Šešta mantra
Мантра шеста
Tekstas
Текст
ātmany evānupaśyati
sarva-bhūteṣu cātmānaṁ
tato na vijugupsate
а̄тманй ева̄нупашяти
сарва-бхӯтеш̣у ча̄тма̄нам̇
тато на виджугупсате
Synonyms
Дума по дума
yaḥ — tas, kuris; tu — tačiau; sarvāṇi — visas; bhūtāni — gyvas esybes; ātmani — susijusias su Aukščiausiuoju Viešpačiu; eva — tiktai; anupaśyati — regi, laikydamasis sistemos; sarva-bhūteṣu — kiekvienoje gyvoje būtybėje; ca — ir; ātmānam — Supersielą; tataḥ — nuo tada; na — ne; vijugupsate — neapkenčia ko.
ях̣ – този, който; ту – но; сарва̄н̣и – всички; бхӯта̄ни – живи същества; а̄тмани – във връзката им с Върховния Бог; ева – единствено; анупашяти – наблюдава систематично; сарва-бхӯтеш̣у – във всяко живо същество; ча – и; а̄тма̄нам – Свръхдушата; татах̣ – впоследствие; на – не; виджугупсате – мрази някого.
Translation
Превод
Kas regi, kad viskas susiję su Aukščiausiuoju Viešpačiu, kas į visas gyvas esybes žvelgia kaip į neatsiejamas Jo dalis ir visur mato Aukščiausiąjį Viešpatį, tas niekam niekada nejaučia neapykantos.
Този, който вижда всичко свързано с Върховния Бог, а живите същества – като негови неотделими частици и открива Върховния във всичко, той никога не изпитва омраза към никого и към нищо.
Purport
Пояснение
Ši mantra apibūdina mahā-bhāgavatą – didžią asmenybę, kuri mato, kad viskas yra susiję su Aukščiausiuoju Dievo Asmeniu. Aukščiausiojo Viešpaties buvimas patiriamas trimis etapais. Tas, kuris pažino Viešpatį mažiausiai, vadinamas kaniṣṭha- adhikāriu. Jis lanko maldos namus – šventyklą, bažnyčią ar mečetę, pagal tai, kokį tikėjimą išpažįsta, ir meldžiasi, kaip nurodo šventraščiai. Šio lygio bhaktas mano, kad Viešpats būna tiktai ten, kur Jis yra garbinamas. Jis negali tiksliai pasakyti, kas kiek atsidavęs Aukščiausiajam Viešpačiui ir kas Jį pažino. Tokie bhaktai laikosi nusistovėjusių tradicijų ir neretai kivirčijasi tarpusavyje, vieno tipo religinę praktiką laikydami geresne už kitą. Kaniṣṭha-adhikāriai iš esmės yra materialistiški bhaktai, jie dar tik stengiasi išsiveržti už materijos ribų ir pasiekti dvasinį lygį.
Това е описание на един маха̄-бха̄гавата – великата личност, която вижда, че всичко е свързано с Върховната Божествена Личност. Присъствието на Върховния се осъзнава на три степени. Каниш̣т̣ха-адхика̄рӣ се намира на най-ниското стъпало от осъзнаването на Бога; той отива на някое място за поклонение – храм, църква или джамия, според вида на религиозната си вяра – и извършва обожание съобразно наставленията на съответното писание. Такива предани смятат, че Бог присъства единствено на мястото за поклонение. Те не могат да определят кой какво положение заема в преданото служене или кой е осъзнал Върховния Бог. Те следват установените формули и често влизат в конфликт помежду си, защото смятат даден вид обожание за по-висш от друг. Каниш̣т̣ха-адхика̄рӣ са всъщност материалистични предани; те просто се опитват да преминат границите на материята и да достигнат духовно ниво.
Pasiekę antrą dvasinio tobulumo pakopą vadinami madhyama- adhikāriais. Šie bhaktai skiria keturias gyvųjų būtybių kategorijas: 1) Aukščiausiąjį Viešpatį, 2) bhaktus, 3) nekaltuosius, kurie nieko nežino apie Viešpatį, ir 4) Viešpačiu netikinčius ateistus, kurie nekenčia Dievui tarnaujančių bhaktų. Su įvairiais keturių kategorijų atstovais madhyama-adhikāris elgiasi skirtingai. Jis garbina Viešpatį kaip meilės objektą ir draugauja su tais, kurie tarnauja Viešpačiui. Nekaltųjų širdyse jis žadina snaudžiančią meilę Dievui, bet vengia ateistų, kurie išjuokia Dievo vardą.
Достигналите втората степен от осъзнаването на Бога се наричат мадхяма-адхика̄рӣ. Те правят разлика между четири вида същества: 1. Върховния Бог; 2. преданите на Бога; 3. простодушните, без знание за Бога; 4. атеистите, които не вярват в Бога и ненавиждат преданите.
Мадхяма-адхика̄рӣ има различно отношение към личностите от гореспоменатите категории. Той почита Бога и го приема за обект на любовта си; сприятелява се с тези, които следват пътя на предаността; опитва се да събуди спящата любов към Бога в сърцата на простодушните; избягва атеистите, които се подиграват дори с името на Бога.
Dar aukštesnį lygį už madhyama-adhikārį yra pasiekęs uttama- adhikāris, kuris mato, kad viskas susiję su Aukščiausiuoju Viešpačiu. Toks bhaktas neskirsto žmonių į ateistus ir teistus, o kiekvieną suvokia kaip neatsiejamą Dievo dalelę. Jis žino, kad nėra esminio skirtumo tarp labai išsilavinusio brāhmaṇo ir valkataujančio šuns, nes abu jie yra neatsiejamos Viešpaties dalelės, nors ir surakinti skirtinguose kūnuose, kuriuos lėmė kokybiškai skirtingi praeitų gyvenimų veiksmai. Jis suvokia, kad Aukščiausiojo Viešpaties dalelė, glūdinti brāhmaṇo kūne, teisingai naudojosi Viešpaties jai suteikta ribota nepriklausomybe, o panaši dalelė šuns kūne piktnaudžiavo savo nepriklausomybe, ir dėl to gamtos dėsniai ją nubaudė, įkalindami šuns kūne. Neteikdamas didelės reikšmės skirtumui tarp brāhmaṇo ir šuns elgsenos, uttama-adhikāris stengiasi daryti gera abiems. Tokio mokyto bhakto neklaidina materialūs kūnai, jam svarbiau dvasinė kibirkštis, glūdinti abiejose būtybėse.
Над мадхяма-адхика̄рӣ е уттама-адхика̄рӣ; той вижда връзката на всекиго с Върховния. Не прави никакви разграничения между атеисти и вярващи, а вижда у всеки неотделима частица от Бога. Той знае, че няма съществена разлика между дълбоко образования бра̄хман̣а и бездомното куче, защото и двамата са частици от Бога, макар и въплътени в различни тела заради различното качество на дейността от предишните си животи. Бра̄хман̣а-частицата от Върховния не е злоупотребила с малката си независимост получена от Бога, а частицата в тялото на куче е злоупотребила с независимостта си и затова е наказана от законите на природата да бъде затворена в тази кучешка форма. Без да взема под внимание дейностите, извършени от бра̄хман̣а и кучето, уттама-адхика̄рӣ се опитва да бъде от полза и на двамата. Такъв образован предан не се заблуждава от материалните тела, а е привлечен от духовната искра, намираща се в тях.
Tie, kurie mėgdžiodami uttama-adhikārį puikuojasi visuotinės vienybės ir draugiškumo idėjomis, tačiau iš jų elgesio matyti, kad jie temato kūniškąjį pradą, yra netikri filantropai. Teisingo visuotinės brolybės supratimo reikia mokytis iš uttama-adhikārio, o ne iš kvailio, kuris dorai nepažįsta individualios sielos ir visur esančios Aukščiausiojo Viešpaties ekspansijos, Supersielos.
Тези, които просто подражават на уттама-адхика̄рӣте, демонстрирайки единство и братство, а в поведението си се ръководят от телесните взаимоотношения, са псевдофилантропи. Схващането за общочовешко братство трябва да се разбере и възприеме от истински уттама-адхика̄рӣ, а не от някой глупак, който не разбира индивидуалната душа или Свръхдушата – пълната експанзия на Върховния Бог, намираща се навсякъде.
Šioje šeštoje mantroje aiškiai pasakyta, kad reikia stebėti arba matyti, laikantis tam tikros sistemos. Tai reiškia, kad reikia sekti ankstesniojo ācāryos, tobulo mokytojo, pavyzdžiu. Šiuo atveju vartojamas sanskrito žodis anupaśyati. Anu – reiškia „sekti“, o paśyati – „stebėti“. Taigi žodis anupaśyati reiškia, kad turime tikėti ne tuo, ką matome plika akimi, o sekti pirmtakais ācāryomis. Dėl materialių trūkumų plika akis neparodys tikro vaizdo. Neįmanoma teisingai matyti dalykus, neišgirdus paaiškinimų iš aukštesnio šaltinio, o aukščiausiasis šaltinis – tai Paties Viešpaties lūpomis pasakyta Vedų išmintis. Vedų tiesos perduodamos mokinių seka: Viešpats perteikia jas Brahmai, Brahmā – Nāradai, Nārada – Vyāsai, o Vyāsa – kitiems mokiniams. Kitados žmonės buvo protingesni ir turėjo aiškesnę atmintį, todėl užrašinėti Vedų žinias nebuvo reikalo. Jiems pakakdavo kartą išklausyti bona fide dvasinio mokytojo pamokymų, ir jie jų laikydavosi.
В тази шеста мантра ясно се казва, че човек трябва да наблюдава и да вижда. Това означава да следваш предишните а̄ча̄рии, съвършените учители. Точната санскритска дума, употребена в тази връзка, е анупашяти. Ану означава „да следваш“, а пашяти – да „наблюдаваш“. Така думата анупашяти ни подсказва да не гледаме на нещата с просто око, а да следваме предишните а̄ча̄рии. Поради материалните си недостатъци окото не вижда нищо правилно. Как точно стоят нещата можем да научим от по-висш източник, а най-висшият източник е ведическата мъдрост, водеща началото си от самия Бог. Ведическата истина достига до нас по ученическа приемственост от Бога към Брахма̄, от Брахма̄ към На̄рада, от На̄рада към Вя̄са и от Вя̄са към многобройните му ученици. По-рано не е имало нужда да се записва посланието на Ведите, защото в предишните епохи хората са били по-интелигентни, имали са по-силна памет и са можели да следват наставленията просто като ги чуят веднъж от устата на истински духовен учител.
Mūsų dienomis apreikštiesiems raštams parašyta daug komentarų, tačiau daugelio jų autoriai nepriklauso Śrīlos Vyāsadevos mokinių sekai. Śrīla Vyāsadeva pirmasis užrašė Vedų išmintį. Savo paskutiniame, tobuliausiame ir reikšmingiausiame veikale „Śrīmad-Bhāgavatam“ jis komentuoja „Vedānta-sūtrą“. Be to, dar yra „Bhagavad-gītā“, kurią papasakojo Patsai Viešpats, o užrašė Śrīla Vyāsadeva. Tokie patys svarbiausi apreikštieji raštai, ir bet kuris komentaras, prieštaraujantis „Bhagavad-gītos“ ar „Śrīmad- Bhāgavatam“ principams, negali būti autoritetingas. Upaniṣadų, „Vedānta-sūtros“, Vedų, „Bhagavad-gītos“, „Śrīmad-Bhāgavatam“ mokymas vieningas, todėl niekam nevalia daryti kokių nors išvadų dėl Vedų, neišklausius Vyāsadevos mokinių sekos atstovų ar bent tų, kurie tiki Dievo Asmeniu ir įvairiomis Jo energijomis, apie kurias kalbama „Śrī Īśopaniṣadoje“.
В днешно време има много коментари върху свещените писания, но повечето от тях не следват Шрӣла Вя̄садева, съставителя на ведическата мъдрост. Последното, най-съвършено и възвишено произведение на Шрӣла Вя̄садева, е Шрӣмад Бха̄гаватам, естествения коментар върху Веда̄нта сӯтра. Да не забравяме и Бхагавад-гӣта̄, изговорена от самия Бог и записана от Вя̄садева. Това са най-важните от многобройните свещени писания; и всеки коментар, противоречащ на принципите на Бхагавад-гӣта̄ или на Шрӣмад Бха̄гаватам, не е авторитетен. Упаниш̣адите, Веда̄нта сӯтра, Ведите, Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам изграждат едно стройно единство; между тях има пълно съответствие. И никой не бива да си позволява някакви заключения върху Ведите, без да е получил наставления от последователите на Вя̄садева, които вярват в Божествената Личност и многообразните му енергии, разяснени в Шрӣ Ӣшопаниш̣ад.
Pasak „Bhagavad-gītos“ (18.54), tapti uttama-adhikārī bhaktu ir į kiekvieną gyvą būtybę žvelgti kaip į savo brolį tegali tas, kuris jau pasiekė išsivadavimo lygį (brahma-bhūtą). Politikai negali turėti tokio matymo, nes jie visada siekia kokios nors materialios naudos. Mėgdžioti uttama-adhikārį – reiškia dėl šlovės ar kitokios materialios naudos tarnauti savo išoriniam apvalkalui, kūnui, o ne dvasinei sielai. Toks mėgdžiotojas nieko nenutuokia apie dvasinį pasaulį. Uttama-adhikāris mato gyvą esybę kaip dvasinę sielą ir pats jai kaip sielai tarnauja. Taip savaime patenkinama ir materialioji pusė.
Според Бхагавад-гӣта̄ (6.9) само този, който вече е на равнището на освобождението (брахма-бхута), може да стане уттама-адхика̄рӣ и да смята всяко живо същество за свой брат. Политиците, постоянно устремени към някаква материална изгода, нямат това виждане. Със служене на външното тяло (за слава или с някаква друга користна цел) се подражава на уттама-адхика̄рӣ, но ни най-малко не се служи на душата. Такива подражатели нямат знание за духовния свят. Уттама-адхика̄рӣ вижда душата в тялото и му служи като на душа; това по естествен начин включва в себе си и материята.