VERSOS 22-25
ТЕКСТОВЕ 22 – 25
Texto
Текст
prakāśaṁ ca pravṛttiṁ ca
moham eva ca pāṇḍava
na dveṣṭi sampravṛttāni
na nivṛttāni kāṅkṣati
прака̄шам̇ ча правр̣ттим̇ ча
мохам ева ча па̄н̣д̣ава
на двеш̣т̣и самправр̣тта̄ни
на нивр̣тта̄ни ка̄н̇кш̣ати
guṇair yo na vicālyate
guṇā vartanta ity evaṁ
yo ’vatiṣṭhati neṅgate
гун̣аир йо на вича̄ляте
гун̣а̄ вартанта итй евам̇
йо 'ватиш̣т̣хати нен̇гате
sama-loṣṭāśma-kāñcanaḥ
tulya-priyāpriyo dhīras
tulya-nindātma-saṁstutiḥ
сама-лош̣т̣а̄шма-ка̄н̃чанах̣
туля-прия̄прийо дхӣрас
туля-нинда̄тма-сам̇стутих̣
tulyo mitrāri-pakṣayoḥ
sarvārambha-parityāgī
guṇātītaḥ sa ucyate
тульо митра̄ри-пакш̣айох̣
сарва̄рамбха-паритя̄гӣ
гун̣а̄тӣтах̣ са учяте
Sinônimos
Дума по дума
śrī-bhagavān uvāca — a Suprema Personalidade de Deus disse; prakāśam — iluminação; ca — e; pravṛttim — apego; ca — e; moham — ilusão; eva ca — também; pāṇḍava — ó filho de Pāṇḍu; na dveṣṭi — não odeia; sampravṛttāni — embora desenvolvido; na nivṛttāni — nem parando o desenvolvimento; kāṅkṣati — deseja; udāsīna-vat — como que neutro; āsīnaḥ — situado; guṇaiḥ — pelas qualidades; yaḥ — aquele que; na — nunca; vicālyate — se agita; guṇāḥ — as qualidades; vartante — estão agindo; iti evam — conhecendo assim; yaḥ — aquele que; avatiṣṭhati — permanece; na — nunca; iṅgate — vacila; sama — igual; duḥkha — em sofrimento; sukhaḥ — e felicidade; sva-thaḥ — estando situado em si mesmo; sama — igualmente; loṣṭa — um torrão de terra; aśma — pedra; kāñcanaḥ — ouro; tulya — igualmente disposto; priya — ao querido; apriyaḥ — e ao indesejável; dhīraḥ — estável; tulya — igual; nindā — em difamação; ātma-saṁstutiḥ — e louvor de si mesmo; māna — em honra; apamānayoḥ — e desonra; tulyaḥ — igual; tulyaḥ — igual; mitra — de amigos; ari — e inimigos; pakṣayoḥ — aos grupos; sarva — de todos; ārambha — esforços; parityāgī — renunciador; guṇa-atītaḥ — transcendental aos modos da natureza material; saḥ — ele; ucyate — diz-se que é.
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховната Божествена Личност каза; прака̄шам – просветление; ча – и; правр̣ттим – привързаност; ча – и; мохам – илюзия; ева ча – също; па̄н̣д̣ава – о, сине на Па̄н̣д̣у; на двеш̣т̣и – не мрази; самправр̣тта̄ни – въпреки че са развили; на нивр̣тта̄ни – нито спира развитието; ка̄н̇кш̣ати – желае; уда̄сӣна-ват – сякаш е безучастен; а̄сӣнах̣ – установен; гун̣аих̣ – от качествата; ях̣ – този; на – никога; вича̄ляте – е обезпокоен; гун̣а̄х̣ – качествата; вартанте – действат; ити евам – като знае; ях̣ – този, който; аватиш̣т̣хати – остава; на – никога; ин̇гате – трепва; сама – еднакъв; дух̣кха – в нещастие; сукхах̣ – и щастие; сва-стхах̣ – самовглъбен; сама – еднакво; лош̣т̣а – буца пръст; ашма – камък; ка̄н̃чанах̣ – злато; туля – еднакво разположен; прия – към желаното; априях̣ – и нежеланото; дхӣрах̣ – устойчиво; туля – еднакъв; нинда̄ – в позор; а̄тма-сам̇стутих̣ – и възхвала; ма̄на – в чест; апама̄найох̣ – и безчестие; тулях̣ – еднакво; тулях̣ – еднакво; митра – на приятели; ари – и врагове; пакш̣айох̣ – на групите; сарва – от всички; а̄рамбха – стремежи; паритя̄гӣ – отказал се; гун̣а-атӣтах̣ – трансцендентален към гун̣ите; сах̣ – той; учяте – се казва.
Tradução
Превод
A Suprema Personalidade de Deus disse: Ó filho de Pāṇḍu, aquele que não odeia a iluminação, o apego e a ilusão quando estão presentes, nem os deseja quando desaparecem; que não se abala nem se perturba com quaisquer das reações das qualidades materiais, permanecendo neutro e transcendental, sabendo que os modos é que são ativos; que está situado no eu e tem o mesmo comportamento diante da felicidade e do sofrimento; que olha para um punhado de terra, uma pedra e um pedaço de ouro com a mesma visão; que é igual para o desejável e o indesejável; que é estável, igual no louvor e na repreensão, honra e desonra; que dá o mesmo tratamento tanto ao amigo quanto ao inimigo; e que renunciou a todas as atividades materiais — diz-se que essa pessoa transcendeu os modos da natureza.
Върховната Божествена Личност каза: О, сине на Па̄н̣д̣у, този, който не мрази просветлението, привързаността и заблудата, когато ги има, и не копнее за тях, когато изчезнат; който е непоколебим и незасегнат от последиците на материалните качества, оставайки безучастен и трансцендентален, защото знае, че единствено гун̣ите действат; който е самовглъбен и понася еднакво щастието и нещастието; който не намира разлика между шепата пръст, камъка и парчето злато; който еднакво приема желаното и нежеланото; който е устойчив и спокоен пред похвалата и порицанието, честта и позора; който се отнася еднакво към приятел и враг; и се е отрекъл от всички материални дейности – за такава личност казват, че се е издигнала над гун̣ите на природата.
Comentário
Пояснение
Arjuna apresentou três perguntas diferentes, e o Senhor responde a elas, uma após outra. Nestes versos, Kṛṣṇa primeiro indica que quem se situa transcendentalmente não tem inveja e nada deseja. Quando o ser vivo permanece neste mundo material recluso no corpo material, deve-se compreender que está sob o controle de um dos três modos da natureza material. Quando está de fato fora do corpo, então está livre das garras dos modos da natureza material. Mas enquanto não sair do corpo material, ele deverá ser neutro. Ele deve ocupar-se no serviço devocional ao Senhor para que imediatamente deixe de identificar-se com o corpo material. Quando se identifica com o corpo material, ele só age em busca de prazer dos sentidos, mas quando se estabelece em consciência de Kṛṣṇa, o gozo dos sentidos pára automaticamente. Ninguém precisa do corpo material, nem precisa aceitar os ditames do corpo material. As qualidades dos modos materiais próprias de cada corpo agirão, mas como alma espiritual, o eu está alheio a essas atividades. Como ele fica à parte? Ele não deseja desfrutar o corpo, nem deseja sair dele. Situado nessa posição transcendental, o devoto automaticamente libera-se. Ele não precisa tentar livrar-se da influência dos modos da natureza material.
Арджуна задава три различни въпроса и Бог отговаря на всеки поотделно. В тези стихове Кр̣ш̣н̣а посочва най-напред, че една трансцендентална личност не завижда на никого и не копнее за нищо. В материалния свят въплътеното живо същество се намира под влиянието на една от гун̣ите на природата. Извън тялото си то е и извън лапите на материалните гун̣и. Но докато се намира в материално тяло, би трябвало да бъде безучастно. То би трябвало да се заеме с предано служене на Бога, така че отъждествяването с материалното тяло постепенно да бъде забравено. Когато има съзнание само за материалното, човек действа за сетивно наслаждение, но ако пренасочи съзнанието си към Кр̣ш̣н̣а, наслаждаването на сетивата естествено отмира. Ние не се нуждаем от това материално тяло и няма защо да се подчиняваме на неговите изисквания. Качествата на материалните гун̣и в тялото ще продължават да действат, но като вечна душа себето остава безучастно към тези дейности. Как остава безучастно? То нито желае да се наслаждава на тялото, нито желае да го напусне. Така, трансцендентално установен, преданият се освобождава от само себе си; не е необходимо да полага усилия, за да отхвърли влиянието на материалните гун̣и.
A pergunta seguinte refere-se à conduta de alguém transcendentalmente situado. O materialista deixa-se afetar pela aparente honra e desonra oferecidas ao corpo, mas o transcendentalista não se deixa afetar por essa pseudo-honra e desonra. Ele executa seu dever em consciência de Kṛṣṇa e não se importa se alguém o respeita ou desrespeita. Aceita tudo aquilo que é favorável a seu dever em consciência de Kṛṣṇa, e, à exceção disso, ele não tem necessidade de nenhum objeto material, seja pedra, seja ouro. Ele considera todos como sendo seu amigo querido que o ajuda em sua execução da consciência de Kṛṣṇa, e não odeia seu aparente inimigo. Ele é equânime e vê tudo num nível de igualdade porque sabe perfeitamente bem que ele nada tem a ver com a existência material. Questões sociais e políticas não o afetam, porque ele conhece a situação das revoltas e distúrbios temporários. Ele não tenta obter nada para si mesmo. Ele pode tentar conseguir tudo para Kṛṣṇa, mas não se esforça em nada que lhe traga apenas benefício pessoal. Com esse comportamento, ele está em verdadeira transcendência.
Следващият въпрос се отнася до поведението на трансцендентално установената личност. Материалистът се влияе от така наречените чест и безчестие, отнасящи се до тялото, но трансцендентално установеният е безразличен към фалшивите чест и позор. Той изпълнява дълга си в Кр̣ш̣н̣а съзнание и не се интересува дали хората го почитат, или хулят. Приема нещата, благоприятни за задълженията му в Кр̣ш̣н̣а съзнание, а иначе не се нуждае от нищо материално, било то камък или злато. Във всеки вижда свой приятел, който му помага в Кр̣ш̣н̣а съзнание, и не изпитва омраза към въображаем враг. Отнася се еднакво към всички и възприема всичко на едно и също ниво, защото отлично знае, че самият той няма нищо общо с материалното съществуване. Събитията от социалния и политическия живот не го засягат, защото познава същността на преходните катаклизми и вълнения. Той не предприема нищо заради себе си. Заради Кр̣ш̣н̣а е готов на всичко, но за себе си не прави нищо. С такова поведение човек става действително трансцендентален.