VERSO 12
ТЕКСТ 12
Texto
Текст
yajanta iha devatāḥ
kṣipraṁ hi mānuṣe loke
siddhir bhavati karma-jā
яджанта иха девата̄х̣
кш̣ипрам̇ хи ма̄нуш̣е локе
сиддхир бхавати карма-джа̄
Sinônimos
Дума по дума
kāṅkṣantaḥ — desejando; karmaṇām — das atividades fruitivas; siddhim — perfeição; yajante — adoram com sacrifícios; iha — no mundo material; devatāḥ — os semideuses; kṣipram — mui rapidamente; hi — decerto; mānuṣe — na sociedade humana; loke — dentro deste mundo; siddhiḥ — sucesso; bhavati — vem; karma-jā — do trabalho fruitivo.
ка̄н̇кш̣антах̣ – като желае; карман̣а̄м – за кармични дейности; сиддхим – съвършенство; яджанте – те почитат с жертвоприношения; иха – в материалния свят; девата̄х̣ – полубоговете; кш̣ипрам – много бързо; хи – безспорно; ма̄нуш̣е – в човешкото общество; локе – в този свят; сиддхих̣ – успех; бхавати – идва; карма-джа̄ – от кармична работа.
Tradução
Превод
Os homens deste mundo desejam sucesso nas atividades fruitivas, e por isso adoram os semideuses. É claro que os homens obtêm rapidamente os resultados do trabalho fruitivo neste mundo.
Хората в този свят желаят успех в плодоносните дейности и затова почитат полубоговете. Разбира се, те много бързо получават резултатите от тези дейности.
Comentário
Пояснение
Costuma-se fazer um falso juízo sobre os deuses ou semideuses deste mundo material, e homens de pouca inteligência, embora se façam passar por grandes eruditos, aceitam tais semideuses como as várias formas do Senhor Supremo. Na verdade, os semideuses não são diferentes formas de Deus, mas diferentes partes integrantes de Deus. Deus é um só, e as partes integrantes são muitas. Os Vedas dizem que nityo nityānām: Deus é único. Īśvaraḥ paramaḥ kṛṣṇaḥ. O Deus supremo é um — Kṛṣṇa — e aos semideuses são delegados poderes para administrar este mundo material. Todos os semideuses são entidades vivas (nityānām) com diferentes graus de poder material. Eles não podem ser iguais ao Deus Supremo — Nārāyaṇa, Viṣṇu ou Kṛṣṇa. Quem quer que pense que Deus e os semideuses estão no mesmo nível é chamado ateu, ou pāṣaṇḍī. Nem os grandes semideuses, tais como Brahmā e Śiva, podem ser comparados ao Senhor Supremo. De fato, o Senhor é adorado por semideuses, tais como Brahmā e Śiva (śiva-viriñci-nutam). É curioso ver que muitos líderes humanos são adorados por homens tolos que erroneamente se deixam influenciar pelo conceito do antropomorfismo ou zoomorfismo. Iha devatāḥ denota um homem poderoso ou um semideus deste mundo material. Mas Nārāyaṇa, Viṣṇu ou Kṛṣṇa, a Suprema Personalidade de Deus, não pertence a este mundo. Ele é superior, ou transcendental à criação material. Mesmo Śrīpāda Śaṅkarācārya, o líder dos impersonalistas, assegura que Nārāyaṇa, ou Kṛṣṇa, está além desta criação material. Entretanto, os tolos (hṛta-jñāna) adoram os semideuses porque desejam resultados imediatos. Eles conseguem os resultados, mas não sabem que os resultados obtidos através deste processo são temporários e destinam-se aos menos inteligentes. A pessoa inteligente está em consciência de Kṛṣṇa e não precisa adorar os semideuses irrisórios em troca de algum benefício imediato e temporário. Os semideuses deste mundo material, bem como seus adoradores, desaparecerão quando ocorrer a aniquilação deste mundo material. As dádivas dos semideuses são materiais e temporárias. Tanto os mundos materiais quanto seus habitantes, incluindo os semideuses e seus adoradores, são bolhas no oceano cósmico. Neste mundo, porém, a sociedade humana busca avidamente coisas temporárias, tais como a opulência material manifesta sob a forma de terras, família e parafernália agradável. Para conseguir tais glórias temporárias, as pessoas adoram os semideuses ou os homens poderosos que vivem na sociedade humana. Se um homem consegue uma posição no governo adorando um líder político, ele acha que obteve um grande benefício. Todos eles estão, portanto, bajulando os pretensos líderes ou “pistolões” a fim de conseguir benefícios temporários, e eles de fato conseguem tudo isso. Esses tolos não estão interessados na consciência de Kṛṣṇa com a qual se consegue a solução permanente dos problemas da existência material. Todos eles estão em busca do gozo dos sentidos, e, para conseguir um pouco de facilidade para o gozo dos sentidos, eles se deixam atrair pela adoração a entidades vivas dotadas de poder, conhecidas como semideuses. Este verso indica que as pessoas raramente se interessam pela consciência de Kṛṣṇa. Elas estão interessadas principalmente em prazer material, e por isso adoram alguma entidade viva poderosa.
Съществува погрешна представа за ролята на боговете или полубоговете в материалния свят и невежите хора, дори да минават за големи учени, приемат полубоговете за различни форми на Върховния Бог. В действителност полубоговете не са отделни форми на Бога, а различни, неразделно свързани с него частици. Бог е един, а свързаните с него частици са неизброимо множество. Ведите казват: нитьо нитя̄на̄м – „Бог е един“. Ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣. Върховният Бог е един – Кр̣ш̣н̣а – а полубоговете са упълномощени да управляват материалния свят. Всички полубогове са живи същества (нитя̄на̄м), които притежават материална власт в различна степен. Те не са равни на Върховния Бог – На̄ра̄ян̣а, Виш̣н̣у или Кр̣ш̣н̣а. Всеки, който мисли, че Бог и полубоговете се намират на едно и също равнище, се нарича па̄ш̣ан̣д̣ӣ, атеист. Дори велики полубогове, като Брахма̄ и Шива, не могат да бъдат сравнявани с Върховния Бог. Нещо повече, Господ е обожаван от полубогове като Брахма̄ и Шива (шива-вирин̃чи-нутам). Доста любопитно е как и различни лидери в обществото са обожавани от невежи хора, заблудени от идеите на антропоморфизма или зооморфизма. Иха девата̄х̣ означава могъщ човек или полубог в материалния свят. Но На̄ра̄ян̣а, Виш̣н̣у или Кр̣ш̣н̣а – Върховната Божествена Личност – не принадлежи към този свят. Той е трансцендентален, отвъд пределите на материалното творение. Дори Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря, водачът на имперсоналистите, твърди, че На̄ра̄ян̣а, Кр̣ш̣н̣а, е отвъд материалното творение. Но въпреки това глупавите хора (хр̣та-гя̄на) почитат полубоговете, защото желаят незабавни резултати. И те ги получават, без да осъзнават, че подобни резултати са преходни и привличат само ниско интелигентни личности. Интелигентният човек е осъзнат за Кр̣ш̣н̣а и не му е нужно да почита незначителни полубогове заради някакви бързи, но временни блага. Полубоговете, както и техните поклонници в този материален свят, ще изчезнат при неговото унищожение. Даровете на полубоговете са материални и временни. Самите материални светове и техните обитатели – полубогове и поклонници – не са нищо повече от мехурчета пяна в космичния океан. Обаче човешкото общество е обезумяло по временни неща като притежание на земя, семейство, вещи за наслаждение. С надеждата да придобият тези преходни блага, хората почитат полубогове или могъщи личности в обществото. Ако се добере до министерски пост в правителството, почитайки някой политически лидер, човек смята, че е постигнал нещо велико. Мнозина раболепничат пред т.нар. лидери, или „силните на деня“, за да получат някакви облаги, и наистина ги получават. Такива глупави хора не се занимават с Кр̣ш̣н̣а съзнание и не желаят веднъж завинаги да приключат със страданията, присъщи на материалния живот. Те се стремят към сетивни удоволствия и заради нищожно наслаждение почитат упълномощени живи същества, известни като полубогове. От този стих става ясно, че хората рядко проявяват интерес към Кр̣ш̣н̣а съзнание. Те се интересуват най-вече от материално наслаждение и затова се покланят на някое могъщо живо същество.