Skip to main content

Penkta mantra

Мантра пета

Tekstas

Текст

tad ejati tan naijati
tad dūre tad v antike
tad antar asya sarvasya
tad u sarvasyāsya bāhyataḥ
тад еджати тан наиджати
тад дӯре тад в антике
тад антар ася сарвася

тад у сарвася̄ся ба̄хятах̣

Synonyms

Дума по дума

tat — tas Aukščiausiasis Viešpats; ejati — vaikšto; tat — Jis; na — ne; ejati — vaikšto; tat — Jis; u — taip pat; antike — labai arti; tat — Jis; antaḥ — viduje; asya — to; sarvasya — visa ko; tat — Jis; u — taip pat; sarvasya — vias ko; asya — to; bāhayataḥ — išorėje.

тат – Върховният Бог; еджати – върви; тат – Той; на – не; еджати – върви; тат – Той; дӯре – далече; тат – Той; у – също; антике – много близо; тат – Той; антах̣ – вътре; ася – на това; сарвася – на всичко; тат – Той; у – също; сарвася – всичко; ася – на това; ба̄хятах̣ – извън.

Translation

Превод

Aukščiausiasis Viešpats ir vaikšto, ir nevaikšto. Jis labai toli, bet sykiu ir labai arti. Jis yra visur ir anapus visko.

Върховният Бог се движи и не се движи. Той е много далеч, но и много близо. Той е във всичко и същевременно извън всичко.

Purport

Коментар

Čia aprašyti kai kurie Aukščiausiojo Viešpaties transcendentinių darbai, kuriuos Jis atlieka nesuvokiamomis Savo galiomis. Vienas kitam prieštaraujantys posmo teiginiai pateikiami įrodyti Viešpaties galių nesuvokiamumą. „Jis vaikšto ir nevaikšto.“ Teigdami, kad vaikščiojantis negali vaikščioti, nusižengtume įprastai logikai. Tačiau, kalbant apie Dievą, ši priešprieša tėra priemonė pabrėžti Jo nesuvokiamą galybę. Žinių ribotumas neleidžia mums suderinti šių prieštaravimų, todėl mes mėginame suprasti Viešpatį, kiek tai leidžia padaryti mūsų ribotas protas. Antai māyāvādos mokyklos filosofai impersonalistai pripažįsta tik tuos Viešpaties darbus, kuriuose neišryškėja Jo, kaip asmenybės, bruožai. Asmenybinį Viešpaties aspektą jie atmeta. Tuo tarpu bhāgavatos mokyklos atstovai, grįsdami savo mokymą tobula Viešpaties koncepcija, pripažįsta, kad Jis turi nesuvokiamas galias, ir supranta, kad Viešpats yra asmenybė ir sykiu Jis beasmenis. Bhāgavatai žino, jog nepripažįstant nesuvokiamų Dievo galių, žodžiai „Aukščiausiasis Viešpats“ prarastų savo prasmę.

Тук са обяснени някои трансцендентални дейности на Върховния Бог, осъществявани от невъобразимите му енергии. Изложените противоречия доказват тяхната изключителност. „Той се движи и не се движи“. Обикновено ако някой може да се движи, не е логично да се каже, че не може. Но по отношение на Бога подобно противоречие подчертава неговото невероятно могъщество. С нашето нищожно знание ние трудно преглъщаме тези противоречия и представяме Бога според ограничените си способности. Например философите имперсоналисти от школата ма̄я̄ва̄да приемат само безличностните дейности на Върховния и отхвърлят личностния му аспект. Но със съвършеното си разбиране школата бха̄гавата приема Бога с неговите енергии и като личност, и безличностно. За бха̄гаватите думите Върховен Бог не биха имали смисъл, ако Той не притежаваше невъобразими енергии.

Jei savo akimis nematome Dievo, tai dar nereiškia, kad Viešpats neegzistuoja kaip asmenybė. „Śrī Īśopaniṣada“ paneigia tokį argumentą, teigdama, kad Viešpats yra labai toli ir sykiu labai arti. Viešpaties buveinė yra anapus materialaus dangaus, o mes netgi nemokame jo išmatuoti. Jeigu net materialus dangus yra toks neaprėpiamas, tai ką kalbėti apie dvasinį dangų, kuris yra išsidriekęs anapus materialaus? Dvasinis dangus yra be galo toli nuo materialios visatos, tai patvirtina ir „Bhagavad-gītā“ (15.6). Ir nors Viešpats labai toli, Jis gali tuojau, per sekundės dalį, atsirasti priešais mus, aplenkęs mintį ar vėją. Ir Jis yra toks greitas, kad niekas negali Jo aplenkti. Apie tai jau buvo rašyta ankstesniajame posme.

Не бива да приемаме за даденост, че Бог не съществува като личност само защото не можем да го видим с очите си. Отхвърляйки подобни доводи, Шрӣ Ӣшопаниш̣ад заявява, че Той е далеч от нас, но същевременно е и много близо. Обителта на Бога се намира отвъд материалното небе, което ние не можем да измерим. Щом самото материално небе се простира толкова далеч, тогава какво да кажем за духовната небесна шир отвъд него? В Бхагавад-гӣта̄ (15.6) се потвърждава, че духовното небе се намира много над материалната Вселена. Но макар и толкова далеч, Бог може веднага, за по-малко от секунда, да дойде при нас със скорост по-голяма от скоростта на ума или на вятъра. Бързината му е недостижима. Това бе описано в предишния стих.

Ir vis dėlto, kai Dievo Asmuo pasirodo mums, mes Jį ignoruojame. „Bhagavad-gītoje“ (9.11) Viešpats smerkia tokį nemokšišką ignoravimą ir sako, kad, laikydami paprastu mirtinguoju, kvailiai Jį išjuokia. Jis nėra mirtingas. Kūnas, kuriuo Jis mums pasirodo, nėra materialios gamtos kūrinys. Labai dažnas vadinamasis mokslininkas teigia, kad Viešpats nužengia materialiu kūnu, kaip paprasta gyva būtybė. Nieko neišmanydami apie nesuvokiamą Viešpaties galią, tie kvailiai sulygina Jį su paprastais žmonėmis.

И въпреки всичко, когато Бог, Върховната Личност, се появи пред нас, ние го пренебрегваме. В Бхагавад-гӣта̄ (9.11) Той осъжда това неразумно пренебрежение, като казва, че невежите му се присмиват, защото го смятат за едно от смъртните същества. Но Върховния не е смъртен, нито се появява пред нас в създадено от материалната природа тяло. Редица мними учени твърдят, че Той има материално тяло като обикновено живо същество. Без да познават невъобразимото му могъщество, тези безумци поставят Бога на едно равнище с обикновените хора.

Dievas yra kupinas nesuvokiamų galių, todėl mūsų tarnystę Jis gali priimti per bet kurį tarpininką ir Savo Paties valia gali pertvarkyti įvairias Savo galias. Bedieviai įrodinėja, kad Viešpats apskritai negali nužengti į šį pasaulį, o jeigu nužengia, tai Jo kūnas būna sudarytas iš materialios energijos. Tačiau jeigu nesuvokiamas Viešpaties energijas pripažįstame realybe, toks argumentas neturi pagrindo. Net ir tuo atveju, jeigu Viešpats pasirodo mums kūnu, sudarytu iš materialios energijos, Jam nesunku šią energiją paversti dvasine. Kadangi energijų šaltinis vienas, jis gali panaudoti jas kaip pats to nori. Viešpats, pavyzdžiui, gali apsireikšti arcā-vigrahos, Dievybių, kurios, atrodytų, yra padirbtos iš žemės, akmens ar medžio, pavidalu. Ir nors Dievybės padirbtos iš medžio, akmens ar kokios kitos medžiagos, jos nėra stabai, kaip kad tvirtina ikonoklastai (Dievybių kulto priešininkai).

Със споменатото си могъщество Бог може да приема служенето ни по всякакви начини и да преобразява своите различни енергии според собствената си воля. Невярващите възразяват, че Той изобщо не може да се появява или пък ако го прави, идва във форма, изградена от материална енергия. Подобни доводи губят стойност, ако приемем за реалност съществуването на невъобразимите божествени енергии. Дори да се появи пред нас във форма, направена от материална енергия, за него е напълно възможно да превърне материалната енергия в духовна. Щом източникът на енергиите е един и същ, те могат да бъдат използвани според желанието на източника им. Например Бог може да се появи във формата арча̄-виграха, направена, да речем, от глина или от камък. Формите на Бога, макар да са изваяни от камък, дърво или друг материал, не са идоли, както твърдят иконоборците.

Dabartinėmis, netobulos materialios egzistencijos sąlygomis, mes nematome Aukščiausiojo Viešpaties, nes mūsų regėjimas yra netobulas. Tačiau bhaktams, trokštantiems išvysti Viešpatį materialiomis akimis, Jis suteikia tą malonę, pasirodydamas vadinamąja materialia forma, kad bhaktai galėtų Jam tarnauti. Nereikia manyti, kad bhaktai, esantys žemiausioje atsidavimo tarnystės pakopoje, garbina stabą. Jie garbina Viešpatį, kuris teikėsi pasirodyti jiems lengvai pasiekiamu pavidalu. Arcos pavidalas – tai ne stabas, padirbtas pagal garbintojo užgaidas. Šis pavidalas amžinai egzistuoja kartu su visais savo atributais. Ateistas negali to pajusti, bet nuoširdus bhaktas realiai šitai jaučia.

В сегашното ни състояние на несъвършено материално съществуване не можем да видим Върховния Бог поради несъвършеното си зрение. Но преданите, които искат да го видят с материалните си сетива, са благословени от него – Той се появява в една привидно материална форма, за да приеме служенето им. Това не означава, че тези предани, намиращи се на най-ниското ниво на преданото служене, обожават някакъв идол. Те наистина обожават Бога, приел да се появи пред тях по достъпен начин. Формата арча̄ не се създава според каприза на поклонника. Тя съществува вечно с всичките си принадлежности. Това действително може да се почувства от искрения предан, но не и от атеиста.

„Bhagavad-gītoje“ (4.11) Viešpats sako, kad Jis atsidėkoja bhaktui tiek, kiek bhaktas Jam atsiduoda. Viešpats pasilieka Sau teisę atsiskleisti ne bet kam, o tik Jam atsidavusioms sieloms. Todėl atsidavusiai sielai Jis visada lengvai pasiekiamas, o neatsidavusiai – labai tolimas, neprieinamas.

В Бхагавад-гӣта̄ (4.11) Бог казва, че неговото отношение към преданите съответства на тяхната отдаденост. Той си запазва правото да не се разкрива на всекиго, а само на искрено отдадените. Така за отдалата се душа, Той е съвсем наблизо, докато за неотдадените е много, много далеч и е напълно непостижим.

Šia proga atkreiptinas dėmesys į du svarbius žodžius, pasitaikančius apreikštuose raštuose, kai kalbama apie Viešpatį: saguṇa („su ypatybėmis“) ir nirguṇa („be ypatybių“). Žodis saguṇa visai nereiškia, kad kai Viešpats nužengia su tam tikromis ypatybėmis, kurias gali patirti mūsų jutimai, Jis turi įgyti materialų pavidalą ir paklusti materialios gamtos dėsniams. Jam nėra skirtumo tarp materialios ir dvasinės energijų, nes Jis – visų energijų šaltinis. Būdamas visų energijų valdovas, Viešpats, priešingai negu mes, niekada nepatenka jų įtakon. Materiali energija vykdo Jo valią, todėl Viešpats gali naudoti ją Savo tikslams, Pats niekada nepakliūdamas materialios energijos ypatybių įtakon. Šia prasme Jis yra nirguṇa, „be ypatybių“. Viešpats niekada nevirsta kažkokia beforme esybe, nes iš tikrųjų Jis egzistuoja amžinuoju pavidalu, Jis – pirmapradis Viešpats. Beasmenis Jo aspektas – Brahmano spindesys yra Jo Paties skleidžiami spinduliai, lygiai kaip saulės spinduliai yra saulės dievo spindesys.

В тази връзка свещените писания назовават Бога с две много важни думи: сагун̣а (с качества) и ниргун̣а (без качества). Думата сагун̣а не предполага, че когато се появи с видими качества, Върховният трябва да приеме материална форма и да се подчини на материалните природни закони. За него няма разлика между материална и духовна енергия, защото е източник и на двете. Като повелител на различните енергии, Той никога не попада под въздействието им за разлика от нас. Материалната енергия действа по негова воля; Той може да я използва за целите си, неповлиян от качествата ѝ. В този смисъл Той е ниргун̣а – „без качества“. И в нито един момент Върховният не се превръща в безформено същество; в крайна сметка Той е вечната форма, изначалният Бог. А безличностният му облик, сиянието Брахман, е собственото му сияние, както слънчевите лъчи са блясъкът на слънчевия бог.

Kartą šventąjį vaiką Prahlādą Mahārāją jo bedievis tėvas paklausė: „Kurgi tavo Dievas?“ Kai Prahlāda atsakė, kad Dievas yra visur, tėvas piktai sušuko: „Vadinasi, Dievas yra ir šių rūmų kolonoje?“ „Taip“, – atsakė berniukas. Tai išgirdęs bedievis karalius vienu smūgiu sudaužė netoli stovėjusią koloną į šipulius, ir tada iš jos pasirodė Viešpats Nṛsiṁha pusiau žmogaus, pusiau liūto pavidalu ir nužudė bedievį karalių. Taigi Viešpats yra visuose daiktuose, kuriuos sukūrė skirtingos Jo energijos. Norėdamas suteikti nuoširdiems bhaktams malonę, nesuvokiamų Savo galių dėka Jis gali pasirodyti bet kur. Viešpats Nṛsiṁha pasirodė iš kolonos ne todėl, kad to reikalavo ateistiškas karalius, o todėl, kad to troško Jo bhaktas Prahlāda. Ateistai negali įsakyti Viešpačiui, kad Jis pasirodytų, tačiau, norėdamas suteikti malonę Savo bhaktui, Viešpats gali apsireikšti kiekvienoje vietoje. „Bhagavad-gītoje“ (4.8) taip pat pasakyta, kad Viešpats ateina sunaikinti bedievių ir apginti tikinčiųjų. Žinoma, Viešpačiui netrūksta nei atitinkamų energijų, nei pagalbininkų, galinčių susidoroti su ateistais, bet Jam maloniau Pačiam parodyti palankumą bhaktui. Dėl to Jis įsikūnija materialiame pasaulyje. Jis nužengia, tenorėdamas parodyti prielankumą Savo bhaktams.

Когато детето светец Прахла̄да Маха̄ра̄джа стояло пред своя баща атеист, той го попитал: „Къде е твоят Бог?“ Прахла̄да отговорил, че Бог е навсякъде. Бащата разгневено попитал дали Той се намира и в колоните на двореца и детето отговорило утвърдително. Безбожникът цар в същия миг разбил една колона на парчета; от нея се появил Бог като Нр̣симха – инкарнацията полулъв-получовек – и го убил. Така Бог се намира във всичко и създава всичко с различните си енергии. Чрез невъобразимата си мощ Той може да се появи навсякъде, за да подкрепи искрените си предани. Бог Нр̣симха се появил от вътрешността на колоната не по заповедта на безбожния цар, а заради желанието на предания Прахла̄да. Един атеист не може да заповяда на Бога да се появи, но Той ще се появи навсякъде, за да защити преданите си.

„Brahma-saṁhitoje“ (5.35) pasakyta, kad Govinda, pirmapradis Viešpats, Savo visiška dalimi įeina į visus daiktus. Jis įeina į visatą ir į kiekvieną jos atomą. Virāṭ pavidalu Jis esti anapus visų daiktų, o kaip antaryāmī Jis yra visuose daiktuose. Kaip antaryāmī Jis stebi viską, kas vyksta, o kaip karma-phala atlygina mums už mūsų darbus. Mes galime ir užmiršti, ką esame padarę ankstesniuose gyvenimuose, tačiau Viešpats yra mūsų veiksmų liudininkas, tad mūsų veiksmų rezultatai niekur nepradingsta ir mums tenka patirti jų padarinius.

Бхагавад-гӣта̄ (4.8) потвърждава – Бог се появява, за да унищожи невярващите и да защити вярващите. Разбира се, Той има достатъчно енергии и представители, които могат и сами да унищожат атеистите, но на него му е приятно лично да закриля преданите, затова идва като инкарнация. Прави го само от благосклонност към преданите, без никаква друга цел.
В Брахма самхита̄ се казва, че Говинда, изначалният Бог, прониква във всичко чрез своята цялостна част. Той влиза във Вселената и във всеки неин атом. Той е отвън във формата вира̄т̣ и вътре като антаря̄мӣ. Като антаря̄мӣ Той наблюдава всичко, което правим, и ни възнаграждава с последиците от нашите действия, наречени карма-пхала. Ние самите може да забравяме какво сме правили в миналите си животи, но понеже Бог е свидетел на действията ни, последиците от тях винаги идват и ние сме принудени да ги понесем.

Iš tikrųjų be Dievo niekas kitas ir neegzistuoja – Jis esti visa ko viduje ir anapus visko. Viskas yra Jo energijų apraiškos, kaip kad iš ugnies sklindančios šiluma ir šviesa. Taip skirtingos Viešpaties energijos sudaro vienovę. Ir nors egzistuoja vienovė, viskas, kas be galo mažoms, neatsiejamoms Viešpaties dalelėms – gyvosioms esybėms teikia ribotą džiaugsmą, Viešpaties Asmenybei teikia beribį džiaugsmą.

Всъщност вътре и извън всичко не съществува нищо друго освен Бога. Всичко е проявление на различните му енергии, както топлината и светлината се появяват от огъня; тоест сред разнообразните енергии има единство. Но въпреки това единство в личностната си форма Бог се наслаждава безкрайно на всички удоволствия, изпитвани в нищожна степен от неговите мънички частици, живите същества.