VERSO 28
ТЕКСТ 28
Texto
Текст
tapas taptaṁ kṛtaṁ ca yat
asad ity ucyate pārtha
na ca tat pretya no iha
тапас таптам̇ кр̣там̇ ча ят
асад итй учяте па̄ртха
на ча тат претя но иха
Sinônimos
Дума по дума
aśraddhayā — sem fé; hutam — oferecido em sacrifício; dattam — dado; tapaḥ — penitência; taptam — executada; kṛtam — praticado; ca — também; yat — aquilo que; asat — falso; iti — assim; ucyate — diz-se que é; pārtha — ó filho de Pṛthā; na — nunca; ca — também; tat — isso; pretya — depois da morte; na u — nem; iha — nesta vida.
ашраддхая̄ – без вяра; хутам – принесени като жертва; даттам – дадени; тапах̣ – въздържание; таптам – изпълнено; кр̣там – извършено; ча – също; ят – това, което; асат – фалшиво; ити – така; учяте – се казва, че е; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; на – никога; ча – също; тат – това; претя – след смъртта; на у – нито; иха – в този живот.
Tradução
Превод
Tudo aquilo que é feito como sacrifício, caridade ou penitência sem fé no Supremo, ó filho de Pṛthā, é impermanente. Chama-se ‘asat’ e é inútil tanto nesta vida quanto na próxima.
О, сине на Пр̣тха̄, жертвоприношения, въздържания или благотворителност без вяра във Върховния са нещо временно. Те се наричат „асат“ и са безполезни както в този, така и в следващия живот.
Comentário
Пояснение
Tudo aquilo que é feito sem o objetivo transcendental — seja sacrifício, caridade ou penitência — é inútil. Por isso, neste verso declara-se que essas atividades são abomináveis. Tudo deve ser feito em prol do Supremo em consciência de Kṛṣṇa. Sem essa fé, e sem a orientação adequada, nunca pode haver fruto algum. Em todas as escrituras védicas, aconselha-se que se deposite fé no Supremo. Na observância de todas as instruções védicas, a meta última é compreender Kṛṣṇa. Ninguém pode obter sucesso sem seguir este princípio. Portanto, a melhor conduta é agir desde o começo em consciência de Kṛṣṇa sob a orientação de um mestre espiritual genuíno. Esta é a maneira de tornar tudo um sucesso.
Всичко, извършено без трансцендентална цел – независимо дали е жертвоприношение, благотворителност или въздържание, – е безполезно. Поради това този стих осъжда такива дейности. Всяко нещо трябва да се прави за Върховния в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Без такава вяра и без подходящо ръководство никога няма да има каквато и да е полза. Всички ведически писания съветват да вярваме във Върховния. Крайната цел на ведическите наставления е разбирането на Кр̣ш̣н̣а. Никой няма да постигне успех, без да следва този принцип. Така че най-добрият път е да действаме от самото начало в Кр̣ш̣н̣а съзнание, под ръководството на авторитетен духовен учител. Това е начинът, по който се постига успех във всичко.
No estado condicionado, as pessoas se sentem atraídas a adorar semideuses, fantasmas, ou Yakṣas como Kuvera. O modo da bondade é melhor que os modos da paixão e da ignorância, mas quem adota diretamente a consciência de Kṛṣṇa é transcendental a todos os três modos da natureza material. Embora exista um processo de elevação gradual, aquele que, através da associação com os devotos puros, adota diretamente a consciência de Kṛṣṇa, segue o melhor caminho. E é isto o que se recomenda neste capítulo. Para obter este sucesso, ele deve primeiro encontrar o mestre espiritual competente e ser treinado nas instruções que ele transmite. Então, ele pode desenvolver fé no Supremo. Quando esta fé amadurece, no decorrer do tempo, se chamará amor a Deus. Este amor é a meta última das entidades vivas. Deve-se, portanto, adotar diretamente a consciência de Kṛṣṇa. Esta é a mensagem deste Décimo Sétimo Capítulo.
В обусловеното си положение хората са привлечени от почитането на полубогове, духове или Якш̣и като Кувера. Гун̣ата на доброто е за предпочитане пред гун̣ата на страстта и невежеството, но посветилият се на Кр̣ш̣н̣а съзнание става трансцендентален спрямо трите гун̣и на материалната природа. Макар да има процес за постепенно издигане, непосредственото приемане на Кр̣ш̣н̣а съзнание чрез общуване с чисти предани, е най-добрият път. И това се препоръчва в тази глава. Успехът ще дойде, ако човек най-напред намери авторитетен духовен учител и се обучи под негово ръководство. Тогава той може да постигне вяра във Върховния. Когато тази вяра с течение на времето узрее, тя се нарича любов към Бога. Тази любов е крайната цел на живите същества. Тоест трябва да се започне направо с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е посланието на седемнайсета глава.
Neste ponto encerram-se os significados Bhaktivedanta do Décimo Sétimo Capítulo do Śrīmad Bhagavad-gītā que trata das Divisões da Fé.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху седемнадесета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Видовете вяра“.