VERSO 16
ТЕКСТ 16
Texto
Текст
kṣaraś cākṣara eva ca
kṣaraḥ sarvāṇi bhūtāni
kūṭa-stho ’kṣara ucyate
кш̣араш ча̄кш̣ара ева ча
кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни
кӯт̣а-стхо 'кш̣ара учяте
Sinônimos
Дума по дума
двау – две; имау – тези; пуруш̣ау – живи същества; локе – в света; кш̣арах̣ – които грешат; ча – и; акш̣арах̣ – непогрешими; ева – несъмнено; ча – и; кш̣арах̣ – които грешат; сарва̄н̣и – всички; бхӯта̄ни – живи същества; кӯт̣а-стхах̣ – в единство; акш̣арах̣ – непогрешим; учяте – се казва.
Tradução
Превод
Há duas classes de seres, os falíveis e os infalíveis. No mundo material, toda entidade viva é falível, e no mundo espiritual, toda entidade viva é chamada infalível.
Има две категории същества: едните грешат, а другите са непогрешими. В материалния свят всяко живо същество греши, а в духовния свят всяко същество е непогрешимо.
Comentário
Пояснение
Como já foi explicado, o Senhor, em Sua encarnação de Vyāsadeva, compilou o Vedānta-sūtra. Aqui, o Senhor faz um resumo do conteúdo do Vedānta-sūtra. Ele diz que as entidades vivas, que são inúmeras, podem dividir-se em duas classes — falíveis e infalíveis. As entidades vivas são eternamente partes integrantes separadas da Suprema Personalidade de Deus. Quando estão em contato com o mundo material, elas se chamam jīva-bhūta, e as palavras sânscritas utilizadas aqui, kṣaraḥ sarvāṇi bhūtāni, dão a entender que elas são falíveis. Entretanto, aqueles que estão unidos com a Suprema Personalidade de Deus são chamados infalíveis. Unidade não quer dizer que eles não tenham individualidade, mas que não há desunião. Todos eles vivem em harmonia com o propósito da criação. É claro que no mundo espiritual não existe fenômeno tal como a criação, mas já que a Suprema Personalidade de Deus, como se declara no Vedānta-sūtra, é a fonte de todas as emanações, explica-se esta concepção.
Както вече беше обяснено, Бог във въплъщението си като Вя̄садева съставя Веда̄нта сӯтра. Този стих излага в резюме съдържанието на Веда̄нта сӯтра. Бог казва, че безбройните живи същества се разделят на две групи – грешащи и непогрешими. Живите същества са вечно откъснати и неразделно свързани с Бога частици. Когато са в досег с материалния свят, те се наричат джӣва-бхӯта и санскритските думи кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни, употребени тук, означават, че те грешат. А онези, които са в единство с Бога, се наричат непогрешими. „Единство“ не означава, че нямат индивидуалност. Единство означава, че няма разногласие, тоест те всички са съгласни с целта на творението. Разбира се, в духовния свят не съществува творение, но това, че Върховният Бог, както се казва във Веда̄нта сӯтра, е източник на всички еманации, обяснява тази концепция.
Conforme o Senhor Kṛṣṇa, a Suprema Personalidade de Deus declara, há duas classes de entidades vivas. Os Vedas dão tal evidência, de modo que não há dúvida quanto a isto. As entidades vivas que lutam neste mundo munidas da mente e dos cinco sentidos, têm corpos materiais que estão mudando. Enquanto a entidade viva for condicionada, seu corpo mudará devido ao contato com a matéria; a matéria está mudando, logo, a entidade viva parece estar mudando. Mas no mundo espiritual o corpo não é feito de matéria, por isso, não há mudança. No mundo material a entidade viva passa por seis mudanças — nascimento, crescimento, permanência, reprodução, depois definhamento e desaparecimento. Essas mudanças são próprias do corpo material. Mas no mundo espiritual o corpo não muda; não há velhice, não há nascimento, não há morte. Lá, tudo existe em unidade. Kṣaraḥ sarvāṇi bhūtāni: qualquer entidade viva que tenha entrado em contato com a matéria, a começar do primeiro ser criado, Brahmā, e indo até a pequena formiga, está mudando de corpo; portanto, todos são falíveis. Entretanto, no mundo espiritual, todos, tendo características iguais, são liberados.
Според твърдението на Върховната Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а, има две категории живи същества. Ведите привеждат доказателства за това, така че няма място за съмнение. Живите същества, които се борят в този свят с ума и петте си сетива, имат променящи се материални тела. Докато живото същество е обусловено, тялото му се променя поради контакта с материята; всъщност материята се променя и затова изглежда, като че ли живото същество се променя. В материалния свят то претърпява шест промени: раждане, растеж, период без промяна, възпроизвеждане, после старост и изчезване. Това са промените на материалното тяло. Но в духовния свят тялото не се мени – няма старост, няма раждане, няма смърт. Там всичко съществува в единство. Кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни – всяко живо същество, влязло в досег с материята, като се започне от първото сътворено същество, Брахма̄, и се стигне до малката мравка, променя тялото си; следователно всички те допускат грешки. В духовния свят обаче те винаги са освободени в единство.