Skip to main content

VERSO 6

ТЕКСТ 6

Texto

Текст

tatra sattvaṁ nirmalatvāt
prakāśakam anāmayam
sukha-saṅgena badhnāti
jñāna-saṅgena cānagha
татра саттвам нирмалатва̄т
прака̄шакам ана̄маям
сукха-сангена бадхна̄ти
гя̄на-сангена ча̄нагха

Sinônimos

Дума по дума

tatra — lá; sattvam — o modo da bondade; nirmalatvāt — sendo o mais puro no mundo material; prakāśakam — iluminando; anāmayam — sem nenhuma reação pecaminosa; sukha — com felicidade; saṅgena — pela associação; badhnāti — condiciona; jñāna — com o conhecimento; saṅgena — pela associação; ca — também; anagha — ó impecável.

татра – там; саттвамгун̣ата на доброто; нирмалатва̄т – като най-чистото; прака̄шакам – като осветява; ана̄маям – без никаква греховна последица; сукха – с щастие; сангена – с общуване; бадхна̄ти – условия; гя̄на – със знание; сангена – с общуване; ча – също; анагха – о, безгрешни.

Tradução

Превод

Ó pessoa virtuosa, o modo da bondade, sendo mais puro do que os outros, ilumina, livrando a pessoa de todas as reações pecaminosas. Aqueles que estão situados neste modo condicionam-se a uma sensação de felicidade e conhecimento.

О, непогрешими, гун̣ата на доброто, по-чиста от останалите, просветлява и освобождава от греховните последици. Под влияние на тази гун̣а хората са обусловени от усещането за щастие и знание.

Comentário

Коментар

As entidades vivas condicionadas à natureza material são de várias categorias. Alguém pode ser feliz, outrem, muito ativo, mas há outro que se sente desamparado. Todos estes tipos de manifestações psicológicas são a causa da posição condicionada das entidades na natureza. Nesta seção do Bhagavad-gītā, explica-se como elas se condicionam de maneira diferente. Primeiramente, tecem-se comentários sobre o modo da bondade. No mundo material, quem desenvolve o modo da bondade acaba se tornando mais sábio do que aqueles condicionados a outras circunstâncias. Um homem no modo da bondade não é tão afetado pelas misérias materiais, e ele sente o avanço em conhecimento material. A figura representativa é o brāhmaṇa, que se supõe estar situado no modo da bondade. Esta sensação de felicidade deve-se à compreensão de que, no modo da bondade, a pessoa está mais ou menos livre de reações pecaminosas. Na verdade, na literatura védica se diz que o modo da bondade significa maior conhecimento e uma maior sensação de felicidade.

ПОЯСНЕНИЕ: Обусловените от материалната природа живи същества са различни. Едни са щастливи, други са много активни, а трети – безпомощни. Тези психологически проявления са причина за обусловеното положение на съществата в природата. В тази част на Бхагавад-гӣта̄ се обяснява по какъв начин те са различно обусловени. Най-напред се разглежда гун̣ата на доброто. Като резултат от влиянието на тази гун̣а в материалния свят човек става по-мъдър от другояче обусловените. Той не е така засегнат от материалните страдания и се усеща напреднал в материалното знание. Представителен пример е един бра̄хман̣а – за него се предполага, че е в гун̣ата на доброто. Това усещане на щастие се дължи на разбирането, че в гун̣ата на доброто човек е повече или по-малко освободен от греховни последици. Всъщност според ведическата литература гун̣ата на доброто означава по-задълбочено знание и по-силно усещане за щастие.

O problema é que, quando se situa no modo da bondade, o ser vivo fica induzido a sentir que é avançado em conhecimento e que é melhor do que os outros. Dessa maneira, ele se condiciona. Os melhores exemplos são o cientista e o filósofo. Cada qual tem muito orgulho de seu conhecimento, e porque em geral melhoram suas condições de vida, eles sentem uma espécie de felicidade material. Na vida condicionada, esta sensação de felicidade superior deixa-os atados ao modo da bondade da natureza material. Nesse caso, eles ficam atraídos a trabalhar no modo da bondade, e, enquanto sentem atração para essa espécie de trabalho, eles devem aceitar algum dos corpos oferecidos pelos modos da natureza. Assim, não há possibilidade de liberação, ou de sua transferência para o mundo espiritual. Repetidas vezes, a pessoa pode tornar-se um filósofo, um cientista, ou um poeta, e repetidas vezes envolver-se com as mesmas condições desfavoráveis apresentadas sob a forma de nascimentos e mortes. Porém, devido à ilusão que a energia material lhe impõe, o homem pensa que esta espécie de vida é agradável.

Проблемът е в това, че намирайки се в гун̣ата на доброто, живото същество е обусловено да се възприема като напреднало в знанието и по-добро от другите. Това е неговата обусловеност. Най-ярък пример са учените и философите. Всеки е много горд със своите познания и тъй като повечето от тях имат добри условия на живот, те изпитват някакво материално щастие. И именно с това усещане за повече щастие в рамките на обусловения живот ги обвързва гун̣ата на доброто. Те са привлечени от работата в тази гун̣а и докато това влечение съществува, трябва да получават някакъв вид тяло в гун̣ите на природата. Това ги лишава от възможността за освобождение и завръщане в духовния свят. Многократно човек може да се ражда философ, учен или поет и многократно да се заплита в същите несгоди на раждане и смърт. Но поради илюзията на материалната енергия той намира този начин на живот за приятен.