авторът е изразил собственото си мнение, без да се докосне до духа на Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е.

O espírito do Bhagavad-gītā é mencionado no próprio Bhagavad-gītā. Por exemplo, se quisermos tomar determinado remédio, temos de seguir as instruções contidas na bula. Não podemos tomar o remédio de acordo com nosso próprio capricho ou seguindo a instrução de um amigo. Devemos tomá-lo conforme as instruções da bula ou do médico. De modo semelhante, o Bhagavad-gītā deve ser recebido ou aceito conforme as instruções de seu próprio orador. O orador do Bhagavad-gītā é o Senhor Śrī Kṛṣṇa. Em cada página do Bhagavad-gītā, Ele é mencionado como a Suprema Personalidade de Deus, Bhagavān. Evidentemente, a palavra bhagavān às vezes refere-se a alguma pessoa ou semideus poderoso, e certamente aqui bhagavān designa o Senhor Śrī Kṛṣṇa como uma grande personalidade, porém, devemos ao mesmo tempo saber que o Senhor Śrī Kṛṣṇa é a Suprema Personalidade de Deus, como é confirmado por todos os grandes ācāryas (mestres espirituais), tais como Śaṅkarācārya, Rāmānujācārya, Madhvācārya, Nimbārka Svāmī, Śrī Caitanya Mahāprabhu e muitos outros que são autoridades no conhecimento védico da Índia. No Bhagavad-gītā, o próprio Senhor também Se estabelece como a Suprema Personalidade de Deus, e é com esta conotação que O descrevem o Brahma-saṁhitā e todos os Purāṇas, especialmente o Śrīmad-Bhāgavatam, conhecido como o Bhāgavata Purāṇa (kṛṣṇas tu bhagavān svayam). Portanto, devemos aceitar o Bhagavad-gītā como ele é transmitido pela própria Personalidade de Deus.

No Quarto Capítulo do Gītā (4.1-3), o Senhor diz:

Духът на Бхагавад-гӣта̄ е отразен в самата нея. Да направим следното сравнение: когато пием лекарство, трябва да следваме указанията, написани на етикета му. Не можем да вземаме лекарството по собствено усмотрение или по съвета на приятел. Трябва да го приемем, според упътванията върху етикета или предписанието на лекаря. По същия начин Бхагавад-гӣта̄ трябва да бъде приета така, както самият автор ни упътва. Бхагавад-гӣта̄ е изречена от Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. На всяка страница Той е наричан Бхагава̄н, Върховната Божествена Личност. Понякога думата бхагава̄н се отнася до някой могъщ човек или полубог* и в този контекст тя определя Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а като велика личност; но в същото време трябва да знаем, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. Това е потвърдено от всички велики а̄ча̄рии (духовни учители) като Шанкара̄ча̄ря, Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря, Мадхва̄ча̄ря, Нимба̄рка Сва̄мӣ, Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху и много други авторитети в областта на ведическото знание в Индия. Кр̣ш̣н̣а също потвърждава в Бхагавад-гӣта̄, че е Върховната Божествена Личност. Той е приеман за Бог в Брахма-самхита̄ и във всички Пура̄н̣и, особено в Шрӣмад-Бха̄гаватам, известен още като Бха̄гавата Пура̄н̣а (кр̣ш̣н̣ас ту бхагава̄н сваям). Следователно трябва да приемем Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, напътствани от самия Бог. В четвърта глава на Гӣта̄ (4.1 – 3) Бог казва:

imaṁ vivasvate yogaṁ
proktavān aham avyayam
vivasvān manave prāha
manur ikṣvākave ’bravīt
имам вивасвате йогам
проктава̄н ахам авяям
вивасва̄н манаве пра̄ха
манур икш̣ва̄каве 'бравӣт
evaṁ paramparā-prāptam
imaṁ rājarṣayo viduḥ
sa kāleneha mahatā
yogo naṣṭaḥ paran-tapa
евам парампара̄-пра̄птам
имам ра̄джарш̣айо видух̣
са ка̄ленеха махата̄
його наш̣т̣ах̣ паран-тапа
sa evāyaṁ mayā te ’dya
yogaḥ proktaḥ purātanaḥ
bhakto ’si me sakhā ceti
rahasyaṁ hy etad uttamam
са ева̄ям мая̄ те 'дя
йогах̣ проктах̣ пура̄танах̣
бхакто 'си ме сакха̄ чети
рахасям хй етад уттамам

Aqui, o Senhor informa a Arjuna que este sistema de yoga do Bhagavad-gītā, foi primeiramente falado ao deus do Sol, e o deus do Sol explicou-o a Manu, e Manu explicou-o a Ikṣvāku, e assim este sistema de yoga foi transmitido através da sucessão discipular, um orador após outro. Porém, com o decorrer do tempo, esta cadeia de mestres se perdeu. Como conseqüência, o Senhor veio ensinar esta ciência novamente, desta vez a Arjuna, no Campo de Batalha de Kurukṣetra.

Тук Бог съобщава на Арджуна, че тази йога система, Бхагавад-гӣта̄, е изговорена първо пред бога на Слънцето; той от своя страна я обяснява на Ману, а Ману – на Икш̣ва̄ку. По такъв начин, чрез ученическа приемственост*, тази йога система се предава от учител на ученик. С течение на времето обаче тя била изгубена. Затова Бог трябвало да изговори Бхагавад-гӣта̄ отново – този път пред Арджуна на бойното поле Курукш̣етра.

Ele diz a Arjuna que está lhe contando este segredo supremo porque Arjuna é Seu devoto e amigo. Isto significa que o Bhagavad-gītā é um tratado destinado especialmente ao devoto do Senhor. Existem três classes de transcendentalistas, o jñānī, o yogī e o bhakta, ou seja, o impersonalista, o meditador e o devoto. Aqui, o Senhor diz claramente a Arjuna que está fazendo dele o primeiro recebedor de um novo paramparā (sucessão discipular) porque a sucessão antiga se havia rompido. Portanto, foi o desejo do Senhor de estabelecer um outro paramparā que seguisse na mesma linha de pensamento que o deus do Sol transmitira no passado, e foi Seu desejo que este ensinamento fosse distribuído por Arjuna. Ele queria que Arjuna se tornasse uma autoridade versada no Bhagavad-gītā. Assim vemos que o Bhagavad-gītā foi ensinado a Arjuna somente porque Arjuna era um devoto do Senhor, um discípulo direto de Kṛṣṇa e Seu amigo íntimo. Por isso, o Bhagavad-gītā é compreendido melhor por alguém com qualidades semelhantes às de Arjuna. Quer dizer, ele deve ser um devoto que cultive uma relação direta com o Senhor. Logo que a pessoa se torna um devoto do Senhor, ela desenvolve um relacionamento direto com o Senhor. Este é um assunto muito complexo, mas em resumo o devoto tem uma relação com a Suprema Personalidade de Deus em uma destas cinco diferentes maneiras:

Той казва на Арджуна, че му разкрива тази върховна тайна, защото Арджуна е негов предан и приятел. Оттук става ясно, че Бхагавад-гӣта̄ е произведение, специално предназначено за предани на Бога. Има три категории трансценденталисти* – гя̄нӣ, йогӣ и бхакти, т.е. имперсоналисти*, медитатори* и предани. Кр̣ш̣н̣а ясно казва на Арджуна, че го прави първия ученик от нова парамапара̄ (ученическа приемственост), защото старата е прекъсната. Бог пожелал да създаде нова парампара̄ за същото знание, предавано на другите от бога на Слънцето и искал Арджуна да разпространи това учение отново. Той желаел Арджуна да стане авторитет в разбирането на Бхагавад-гӣта̄. Виждаме, че Бхагавад-гӣта̄ е изложена пред Арджуна, защото той е предан на Бога, непосредствен ученик на Кр̣ш̣н̣а и негов близък приятел. Тоест Бхагавад-гӣта̄ може да бъде разбрана най-добре от личност, която притежава качествата на Арджуна. Това означава да бъде предан и да общува с Бога непосредствено. Веднага щом стане предан на Бога, човек установява преки взаимоотношения с него. Това е много обширна тема, но накратко може да се каже, че всеки предан има връзка с Върховната Божествена Личност по един от следните пет начина:

1. Podemos ser um devoto em estado passivo;

1. преданият може да има неутрални отношения с Бога;

2. Podemos ser um devoto em estado ativo;

2. може да бъде негов слуга;

3. Podemos ser um devoto em amizade;

3. може да бъде негов приятел;

4. Podemos ser um devoto como pai e mãe;

4. може да бъде родител на Бога;

5. Podemos ser um devoto como amante conjugal.

5. преданият може да има отношения на съпружеска
любов с Бога.

Arjuna relacionava-se com o Senhor como amigo. É claro que há um abismo de diferença entre esta amizade e a amizade encontrada no mundo material. Esta amizade transcendental não é para qualquer um. É evidente que todos temos uma relação específica com o Senhor, e esta relação é instigada com a execução perfeita do serviço devocional. No nosso atual estado de vida, não apenas esquecemo-nos do Senhor Supremo, mas também esquecemo-nos de nossa relação eterna com Ele. Cada ser vivo, dentre os muitos, muitos bilhões e trilhões de seres vivos, tem uma relação específica com o Senhor eternamente. Isto se chama svarūpa. Pelo processo do serviço devocional, pode-se reviver esta svarūpa, e esta etapa chama-se svarūpa-siddhi — perfeição da nossa posição constitucional. Arjuna era um devoto, e seu relacionamento com o Senhor Supremo era em amizade.

Арджуна има връзка с Бога като приятел. Разбира се, разликата между тяхното приятелство и приятелството в материалния свят е огромна. Това е трансцендентално* приятелство, което не всеки може да има. Без съмнение всеки е в определени взаимоотношения с Бога и те се пробуждат, когато се усъвършенства преданото служене. Но в сегашното си състояние сме забравили не само Върховния Бог, но и вечната си връзка с него. Всяко от многото милиарди и трилиони живи същества има вечна, специфична връзка с Бога. Тя се нарича сварӯпа. Чрез метода на предано служене* човек може да възстанови своята сварӯпа и този стадий се нарича сварӯпа-сиддхи – съвършенство на органично присъщата му позиция. Що се отнася до Арджуна, той бил предан в приятелски взаимоотношения с Върховния Бог.

Devemos notar como Arjuna aceitou este Bhagavad-gītā. Sua maneira de aceitar é mencionada no Décimo Capítulo (10.12-14):

Трябва да се отбележи как Арджуна приема Бхагавад-гӣта̄. За това се говори в десета глава (10.12 – 14):

arjuna uvāca
paraṁ brahma paraṁ dhāma
pavitraṁ paramaṁ bhavān
puruṣaṁ śāśvataṁ divyam
ādi-devam ajaṁ vibhum
арджуна ува̄ча
парам брахма парам дха̄ма
павитрам парамам бхава̄н
пуруш̣ам ша̄шватам дивям
а̄ди-девам аджам вибхум
āhus tvām ṛṣayaḥ sarve
devarṣir nāradas tathā
asito devalo vyāsaḥ
svayaṁ caiva bravīṣi me
а̄хус тва̄м р̣ш̣аях̣ сарве
деварш̣ир на̄радас татха̄
асито девало вя̄сах̣
сваям чаива бравӣш̣и ме
sarvam etad ṛtaṁ manye
yan māṁ vadasi keśava
na hi te bhagavan vyaktiṁ
vidur devā na dānavāḥ
сарвам етад р̣там манйе
ян ма̄м вадаси кешава
на хи те бхагаван вяктим
видур дева̄ на да̄нава̄х̣

“Arjuna disse: Você é a Suprema Personalidade de Deus, a morada suprema, o mais puro, a Verdade Absoluta. Você é a pessoa original, eterna e transcendental, o não-nascido, o maior. Todos os grandes sábios, tais como Nārada, Asita, Devala e Vyāsa, confirmam esta verdade referente a Você, e Você mesmo acaba de revelá-la para mim. Ó Kṛṣṇa, aceito totalmente como verdade tudo o que Você me disse. Nem os semideuses, nem os demônios, ó Senhor, podem compreender Sua personalidade.”

Арджуна каза: „Ти си Върховната Божествена Личност, крайната обител, най-чистият, Абсолютната Истина. Ти си вечната, трансцендентална, изначална личност, нероденият и най-великият. Великите мъдреци като На̄рада, Асита, Девала и Вя̄са потвърждават тази истина за теб, а сега и Ти самият ми я заявяваш. О, Кр̣ш̣н̣а, изцяло приемам за истина всичко, което ми каза. О, Господи, нито полубоговете, нито демоните* могат да разберат твоята личност“.

Após ouvir a Suprema Personalidade de Deus falar o Bhagavad-gītā, Arjuna aceitou Kṛṣṇa como paraṁ brahma, o Brahman Supremo. Todo ser vivo é Brahman, mas o ser vivo supremo, ou a Suprema Personalidade de Deus, é o Brahman Supremo. Paraṁ dhāma quer dizer que Ele é o supremo repouso ou a suprema morada de tudo; pavitram quer dizer que Ele é puro, sem mácula de contaminação material; puruṣam quer dizer que Ele é o desfrutador supremo; śāśvatam, original; divyam, transcendental; ādi-devam, a Suprema Personalidade de Deus; ajam, o não-nascido; e vibhum, o maior.

След като чува Бхагавад-гӣта̄ от Върховната Божествена Личност, Арджуна приема Бог Кр̣ш̣н̣а като парам брахма, Върховния Брахман. Всяко живо същество е Брахман, но върховното живо същество, Върховната Божествена Личност, е Върховният Брахман. Парам дха̄ма означава, че е върховният подслон или убежище на всичко; павитрам означава, че е чист, недокоснат от материално замърсяване; пуруш̣ам означава, че е върховният наслаждаващ се; ша̄шватам – изначалният; дивям – трансцендентален; а̄ди-девам – Върховната Божествена Личност, аджам – нероден и вибхум – най-великият.

Então, alguém pode dizer que, como Kṛṣṇa era seu amigo, Arjuna dizia-Lhe tudo isso para lisonjeá-lO, porém, com a intenção de dissipar este tipo de dúvida das mentes dos leitores do Bhagavad-gītā, Arjuna substancia tais exaltações no verso seguinte, quando diz que Kṛṣṇa é aceito como a Suprema Personalidade de Deus não só por ele, mas por autoridades como os sábios Nārada, Asita, Devala e Vyāsadeva. Estas grandes personalidades distribuem o conhecimento védico tal como é aceito por todos os ācāryas. Por isso, Arjuna diz a Kṛṣṇa que aceita como inteiramente perfeito tudo o que Ele fala. Sarvam etad ṛtaṁ manye: “Aceito como verdade tudo o que Você diz”. Arjuna também diz que a personalidade do Senhor é muito difícil de entender, e que Ele não pode ser conhecido nem mesmo pelos grandes semideuses. Isto significa que o Senhor não pode ser conhecido nem mesmo por personalidades superiores aos seres humanos. Então, como pode um ser humano compreender o Senhor Śrī Kṛṣṇa sem tornar-se Seu devoto?

Може да се допусне, че понеже Кр̣ш̣н̣а му е приятел, Арджуна казва всичко това като ласкателство. За да разсее подобни съмнения сред читателите на Бхагавад-гӣта̄, в следващия стих Арджуна мотивира тези възхвали; той обяснява, че Кр̣ш̣н̣а е приеман за Върховната Божествена Личност не само от него, но и от авторитети като На̄рада, Асита, Девала и Вя̄садева. Това са велики личности, които разпространяват ведическото знание такова, каквото е приемано от всички а̄ча̄рии. Затова Арджуна казва, че приема всичко, изговорено от Кр̣ш̣н̣а, за съвършено. Сарвам етад р̣там манйе – „Приемам всичко, казано от теб, за истина“. Арджуна казва също, че личността на Бога се осъзнава много трудно. Той не може да бъде разбран дори от великите полубогове. Това означава, че Бог не може да бъде узнат дори от личности, по-висши от човешките същества. Как тогава едно човешко същество би могло да разбере Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, без да стане негов предан?

Portanto, o Bhagavad-gītā deve ser recebido num espírito de devoção. Ninguém deve ficar pensando que é igual a Kṛṣṇa, tampouco deve-se pensar que Kṛṣṇa é uma personalidade comum ou quiçá uma personalidade grandiosa. O Senhor Śrī Kṛṣṇa é a Suprema Personalidade de Deus. Assim, de acordo com as afirmações do Bhagavad-gītā ou as declarações de Arjuna, para alguém que esteja tentando compreender o Bhagavad-gītā, deve-se ao menos em teoria aceitar Śrī Kṛṣṇa como a Suprema Personalidade de Deus, e com este espírito submisso poderemos então compreender o Bhagavad-gītā. Quem não lê o Bhagavad-gītā num espírito submisso terá muita dificuldade em compreender o Bhagavad-gītā, porque ele é um grande mistério.

Следователно Бхагавад-гӣта̄ трябва да бъде приемана с дух на преданост. Никой не трябва да се мисли за равен на Кр̣ш̣н̣а, нито да смята, че Кр̣ш̣н̣а е обикновена личност или дори много велика личност. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. Затова според твърденията на Бхагавад-гӣта̄ или според думите на Арджуна, който се опитва да я осъзнае, трябва поне теоретично да приемем Шрӣ Кр̣ш̣н̣а за Върховната Божествена Личност. С такъв дух на смирение можем да разберем Бхагавад-гӣта̄. Ако човек не чете Бхагавад-гӣта̄ с дух на смирение, ще му бъде много трудно да я разбере, защото тя е велика загадка.

O que exatamente é o Bhagavad-gītā? O Bhagavad-gītā propõe-se a livrar a humanidade da ignorância contida na existência material. Cada um de nós anda às voltas com tantos obstáculos, assim como Arjuna tinha diante de si esta dificuldade de lutar na Batalha de Kurukṣetra. Arjuna rendeu-se a Śrī Kṛṣṇa, e em conseqüência este Bhagavad-gītā foi falado. Não só Arjuna, mas cada um de nós, vive cheio de ansiedades devido à nossa existência material. Nossa própria existência está na atmosfera da não-existência. De fato, não estamos destinados às ameaças da não-existência. Nossa existência é eterna. Mas de um jeito ou de outro fomos postos em asat. Asat refere-se àquilo que não existe.

Какво всъщност представлява Бхагавад-гӣта̄? Целта на Бхагавад-гӣта̄ е да освободи човечеството от невежеството на материалното съществуване. Всеки човек изпитва различни затруднения и Арджуна, на когото предстояло да се сражава в битката при Курукш̣етра, също се намирал в трудно положение. Той се отдал на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и затова била изговорена Бхагавад-гӣта̄. Не само Арджуна, но и всеки от нас е пълен с грижи поради материалното съществуване. Самото ни битие протича в атмосфера на небитие. Всъщност няма защо да се боим от небитието. Нашето съществуване е вечно. Но по един или друг начин сме поставени в асат. Асат се отнася до това, което не съществува.

Dentre tantos seres humanos que estão sofrendo, poucos são os que realmente perguntam sobre sua posição, sobre quem são, por que estão nesta posição ingrata e assim por diante. Se a pessoa não despertar para esta plataforma na qual ela quer saber o porquê de seu sofrimento, se não se der conta de que não quer sofrer, mas sim encontrar uma solução para todo este sofrimento, ela não deve então ser considerada um ser humano perfeito. A raça humana começa quando este tipo de indagação desperta na mente. No Brahma-sūtra, esta indagação chama-se brahma-jijñāsā. Athāto brahma-jijñāsā. Toda atividade do ser humano deve ser considerada um fracasso a não ser que ele indague sobre a natureza do Absoluto. Portanto, aqueles que perguntam porque estão sofrendo, de onde vieram e para onde irão após a morte são estudantes qualificados para entender o Bhagavad-gītā. O estudante sincero deve também ter profundo respeito pela Suprema Personalidade de Deus. Arjuna era este tipo de estudante.

От толкова много страдащи човешки същества малцина се интересуват от положението си: кои са те, защо са поставени в това затруднено положение и т.н. Докато човек не се пробуди и не се запита защо страда, докато не осъзнае, че не иска да страда, а напротив – иска да намери разрешение на всички страдания, – той не трябва да бъде считан за истинско човешко същество. Човешкото започва от момента, в който се появят такива въпроси. В Брахма-сӯтра това запитване е наречено брахма-джигя̄са̄. Атха̄то брахма-джигя̄са̄. Всяка дейност на човешкото същество трябва да се счита за неуспех, ако то не пита за природата на Абсолюта. Затова всички, които си задават въпроса защо страдат или откъде идват и къде отиват след смъртта, са подходящи ученици за разбирането на Бхагавад-гӣта̄. Искреният ученик трябва да изпитва голяма почит към Върховната Божествена Личност. Арджуна бил такъв ученик.

O Senhor Kṛṣṇa advém especificamente para restabelecer o verdadeiro propósito da vida sempre que este propósito é esquecido por nós. Mesmo assim, dentre os muitos e muitos seres humanos que despertam, talvez haja um que realmente procure compreender sua posição, e para ele é falado este Bhagavad-gītā. De fato, todos estamos sendo engolidos pelo tigre da ignorância, mas o Senhor tem muita misericórdia das entidades vivas, especialmente dos seres humanos. Foi por isso que Ele falou o Bhagavad-gītā, fazendo do Seu amigo Arjuna Seu aluno.

Бог Кр̣ш̣н̣а идва на Земята специално за да напомни истинската цел на живота, когато човешките същества я забравят. Но дори тогава измежду много, много пробудени хора може би само един действително разбира истинската си позиция и Бхагавад-гӣта̄ е изговорена за такива като него. Всъщност всички ние сме погълнати от тигрицата на незнанието, но Бог е много милостив към живите същества, особено към човешките. Затова Той изговаря Бхагавад-гӣта̄, приемайки приятеля си Арджуна за свой ученик.

Sendo um companheiro do Senhor Kṛṣṇa, Arjuna estava acima de toda a ignorância, mas no Campo de Batalha de Kurukṣetra, Arjuna foi posto em ignorância só para perguntar ao Senhor Kṛṣṇa sobre os problemas da vida, para que o Senhor pudesse explicá-los para o benefício das futuras gerações de seres humanos e assim traçar o plano de vida. A humanidade assim poderá agir de acordo com estes princípios e aperfeiçoar a missão da vida humana.

Като спътник на Кр̣ш̣н̣а, Арджуна е отвъд влиянието на всякакво невежество. Но на бойното поле Курукш̣етра той бил поставен в положението на незнаещ, за да разпита Кр̣ш̣н̣а за житейските проблеми, така че Богът да ги разясни за благото на бъдещите поколения и да посочи целта на живота. Тогава хората ще могат да действат правилно и да изпълнят съвършено мисията на човешкия живот.

O assunto do Bhagavad-gītā envolve a compreensão de cinco verdades básicas. Em primeiro lugar, explica-se a ciência de Deus e também a posição constitucional das entidades vivas, as jīvas. Existe o īśvara, que significa o controlador, e há as jīvas, as entidades vivas que são controladas. Se uma entidade viva diz que não é controlada mas sim, livre, então ela é doida. O ser vivo é controlado em todos os aspectos, pelo menos em sua vida condicionada. O Bhagavad-gītā então, descreve o īśvara, o controlador supremo, e as jīvas, as entidades vivas controladas. Também discute prakṛti (a natureza material) e o tempo (a duração da existência de todo o Universo, ou da manifestação da natureza material) e karma (atividades). A manifestação cósmica está cheia de diferentes atividades. Todas as entidades vivas estão ocupadas em diversas atividades. Através do Bhagavad-gītā, devemos aprender o que é Deus, o que são as entidades vivas, o que é prakṛti, o que é a manifestação cósmica, como ela é controlada pelo tempo, e quais são as atividades das entidades vivas.

Съдържанието на Бхагавад-гӣта̄ дава възможност да бъдат разбрани пет основни истини. Първо се обяснява науката за Бога, след това изначалната позиция на живите същества – джӣвите. Съществуват ӣшвара, т.е. властелин, и джӣви – живи същества, които са му подвластни. Ако едно живо същество твърди, че е независимо и свободно, то е безумно. Живото същество е контролирано във всяко отношение, поне що се отнася до обусловения му живот. Бхагавад-гӣта̄ обяснява позицията на ӣшвара – върховния властелин, и джӣвите – подвластните живи същества. В нея се обсъждат също пракр̣ти (материалната природа), времето (продължителността на съществуване на Вселената или проявената материална природа) и карма (дейността). В материалния космос постоянно протичат различни дейности, с които са заети живите същества. От Бхагавад-гӣта̄ трябва да научим кой е Бог, какво представляват живите същества, какво е пракр̣ти – материалната природа, как тя е подвластна на времето и какви са дейностите на живите същества.

Dentre os cinco tópicos básicos, inseridos no Bhagavad-gītā, fica comprovado que a Divindade Suprema, ou Kṛṣṇa, ou Brahman, ou o controlador supremo, ou Paramātmā — você pode usar o nome que lhe aprouver — é de todos o maior. Os seres vivos têm as mesmas qualidades do controlador supremo. Por exemplo, o Senhor tem o controle dos assuntos universais da natureza material, como será explicado nos capítulos posteriores do Bhagavad-gītā. A natureza material não é independente. Ela age sob a direção do Senhor Supremo. Como o Senhor Kṛṣṇa diz, mayādhyakṣeṇa prakṛtiḥ sūyate sa-carācaram: “Esta natureza material funciona sob Minha direção”. Quando vemos fenômenos maravilhosos acontecendo na natureza cósmica, devemos saber que, por trás desta manifestação cósmica, há um controlador. Nada poderia manifestar-se se não houvesse controle. É infantilidade não levar em conta a presença do controlador. Por exemplo, uma criança pode achar que um automóvel seja realmente maravilhoso, capaz de correr sem ser puxado por um cavalo ou um outro animal, mas um adulto são, sabe sobre a engenharia mecânica do automóvel. Ele sempre sabe que por trás da máquina há um homem, um motorista. De modo semelhante, o Senhor Supremo é o motorista sob cuja direção tudo funciona. Como veremos nos capítulos ulteriores, o fato é que as jīvas, ou entidades vivas, foram aceitas pelo Senhor como Suas partes integrantes. Uma partícula de ouro também é ouro, uma gota dágua do oceano também é salgada, e da mesma maneira, nós, as entidades vivas, sendo partes integrantes do controlador supremo, īśvara, ou Bhagavān, Senhor Śrī Kṛṣṇa, temos em quantidade diminuta todas as qualidades do Senhor Supremo porque somos īśvaras diminutos, īśvaras subordinados. Estamos tentando controlar a natureza, e atualmente estamos tentando controlar o espaço, os planetas, e temos esta tendência de controlar, porque ela existe em Kṛṣṇa. Porém, embora tenhamos a tendência de dominar a natureza material, devemos saber que não somos o controlador supremo. Isto é explicado no Bhagavad-gītā.

Тези пет основни теми на Бхагавад-гӣта̄ водят до извода, че Върховният Бог, Кр̣ш̣н̣а, Брахман, върховният властелин, или Парама̄тма̄ – може да употребите името, което пожелаете – е най-великият от всички. В качествено отношение няма разлика между живите същества и върховния господар. Бог управлява дейността на материалната природа във Вселената, както ще бъде обяснено по-нататък в Бхагавад-гӣта̄. Материалната природа не е независима. Тя действа под управлението на Върховния Бог. Както казва самият Той: мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам – „Тази материална природа действа под мое ръководство“. Когато виждаме удивителни неща в природата, трябва да знаем, че зад това космично проявление има господар; нищо не се осъществява независимо от него. Детинско е да не се приема съществуването на всевишна власт. За едно дете например автомобилът е нещо удивително, защото се движи, без да бъде теглен от кон или друго животно. Но разумният човек разбира как действа автомобилът и знае, че машината се управлява от водач. По подобен начин Върховният Бог е водачът, под чието ръководство работи всичко. Както ще стане ясно от следващите глави, Бог счита джӣвите (живите същества) за негови неразделни частици. Златната частица е също злато, капката вода от океана е също солена. Аналогично ние, живите същества, като частици, свързани с върховния властелин, ӣшвара, или Бхагава̄н, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, притежаваме всички качества на Върховния Бог, но в незначително количество, защото сме много малки ӣшвари, подчинени ӣшвари. Ние постоянно се опитваме да господстваме над природата. Сега например се стремим да покорим космоса и да достигнем до други планети. Тази склонност към контрол съществува, защото това е качество присъщо на Кр̣ш̣н̣а. Но въпреки желанието да господстваме над материалната природа, би трябвало да знаем, че ние не сме върховни господари. Всичко това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄.

O que é a natureza material? Este ponto também é explicado no Gītā como prakṛti inferior, natureza inferior. Menciona-se que a entidade viva é prakṛti superior. A prakṛti, inferior ou superior, está sempre sob controle. A prakṛti é feminina, e é controlada pelo Senhor, assim como as atividades da esposa são controladas pelo marido. A prakṛti é sempre subordinada, predominada pelo Senhor, que é o predominador. As entidades vivas e a natureza material são predominadas, e estão controladas pelo Senhor Supremo. Segundo o Gītā, as entidades vivas, embora partes integrantes do Senhor Supremo, devem ser consideradas prakṛti. Isto é claramente mencionado no Sétimo Capítulo do Bhagavad-gītā. Apareyam itas tv anyāṁ prakṛtiṁ viddhi me parām/ jīva-bhūtām: “Esta natureza material é Minha prakṛti inferior, porém, além desta há outra prakṛti — jīva-bhūtām, a entidade viva”.

Какво представлява материалната природа? В Гӣта̄ тя е обяснена като нисша пракр̣ти (природа). Живото същество се отнася към категорията на висшата пракр̣ти. Пракр̣ти е винаги под контрол, независимо дали е висша, или нисша. Тя олицетворява женското начало и е подвластна на Бога, подобно на съпругата, чиито дейности са направлявани от съпруга. Пракр̣ти е винаги подчинена на Бога, който е неин господар. И живите същества, и материалната природа са направлявани и контролирани от Върховния. Според Бхагавад-гӣта̄, макар живите същества да са частици от Върховния Бог, те се отнасят към категорията на пракр̣ти. Това е обяснено ясно в седма глава. Апареям итас тв аня̄м пракр̣тим виддхи ме пара̄м джӣва-бхӯта̄м – „Тази материална природа е моята по-нисша пракр̣ти, но отвъд нея има друга пракр̣тиджӣва-бхӯта̄м, живото същество“.

A própria natureza material é constituída por três qualidades: o modo da bondade, o modo da paixão e o modo da ignorância. Acima destes modos, há o tempo eterno, e através da combinação destes modos da natureza e sob o controle e jurisdição do tempo eterno, existem as atividades que são chamadas karma. Essas atividades vêm sendo realizadas desde tempos imemoriais, e sofremos ou gozamos dos frutos de nossas atividades. Por exemplo, suponha que eu seja um homem de negócios e tenha usado minha inteligência trabalhando arduamente para conseguir um grande saldo bancário. Então, sou o desfrutador. Mas digamos então que eu tenha perdido todo o dinheiro nos negócios; então, sou o sofredor. Do mesmo modo, em cada esfera da vida gozamos ou sofremos os resultados de nosso trabalho. Isto se chama karma.

Материалната природа е съставена от три качества*: гун̣ата на доброто, гун̣ата на страстта и гун̣ата на невежеството. Над тези гун̣и стои вечното време. Чрез комбинация от гун̣ите на природата, под контрола и в обсега на вечното време възникват и съществуват дейностите, наречени карма. Тези дейности се извършват от незапомнени времена и ние страдаме или се наслаждаваме на плодовете от делата си. Да предположим, че съм бизнесмен, работил непосилно и с интелигентност, и съм натрупал голяма банкова сметка. Тогава аз съм щастлив. Но да предположим, че след време изгубя всичките си пари в някаква сделка. Тогава съм нещастен. По същия начин във всяка област на живота ние се наслаждаваме на последиците от работата си или страдаме от тях. Това се нарича карма.

Īśvara (o Senhor Supremo), jīva (a entidade viva), prakṛti (a natureza), kāla (o tempo eterno) e karma (atividades) são todos explicados no Bhagavad-gītā. Destes cinco, o Senhor, as entidades vivas, a natureza material e o tempo, são eternos. A manifestação de prakṛti pode ser temporária, mas não é falsa. Certos filósofos dizem que a manifestação da natureza é falsa, porém, segundo a filosofia do Bhagavad-gītā ou segundo a filosofia dos vaiṣṇavas, não é bem assim. A manifestação do mundo não é aceita como falsa; é aceita como real, embora temporária. É comparada a uma nuvem que passa no céu, ou à vinda da estação das chuvas, a qual nutre os grãos. Logo que termina a estação das chuvas e logo que a nuvem vai-se embora, todas as plantações que foram nutridas pela chuva definharão. Do mesmo modo, esta manifestação material acontece num certo intervalo, permanece por algum tempo e então desaparece. Esta é a função da prakṛti. Mas este ciclo ocorre eternamente. Portanto, a prakṛti é eterna; ela não é falsa. O Senhor refere-Se a ela como “Minha prakṛti”. Esta natureza material é a energia separada do Senhor Supremo, e de maneira semelhante, as entidades vivas também são energia do Senhor Supremo, embora não sejam separadas, mas eternamente relacionadas com Ele. Então o Senhor, a entidade viva, a natureza material e o tempo estão todos inter-relacionados e são eternos. Entretanto, o outro item, karma, não é eterno. De fato, os efeitos do karma podem ser bem antigos. Desde tempos imemoriais, estamos sofrendo ou desfrutando os resultados de nossas atividades, mas podemos modificar os resultados do nosso karma, ou de nossas atividades, e esta modificação depende da perfeição de nosso conhecimento. Estamos ocupados em várias atividades. Evidentemente, não sabemos que tipo de atividades devemos adotar para aliviarmo-nos das ações e reações de todas essas atividades, mas isto também se explica no Bhagavad-gītā.

В Бхагавад-гӣта̄ се обяснява какво е ӣшвара (Върховният Бог), джӣва (живото същество), пракр̣ти (природата), кала (вечното време) и карма (дейността). От тях Бог, живите същества, материалната природа и времето са вечни. Проявлението на пракр̣ти може да е временно, но това не означава, че е нереално. Някои философи твърдят, че проявлението на материалната природа е нереално, но според философията на Бхагавад-гӣта̄, т.е. философията на ваиш̣н̣авите, това не е вярно. Проявлението на света не се приема за нереално; приема се за реално, но временно. То е сравнявано с облака, който се носи по небето или със сезона на дъждовете, които напояват растенията. Щом дъждовният сезон свърши, щом облакът изчезне и небето се проясни, всички посеви, хранени от дъжда, изсъхват. По същия начин това материално проявление възниква в определен момент, съществува известно време и след това изчезва. Така действа пракр̣ти. И този цикъл се повтаря вечно. Следователно пракр̣ти е вечна, а не нереална. Бог я нарича „моята пракр̣ти“. Тази материална природа е отделена енергия* на Върховния; по същия начин живите същества са енергия на Върховния, въпреки че не са отделени, а вечно свързани с него. И така, Бог, живите същества, материалната природа и времето са взаимно свързани и вечни. Обаче кармата не е вечна. В действителност последиците от кармата могат да бъдат много стари. От незапомнени времена ние страдаме или се наслаждаваме на последиците от дейността си. Но можем да променим тези последици и промяната зависи от съвършенството на нашето знание. Ние сме въвлечени в различни дейности. И без съмнение не знаем какъв вид дейност да предприемем, за да се освободим от последствията, но всичко това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄.

A posição do īśvara, o Senhor Supremo, é uma de consciência suprema. As jīvas, ou entidades vivas, sendo partes integrantes do Senhor Supremo, também são conscientes. A entidade viva e a natureza material são explicadas como prakṛti, a energia do Senhor Supremo, porém uma delas, a jīva, é consciente. A outra prakṛti não é consciente. Esta é a diferença. Logo, a jīva-prakṛti é chamada superior porque a jīva tem consciência semelhante à do Senhor. Entretanto, a consciência do Senhor é suprema, e ninguém deve ficar argumentando que a jīva, a entidade viva, também é supremamente consciente. Em fase alguma de sua perfeição pode o ser vivo ser supremamente consciente, e a teoria segundo a qual ele pode atingir este ponto é uma teoria desorientadora. Ele pode ser consciente, mas nunca perfeita ou supremamente consciente.

Позицията на ӣшвара, Върховния Бог, е позиция на върховно съзнание. Джӣвите, живите същества, като неразделно свързани с Върховния Бог частици, също притежават съзнание. Живото същество и материалната природа са разглеждани като пракр̣ти, енергии на Върховния Бог, но само едната от тях, джӣвата, има съзнание. Другата пракр̣ти няма съзнание – в това е разликата. По тази причина джӣва-пракр̣ти е наричана по-висша – защото има съзнание, подобно на Божието. Обаче съзнанието на Бога е върховно и не би трябвало да се твърди, че джӣвата, живото същество, е също върховно осъзнато. Живото същество не придобива върховно съзнание на нито един етап от усъвършенстването си и всяка подобна теория заблуждава. То може да е осъзнато, но съзнанието му не е съвършено или върховно.

A distinção entre a jīva e o īśvara será explicada no Décimo Terceiro Capítulo do Bhagavad-gītā. O Senhor é kṣetra-jña, consciente, assim como o ser vivo, mas o ser vivo é consciente de seu corpo particular, ao passo que o Senhor é consciente de todos os corpos. Porque Ele vive no coração de cada ser vivo, o Senhor é consciente das atividades psíquicas de cada uma das jīvas. É bom não nos esquecermos disto. Explica-se também que o Paramātmā, a Suprema Personalidade de Deus, vive nos corações de todos como īśvara, o controlador, e que Ele dá instruções para a entidade viva agir de modo a satisfazer seus anseios. A entidade viva esquece-se dos atos que deve executar. Em primeiro lugar, ela resolve agir de certa maneira, e então enreda-se nas ações e reações de seu próprio karma. Após abandonar um corpo, ela ingressa em outro corpo, assim como vestimos e tiramos roupas. Ao passar por esta migração, a alma sofre as ações e reações de suas atividades passadas. Essas atividades podem mudar quando o ser vivo está no modo da bondade, em seu juízo perfeito, e compreende que espécie de atividades deve adotar. Se tomar esta atitude, então todas as ações e reações de suas atividades passadas poderão ser modificadas. Conseqüentemente, o karma não é eterno. Por isso, afirmamos que, dos cinco itens (īśvara, jīva, prakṛti, tempo e karma), quatro são eternos, mas o karma não é eterno.

Разликата между джӣва и ӣшвара ще бъде обяснена в тринайсета глава на Бхагавад-гӣта̄. Бог е кш̣етра-гя, „осъзнат“, каквото е и живото същество; но живото същество е осъзнато само по отношение на собственото си тяло, докато Бог е осъзнат за всички тела. Понеже живее в сърцето на всяко живо същество, Той е осъзнат за душевните вълнения на всяка една от джӣвите. Не би трябвало да забравяме това. Обяснено е още, че Парама̄тма̄, Върховната Божествена Личност, живее в сърцето на всеки като ӣшвара, като властелин, и напътства живото същество да действа според желанията си. Живото същество забравя какво да прави. Най-напред то решава да действа по определен начин, след това се оплита в действията и последиците от собствената си карма. След като напусне едно тяло, то влиза в друго тяло, както обличаме и събличаме дрехите си. Докато се преселва така, живото същество изстрадва действията и последиците на миналата си дейност. То може да промени тази дейност, когато е в гун̣ата на доброто, тоест когато разбира какво трябва да извърши. Ако постъпва по този начин, всички действия и последици от миналата му дейност могат да се променят. Следователно кармата не е вечна. Затова казваме, че от петте обекта (ӣшвара, джӣва, пракр̣ти, време и карма) първите четири са вечни, а кармата не е вечна.

O supremo consciente īśvara assemelha-Se à entidade viva no seguinte aspecto: tanto a consciência do Senhor quanto a da entidade viva são transcendentais. Não pense que a consciência surge através da associação com a matéria. Esta idéia é errada. A teoria que sugere que a consciência se desenvolve segundo a combinação de certas circunstâncias materiais não é aceita no Bhagavad-gītā. O reflexo da consciência pode parecer deturpado ao ser encoberto por circunstâncias materiais, assim como a luz refletida através de um vidro colorido aparentemente assume certa cor, mas a consciência do Senhor não é afetada materialmente. O Senhor Kṛṣṇa diz: mayādhyakṣeṇa prakṛtiḥ. Quando Ele vem ao universo material, Sua consciência não é afetada materialmente. Se ela sofresse essa influência, Ele não teria condições de falar de assuntos transcendentais como aqueles que Ele transmite no Bhagavad-gītā. Nada pode dizer sobre o mundo transcendental quem não está livre de uma consciência materialmente contaminada. Portanto, o Senhor não está sob a contaminação material. Todavia, no momento atual, nossa consciência está materialmente contaminada. O Bhagavad-gītā ensina que temos de purificar esta consciência materialmente contaminada. Em consciência pura, nossas ações serão ajustadas à vontade do īśvara, e isso nos fará felizes. Não é que tenhamos de parar com todas as atividades. Ao contrário, nossas atividades devem ser purificadas, e atividades purificadas chamam-se bhakti. Atividades em bhakti parecem atividades comuns, mas a diferença é que elas não são contaminadas. Uma pessoa ignorante vai ver o devoto agindo ou trabalhando como um homem comum, mas essa pessoa que tem um pobre fundo de conhecimento não sabe que as atividades do devoto ou as do Senhor não são contaminadas pela consciência ou pela matéria impuras. Elas são transcendentais aos três modos da natureza. Devemos saber, porém, que neste momento nossa consciência está contaminada.

Върховно осъзнатият ӣшвара  и живото същество си приличат, защото съзнанието на Бога и на живото същество е трансцендентално. Не е вярно, че съзнанието се появява от свързване на материята. Това разбиране е погрешно. Теорията, че съзнанието се развива при определени обстоятелства и материални взаимодействия, не се приема от Бхагавад-гӣта̄. Покривалото на материалните обстоятелства може изкривено да отрази съзнанието, както светлината, отразена в цветно стъкло, изглежда оцветена, но съзнанието на Бога не се влияе от материята. Бог Кр̣ш̣н̣а казва: мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣. Когато Той идва в материалната вселена, съзнанието му не се влияе от материята. Ако се влияеше, Бог щеше да бъде неспособен да говори по трансценденталните въпроси, както прави в Бхагавад-гӣта̄. Никой не може да каже нищо за трансценденталния свят, ако не е освободен от замърсеното материално съзнание. Така че Бог не е материално замърсен. Но нашето съзнание в момента е материално замърсено. От Бхагавад-гӣта̄ научаваме, че трябва да пречистим материално замърсеното си съзнание. С чисто съзнание дейностите ни ще съответстват на желанието на ӣшвара и това ще ни направи щастливи. Това не означава да прекратим всякаква дейност. По-скоро дейността трябва да се пречисти, а пречистената дейност се нарича бхакти. Дейностите в бхакти изглеждат като обикновените, но не са замърсени. За невежия преданите постъпват и работят като обикновени хора, и поради липса на достатъчно знание той не разбира, че техните дейности или дейностите на Бога не са замърсени от нечисто съзнание и материя. Те са трансцендентални спрямо трите гун̣и на материалната природа. Ние обаче би трябвало да знаем, че в момента съзнанието ни е замърсено.

Quando estamos sob contaminação material, chamamo-nos condicionados. A consciência falsa manifesta-se naquele que se julga um produto da natureza material. Isto é chamado falso ego. Quem está absorto em pensar em conceitos corpóreos não pode compreender sua situação. O Bhagavad-gītā foi falado para que todos possam livrar-se da concepção de vida corpórea, e Arjuna colocou-se nesta posição para que o Senhor pudesse lhe fornecer esta informação. Devemos nos livrar da concepção de vida corpórea; esta é a atividade preliminar para quem deseja ser transcendentalista. A pessoa que quer tornar-se livre, que quer tornar-se liberada, deve primeiramente aprender que ela não é este corpo material. Mukti, ou liberação, significa estar livre da consciência material. Também no Śrīmad-Bhāgavatam é dada a definição de liberação. Muktir hitvānyathā-rūpaṁ svarūpeṇa vyavasthitiḥ: mukti significa liberação do estado de consciência contaminada deste mundo material, e situar-se em consciência pura. Todas as instruções do Bhagavad-gītā servem para despertar esta consciência pura, e por isso encontramos na última etapa de instruções do Gītā, Kṛṣṇa perguntando a Arjuna se ele está agora em consciência purificada. Consciência purificada significa agir de acordo com as instruções do Senhor. Esta é a essência do significado de consciência purificada. A consciência existe porque somos partes integrantes do Senhor, mas temos a tendência de nos deixarmos afetar pelos modos inferiores. Porém o Senhor, sendo o Supremo, nunca é afetado. Esta é a diferença entre o Senhor Supremo e as pequeninas almas individuais.

Когато сме материално замърсени, това се нарича обусловеност. Изкривеното съзнание се проявява под впечатлението: „Аз съм продукт на материалната природа“. Това се нарича фалшиво его*. Погълнат от телесната концепция, човек не може да разбере състоянието си. Бхагавад-гӣта̄ е изговорена, за да ни освободи от телесното схващане за живота и Арджуна се поставя в това положение, за да получи разяснения от Бога. Освобождение от телесното схващане за живота – това е началната дейност за един трансценденталист. Този, който желае да се освободи, най-напред трябва да узнае, че не е това материално тяло. Мукти, освобождение, означава свобода от материално съзнание. В Шрӣмад Бха̄гаватам също е дадено определение на освобождението: муктир хитва̄нятха̄-рӯпам сварӯпен̣а вявастхитих̣. Мукти означава освобождаване на замърсеното от този материален свят съзнание и постигане на чисто съзнание. Всички наставления на Бхагавад-гӣта̄ са предназначени да пробудят това чисто съзнание. Затова и в заключителната част на Гӣта̄, Кр̣ш̣н̣а пита Арджуна дали вече е с чисто съзнание. Пречистено съзнание означава действие според наставленията на Бога. Това е целият смисъл на пречистеното съзнание. Понеже сме частици, неразделно свързани с Върховния, съзнанието ни е вече налице, но ние имаме склонността да се влияем от по-нисшите гун̣и. А Бог, като Върховен, никога не се влияе. Това е разликата между Върховния Бог и малките индивидуални души.

O que é esta consciência? Esta consciência é “Eu sou”. Então, quem sou eu? Em consciência contaminada, “Eu sou” quer dizer “Eu sou o senhor de tudo o que me circunda. Eu sou o desfrutador”. O mundo prossegue porque cada ser vivo julga ser o senhor e criador do mundo material. A consciência material tem duas divisões psíquicas. Uma delas defende a idéia de que eu sou o criador, e a outra que eu sou o desfrutador. Mas na verdade, o Senhor Supremo é tanto o criador quanto o desfrutador, e a entidade viva, sendo parte integrante do Senhor Supremo, não é o criador nem o desfrutador, mas um cooperador. Ela foi criada para ser desfrutada. Por exemplo, a peça de uma máquina coopera com a máquina toda; uma parte do corpo coopera com todo o corpo. As mãos, pernas, olhos e assim por diante são todos partes do corpo, mas na verdade não são os desfrutadores. O desfrutador é o estômago. As pernas se locomovem, as mãos fornecem alimento, os dentes mastigam, e todas as partes do corpo estão ocupadas em satisfazer o estômago porque o estômago é o fator principal de nutrição na organização do corpo. Portanto, tudo é dado ao estômago. Nutre-se uma árvore regando-lhe a raiz, e nutre-se o corpo alimentando o estômago, pois para que o corpo se mantenha em estado saudável, as partes do corpo devem cooperar para alimentar o estômago. De modo semelhante, o Senhor Supremo é o desfrutador e o criador, e nós, como seres vivos subordinados, devemos procurar colaborar em satisfazê-lO. Esta cooperação acabará nos ajudando, assim como o alimento recebido pelo estômago ajudará todas as outras partes do corpo. Será um problema se os dedos da mão pensarem que devem tomar o alimento em vez de dá-lo ao estômago. A figura central da criação e do desfrute é o Senhor Supremo, e as entidades vivas cooperam com Ele. Cooperando, elas desfrutam. A relação é também como a do amo e do servo. Se o amo está plenamente satisfeito, então o servo também fica satisfeito. Da mesma maneira, deve-se procurar satisfazer o Senhor Supremo, embora nas entidades vivas também exista a tendência de tornar-se o criador e a tendência de desfrutar o mundo material, porque estas tendências existem no Senhor Supremo, que criou o mundo cósmico manifesto.

Какво е съзнание? Съзнанието е „Аз съм“. Тогава какво съм аз? В замърсено съзнание „Аз съм“ означава „Аз съм господар на всичко, което виждам. Аз съм наслаждаващият се“. Светът се върти, защото всяко живо същество мисли, че то е създател и господар на материалния свят. Материалното съзнание има две психически подразделения: първото е, че човек се мисли за създател, а второто – че се мисли за наслаждаващ се. Но в действителност Върховният Бог е създателят и наслаждаващият се, а живото същество, като неразделно свързана с него частица, не е нито създател, нито наслаждаващ се, а сътрудник. Живото същество е създадено и наслаждавано. Например всяка част от една машина работи в сътрудничество с цялата машина, а всяка част от тялото – с цялото тяло. Ръцете, краката, очите и прочие, всички те са части от тялото, но в действителност те не са наслаждаващи се. Стомахът се наслаждава. Краката се движат, ръцете дават храна, зъбите я дъвчат – така всички части на тялото са заети с удовлетворяване на стомаха, защото той е основният орган, хранещ тялото. Затова всичко се дава на стомаха. Човек храни дървото, като полива корена му, и поддържа тялото, като дава храна на стомаха. За да се запази тялото здраво, частите му трябва да си сътрудничат и да доставят храна на стомаха. По същия начин Бог е този, който създава и се наслаждава, а ние, като подчинени живи същества, сме предназначени да му сътрудничим, за да го удовлетворим. Това сътрудничество всъщност ни помага, както храната, давана на стомаха, помага на другите части от тялото. Ако пръстите на ръката си мислят, че те трябва да приемат храната, вместо да я дадат на стомаха, ще бъдат неудовлетворени. Централната фигура в съзиданието и наслаждението е Върховният Бог, а живите същества му сътрудничат. Те се наслаждават благодарение на това сътрудничество. Отношението е като между господар и слуга. Ако господарят е напълно удовлетворен, тогава и слугата е удовлетворен. Така трябва да бъде удовлетворяван и Бога, въпреки че живите същества имат склонността да се наслаждават на материалния свят и да се смятат за създатели. Тези склонности съществуват у тях, защото съществуват и у Върховния, създателя на проявения космичен свят.

Verificaremos, portanto, neste Bhagavad-gītā que o todo completo é formado pelo controlador supremo, pelas entidades vivas controladas, pela manifestação cósmica, pelo tempo eterno e pelo karma, ou atividades, todos os quais são explicados neste texto. Tomados em conjunto, todos eles formam o todo completo, e o todo completo é chamado de Suprema Verdade Absoluta. O todo completo e a Verdade Absoluta completa são a Personalidade de Deus completa, Śrī Kṛṣṇa. Todas as manifestações devem-se à Suas diferentes energias. Ele é o todo completo.

В Бхагавад-гӣта̄ ще открием, че пълното цяло обхваща върховния господар, подвластните живи същества, космичното проявление, вечното време и кармата (дейностите) – всяко едно от тях е разяснено в текста. Всички те, взети заедно, съставляват пълното цяло и то се нарича Върховна Абсолютна Истина. Пълното цяло и съвършената Абсолютна Истина представляват цялостната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Всички проявления се дължат на различните му енергии. Той е пълното цяло.

Explica-se também no Gītā que o Brahman impessoal também está subordinado à Pessoa Suprema completa (brahmaṇo hi pratiṣṭhāham). O Brahma-sūtra explica mais explicitamente que o Brahman é como os raios do sol. O Brahman impessoal são os raios brilhantes da Suprema Personalidade de Deus. O Brahman impessoal é uma compreensão incompleta do todo absoluto, como também o é a concepção do Paramātmā. No Décimo Quinto Capítulo, fica claro que a Suprema Personalidade de Deus, Puruṣottama, está acima tanto do Brahman impessoal quanto da compreensão parcial acerca do Paramātmā. A Suprema Personalidade de Deus é chamada sac-cid-ānanda-vigraha. O Brahma-saṁhitā começa da seguinte maneira: īśvaraḥ paramaḥ kṛṣṇaḥ sac-cid-ānanda-vigrahaḥ/ anādir ādir govindaḥ sarva-kāraṇa-kāraṇam. “Govinda, Kṛṣṇa, é a causa de todas as causas. Ele é a causa primordial, e Ele é a própria forma de eternidade, conhecimento e bem-aventurança.” A compreensão acerca do Brahman impessoal é a percepção de Seu aspecto sat (eternidade). A percepção Paramātmā é a compreensão acerca de sat-cit (conhecimento eterno). Mas entender a Personalidade de Deus, Kṛṣṇa, é entender todas as características transcendentais: sat, cit e ānanda (eternidade, conhecimento e bem-aventurança) na vigraha (forma) completa.

В Гӣта̄ се обяснява също, че безличностният Брахман е подчинен на съвършената Върховна Личност (брахман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам). В Брахма сӯтра Брахман е обяснен по-подробно и е сравнен с лъчите на слънцето. Безличностният Брахман това са сияещите лъчи на Върховната Божествена Личност. Безличностният Брахман е частично осъществяване на абсолютното цяло; същото се отнася и за Парама̄тма̄. От петнайсета глава ще разберем, че Върховната Божествена Личност, Пуруш̣оттама, е над безличностния Брахман и Парама̄тма̄. Бог, Върховната Личност, е наричан сач-чид-а̄нанда-виграха. Брахма самхита̄ започва така: ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣ сач-чид-а̄нанда-виграхах̣ ана̄дир а̄дир говинда̄х̣ сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам – „Говинда, Кр̣ш̣н̣а, е причината на всички причини. Той е изначалният. Той е самата форма на вечност, знание и блаженство“. Осъзнаването на безличностния Брахман е осъзнаване на божествения аспект сат (вечност). Осъзнаването на Парама̄тма̄ включва сат и чит (вечно знание). А осъзнаването на Божествената Личност, Кр̣ш̣н̣а, обхваща всичките му трансцендентални аспекти: сат, чит и а̄нанда (вечност, знание и блаженство) в пълна виграха (форма).

Pessoas menos inteligentes consideram a Verdade Suprema como impessoal, mas Ele é uma pessoa transcendental, e todos os textos védicos confirmam isto. Nityo nityānāṁ cetanaś cetanānām. (Kaṭha Upaniṣad 2.2.13) Assim como todos nós somos seres vivos individuais e temos nossa individualidade, a Suprema Verdade Absoluta é também, em última análise, uma pessoa, e compreender a Personalidade de Deus é compreender todas as características transcendentais que existem em Sua forma completa. O todo completo não é amorfo. Se Ele é amorfo ou se Lhe falta algo, então, Ele não pode ser o todo completo. O todo completo deve ter tudo o que existe dentro e fora de nossa experiência, caso contrário, ele não poderia ser completo.

Ограничените хора смятат, че Върховната Истина е безличностна, но тя е трансцендентална личност и това се потвърждава в цялата ведическа литература. Нитьо нитя̄на̄м четанаш четана̄на̄м (Кат̣ха Упаниш̣ад 2.2.13). Както всички ние сме индивидуални живи същества, отделни личности, така и Върховната Абсолютна Истина в крайна сметка е личност. Да се осъзнае Личността на Бога, означава да се осъзнаят всичките трансцендентални аспекти на цялостната му форма. Пълното цяло не е безформено. Ако Бог беше без форма или по-малък от каквото и да е друго нещо, тогава нямаше да бъде пълно цяло. Пълното цяло трябва да обхваща всичко, което познаваме от опит, както и всичко извън сферата на опита ни. В противен случай то не би било пълно.

O todo completo, a Personalidade de Deus, tem potências imensas (parāsya śaktir vividhaiva śrūyate). No Bhagavad-gītā, também se explica como Kṛṣṇa age através de diferentes potências. Este mundo fenomenal ou mundo material em que nos encontramos também já é em si mesmo completo. Isto porque, segundo a filosofia sāṅkhya, os vinte e quatro elementos que compreendem a manifestação temporária do universo material estão inteiramente ajustados para produzir recursos completos que são necessários para a manutenção e subsistência deste Universo. Não há nada impertinente, nem tampouco falta algo. O tempo de permanência desta manifestação é fixado pela energia do todo supremo, e expirado o tempo, estas manifestações temporárias serão aniquiladas, seguindo à risca o perfeito arranjo estabelecido pelo completo. Existem todas as condições favoráveis para que as pequenas unidades completas que são as entidades vivas, possam compreender o completo, e temos experiência de várias partes do incompleto devido ao conhecimento incompleto acerca do completo. Assim, o Bhagavad-gītā contém o conhecimento completo da sabedoria védica.

Пълното цяло, Божествената Личност, притежава неограничени енергии (пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте). Как Кр̣ш̣н̣а действа с различните си енергии, това също се обяснява в Бхагавад-гӣта̄. Феноменалният материален свят, в който сме поставени, също е сам по себе си цялостен – двайсет и четирите елемента, на които тази материална вселена е временно проявление, според Са̄нкхя философията са напълно пригодни да произвеждат всички ресурси, необходими за поддържането и съществуването на Вселената. Няма нищо излишно и нищо липсващо. Това проявление на света има свое собствено време, определено от енергията на върховното цяло, и когато това време свърши, то ще бъде унищожено, според съвършената подредба на цялото. Малките частици от цялото, живите същества, разполагат с пълната възможност да го осъзнаят, а всички затруднения или несъвършенства се дължат на непълно знание за цялото. Но Бхагавад-гӣта̄ съдържа пълното знание на ведическата мъдрост.

Todo o conhecimento védico é infalível, e os hindus aceitam o conhecimento védico como completo e infalível. Por exemplo, o esterco de vaca é o excremento de um animal, e de acordo com o smṛti, ou preceito védico, se alguém tocar o excremento de um animal deverá tomar um banho para purificar-se. Mas nas escrituras védicas o estrume de vaca é considerado um agente purificador. Alguém talvez considere isto contraditório, mas é aceito por ser preceito védico, e de fato, aceitando isto, não se cometerá erro; posteriormente, a ciência moderna provou que o estrume de vaca contém todas as propriedades anti-sépticas. Logo, o conhecimento védico é completo por estar acima de quaisquer dúvidas e enganos, e o Bhagavad-gītā é a essência de todo o conhecimento védico.

Ведическото знание е непогрешимо и съвършено и индусите го приемат по този начин. Например кравешкият тор е животинско изпражнение и според смр̣ти, т.е. предписанията на Ведите, ако човек докосне изпражнение на животно, трябва да се изкъпе, за да се очисти. Но пак във ведическите писания се посочва, че кравешкият тор е пречистващо средство. Изглежда, че има противоречие, но това твърдение се приема, защото е ведическо предписание и, ако го приеме, човек няма да сгреши. Неотдавна съвременната наука доказа, че кравешкият тор притежава всички антисептични свойства. Ведическото знание е съвършено, защото е над всякакви съмнения и грешки, а Бхагавад-гӣта̄ е същността на цялото ведическо знание.

O conhecimento védico não depende de pesquisa. Nosso trabalho de pesquisa é imperfeito porque estamos pesquisando objetos com sentidos imperfeitos. Temos de aceitar o conhecimento perfeito que, como se afirma no Bhagavad-gītā, desce através do paramparā (sucessão discipular). Temos que receber o conhecimento da fonte apropriada, a sucessão discipular, começando com o mestre espiritual supremo, o próprio Senhor, e distribuído através de uma sucessão de mestres espirituais. Arjuna, o estudante que recebeu aulas do Senhor Śrī Kṛṣṇa, aceita tudo o que Ele diz, sem contradizê-lO. Não é permitido aceitar uma parte do Bhagavad-gītā e rejeitar outra. Não. Devemos aceitar o Bhagavad-gītā sem interpretações, sem supressões e sem nossa própria participação caprichosa no assunto. O Gītā deve ser acolhido como a mais perfeita apresentação do conhecimento védico. O conhecimento védico é recebido de fontes transcendentais, e as primeiras palavras foram faladas pelo próprio Senhor. As palavras proferidas pelo Senhor chamam-se apauruṣeya, ou seja, elas são diferentes das palavras pronunciadas por uma pessoa mundana que é infectada pelos quatro defeitos. A pessoa mundana (1) certamente comete erros; (2) está invariavelmente iludida; (3) tem a tendência de enganar os outros; e (4) é limitada por sentidos imperfeitos. Com estas quatro imperfeições, não é possível transmitir informação perfeita referente ao conhecimento onipenetrante.

Ведическото знание не може да бъде предмет на изследвания. Нашите проучвания са несъвършени, защото изследваме нещата с несъвършени сетива. Както се посочва в Бхагавад-гӣта̄, трябва да приемем съвършеното знание, което достига до нас чрез парампара̄ (ученическата приемственост). Трябва да получим знание от подходящ източник в ученическата приемственост, водеща началото си от върховния духовен учител, самия Бог, и предавана по веригата от духовни учители. Арджуна, ученикът, който получава уроци от Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, приема всичко, което Той казва, без да му противоречи. Не бива да се приема една част от Бхагавад-гӣта̄, а да не се приема друга. Не. Трябва да приемаме Бхагавад-гӣта̄ без изменения, без зачеркване и произволна намеса в съдържанието ѝ. Гӣта̄ трябва да се приема като съвършено представяне на ведическото знание. Ведическото знание е получено от трансцендентални източници и първите думи са изговорени от самия Бог. Неговите думи са наречени апауруш̣ея, тоест те са нещо различно от думите на един обикновен човек, замърсен от следните четири недостатъка: (1) със сигурност извършва грешки; (2) постоянно е в илюзия; (3) склонен е да мами другите и (4) ограничен е от несъвършените си сетива. С тези четири недостатъка човек не може да предаде съвършеното всепроникващо знание.

O conhecimento védico não é transmitido por essas entidades vivas deficientes. Ele foi revelado no coração de Brahmā, a primeira criatura, e Brahmā, por sua vez, disseminou este conhecimento entre seus filhos e discípulos, como ele o recebeu originalmente do Senhor. O Senhor é pūrṇam, perfeitíssimo, e não há possibilidade alguma de Ele sujeitar-Se às leis da natureza material. Todos, portanto, devem ser bastante inteligentes para saber que o Senhor é o único proprietário de tudo no Universo e que Ele é o criador original, o criador de Brahmā. No Décimo Primeiro Capítulo, o Senhor é tratado de prapitāmaha porque Brahmā é chamado de pitāmaha, o avô, e Ele é o criador do avô. Logo, ninguém deve alegar ser proprietário de algo; cada um deve aceitar somente aquilo que o Senhor estipulou como a cota para a sua manutenção.

Ведическото знание не се предава от несъвършени живи същества. То е дадено в сърцето на Брахма̄, първото сътворено същество. Брахма̄ на свой ред го разпространява сред синовете и учениците си такова, каквото го е получил от Бога. Бог е пӯрн̣ам, напълно съвършен и отвъд законите на материалната природа. Тоест с малко интелигентност може да се разбере, че Бог е единственият владетел на всичко във Вселената и първоначалният творец, създателят на Брахма̄. Понеже Брахма̄ е наричан пита̄маха, прадядо, в единайсета глава Бог е назован прапита̄маха, или създател на прадядото.

Vários exemplos são dados de como devemos utilizar tudo aquilo que o Senhor designou para nós. No Bhagavad-gītā também se explica isto. No início, Arjuna decidiu que não deveria lutar na Batalha de Kurukṣetra. Ele mesmo tomou esta decisão. Arjuna disse ao Senhor que não lhe era possível desfrutar o reino após matar seus próprios parentes. Esta decisão baseava-se no corpo porque ele pensava que era o corpo e que suas relações ou expansões corpóreas eram seus irmãos, sobrinhos, cunhados, avós e assim por diante. Portanto, ele queria satisfazer suas exigências corpóreas. O Bhagavad-gītā foi falado pelo Senhor só para mudar esta opinião, e no final, Arjuna decide lutar sob as instruções do Senhor quando diz, kariṣye vacanaṁ tava: “Agirei segundo Sua palavra”.

Никой не бива да твърди, че е собственик на нещо. Човек трябва да приема само тези неща, които са отредени от Бога като необходими за съществуването му. Има много примери за това как да използваме нещата, които Бог ни е отредил. Това също се обяснява в Бхагавад-гӣта̄. В началото Арджуна решава, че няма да се сражава в битката на Курукш̣етра. Това е неговото лично решение. Той казва на Бога, че е невъзможно да се радва на завоюваното царство, след като убие роднините си. Но решението му се основава на телесно схващане; той се отъждествява с тялото си и приема свързаните с него за свои братя, племенници, зетьове, дядовци и т.н. Единственото, към което се стреми, е да удовлетвори телесните си нужди. Бхагавад-гӣта̄ е изговорена от Кр̣ш̣н̣а, за да промени това схващане и накрая Арджуна решава да се бие под ръководството на Бога, като казва: кариш̣йе вачанам тава – „Ще действам, както ми наредиш“.

Neste mundo, os homens não estão destinados a brigar como cães e gatos. Os homens devem ter suficiente inteligência para compreender a importância da vida humana e também para recusarem-se a agir como animais comuns. O ser humano deve conhecer o objetivo de sua vida, e a orientação é dada em todos os textos védicos e sua essência é dada no Bhagavad-gītā. A literatura védica destina-se a seres humanos, e não a animais. Os animais podem matar outros animais vivos, mas fica fora de cogitação que com isto eles estejam cometendo algum pecado. Entretanto, se um homem mata um animal para satisfazer seu paladar descontrolado, ele deve ser responsável por infringir as leis da natureza. Explica-se claramente no Bhagavad-gītā que, conforme os diferentes modos da natureza, há três espécies de atividades: as atividades em bondade, paixão e ignorância. Similarmente, há também três espécies de alimentos: alimentos em bondade, paixão e ignorância. Tudo isso é descrito com toda a clareza, e se utilizarmos convenientemente as instruções do Bhagavad-gītā, então, toda a nossa vida se purificará, e finalmente seremos capazes de alcançar o destino que está além deste céu material (yad gatvā na nivartante tad dhāma paramaṁ mama).

Предназначението на хората в този свят не е да се карат като котки и кучета. Хората би трябвало да бъдат интелигентни, за да осъзнаят важността на човешкия живот и да се откажат да действат като животни. Човешкото същество трябва да проумее целта на живота си; тази препоръка присъства навсякъде във ведическата литература, а същността е изложена в Бхагавад-гӣта̄. Ведическата литература е предназначена за човешки същества, не за животни. Животните могат да убиват други животни, без да извършват грях, но ако човек убива животни, за да наслаждава неконтролирания си език, той ще трябва да отговаря за нарушаване на природните закони. В Бхагавад-гӣта̄ се обяснява, че съществуват три вида дейности според различните гун̣и на природата: дейности в доброто, в страстта и в невежеството. Има и три вида храна: храна в доброто, в страстта и в невежеството. Всичко това е подробно разяснено и ако правилно използваме наставленията на Бхагавад-гӣта̄, целият ни живот ще се пречисти и накрая ще достигнем целта, която е отвъд това материално небе (яд гатва̄ на нивартанте тад дха̄ма парамам мама).

Este destino chama-se o céu sanātana, o céu eterno, espiritual. Neste mundo material, vê-se que tudo é temporário. Ele passa a existir, permanece por algum tempo, produz alguns subprodutos, vai minguando até que desaparece. Esta é a lei do mundo material, quer usemos como exemplo este corpo, uma fruta ou qualquer coisa. Mas somos informados de que, além deste mundo temporário, existe outro mundo. Este mundo consiste de uma outra natureza, que é sanātana, eterna. A jīva também é descrita como sanātana, eterna, e o Senhor também é descrito como sanātana no Décimo Primeiro Capítulo. Temos uma relação íntima com o Senhor, e como somos todos qualitativamente unos — o sanātana-dhāma, ou céu, a Suprema Personalidade sanātana e as entidades vivas sanātana —, todo o propósito do Bhagavad-gītā é reviver nossa ocupação sanātana, ou sanātana-dharma, que é a ocupação eterna da entidade viva. Estamos temporariamente ocupados em diversas atividades, mas todas essas atividades podem ser purificadas quando largamos as atividades temporárias e executamos as atividades prescritas pelo Senhor Supremo. Isso passa a ser nossa vida pura.

Тази цел се нарича сана̄тана небе, вечното духовно небе. В материалния свят ние откриваме, че всичко е временно. То се ражда, съществува известно време, възпроизвежда се, запада и след това изчезва. Това е законът на материалния свят, независимо дали става въпрос за човешко тяло, плод или нещо друго. Но отвъд временния свят съществува друг свят, за който също имаме сведения. Този свят притежава различна природа и тя е сана̄тана, вечна. В единайсета глава джӣвата и Бога също са описани като сана̄тана. Ние сме интимно свързани с Бога и понеже в качествено отношение сана̄тана-дха̄ма, т.е. вечното небе, сана̄тана Върховната Личност и сана̄тана живите същества са еднакви, целта на Бхагавад-гӣта̄ е да събуди нашият сана̄тана дълг, нашата сана̄тана дхарма, вечното задължение на живото същество. Ние се занимаваме временно с различни дейности, но те могат да бъдат пречистени, когато изоставим временните дела и приемем дейностите, предписани от Върховния Бог. Това се нарича чист живот.

Tanto o Senhor Supremo quanto Sua morada transcendental são sanātana, assim como o são as entidades vivas, e a associação combinada do Senhor Supremo e das entidades vivas na morada sanātana é a perfeição da vida humana. O Senhor é muito bondoso com as entidades vivas porque elas são Seus filhos. No Bhagavad-gītā, o Senhor Kṛṣṇa declara que sarva-yoniṣu...ahaṁ bīja-pradaḥ pitā: “Eu sou o pai de todos”. É evidente que, de acordo com seus vários karmas, existem todas as classes de entidades vivas, mas aqui o Senhor afirma ser o pai de todas elas. Por isso, o Senhor vem para reaver todas as almas condicionadas e caídas, e chamá-las de volta ao céu sanātana eterno para que as entidades vivas sanātana possam readquirir suas posições sanātana eternas em eterna associação com o Senhor. Para atrair a Si as almas condicionadas, o Senhor vem pessoalmente em diferentes encarnações, ou envia Seus servos íntimos como filhos ou Seus companheiros ou ācāryas.

Върховният Бог и трансценденталната му обител са сана̄тана, каквито са и живите същества; и общуването с Върховния в неговата сана̄тана обител е съвършенството на човешкия живот. Бог е благоразположен към живите същества, защото те са негови синове. Кр̣ш̣н̣а заявява в Бхагавад-гӣта̄: сарва-йониш̣у... ахам, бӣджа-прадах̣ пита̄ – „Аз съм баща на всички“. Естествено, има всякакви живи същества в зависимост от различната им карма, но тук Кр̣ш̣н̣а казва, че Той е бащата на всички. Бог идва на Земята, за да върне падналите обусловени души обратно в сана̄тана вечното небе, така че сана̄тана живите същества да възстановят вечната си сана̄тана позиция във вечно общуване с него. Той идва лично в различни въплъщения или изпраща доверените си слуги като синове, приближени или а̄ча̄рии, за да върнат обратно обусловените души.

Portanto, o sanātana-dharma não se refere a nenhum processo religioso sectário. É a função eterna das entidades vivas eternas, conviverem com o Senhor Supremo eterno. Sanātana-dharma refere-se, como se afirmou antes, à ocupação eterna da entidade viva. Śrīpāda Rāmānujācārya explica a palavra sanātana como “aquilo que não tem começo nem fim”; logo, quando falamos de sanātana-dharma, devemos estar certos de que, baseando-nos na autoridade de Śrīpāda Rāmānujācārya, estamos aludindo a algo que não tem nem começo nem fim.

Следователно сана̄тана дхарма не се отнася до някакъв сектантски религиозен метод. Тя е вечното предназначение на вечните живи същества във връзката им с вечния Върховен Бог. Както стана дума, сана̄тана дхарма се отнася до вечното занимание на живото същество. Шрӣпа̄да Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря е обяснил думата сана̄тана като „нещо, което няма нито начало, нито край“, така че, когато говорим за сана̄тана дхарма, позовавайки се на авторитета на Шрӣпа̄да Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря, трябва да приемем, че тя няма начало и край.

A palavra religião é um pouco diferente de sanātana-dharma. Religião está relacionada com fé, e a fé pode mudar. Pode-se ter fé num determinado processo, mas pode-se mudar de fé e adotar outro, ao passo que sanātana-dharma refere-se à atividade que não pode mudar. Por exemplo, a água é sempre líquida e o fogo sempre transmite calor. De modo semelhante, não se pode tirar da entidade viva sua função eterna. Sanātana-dharma é eternamente uma parte integral da entidade viva. Quando falamos de sanātana-dharma, portanto, devemos estar certos de que, baseados na autoridade de Śrīpāda Rāmānujācārya, estamos nos referindo a algo que não tem começo nem fim. Aquilo que não tem fim nem começo na certa não é sectário, pois não pode limitar-se a quaisquer fronteiras. Aqueles que pertencem a alguma fé sectária considerarão erroneamente que sanātana-dharma também é sectário, mas se nos aprofundarmos no assunto e o estudarmos à luz da ciência moderna, será possível vermos que sanātana-dharma é a atividade de todas as pessoas do mundo — aliás, de todas as entidades vivas do Universo.

Значението на думата религия е малко по-различно от това на сана̄тана дхарма. Религията изразява идеята за вяра, а вярата може да се променя. Човек може да вярва в определен метод и може да промени тази си вяра, като приеме друга, но сана̄тана дхарма се отнася за дейности, които не могат да бъдат променяни. Например водата е мокра и това качество не може да ѝ бъде отнето, както и топлината не може да бъде отнета от огъня. Аналогично вечното предназначение на вечното живо същество не може да му бъде отнето. Сана̄тана дхарма е вечно свързана с живото същество. Когато говорим за сана̄тана-дхарма, трябва да приемем за вярно, че тя няма нито начало, нито край, като се позоваваме на авторитета на Шрӣпа̄да Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря. Това, което няма нито начало, нито край, не може да бъде сектантско, защото не се вмества в никакви граници. Тези, които изповядват някаква сектантска вяра, погрешно ще сметнат, че сана̄тана дхарма също е нещо сектантско, но ако вникнем дълбоко в същността ѝ и я разгледаме в светлината на съвременната наука, ще разберем, че сана̄тана дхарма е заниманието на всички хора по света, нещо повече – на всички живи същества във Вселената.

Uma fé religiosa não-sanātana pode ter algum início nos anais da história humana, mas não há início para a história de sanātana-dharma, porque ele acompanha eternamente as entidades vivas. Quanto às entidades vivas, os śāstras autorizados afirmam que a entidade viva não tem nascimento nem morte. No Gītā, afirma-se que a entidade viva nunca nasce e nunca morre. Ela é eterna e indestrutível, e continua a viver após a destruição de seu corpo material temporário. Com referência ao conceito de sanātana-dharma, devemos tentar entender o conceito de religião, recorrendo ao significado contido na raiz sânscrita desta palavra. Dharma refere-se àquilo que é inerente a determinado objeto. Concluímos que junto com o fogo há calor e luz; sem calor e luz a palavra fogo não faz sentido. Do mesmo modo, devemos descobrir a parte essencial do ser vivo, aquela parte que sempre o acompanha. Aquilo que sempre o acompanha constitui sua qualidade eterna, e essa qualidade eterna é sua religião eterna.

Конкретна религиозна вяра може да има начало в историческите летописи на човечеството, но за сана̄тана дхарма няма начало, защото тя вечно съпровожда живите същества. Що се отнася до живото същество, авторитетните ша̄стри сочат, че то нито се ражда, нито умира. Това се твърди и в Гӣта̄. То е вечно и неунищожимо и продължава да живее и след унищожението на временното му материално тяло. Във връзка с понятието сана̄тана дхарма нека се опитаме да проумеем понятието „религия“, като изхождаме от санскритския корен на думата. Дхарма се отнася до това, което постоянно съществува в даден обект. Ясно е, че ако има огън, има топлина и светлина. Без топлина и светлина думата „огън“ няма смисъл. Така трябва да търсим и същността на живото същество, същността, която постоянно го придружава. Този постоянен придружител е негово вечно качество и това вечно качество е неговата вечна религия.

Quando Sanātana Gosvāmī perguntou a Śrī Caitanya Mahāprabhu sobre a svarūpa de todo ser vivo, o Senhor respondeu que a svarūpa, ou posição constitucional, do ser vivo é prestar serviço à Suprema Personalidade de Deus. Se analisamos esta afirmação do Senhor Caitanya, facilmente poderemos ver que todo ser vivo está constantemente ocupado em prestar serviço a outro ser vivo. Um ser vivo serve a outro ser vivo em várias posições. Com este procedimento, a entidade viva desfruta da vida. Os animais inferiores servem aos seres humanos, assim como os servos servem a seu amo. A serve ao amo B, B serve ao amo C, e C serve ao amo D e assim por diante. Nessas circunstâncias, podemos ver que um amigo serve a outro amigo, a mãe serve ao filho, a esposa serve ao marido, o marido serve à esposa e assim por diante. Se continuarmos pesquisando neste espírito, veremos que, na sociedade dos seres vivos, não há exceção à atividade que consiste em servir. O político apresenta ao público seu manifesto para convencê-lo de sua capacidade de prestar serviço. Os eleitores, portanto, dão seus valiosos votos ao político, pensando que ele prestará valioso serviço à sociedade. O vendedor serve ao freguês, e o artesão serve ao capitalista. O capitalista serve à família, e a família serve ao Estado, caracterizando a eterna posição do ser vivo eterno. Dessa maneira, podemos ver que não há sequer um ser vivo que deixe de prestar serviço a outros seres vivos, e portanto podemos concluir com segurança, que o serviço acompanha constantemente o ser vivo e que a prestação de serviço é a religião eterna do ser vivo.

Когато Сана̄тана Госва̄мӣ пита Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху каква е сварӯпата на всяко живо същество, Той отговаря, че сварӯпа, органично присъщата позиция на живото същество, е да служи на Върховната Божествена Личност. Ако анализираме твърдението на Бог Чайтаня, лесно ще разберем, че всяко живо същество непрекъснато служи на друго живо същество. То служи на другите в различни позиции и така се наслаждава на живота. Домашните животни служат на хората като слуга на господар. А служи на господаря Б, Б служи на господаря В, В служи на господаря Г и т.н. По силата на обстоятелствата майката служи на сина си, съпругата – на съпруга си, той – на съпругата, приятел – на приятеля и прочие. Продължавайки в този дух, ще видим, че в обществото на живите същества всеки служи на някого. Политикът представя програмата си пред обществото, за да го убеди във възможностите си да му служи. Избирателите гласуват за него, понеже мислят, че той ще отдаде ценно служене на обществото. Собственикът на магазина служи на клиента, а работникът служи на капиталиста. Капиталистът служи на семейството си, а семейството служи на държавата по силата на вечната природа на вечното живо същество. Ето как разбираме, че нито едно живо същество не е освободено от служене на другите живи същества, и затова без колебание можем да направим извода, че служенето е постоянният придружител на живото същество и негова вечна религия.

Todavia, o homem, sob influência de tempo e circunstância particulares, professa pertencer a determinada espécie de fé e com isso alega ser hindu, muçulmano, cristão, budista ou um membro de alguma outra seita. Tais designações não são sanātana-dharma. O hindu pode mudar de fé e tornar-se muçulmano; o muçulmano pode mudar de fé para tornar-se hindu; um cristão pode mudar de fé e assim por diante. Mas, em nenhuma dessas circunstâncias, a mudança de fé religiosa afeta a ocupação eterna que consiste em prestar serviço aos outros. Em todas as circunstâncias, o hindu, o muçulmano ou o cristão são servos de alguém. Logo, professar uma determinada espécie de fé não é professar o sanātana-dharma. Prestar serviço é sanātana-dharma.

Под влияние на времето и обстоятелствата човек изповядва определена вяра и се обявява за индус, мюсюлманин, християнин, будист или привърженик на някаква секта. Но обозначения от този род нямат нищо общо със сана̄тана дхарма. Един индус може да смени вярата си и да стане мюсюлманин, един мюсюлманин – индус или християнинът може да промени вярата си и т.н. Но смяната на религиозната вяра не влияе на вечното занимание да се служи на другите. При всички обстоятелства индусът, мюсюлманинът или християнинът служат на някого. Изповядването на някаква вяра не е изповядване на сана̄тана дхарма. Служенето е сана̄тана дхарма.

De fato, através do serviço relacionamo-nos com o Senhor Supremo. O Senhor Supremo é o desfrutador supremo, e nós, entidades vivas, somos Seus servos. Somos criados para Lhe dar prazer, e se participamos nesse prazer eterno da Suprema Personalidade de Deus, tornamo-nos felizes. Não há outro processo que nos traga felicidade. Não é possível ser feliz independentemente, assim como nenhuma parte do corpo pode ser feliz sem cooperar com o estômago. Não é possível que a entidade viva seja feliz deixando de prestar transcendental serviço amoroso ao Senhor Supremo.

В действителност ние сме свързани с Върховния чрез служене. Върховният Бог е Върховният наслаждаващ се, а ние, живите същества, сме негови слуги. Ние сме създадени, за да му доставяме наслада, и ако участваме в това вечно наслаждение на Върховната Божествена Личност, ще бъдем щастливи. Не можем да бъдем щастливи по друг начин. Не е възможно да бъдем щастливи независимо от Бога, както никоя част от тялото не може да е щастлива, без да си сътрудничи със стомаха. Живото същество не може да бъде щастливо, ако не отдава трансцендентално любовно служене на Върховния Бог.

No Bhagavad-gītā, não se aprova a adoração a diferentes semideuses ou a prestação de serviço a eles. Afirma-se no Sétimo Capítulo, vigésimo verso:

В Бхагавад-гӣта̄ не се одобрява почитането и служенето на различните полубогове. Това е посочено в седма глава, двайсет и осми стих:

kāmais tais tair hṛta-jñānāḥ
prapadyante ’nya-devatāḥ
taṁ taṁ niyamam āsthāya
prakṛtyā niyatāḥ svayā
ка̄маис таис таир хр̣та-гя̄на̄х̣
прападянте 'ня-девата̄х̣
там там ниямам а̄стха̄я
пракр̣тя̄ нията̄х̣ свая̄

“Aqueles cuja inteligência foi roubada pelos desejos materiais rendem-se aos semideuses e seguem as determinadas regras e regulações para adoração de acordo com suas próprias naturezas.” Aqui, afirma-se com toda a franqueza que aqueles que se deixam levar pela luxúria adoram os semideuses, e não o Supremo Senhor Kṛṣṇa. Quando mencionamos o nome Kṛṣṇa, não nos referimos a algum nome sectário. Kṛṣṇa significa o prazer mais elevado, e confirma-se que o Senhor Supremo é o reservatório ou armazém de todo o prazer. Estamos todos desejando o prazer. Ānanda-mayo ’bhyāsāt (Vedānta-sūtra 1.1.12). As entidades vivas, assim como o Senhor, são plenas em consciência, e estão buscando a felicidade. O Senhor é perpetuamente feliz, e se as entidades vivas associam-se com o Senhor, cooperam com Ele e tornam-se Seus companheiros, elas então também tornam-se felizes.

„Личности, чийто разум е обсебен от материални желания, се отдават на някой полубог и следват определени правила и предписания според собствената си природа.“ Тук направо се казва, че хората, водени от похот, почитат полубоговете, а не Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а. Когато споменаваме името Кр̣ш̣н̣а, нямаме предвид някакво сектантско име. Кр̣ш̣н̣а означава „висше наслаждение“; потвърдено е, че Върховният Бог е извор на вечно наслаждение. Всеки копнее за щастие. А̄нанда-майо 'бхя̄са̄т (Веда̄нта-сӯтра 1.1.12). Живите същества също като Бога са напълно осъзнати и се стремят към щастие. Господ е вечно щастлив и ако живите същества общуват с него, сътрудничат му и му служат, те също ще бъдат щастливи.

O Senhor descende a este mundo mortal para expor os Seus passatempos em Vṛndāvana, os quais são cheios de felicidade. Quando o Senhor Śrī Kṛṣṇa estava em Vṛndāvana, Suas atividades com Seus amigos vaqueirinhos, com Suas amigas donzelas, com os outros habitantes de Vṛndāvana e com as vacas, foram sempre cheias de felicidade. Toda a população de Vṛndāvana só queria saber de Kṛṣṇa. Mas o Senhor Kṛṣṇa chegou mesmo a dissuadir Seu pai Nanda Mahārāja da adoração ao semideus Indra, porque Ele queria estabelecer o fato de que as pessoas não precisam adorar semideus nenhum. Elas só precisam adorar o Senhor Supremo, porque sua meta última é de retornar à Sua morada.

Той идва в този тленен свят, за да ни покаже своите изпълнени с щастие забавления във Вр̣нда̄вана. Когато Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е във Вр̣нда̄вана, всичко, което прави с пастирчетата, с приятелките си, с другите жители на Вр̣нда̄вана и с кравите, е пълно с щастие. Цялото население на Вр̣нда̄вана се занимава само с Кр̣ш̣н̣а. Той успява да убеди дори баща си, Нанда Маха̄ра̄джа, да спре обожанието на Индра, за да покаже, че не е нужно да се почитат полубоговете. Хората се нуждаят единствено от обожание на Върховния Бог, защото крайната им цел е да се завърнат в неговото царство.

A morada do Senhor Śrī Kṛṣṇa é descrita no Décimo Quinto Capítulo, sexto verso, do Bhagavad-gītā:

Царството на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е описано в Бхагавад-гӣта̄ в петнайсета глава, шести стих:

na tad bhāsayate sūryo
na śaśāṅko na pāvakaḥ
yad gatvā na nivartante
tad dhāma paramaṁ mama
на тад бха̄саяте сӯрьо
на шаша̄нко на па̄ваках̣
яд гатва̄ на нивартанте
тад дха̄ма парамам мама

“Essa Minha morada suprema não é iluminada pelo Sol nem pela Lua, nem pelo fogo nem pela eletricidade. Aqueles que a alcançam jamais retornam a este mundo material.”

„Тази моя върховна обител не се осветява от слънце, луна, огън или електричество. Тези, които я достигнат, никога не се завръщат в материалния свят.“

Este verso dá uma descrição deste céu eterno. É claro que temos uma concepção material do céu e ao pensarmos nele levamos em conta o Sol, a Lua, as estrelas e assim por diante, mas neste verso o Senhor declara que no céu eterno não há necessidade de Sol, Lua, eletricidade ou fogo de espécie alguma porque o céu espiritual já é iluminado pelo brahmajyoti, os raios emanados do Senhor Supremo. Estamos com muita dificuldade tentando alcançar outros planetas, mas não é difícil compreender a morada do Senhor Supremo. Essa morada chama-se Goloka. No Brahma-saṁhitā (5.37), ela é belamente descrita: goloka eva nivasaty akhilātma-bhūtaḥ. O Senhor reside eternamente em Sua morada, Goloka, todavia, Ele é acessível a este mundo, e com este propósito o Senhor manifesta Sua verdadeira forma, sac-cid-ānanda-vigraha. Quando Ele manifesta esta forma, não precisamos ficar imaginando com quem Ele Se parece. Para desencorajar tal especulação imaginativa, Ele vem e manifesta-Se como Ele é, como Śyāmasundara. Infelizmente, os menos inteligentes zombam dEle porque Ele aparece como um de nós e brinca conosco como um ser humano. Mas não é por causa disso que vamos considerar o Senhor como um de nós. É por Sua onipotência que Ele Se apresenta diante de nós em Sua forma verdadeira e manifesta Seus passatempos, que são réplicas dos passatempos executados em Sua morada.

Тук се описва вечното небе. Разбира се, нашата представа за небето е материална и когато мислим за него, го свързваме със слънце, луна, звезди и т.н. Но в този стих Господ казва, че във вечното небе няма нужда от слънце, луна или някакъв огън, защото духовното небе се осветява от лъчите на брахмаджьоти, които излъчва Върховният Бог. Ние срещаме големи трудности в опита си да достигнем други планети, но не е трудно да разберем какво представлява обителта на Върховния Бог. Тази обител се нарича Голока. Тя е описана прекрасно в Брахма-самхита̄ (5.37): голока ева нивасатй акхила̄тма-бхӯтах̣. Господ пребивава вечно в своята обител Голока. Но Той може да бъде видян дори в нашия свят, защото идва и разкрива истинската си форма сач-чид-а̄нанда-виграха. И когато ни показва тази форма, вече няма нужда да си въобразяваме как изглежда Той. За да спре игрите на въображението, Бог слиза и показва истинската си форма Шя̄масундара. За нещастие, ограничените хора му се присмиват, защото Той идва като един от нас и се държи като обикновено човешко същество. Не бива да го смятаме за един от нас. Със своето всемогъщество Той ни се представя в истинската си форма и показва забавления, които са точно копие на забавленията в духовната му обител.

Nos raios refulgentes do céu espiritual flutuam inúmeros planetas. O brahmajyoti emana da morada suprema, Kṛṣṇaloka, e os planetas ānanda-maya, cin-maya, que não são materiais, flutuam nesses raios. O Senhor diz: na tad bhāsayate sūryo na śaśāṅko na pāvakaḥ/ yad gatvā na nivartante tad dhāma paramaṁ mama. Aquele que se aproxima deste céu espiritual não precisa descer novamente ao céu material. No céu material, mesmo que nos aproximemos do planeta mais elevado (Brahmaloka), e imagine chegar à Lua, encontraremos as mesmas condições de vida, a saber, nascimento, morte, doença e velhice. Nenhum planeta no universo material está livre destes quatro princípios da existência material.

В сияйните лъчи на духовното небе плуват безброй планети. Брахмаджьоти се излъчва от върховната обител, Кр̣ш̣н̣алока, и а̄нанда-мая, чин-мая планетите, които не са материални, плуват в тези лъчи. Бог казва: на тад бха̄саяте сӯрьо на шаша̄нко на па̄ваках̣<~>/<~>яд гатва̄ на нивартанте тад дха̄ма парамам мама. Този, който достигне това духовно небе, няма да се връща отново в материалното небе. В материалното небе, дори ако достигнем най-висшата планета (Брахмалока), а какво да говорим за Луната, пак ще открием същите условия на живот, а именно: раждане, болести, старост и смърт. Няма планета в материалната вселена, която да е свободна от тези четири принципа на материалното битие.

As entidades vivas estão viajando de um planeta a outro, porém, isto não significa que podemos ir a qualquer planeta que quisermos através de meros arranjos mecânicos. Se desejamos ir a outros planetas, há um processo para irmos lá. Menciona-se também isto: yānti deva-vratā devān pitṝn yānti pitṛ-vratāḥ. Não é necessário nenhum arranjo mecânico se quisermos fazer uma viagem interplanetária. O Gītā instrui: yānti deva-vratā devān. A Lua, o Sol e os planetas superiores são chamados Svargaloka. Há três categorias diferentes de planetas: sistemas planetários superior, intermediário e inferior. A Terra pertence ao sistema planetário intermediário. Com uma fórmula muito simples, yānti deva-vratā devān, o Bhagavad-gītā informa-nos como viajar para os sistemas planetários superiores (Devaloka). Tudo o que se precisa é adorar ao semideus específico daquele planeta específico, e aí então ir à Lua, ao Sol ou a qualquer um dos sistemas planetários superiores.

Живите същества пътуват от една планета на друга, но това не означава, че можем да отидем на всяка планета, която пожелаем, просто с механични средства. Ако искаме да отидем на други планети, за това има определен метод. Казано е: я̄нти дева-врата̄ дева̄н питР̣̄н я̄нти питр̣-врата̄х̣. Не са нужни механични средства за междупланетното пътуване. Гӣта̄ ни осведомява: я̄нти дева-врата̄ дева̄н. Луната, Слънцето и по-висшите планети са известни като Сваргалока. Съществуват три различни групи планети: висши, средни и нисши планетарни системи. Земята принадлежи към средната планетарна система. Бхагавад-гӣта̄ ни обяснява как да пътуваме до по-висшите планетарни системи (Девалока)  по много прост начин: я̄нти дева-вра̄та дева̄н. Достатъчно е човек да почита полубога на съответната планета и така ще отиде на Луната, Слънцето или на някоя от висшите планетарни системи.

Todavia, o Bhagavad-gītā não nos aconselha a ir a nenhum dos planetas deste mundo material, porque mesmo que, através de alguma espécie de dispositivo mecânico, fôssemos a Brahmaloka, o planeta mais elevado, talvez viajando quarenta mil anos (e quem viveria tanto?), ainda assim, encontraríamos as inconveniências materiais sob a forma de nascimento, morte, doença e velhice. Mas quem quiser aproximar-se do planeta supremo, Kṛṣṇaloka, ou de qualquer um dos outros planetas existentes dentro do céu espiritual, não encontrará estas inconveniências materiais. Entre todos os planetas do céu espiritual, há um planeta supremo, chamado Goloka Vṛndāvana, que é o planeta original, situado na própria morada da Personalidade de Deus original, Śrī Kṛṣṇa. Toda esta informação é fornecida no Bhagavad-gītā, através de cuja instrução recebemos a informação de como deixarmos o mundo material e começarmos no céu espiritual uma vida verdadeiramente bem-aventurada.

Но Бхагавад-гӣта̄ не ни съветва да посещаваме никоя от планетите в материалния свят, защото дори да отидем с помощта на механично средство на Брахмалока, най-висшата материална планета, като пътуваме около четиресет хиляди години (а кой живее толкова дълго?), пак ще се сблъскаме с материалните неприятности, свързани с раждане, смърт, болести и старост. Но този, който желае да достигне върховната планета Кр̣ш̣н̣алока или някоя друга планета в духовното небе, няма да се срещне с тези материални неудобства. Най-висша в духовното небе е върховната планета, наречена Голока Вр̣нда̄вана, изначалната планета в обителта на изначалната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Тези сведения са изложени в Бхагавад-гӣта̄, от чиито наставления научаваме как да напуснем материалния свят и да започнем истински блажен живот в духовното небе.

O Décimo Quinto Capítulo do Bhagavad-gītā dá um verdadeiro retrato do mundo material. Lá está dito:

Бхагавад-гӣта̄, в петнайсета глава, първи стих, предлага истинската картина на материалния свят. Там се казва:

ūrdhva-mūlam adhaḥ-śākham
aśvatthaṁ prāhur avyayam
chandāṁsi yasya parṇāni
yas taṁ veda sa veda-vit
ӯрдхва-мӯлам адхах̣-ша̄кхам
ашваттхам пра̄хур авяям
чханда̄мси яся парн̣а̄ни
яс там веда са веда-вит

Aqui, o mundo material é descrito como uma árvore cujas raízes ficam para cima e cujos ramos ficam para baixo. Temos experiência de uma árvore cujas raízes ficam para cima: se alguém colocar-se à margem de um rio ou de qualquer reservatório de água, poderá ver que as árvores refletidas na água estão de cabeça para baixo. Os ramos localizam-se embaixo e as raízes ficam na parte de cima. Do mesmo modo, este mundo material é um reflexo do mundo espiritual. O mundo material não passa de uma sombra da realidade. Na sombra, não há realidade nem substancialidade, mas por meio da sombra, podemos compreender que existem substância e realidade. No deserto não há água, mas a miragem sugere a existência da água. No mundo material não há água, não há felicidade, mas a água real da verdadeira felicidade está lá no mundo espiritual.

Материалният свят е описан като дърво, чиито корени са нагоре, а клоните – надолу. Всеки от нас е виждал дърво с корените нагоре. Когато застанем на брега на река или друг воден басейн, ще видим, че дървото, което се отразява във водата, е обърнато: клоните са надолу, а корените – нагоре. По същия начин този материален свят е отражение на духовния. Материалният свят е само сянка на реалността. В сянката няма реалност или същина, но по нея можем да разберем, че те съществуват – реалността и същината. В пустинята няма вода, но миражът подсказва, че такова нещо като водата съществува. В материалния свят няма вода, няма щастие. Истинската вода на истинското щастие е в духовния свят.

O Senhor sugere que alcancemos o mundo espiritual da seguinte maneira (Bg. 15.5):

Бог ни предлага начина, по който можем да достигнем духовния свят (Бхагавад-гӣта̄ 15.5):

nirmāna-mohā jita-saṅga-doṣā
adhyātma-nityā vinivṛtta-kāmāḥ
dvandvair vimuktāḥ sukha-duḥkha-saṁjñair
gacchanty amūḍhāḥ padam avyayaṁ tat
нирма̄на-моха̄ джита-санга-дош̣а̄
адхя̄тма-нитя̄ винивр̣тта-ка̄ма̄х̣
двандваир вимукта̄х̣ сукха-дух̣кха-самгяир
гаччхантй амӯд̣ха̄х̣ падам авяям тат

Esse padam avyayam, ou reino eterno, pode ser alcançado por aquele que é nirmāna-mohā. Que significa isto? Estamos em busca de designações. Alguém quer se tornar “senhor”, outro quer ser “chefe”, outrem quer ser presidente ou rico ou rei ou alguma outra coisa. Enquanto estivermos apegados a estas designações, estaremos apegados ao corpo, porque as designações aplicam-se ao corpo. Mas não somos esses corpos, e entender isto é a primeira etapa da realização espiritual. Estamos associados aos três modos da natureza material, mas devemos nos desapegar através do serviço devocional ao Senhor. Se não estamos apegados ao serviço devocional ao Senhor, então, não podemos desapegar-nos dos modos da natureza material. Designações e apegos devem-se à nossa luxúria e desejo, e à nossa vontade de dominar a natureza material. Enquanto não abandonarmos esta propensão de dominar a natureza material, não haverá possibilidade de voltarmos ao reino do Supremo, o sanātana-dhāma. Esse reino eterno, que nunca é destruído, pode ser alcançado por aquele que não se deixar confundir pelas atrações dos prazeres materiais falsos, estando situado no serviço ao Senhor Supremo. Nessa posição, a pessoa pode facilmente aproximar-se da morada suprema.

Това падам авяям, вечно царство, може да се достигне от човек, който е нирма̄на-моха. Какво означава това? Ние обичаме обозначенията. Всеки желае да стане някакъв: сър, лорд, президент, богаташ, цар или нещо друго. Привързани към подобни обозначения, ние сме привързани към тялото, защото обозначенията се отнасят до тялото. Но ние не сме това тяло и разбирането на тази истина е първият етап по пътя на духовното осъзнаване. Ние се свързваме с трите гун̣и на материалната природа и за да се освободим от привързаностите, ни трябва предано служене на Бога. Без привързаност към преданото служене, не е възможно да постигнем независимост от трите материални гун̣и. Обозначенията и привързаностите се дължат на нашата похот и желания, на стремежа ни да господстваме над материалната природа. Докато не изоставим склонността си да се правим на Господ, няма възможност да се завърнем в царството на Върховния – сана̄тана-дха̄ма. Това неунищожимо, вечно царство може да се достигне от всеки, който не е объркан от привлекателността на фалшивите материални наслади и служи на Върховния Бог. Така установен, човек лесно може да достигне върховната обител.

Em outra passagem do Gītā (8.21), declara-se:

На друго място в Гӣта̄ (8.21) се посочва:

avyakto ’kṣara ity uktas
tam āhuḥ paramāṁ gatim
yaṁ prāpya na nivartante
tad dhāma paramaṁ mama
авякто 'кш̣ара итй уктас
там а̄хух̣ парама̄м гатим
ям пра̄пя на нивартанте
тад дха̄ма парамам мама

Avyakta significa imanifesto. O mundo material em sua totalidade não se manifesta diante de nós. Nossos sentidos são tão imperfeitos que nem mesmo podemos ver todas as estrelas dentro deste universo material. Na literatura védica, podemos obter muitas informações sobre todos os planetas, nas quais podemos acreditar ou não. Todos os planetas importantes são descritos nos textos védicos, especialmente no Śrīmad-Bhāgavatam, e o mundo espiritual, que fica além deste céu material, é descrito como avyakta, imanifesto. Todos devem desejar e ambicionar esse reino supremo, pois, quando alcançamos esse reino, não precisamos regressar a este mundo material.

Авякта означава „непроявен“. Пред нас не е проявен дори целият материален свят. Сетивата ни са толкова несъвършени, че не можем да видим дори всички звезди в тази материална вселена. От ведическата литература получаваме обширна информация за различните планети; от нас зависи да ѝ вярваме или не. Всички важни планети са описани във ведическата литература, и по-специално в Шрӣмад Бха̄гаватам, а духовният свят, отвъд материалното небе, е описан като авякта, непроявен. Би трябвало да копнеем за духовното царство, защото когато го достигнем, няма повече да се връщаме в материалния свят.

Alguém talvez pergunte então o que é que se deve fazer para alcançar essa morada do Senhor Supremo. A informação referente a isto pode ser encontrada no Oitavo Capítulo, onde se diz:

Логично е да се постави въпросът: как да се достига обителта на Върховния Бог? Отговорът намираме в осма глава. Там се казва:

anta-kāle ca mām eva
smaran muktvā kalevaram
yaḥ prayāti sa mad-bhāvaṁ
yāti nāsty atra saṁśayaḥ
анта-ка̄ле ча ма̄м ева
смаран муктва̄ калеварам
ях̣ прая̄ти са мад-бха̄вам
я̄ти на̄сти атра самшаях̣

“Todo aquele que em seus instantes finais abandona o corpo lembrando-se de Mim alcança imediatamente a Minha natureza; e não há dúvidas quanto a isto.” (Bg. 8.5) Aquele que na hora da morte pensa em Kṛṣṇa vai ter com Kṛṣṇa. A pessoa deve procurar lembrar-se da forma de Kṛṣṇa; se ao abandonar o corpo ela pensa nesta forma, com certeza alcançará o reino espiritual. Mad-bhāvam refere-se à natureza suprema do Ser Supremo. O Ser Supremo é sac-cid-ānanda-vigraha — isto é, Sua forma é eterna, plena de conhecimento e bem-aventurança. Nosso corpo atual não é sac-cid-ānanda. É asat, ou não sat. Não é eterno; é perecível. Não é cit, pleno de conhecimento, mas é cheio de ignorância. Não conhecemos o reino espiritual, nem mesmo conhecemos perfeitamente este mundo material, onde há tantas coisas de que não temos conhecimento. O corpo é também nirānanda; ao invés de ser pleno de bem-aventurança, ele é cheio de misérias. Todas as misérias que experimentamos no mundo material surgem do corpo, mas aquele que ao deixar este corpo pensa no Senhor Kṛṣṇa, a Suprema Personalidade de Deus, obtém imediatamente um corpo sac-cid-ānanda.

„Всеки, който мисли за мен, като напуска тялото си в края на живота, веднага постига моята природа; в това няма съмнение“ (Бхагавад-гӣта̄ 8.5). Този, който мисли за Кр̣ш̣н̣а в момента на смъртта, отива при него. Човек трябва да помни формата на Бог Кр̣ш̣н̣а. Ако мисли за него, докато напуска тялото си, със сигурност ще достигне духовното царство. Мад-бха̄вам се отнася до висшата природа на Върховното същество. Върховното същество е сач-чид-а̄нанда-виграха – формата му е вечна, пълна със знание и блаженство. Настоящото ни тяло не е сач-чид-а̄нанда. То е асат, не е сат. То не е вечно, а тленно. То не е чит, т.е. пълно със знание, пълно е с невежество. Ние нямаме знание за духовното царство, нито съвършено знание за този материален свят, в който толкова много неща са непознати за нас. Тялото е също и нира̄нанда, т.е. вместо да е изпълнено с блаженство, то е пълно със страдание. Всички страдания, които изживяваме в материалния свят, идват от тялото. Но всеки, който напуска тялото си и мисли за Кр̣ш̣н̣а, Върховната Личност, веднага получава сач-чид-а̄нанда тяло.

O processo para se abandonar o corpo e conseguir um outro no mundo material também é organizado. Um homem morre quando foi decidido que forma de corpo terá na próxima vida. Autoridades superiores, e não a própria entidade viva, tomam esta decisão. Conforme as atividades que realizamos nesta vida, subimos ou afundamos. Esta vida é uma preparação para a próxima vida. Se, portanto, pudermos nos preparar nesta vida para promovermo-nos ao reino de Deus, então na certa, após deixarmos este corpo material, obteremos um corpo espiritual semelhante ao do Senhor.

В материалния свят напускането на едно тяло и получаването на друго е организиран процес. Човек умира, след като е решено какъв вид тяло ще има в следващия си живот. Висши авторитети, а не самото живо същество вземат това решение. Според дейностите си в този живот ние или ще се издигнем, или ще паднем. Този живот е подготовка за следващия. Ако успеем да се подготвим за издигане до царството на Бога, тогава е сигурно, че след като напуснем това материално тяло, ще получим духовно тяло като това на Бога.

Como já foi explicado, há diversas categorias de transcendentalistas — o brahma-vādī, o paramātma-vādī e o devoto —, e, como foi mencionado, no brahmajyoti (céu espiritual), há inúmeros planetas espirituais. A quantidade desses planetas é muitíssimo maior que o somatório de todos os planetas deste mundo material. Este mundo material equivale a aproximadamente apenas um quarto da criação (ekāṁśena sthito jagat). Neste segmento material, há milhões e bilhões de universos com trilhões de planetas e sóis, estrelas e luas. Mas toda esta criação material é um mero fragmento da criação total. A maior parte da criação está no céu espiritual. Quem deseja fundir-se na existência do Brahman Supremo é transferido imediatamente para o brahmajyoti do Senhor Supremo e assim alcança o céu espiritual. O devoto, querendo gozar da associação do Senhor, ingressa nos planetas Vaikuṇṭha, que são inumeráveis, e lá o Senhor Supremo, por meio de Suas expansões plenárias como o Nārāyaṇa de quatro braços e com diferentes nomes, tais como Pradyumna, Aniruddha e Govinda, associa-Se com ele. Portanto, no fim da vida os transcendentalistas pensam no brahmajyoti, no Paramātmā ou na Suprema Personalidade de Deus Śrī Kṛṣṇa. Em qualquer dos casos, eles entram no céu espiritual, mas só o devoto, ou aquele que está em contato pessoal com o Senhor Supremo, entra nos planetas Vaikuṇṭha ou no planeta Goloka Vṛndāvana. O Senhor ainda acrescenta que quanto a isto “não há dúvida”. Deve-se acreditar nisto firmemente. Não devemos rejeitar aquilo que não está de acordo com a nossa imaginação; devemos ter a mesma atitude tomada por Arjuna: “Acredito em tudo o que Você disse”. Portanto, quando o Senhor diz que quem, na hora da morte, pensar nEle como Brahman ou Paramātmā ou a Suprema Personalidade de Deus certamente entrará no céu espiritual, não há dúvida quanto a isto. Fica fora de cogitação não acreditar nisso.

Както вече беше обяснено, има различни трансценденталисти: брахма-ва̄дӣ, парама̄тма-ва̄дӣ и предани. Спомена се също и това, че в брахмаджьоти (духовното небе) има безброй планети. Те са много повече от планетите в материалния свят. Материалният свят е приблизително една четвърт от творението (ека̄мшена стхито джагат). В тази материална част има милиарди вселени с трилиони планети, слънца, звезди и луни. Но материалното творение е само малка част от цялото творение; по-голямата част е в духовното небе. Този, който желае да се слее със съществуването на Върховния Брахман, веднага се пренася в брахмаджьоти на Върховния Бог и така достига духовното небе. Преданият, който желае да се радва на взаимоотношения с Бога, достига някоя от безбройните Ваикун̣т̣ха планети и там Върховният чрез пълните си разширения На̄ра̄ян̣а, с четири ръце и различни имена, като Прадюмна, Анируддха и Говинда, общува с него. Ето защо в края на живота си трансценденталистите мислят за брахмаджьоти, Парама̄тма̄ или Върховната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. И в трите случая те влизат в духовното небе, но само преданият или този, който е в лична връзка с Върховния, достига Ваикун̣т̣ха планетите или Голока Вр̣нда̄вана. По-нататък Бог добавя: „В това няма съмнение“. Трябва да вярваме безрезервно. Не бива да отричаме всичко, което не отговаря на представите ни. Отношението ни трябва да бъде като това на Арджуна – „Вярвам във всичко, което казваш“. А Бог казва, че всеки, който по време на смъртта си мисли за него като Брахман, Парама̄тма̄ или Божествената Личност, със сигурност ще влезе в духовното небе. Няма основание да не вярваме в това.

O Bhagavad-gītā (8.6) também explica o princípio geral que torna possível alguém entrar no reino espiritual pelo simples fato de, na hora da morte, pensar no Supremo:

Бхагавад-гӣта̄ (8.6) обяснява и основния принцип, който прави възможно влизането в духовното царство просто като се мисли за Върховния по време на смъртта:

yaṁ yaṁ vāpi smaran bhāvaṁ
tyajaty ante kalevaram
taṁ tam evaiti kaunteya
sadā tad-bhāva-bhāvitaḥ
ям ям ва̄пи смаран бха̄вам
тяджатй анте калеварам
там там еваити каунтея
сада̄ тад-бха̄ва-бха̄витах̣

“Qualquer que seja o estado de existência de que alguém se lembre ao deixar o corpo atual, na sua próxima vida ele alcançará esse mesmo estado impreterivelmente.” Logo, devemos primeiro entender que a natureza material é a manifestação de uma das energias do Senhor Supremo. No Viṣṇu Purāṇa (6.7.61), mencionam-se as energias totais do Senhor Supremo:

„Каквото състояние на съществуване човек си припомня, когато напуска сегашното си тяло, такова състояние ще постигне в следващия си живот.“ Най-напред трябва да разберем, че материалната природа е проява на една от енергиите на Върховния Бог. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а (6.7.61) са очертани основните му енергии:

viṣṇu-śaktiḥ parā proktā
kṣetra-jñākhyā tathā parā
avidyā-karma-saṁjñānyā
tṛtīyā śaktir iṣyate
виш̣н̣у-шактих̣ пара̄ прокта̄
кш̣етра-гя̄кхя̄ татха̄ пара̄
авидя̄-карма-самгя̄ня̄
тр̣тӣя̄ шактир иш̣яте

O Senhor Supremo tem diversas e inúmeras energias que estão além de nossa concepção; no entanto, grandes sábios eruditos ou almas liberadas estudaram essas energias e dissecaram-nas em três partes. Todas as energias são viṣṇu-śakti, quer dizer, elas são diferentes potências do Senhor Viṣṇu. A primeira energia é parā, transcendental. As entidades vivas também pertencem à energia superior, como já foi explicado. As outras energias, ou energias materiais, estão no modo da ignorância. Na hora da morte, podemos permanecer na energia inferior deste mundo material, ou podemos nos transferir para a energia do mundo espiritual. Assim, o Bhagavad-gītā (8.6) diz:

Върховният Бог има безброй различни енергии и те са извън възприятието ни, но велики учени и мъдреци, освободени души, са изучили тези енергии и са ги разграничили в три раздела. Всички енергии са виш̣н̣у-шакти, което означава, че те са различни проявления на Бог Виш̣н̣у. Първата енергия е пара̄, трансцендентална. Живите същества, както вече беше обяснено, също принадлежат към трансценденталната висша енергия. Останалите, материалните енергии, са в гун̣ата на невежеството. По време на смъртта можем да останем в по-нисшата енергия на този материален свят или да се прехвърлим в енергията на духовния свят. В Бхагавад-гӣта̄ (8.6) се казва:

yaṁ yaṁ vāpi smaran bhāvaṁ
tyajaty ante kalevaram
taṁ tam evaiti kaunteya
sadā tad-bhāva-bhāvitaḥ
ям ям ва̄пи смаран бха̄вам
тяджатй анте калеварам
там там еваити каунтея
сада̄ тад-бха̄ва-бха̄витах̣

“Qualquer que seja o estado de existência de que alguém se lembre ao deixar o corpo atual, na sua próxima vida ele alcançará esse mesmo estado impreterivelmente.”

„Каквото състояние на съществуване човек си припомня, когато напуска сегашното си тяло, такова състояние ще постигне в следващия си живот.“

Durante a vida estamos acostumados a pensar na energia material ou na energia espiritual. Assim sendo, como podemos transferir nossos pensamentos da energia material para a energia espiritual? Existem várias publicações que enchem nossos pensamentos de energia material — jornais, revistas, romances, etc. O nosso pensamento, que agora está absorto em tais publicações, deve transferir-se aos textos védicos. Os grandes sábios, com esse propósito, escreveram vários textos védicos, tais como os Purāṇas. Os Purāṇas não são obras da imaginação; eles são registros históricos. No Caitanya-caritāmṛta (Madhya 20.122), há o seguinte verso:

В живота сме свикнали да мислим или за материалната, или за духовната енергия. Как да прехвърлим мислите си от материалната енергия към духовната? Има толкова много литература, която ангажира мислите ни с материална енергия: вестници, списания, романи и т.н. Нашето мислене, в момента погълнато от подобна литература, трябва да бъде насочено към ведическите писания. С тази цел великите мъдреци са написали томове ведическа литература, например Пура̄н̣ите. Пура̄н̣ите не са плод на фантазия. Те са исторически записки. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 20.122) намираме следния стих:

māyā-mugdha jīvera nāhi svataḥ kṛṣṇa-jñāna
jīvere kṛpāya kailā kṛṣṇa veda-purāṇa
ма̄я̄-мугдха джӣвера на̄хи сватах̣ кр̣ш̣н̣а-гя̄на
джӣвере кр̣па̄я каила̄ кр̣ш̣н̣а веда-пура̄н̣а

As amnésicas entidades vivas ou almas condicionadas esqueceram-se de sua relação com o Senhor Supremo, e estão absortas a pensar em atividades materiais. Para transferir esta capacidade de pensar ao céu espiritual, Kṛṣṇa-dvaipāyana Vyāsa nos deixou uma vasta quantidade de textos védicos. Primeiro, ele dividiu os Vedas em quatro, depois explicou-os nos Purāṇas, e para as pessoas menos capacitadas escreveu o Mahābhārata. No Mahābhārata encontra-se o Bhagavad-gītā. Assim, toda a literatura védica está resumida no Vedānta-sūtra, e para orientação futura ele nos deu um comentário natural sobre o Vedānta-sūtra chamado Śrīmad-Bhāgavatam. Devemos sempre ocupar nossas mentes lendo estes textos védicos. Assim como os materialistas ocupam suas mentes lendo jornais, revistas e tantas outras publicações materialistas, nós devemos transferir nossa leitura para os textos que nos foram legados por Vyāsadeva; e dessa maneira, na hora da morte poderemos lembrar-nos do Senhor Supremo. Este é o único método sugerido pelo Senhor, e Ele garante o resultado: “Não há dúvida”.

Обусловените души или живите същества със слаба памет са забравили връзката си с Върховния Бог и са потънали в мисли за материални дейности. Кр̣ш̣н̣а̄-дваипа̄яна Вя̄са е оставил огромно количество ведическа литература, за да се прехвърли мисловната сила на хората към духовното небе. Най-напред той разделя Ведите на четири части, след това ги обяснява в Пура̄н̣ите, а за хората с по-ограничени възможности пише Маха̄бха̄рата. Бхагавад-гӣта̄ е част от Маха̄бха̄рата. След това цялата ведическа литература е обобщена във Веда̄нта сӯтра, а като помощно средство за разбиране на Веда̄нта сутра той предлага коментар върху нея, наречен Шрӣмад Бха̄гаватам. Трябва да четем тази ведическа литература. Както умът на материалистите е насочен към четене на вестници, списания и литература, посветена на материални неща, така ние трябва да се насочим към литературата, оставена ни от Вя̄садева. Само така ще е възможно да помним Върховния по време на смъртта. Това е единственият път, посочен от Бога, и Той гарантира резултата: „В това няма съмнение“.

tasmāt sarveṣu kāleṣu
mām anusmara yudhya ca
mayy arpita-mano-buddhir
mām evaiṣyasy asaṁśayaḥ
тасма̄т сарвеш̣у ка̄леш̣у
ма̄м анусмара юдхя ча
маий арпита-мано-буддхир
ма̄м еваиш̣ясй асамшаях̣

“Portanto, Arjuna, você deve sempre pensar em Mim na forma de Kṛṣṇa e ao mesmo tempo continuar com seu dever prescrito que é lutar. Com suas atividades dedicadas a Mim e com sua mente e inteligência fixas em Mim, você Me alcançará sem dúvida alguma.” (Bg. 8.7)

„Затова, Арджуна, трябва винаги да мислиш за мен, Кр̣ш̣н̣а, като в същото време следваш предписания си дълг да се сражаваш. С дейности, посветени на мен, с ум и интелигентност, установени върху мен, ти без съмнение ще ме достигнеш“ (Бхагавад-гӣта̄ 8.7).

Ele não aconselha Arjuna a simplesmente lembrar-se dEle e a abandonar sua ocupação. Não, o Senhor jamais sugere algo inviável. Neste mundo material, para manter o corpo, deve-se trabalhar. De acordo com o tipo de trabalho, a sociedade humana é dividida em quatro ordens sociais — brāhmaṇa, kṣatriya, vaiśya e śūdra. A classe brāhmaṇa, ou classe intelectual, trabalha de determinada maneira; a classe kṣatriya, ou administrativa, trabalha de outra maneira; e a classe mercantil e os trabalhadores estão todos cuidando de seus deveres específicos. Na sociedade humana, quer alguém seja trabalhador, comerciante, administrador ou fazendeiro, quer pertença à classe mais elevada e seja um literato, cientista ou teólogo, ele tem de subsistir através de seu trabalho. O Senhor, portanto, diz a Arjuna que ele não precisa afastar-se de sua ocupação, mas enquanto está envolvido em sua ocupação, deve lembrar-se de Kṛṣṇa (mām anusmara). Se enquanto luta pela existência ele não adquire a prática de lembrar-se de Kṛṣṇa, então na hora da morte não lhe será possível lembrar-se de Kṛṣṇa. O Senhor Caitanya também dá esse mesmo conselho. Ele diz que kīrtanīyaḥ sadā hariḥ: todos devem sempre procurar cantar os nomes do Senhor. Os nomes do Senhor e o Senhor não são diferentes. Logo, a instrução que o Senhor Kṛṣṇa dá a Arjuna para “lembrar-se de Mim” e o preceito do Senhor Caitanya segundo o qual “devemos sempre cantar os nomes do Senhor Kṛṣṇa” são a mesma mensagem. Não há diferença, porque Kṛṣṇa e o nome de Kṛṣṇa não são diferentes. Na plataforma absoluta, não há diferença entre referência e referente. Portanto, temos de adquirir a prática de lembrar-nos sempre do Senhor, vinte e quatro horas por dia, cantando seus nomes e moldando as atividades de nossa vida de modo a podermos sempre lembrar-nos dEle.

Кр̣ш̣н̣а не съветва Арджуна да изостави задълженията си и да мисли само за него. Бог никога не предлага нещо непрактично. В този материален свят, за да поддържа тялото си, човек трябва да работи. Според различните видове дейност човешкото общество се разделя на четири социални класи: бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра. Класата на бра̄хман̣ите – интелигенцията, действа по един начин, класата на кш̣атриите – администраторите, действа по друг начин, търговската и работническата класа също изпълняват собствените си специфични задължения. В човешкото общество всеки трябва да работи, за да съществува, независимо дали е работник, търговец, управник, земеделец или принадлежи към висшата класа и е литератор, учен или теолог. Затова Господ казва на Арджуна, че не е нужно да изоставя задълженията си, но докато ги изпълнява, трябва да помни Кр̣ш̣н̣а (ма̄м анусмара). Ако човек не помни Кр̣ш̣н̣а, докато се бори за съществуването си, не е възможно да помни Кр̣ш̣н̣а по време на смъртта. Бог Чайтаня дава същия съвет: кӣртанӣях̣ сада̄ харих̣ – човек трябва винаги да повтаря имената на Бога. Няма разлика между имената на Бога и самия Бог. Няма разлика между наставлението на Кр̣ш̣н̣а към Арджуна „Помни само мен“ и предписанието на Бог Чайтаня „винаги повтаряй имената на Бог Кр̣ш̣н̣а“. Това е така, защото няма разлика между Кр̣ш̣н̣а и името му. На абсолютен план няма разлика между обекта и неговото обозначение. Затова трябва да практикуваме помненето на Кр̣ш̣н̣а постоянно, двайсет и четири часа в денонощието, като повтаряме имената му и подредим живота и дейностите си така, че да може да го помним винаги.

Como isto é possível? Os ācāryas dão o seguinte exemplo. Se uma mulher casada é apegada a outro homem, ou se um homem tem apego a uma mulher que não é sua esposa, então o apego deve ser considerado muito forte. Quem tem esse apego vive pensando na pessoa amada. A esposa que pensa em seu amante, vive pensando em encontrar-se com ele, mesmo enquanto realiza suas tarefas domésticas. De fato, ela até mesmo executa o trabalho doméstico com muito mais esmero para que seu marido não suspeite de seu apego. Do mesmo modo, devemos sempre lembrar-nos do amante supremo, Śrī Kṛṣṇa, e ao mesmo tempo cumprir muito bem com nossos deveres materiais. Neste caso, é preciso um forte sentimento de amor. Se temos um forte sentimento de amor pelo Senhor Supremo, então podemos desempenhar nosso dever e ao mesmo tempo lembrar-nos dEle. Mas temos de desenvolver este sentimento de amor. Arjuna, por exemplo, vivia pensando em Kṛṣṇa; ele era o companheiro constante de Kṛṣṇa, e ao mesmo tempo, um guerreiro. Kṛṣṇa não o aconselhou a desistir da luta e ir meditar na floresta. Quando o Senhor Kṛṣṇa descreve para Arjuna o sistema de yoga, Arjuna diz que não lhe é possível praticar esse sistema.

Как да постигнем това? А̄ча̄риите дават следния пример: ако една омъжена жена е привлечена от друг мъж или ако човек има влечение към друга жена, а не към съпругата си, такава привързаност е много силна. Влюбената жена постоянно мисли за любимия си и за срещата с него дори докато шета вкъщи. Тя изпълнява домакинските си задължения много внимателно, така че съпругът ѝ да не заподозре любовта ѝ. По същия начин трябва винаги да помним върховния любим, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, и в същото време грижливо да изпълняваме материалните си задължения. За това е необходима силна любов. Само ако силно обичаме Върховния Бог, можем да изпълняваме дълга си и в същото време да го помним. И тази любов трябва да се развива. Арджуна например винаги мисли за Кр̣ш̣н̣а. Той е негов вечен придружител, но в същото време е и воин. Кр̣ш̣н̣а не го съветва да изостави битката и да отиде в гората, за да медитира. Когато Кр̣ш̣н̣а описва пред Арджуна системата на йога, Арджуна казва, че за него е невъзможно да я практикува.

arjuna uvāca
yo ’yaṁ yogas tvayā proktaḥ
sāmyena madhusūdana
etasyāhaṁ na paśyāmi
cañcalatvāt sthitiṁ sthirām
арджуна ува̄ча
йо 'ям йогас твая̄ проктах̣
са̄мйена мадхусӯдана
етася̄хам на пашя̄ми
чан̃чалатва̄т стхитим стхира̄м

“Arjuna disse: Ó Madhusūdana, o sistema de yoga que Você resumiu parece-me impraticável e inviável, pois a mente é inquieta e instável.” (Bg. 6.33)

„Арджуна каза: О, Мадхусӯдана, йога системата, която ми описа накратко, е неприложима и непосилна за мен, защото умът ми е неспокоен и неустойчив“ (Бхагавад-гӣта̄ 6.33).

Mas o Senhor diz:

Но Господ отговаря:

yoginām api sarveṣāṁ
mad-gatenāntar-ātmanā
śraddhāvān bhajate yo māṁ
sa me yukta-tamo mataḥ
йогина̄м апи сарвеш̣а̄м
мад-гатена̄нтар-а̄тмана̄
шраддха̄ва̄н бхаджате йо ма̄м
са ме юкта-тамо матах̣

“De todos os yogīs, aquele que tem muita fé e sempre se refugia em Mim, pensa em Mim dentro de si mesmo e Me presta serviço transcendental amoroso é o mais intimamente unido a Mim em yoga e é o mais elevado de todos. Esta é a Minha opinião.” (Bg. 6.47) Assim, aquele que sempre pensa no Senhor Supremo é ao mesmo tempo o maior yogī, o jñānī supremo e o maior devoto. Continuando, o Senhor diz a Arjuna que, como kṣatriya ele não pode deixar de lutar, mas se enquanto luta Arjuna lembra-se de Kṛṣṇa, então na hora da morte ele será capaz de lembrar-se de Kṛṣṇa. Mas a pessoa deve ser inteiramente rendida ao serviço transcendental amoroso ao Senhor.

„От всички йогӣ този, който с голяма вяра винаги пребивава в мен, мисли за мен и ми отдава трансцендентално любовно служене, е най-интимно свързан с мен в йога и е над всички. Това е моето мнение“ (Бхагавад-гӣта̄ 6.47). Този, който винаги мисли за Върховния Бог, е най-велик йогӣ, най-съвършен гя̄нӣ и в същото време най-великият предан. По-нататък Господ казва на Арджуна, че като кш̣атрия той не може да откаже сражение. Но ако се сражава, помнейки Кр̣ш̣н̣а, и в момента на смъртта ще помни Кр̣ш̣н̣а. Това изисква пълна отдаденост в трансценденталното любовно служене на Бога.

Na realidade, não trabalhamos com nosso corpo, mas com nossa mente e inteligência. Logo, se a inteligência e a mente estão sempre ocupadas em pensar no Senhor Supremo, então os sentidos também vão ocupar-se em Seu serviço. Pelo menos superficialmente, as atividades dos sentidos permanecem as mesmas, mas a consciência muda. O Bhagavad-gītā nos ensina o processo pelo qual a mente e a inteligência ficam absortas em pensar no Senhor. Tal absorção nos capacitará a transferir-nos ao reino do Senhor. Se a mente está ocupada no serviço a Kṛṣṇa, então, os sentidos estarão automaticamente ocupados no Seu serviço. Esta é a arte, e é também o segredo do Bhagavad-gītā: absorção total do pensamento em Śrī Kṛṣṇa.

В действителност ние работим не с тялото, а с ума и интелигентността си. Ако умът и интелигентността постоянно са погълнати от мисли за Върховния Бог, тогава естествено и сетивата ще са заети в негово служене. Външно дейностите на сетивата остават същите, но съзнанието се променя. Бхагавад-гӣта̄ учи как човешкият ум и интелигентност изцяло да се потопят в мисли за Бога. Това дава възможност на човека да се пренесе в Божието царство. Ако умът е зает със служене на Кр̣ш̣н̣а, и сетивата естествено започват да му служат. Това е изкуството и тайната на Бхагавад-гӣта̄ – пълно потапяне в мисли за Шрӣ Кр̣ш̣н̣а.

O homem moderno lutou mui arduamente para alcançar a Lua, mas não envidou muitos esforços para elevar-se espiritualmente. Se uma pessoa tem cinqüenta anos de vida pela frente, deve aproveitar esse pequeno intervalo de tempo para cultivar esta prática de lembrar-se da Suprema Personalidade de Deus. Esta prática é o processo devocional:

Съвременният човек положи неимоверни усилия да достигне Луната, но не полага кой знае какви усилия да се издигне духовно. Ако някой има да живее още петдесет години, той трябва да използва този кратък период от време, за да развие способността постоянно да мисли за Бога, Върховната Личност. Тази практика е методът на предаността:

śravaṇaṁ kīrtanaṁ viṣṇoḥ
smaraṇaṁ pāda-sevanam
arcanaṁ vandanaṁ dāsyaṁ
sakhyam ātma-nivedanam
шраван̣ам кӣртанам виш̣н̣ох̣
смаран̣ам па̄да-севанам
арчанам ванданам да̄сям
сакхям а̄тма-ниведанам

(Śrīmad-Bhāgavatam 7.5.23)

(Шрӣмад Бха̄гаватам 7.5.23)

Estes nove processos, dos quais o mais fácil é śravaṇam, ouvir a pessoa realizada transmitir o Bhagavad-gītā, induzirão alguém a pensar no Ser Supremo. Isto o levará a lembrar-se do Senhor Supremo e, ao abandonar o corpo, estará em condições de obter um corpo espiritual apropriado com o qual possa associar-se com o Senhor Supremo.

Тези девет начина на действие, от които най-лесният е шраван̣ам, слушане на Бхагавад-гӣта̄ от осъзната личност, ще обърнат мислите на човека към Върховното същество. Това ще доведе до помнене на Бога и ще му позволи при напускане на тялото да получи духовно тяло, единствено подходящо за общуване с Върховния Бог.

Continuando, o Senhor diz:

По-нататък Господ казва:

abhyāsa-yoga-yuktena
cetasā nānya-gāminā
paramaṁ puruṣaṁ divyaṁ
yāti pārthānucintayan
абхя̄са-йога-юктена
четаса̄ на̄ня-га̄мина̄
парамам пуруш̣ам дивям
я̄ти па̄ртха̄нучинтаян

“Aquele que, meditando em Mim como a Suprema Personalidade de Deus, ocupa sempre sua mente a lembrar-se de Mim e não se desvia do caminho, ó Arjuna, com certeza Me alcança.” (Bg. 8.8)

„Този, който медитира върху мен, Върховната Божествена Личност, съсредоточил ума си в това да ме помни, без да се отклонява от пътя, той, о, Арджуна, със сигурност ще ме достигне“ (Бхагавад-гӣта̄ 8.8).

Este processo não é muito difícil. Entretanto, deve-se aprendê-lo com uma pessoa experiente. Tad-vijñānārthaṁ sa gurum evābhigacchet: devemos aproximar-nos de alguém que já tenha prática. A mente está sempre voando para cá e para lá, mas deve-se praticar a concentração da mente na forma do Senhor Supremo, Śrī Kṛṣṇa, ou no som de Seu nome. Por natureza, a mente é inquieta, indo de cá para lá, mas ela pode fixar-se na vibração sonora Kṛṣṇa. Portanto, todos devem meditar no paramaṁ puruṣam, a Suprema Personalidade de Deus que está no reino espiritual, o céu espiritual, e assim alcançá-lO. Os meios e os métodos para alguém atingir compreensão última, a conquista última, são delineados no Bhagavad-gītā, e as portas deste conhecimento estão abertas a todos. Ninguém está excluído. Todas as classes de pessoas podem aproximar-se do Senhor Kṛṣṇa pensando nEle, pois ouvir e pensar sobre Ele é possível a todos.

Това не е много труден метод, но трябва да се научи от опитна личност. Тад-вигя̄на̄ртхам са гурум ева̄бхигаччхет – обърнете се към личност, която вече практикува. Умът непрекъснато скача от едно на друго и човек трябва с практика да го съсредоточи върху формата на Върховния Бог, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, или върху звука на името му. По природа умът е неспокоен и се лута в различни посоки, но той може да намери покой в звуковата вибрация на Кр̣ш̣н̣а. Медитирайки върху парамам пуруш̣ам , Върховната Божествена Личност, в духовното царство, в духовното небе, човек ще го достигне. Пътищата и начините за окончателно осъзнаване, за крайния успех, са посочени в Бхагавад-гӣта̄ и вратите на това знание са отворени за всекиго. Никой не е оставен отвън. Хората от всички съсловия могат да отидат при Кр̣ш̣н̣а, като мислят за него, защото мисленето и слушането за Бога е възможно за всекиго.

O Senhor continua dizendo (Bg. 9.32-33):

По-нататък Господ казва (Бхагавад-гӣта̄ 9.32 – 33):

māṁ hi pārtha vyapāśritya
ye ’pi syuḥ pāpa-yonayaḥ
striyo vaiśyās tathā śūdrās
te ’pi yānti parāṁ gatim
ма̄м хи па̄ртха вяпа̄шритя
йе 'пи сюх̣ па̄па-йонаях̣
стрийо вайшя̄с татха̄ шӯдра̄с
те 'пи я̄нти пара̄м гатим
kiṁ punar brāhmaṇāḥ puṇyā
bhaktā rājarṣayas tathā
anityam asukhaṁ lokam
imaṁ prāpya bhajasva mām
ким пунар бра̄хман̣а̄х̣ пун̣я̄
бхакта̄ ра̄джарш̣аяс татха̄
анитям асукхам локам
имам пра̄пя бхаджасва ма̄м

Logo, o Senhor diz que mesmo um comerciante, uma mulher degradada ou um trabalhador ou até mesmo seres humanos no estado de vida mais baixo, podem alcançar o Supremo. Não é preciso inteligência altamente desenvolvida. O fato é que qualquer um que acate o princípio de bhakti-yoga e aceite o Senhor Supremo como o summum bonum da vida, como o objetivo máximo, a meta última, pode aproximar-se do Senhor no céu espiritual. Se a pessoa adota os princípios enunciados no Bhagavad-gītā, ela pode tornar sua vida perfeita e resolver definitivamente todos os problemas da vida. Esta é a essência de todo o Bhagavad-gītā.

Дори търговецът, падналата жена, работникът или човешките същества с най-ниско обществено положение могат да достигнат Върховния. Не е нужна високо развита интелигентност. Същественото е, че всеки, възприел принципите на бхакти-йога и Върховния Бог като суммум бонум в живота, тоест като най-висша и крайна цел, може да достигне Бога в духовното небе. Ако приеме изложените в Бхагавад-гӣта̄ принципи, човек ще направи живота си съвършен и ще разреши окончателно всичките си проблеми. Това е същността на Бхагавад-гӣта̄.

Em conclusão, o Bhagavad-gītā é um livro transcendental que se deve ler com muita atenção. Gītā-śāstram idaṁ puṇyaṁ yaḥ paṭhet prayataḥ pumān: quem segue corretamente as instruções do Bhagavad-gītā pode se livrar de todas as misérias e ansiedades existentes na vida. Bhaya-śokādi-varjitaḥ. Ele se libertará de todos os temores nesta vida, e sua vida seguinte será espiritual. (Gītā-māhātmya 1)

В заключение трябва да кажем, че Бхагавад-гӣта̄ е трансцендентална литература, която трябва да се чете много внимателно. Гӣта̄-ша̄страм идам пун̣ям ях̣ пат̣хет праятах̣ пума̄н – ако наставленията на Бхагавад-гӣта̄ се следват както трябва, това гарантира освобождение от всички страдания и тревоги в живота. Бхая-шока̄ди-варджитах̣. Човек ще се освободи от страховете в този живот и следващият му живот ще бъде духовен (Гӣта̄ ма̄ха̄тмя 1).

Há também uma outra vantagem:

Има и друго предимство:

gītādhyāyana-śīlasya
prāṇāyāma-parasya ca
naiva santi hi pāpāni
pūrva-janma-kṛtāni ca
гӣта̄дхя̄яна-шӣлася
пра̄н̣а̄я̄ма-парася ча
наива санти хи па̄па̄ни
пӯрва-джанма-кр̣та̄ни ча

“Se alguém lê o Bhagavad-gītā mui sinceramente e com toda a seriedade, então, pela graça do Senhor, as reações de seus malefícios passados não agirão sobre ele.”(Gītā-māhātmya 2) O Senhor proclama na última parte do Bhagavad-gītā (18.66):

„Ако някой чете Бхагавад-гӣта̄ много искрено и с необходимата сериозност, по Божията милост последиците от миналите му грехове няма да действат върху него“ (Гӣта̄ ма̄ха̄тмя 2). В последната част на Бхагавад-гӣта̄ (18.66) Бог заявява:

sarva-dharmān parityajya
mām ekaṁ śaraṇaṁ vraja
ahaṁ tvāṁ sarva-pāpebhyo
mokṣayiṣyāmi mā śucaḥ
сарва-дхарма̄н паритяджя
ма̄м екам шаран̣ам враджа
ахам тва̄м сарва-па̄пебхьо
мокш̣айш̣я̄ми ма̄ шучах̣

“Abandone todas as variedades de religião e simplesmente renda-se a Mim. Eu o libertarei de todas as reações pecaminosas. Não tema.” Assim, o Senhor assume toda a responsabilidade por aquele que se rende a Ele, e Ele exime esta pessoa de todas as reações dos pecados.

„Изостави всички видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай!“ По този начин Бог поема пълна отговорност за всекиго, който му се отдаде, и го предпазва от всички греховни последици.

mala-nirmocanaṁ puṁsāṁ
jala-snānaṁ dine dine
sakṛd gītāmṛta-snānaṁ
saṁsāra-mala-nāśanam
мала-нирмочанам пумса̄м
джала-сна̄нам дине дине
сакр̣д гӣта̄мр̣та-сна̄нам
самса̄ра-мала-на̄шанам

“Alguém pode ficar limpo tomando um banho diário, mas se ao menos uma vez ele toma um banho nas águas do sagrado Ganges do Bhagavad-gītā, para ele a sujeira da vida material extingue-se por completo.” (Gītā-māhātmya 3)

„Човек може да се къпе всеки ден, но ако само веднъж се изкъпе в святата вода на Бхагавад-гӣта̄, подобно на свещената вода от Ганг, изцяло ще се пречисти от материалните си замърсявания“ (Гӣта̄ ма̄ха̄тмя 3).

gītā su-gītā kartavyā
kim anyaiḥ śāstra-vistaraiḥ
yā svayaṁ padmanābhasya
mukha-padmād viniḥsṛtā
гӣта̄ су-гӣта̄ картавя̄
ким аняих̣ ша̄стра-вистараих̣
я̄сваям падмана̄бхася
мукха-падма̄д виних̣ср̣та̄

Como o Bhagavad-gītā é falado pela Suprema Personalidade de Deus, não é preciso ler nenhum outro texto védico. Precisa-se apenas ouvir e ler atenta e regularmente o Bhagavad-gītā. Nesta era atual, as pessoas vivem tão absortas em atividades mundanas que não lhes é possível ler todos os textos védicos. Mas não é mesmo necessário. Este único livro, o Bhagavad-gītā, bastará, porque ele é a essência de todos os textos védicos e especialmente porque é falado pela Suprema Personalidade de Deus. (Gītā-māhātmya 4)

Понеже Бхагавад-гӣта̄ е изговорена от Бога, Върховната Личност, не е нужно да четем друга ведическа литература. Достатъчно е внимателно и редовно да слушаме и четем Бхагавад-гӣта̄. В сегашната епоха хората до такава степен са погълнати от материални дейности, че не е възможно да прочетат цялата ведическа литература. Но това не е необходимо. Тази единствена книга, Бхагавад-гӣта̄, е достатъчна, защото тя е същността на цялата ведическа литература и най-вече, защото е изречена от Бога, Върховната Личност (Гӣта̄ ма̄ха̄тмя 4).

Como está dito:

Както се казва:

bhāratāmṛta-sarvasvaṁ
viṣṇu-vaktrād viniḥsṛtam
gītā-gaṅgodakaṁ pītvā
punar janma na vidyate
бха̄рата̄мр̣та-сарвасвам
виш̣н̣у-вактра̄д виних̣ср̣там
гӣта̄-гангодакам пӣтва̄
пунар джанма на видяте

“Se aquele que bebe a água do Ganges obtém a salvação, então, o que dizer daquele que bebe o néctar do Bhagavad-gītā? O Bhagavad-gītā é o néctar mais refinado do Mahābhārata, e é falado pelo próprio Senhor Kṛṣṇa, o Viṣṇu original.” (Gītā-māhātmya 5) O Bhagavad-gītā provém da boca da Suprema Personalidade de Deus, e afirma-se que o Ganges emana dos pés de lótus do Senhor. É óbvio que não há diferença entre a boca e os pés do Senhor Supremo, porém, através de um estudo imparcial, podemos ver que o Bhagavad-gītā é até mesmo mais importante que a água do Ganges.

„Ако пие вода от Ганг, човек постига спасение, а какво да говорим за този, който пие от нектара на Бхагавад-гӣта̄. Тя е истинският нектар на Маха̄бха̄рата и е изговорена от самия Бог Кр̣ш̣н̣а, изначалният Виш̣н̣у“ (Гӣта̄ ма̄ха̄тмя 5). Бхагавад-гӣта̄ идва от устата на Върховната Божествена Личност, а за Ганг се казва, че извира от лотосовите му нозе. Разбира се, няма разлика между устата и нозете на Върховния Бог, но един безпристрастен анализ ни показва, че Бхагавад-гӣта̄ има по-голяма сила дори от водата на Ганг.

sarvopaniṣado gāvo
dogdhā gopāla-nandanaḥ
pārtho vatsaḥ su-dhīr bhoktā
dugdhaṁ gītāmṛtaṁ mahat
сарвопаниш̣адо га̄во
догдха̄ гопа̄ла-нанданах̣
па̄ртхо ватсах̣ су-дхӣр бхокта̄
дугдхам гӣта̄мр̣там махат

“Este Gītopaniṣad, o Bhagavad-gītā, a essência de todos os Upaniṣads, é tal qual uma vaca, e o Senhor Kṛṣṇa, que é famoso como vaqueirinho, está ordenhando essa vaca. Arjuna é como um bezerro, e aos estudiosos eruditos e devotos puros se recomenda beber o leite nectáreo do Bhagavad-gītā.” (Gītā-māhātmya 6)

„Този Гӣтопаниш̣ад, Бхагавад-гӣта̄, същността на всички Упаниш̣ади, може да бъде сравнен с крава, а Бог Кр̣ш̣н̣а, прочутото пастирче, дои тази крава. Арджуна е сравнен с теленце. Учените хора и чистите предани трябва да пият нектарното мляко на Бхагавад-гӣта̄“ (Гӣта̄-ма̄ха̄тмя 6).

ekaṁ śāstraṁ devakī-putra-gītam
eko devo devakī-putra eva
eko mantras tasya nāmāni yāni
karmāpy ekaṁ tasya devasya sevā
екам ша̄страм девакӣ-путра-гӣтам
еко дево девакӣ-путра ева
еко мантрас тася на̄ма̄ни я̄ни
карма̄пй екам тася девася сева̄

(Gītā-māhātmya 7)

(Гӣта̄ ма̄ха̄тмя 7)

Hoje em dia, as pessoas estão muito desejosas em ter uma escritura, um Deus, uma religião e uma ocupação. Portanto, ekaṁ śāstraṁ devakī-putra-gītam: que haja uma única escritura, uma escritura comum a todos no mundo — o Bhagavad-gītā. Eko devo devakī-putra eva: que haja um só Deus para o mundo inteiro — Śrī Kṛṣṇa. Eko mantras tasya nāmāni: e um hino, um mantra, uma oração — o canto do Seu nome: Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare/ Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare. Karmāpy ekaṁ tasya devasya sevā: e que haja apenas uma atividade — o serviço à Suprema Personalidade de Deus.

В наши дни хората силно желаят да имат едно свещено писание, един Бог, една религия, едно знание. Затова екам ша̄страм девакӣ-путра-гӣтам – нека има едно писание за целия свят – Бхагавад-гӣта̄. Еко дево девакӣ-путра ева – нека има един Бог за целия свят – Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Еко мантрас тася на̄ма̄ни – да има един химн, една мантра, една молитва – повтарянето на неговото име: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Карма̄пи екам тася девася сева̄ – и нека има само една дейност – служенето на Бога, Върховната Личност.

A SUCESSÃO DISCIPULAR

Ученическата приемственост

Evaṁ paramparā-prāptam imaṁ rājarṣayo viduḥ (Bhagavad-gītā 4.2). Este Bhagavad-gītā Como Ele É é recebido através desta sucessão discipular:

Евам парампара̄-пра̄птам имам рāджарш̣айо видух̣ (Бхагавад-гӣта̄ 4.2). Бхагавад-гӣта̄ такава, каквавто е идва до нас чрез тази ученическа приемственост:

1. Kṛṣṇa
2. Brahmā
3. Nārada
4. Vyāsa
5. Madhva
6. Padmanābha
7. Nṛhari
8. Mādhava
9. Akṣobhya
10. Jaya Tīrtha
11. Jñānasindhu
12. Dayānidhi
13. Vidyānidhi
14. Rājendra
15. Jayadharma
16. Puruṣottama
17. Brahmaṇya Tīrtha
18. Vyāsa Tīrtha
19. Lakṣmīpati
20. Mādhavendra Purī
21. Īśvara Purī, (Nityānanda, Advaita)
22. Lord Caitanya
23. Rūpa, (Svarūpa, Sanātana)
24. Raghunātha, Jīva
25. Kṛṣṇadāsa
26. Narottama
27. Viśvanātha
28. (Baladeva), Jagannātha
29. Bhaktivinoda
30. Gaurakiśora
31. Bhaktisiddhānta Sarasvatī
32. A. C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda

1. Кр̣ш̣н̣а
2. Брахма̄
3. На̄рада
4. Вя̄са
5. Мадхва
6. Падмана̄бха
7. Нр̣хари
8. Ма̄дхава
9. Акш̣обхя
10. Джая Тӣртха
11. Гя̄насиндху
12. Дая̄нидхи
13. Видя̄нидхи
14. Ра̄джендра
15. Джаядхарма
16. Пуруш̣оттама
17. Брахман̣я Тӣртха
18. Вя̄са Тӣртха
19. Лакш̣мӣпати
20. Ма̄дхавендра Пурӣ
21. Ӣшвара Пурӣ, (Нитя̄нанда, Адвайта)
22. Бог Чайтаня
23. Рӯпа, (Сварӯпа, Сана̄тана)
24. Рагхуна̄тха, Джӣва
25. Кр̣ш̣н̣ада̄са
26. Нароттама
27. Вишвана̄тха
28. (Баладева), Джаганна̄тха
29. Бхактивинода
30. Гауракишора
31. Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ
32. А. Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупа̄да