Skip to main content

Penkiolikta mantra

Мантра петнадесета

Tekstas

Текст

hiraṇmayena pātreṇa
satyasyāpihitaṁ mukham
tat tvaṁ pūṣann apāvṛṇu
satya-dharmāya dṛṣṭaye
хиран̣майена па̄трен̣а
сатяся̄пихитам мукхам
тат твам пӯш̣анн апа̄вр̣н̣у

сатя-дхарма̄я̄ др̣ш̣т̣айе

Synonyms

Дума по дума

hiraṇmayena — auksinio švytėjimo; pātreṇa — akinančios šviesos skraistės; satyasya — Aukščiausiosios Tiesos; apihitam — slepiamas; mukham — veidas; tat — šią skraistę; tvam — Savo; pūṣan — o globėjau; apāvṛṇu — malonėk pašalinti; satya — tyram; dharmāya — bhaktui; dṛṣṭaye — apsireikšdamas.

хиран̣майена – от сияйната светлина; па̄трен̣а – от ослепителното покритие; сатяся – на Върховната Истина; апихитам – покрито; мукхам – лицето; тат – това покритие; твам – себе си; пӯш̣ан – о, поддръжнико; апа̄вр̣н̣у – милостиво отстрани; сатя – чист; дхарма̄я – на предания; др̣ш̣т̣айе – да покажеш.

Translation

Превод

O Viešpatie, visos gyvybės globėjau, akinamas švytėjimas slepia tikrąjį Tavo veidą. Praskleiski šią šviesos skraistę ir pasirodyk Savo tyram bhaktui.

О, Господи, който поддържаш всичко живо, твоето истинско лице е скрито зад ослепителното ти сияние. Бъди милостив, отстрани това покривало и се покажи на чистия си предан.

Purport

Коментар

„Bhagavad-gītoje“ (14.27) Viešpats akinamą Savo kūno švytėjimą (brahmajyoti) aprašo taip:

В Бхагавад-гӣта̄ (14.27) Бог обяснява своето сияние, наречено брахма-джьоти, ослепителните лъчи на личната си форма, по следния начин:

brahmaṇo hi pratiṣṭhāham
amṛtasyāvyayasya ca
śāśvatasya ca dharmasya
sukhasyaikāntikasya ca
брахман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам
амр̣тася̄вяяся ча
ша̄шватася ча дхармася

сукхасяика̄нтикася ча

„Aš esu beasmenio Brahmano pagrindas. Brahmanas yra nemirtingas, nesunaikinamas ir amžinas. Brahmanas – tai pirminė aukščiausios laimės būsena.“

Brahmanas, Paramātmā ir Bhagavānas – tai trys vienos ir tos pačios Absoliučiosios Tiesos aspektai. Pradedančiajam lengviausiai suvokiamas Brahmanas. Paramātmą, Supersielą, pažįsta jau dvasiškai patobulėjęs žmogus. Ir visgi tobuliausia Absoliučiosios Tiesos pažinimo pakopa yra Bhagavāno pažinimas. Šią mintį patvirtina ir „Bhagavad-gītā“ (7.7). Viešpats čia sako, kad Jis yra galutinė Absoliučiosios Tiesos išraiška (mattaḥ parataraṁ nānyat). Todėl Kṛṣṇa yra brahmajyoti bei visa aprėpiančios Absoliučiosios Tiesos aspekto, Paramātmos, šaltinis. Toliau „Bhagavad-gītoje“ (10.42) Kṛṣṇa plėtoja šią mintį:

„Аз съм основата на вечния безличностен Брахман, безсмъртен и непреходен, на когото е присъщо състоянието на върховно щастие.“ Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н са трите аспекта на единната Абсолютна Истина. Брахман е най-достъпен за възприемане от начинаещия; Парама̄тма̄, Свръхдушата, е за напредналите; а Бхагава̄н е пълното и висше осъзнаване на Абсолютната Истина. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (7.7), където Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че Той е най-висшето проявление на Абсолютната Истина: маттах̣ паратарам на̄нят. Той е източникът на брахма-джьоти и на всепроникващия аспект Парама̄тма̄. В Бхагавад-гӣта̄ (10.42) Кр̣ш̣н̣а обяснява:

atha vā bahunaitena
kiṁ jñātena tavārjuna
viṣṭabhyāham idaṁ kṛtsnam
ekāṁśena sthito jagat
атха ва̄ бахунайтена
ким гя̄тена тава̄рджуна
виш̣т̣абхя̄хам идам кр̣тснам

ека̄мшена стхито джагат

„Tačiau ar būtina, Arjuna, taip nuodugniai viską žinoti? Juk viena mažyte Savo dalele Aš aprėpiu ir palaikau visą šią visatą.“ Taip viena visiškoji Viešpaties ekspansija, visa aprėpianti Paramātmā, palaiko ištisą materialią kosmoso kūriniją ir visa tai, kas egzistuoja dvasiniame pasaulyje. Todėl ši „Śrī Īśopaniṣados“ śruti-mantra vadina Viešpatį pūṣan, viršiausiu globėju.

„О, Арджуна, защо е необходимо това подробно знание? Само с една незначителна частица от мен Аз прониквам и поддържам цялата вселена.“ Така, само с една от своите пълни части – всепроникващата Парама̄тма̄, Бог поддържа цялото материално космическо творение. Той поддържа и проявленията в духовния свят. Затова в тази шрути-мантра на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад Той е наречен пӯш̣ан, основният поддържащ.

Dievo Asmuo Śrī Kṛṣṇa yra kupinas transcendentinės palaimos (ānanda-mayo ’bhyāsāt). Kai prieš 5 000 metų Jis apsireiškė Indijoje, Vṛndāvanoje, nuo pat vaikystės Jis buvo kupinas transcendentinio džiaugsmo. Užmušti demonę Pūtaną, demonus Aghą, Baką ir Pralambą Jam tebuvo maloni pramoga. Vṛndāvanos kaime Jis džiugiai leido laiką su Savo motina, broliu bei draugais, o kai Jis imdavosi išdaigininko sviesto vagiliaus vaidmens, visus aplinkinius pagaudavo nežemiška palaima. Sviesto vagiliaus vardas – jokia gėda, nes, vogdamas sviestą, Viešpats suteikė daug džiaugsmo Savo tyriems bhaktams. Visus Savo žygius Vṛndāvanoje Viešpats atliko, tenorėdamas suteikti malonumo Savo draugams. Viešpats apreiškė šiuos žaidimus, siekdamas patraukti Absoliučiosios Tiesos ieškotojų – spekuliatyviųjų mąstytojų ir akrobatų, praktikuojančių vadinamąją haṭha-yogą, dėmesį.

Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, постоянно е изпълнен с трансцендентално блаженство (а̄нанда-майо 'бхя̄са̄т). При пребиваването си преди пет хиляди години във Вр̣нда̄вана (Индия), Той винаги показвал трансцендентално блаженство, още от самото начало на детските си забавления. Унищожението на различните демони – Агха, Бака, Пӯтана̄ и Праламба – било удоволствие и игра за него. Във Вр̣нда̄вана Той се забавлявал с майка си, брат си и приятелите си, като играел ролята на непослушен крадец на масло, и всички наоколо изпитвали божествено блаженство от дейностите му. Бог е известен като крадец на масло, но в това название няма и сянка от укор или подигравка, защото така Той доставя удоволствие на своите чисти предани. Всичко, което Бог правел във Вр̣нда̄вана, целяло да достави удоволствие на придружителите му. Той създал тези забавления, за да привлече умозрителните философи и акробатите от системата хат̣ха йога, които се опитват да открият Абсолютната Истина.

„Śrīmad-Bhāgavatam“ (10.12.11) Śukadeva Gosvāmis taip kalba apie Viešpaties ir Jo draugų piemenukų vaikystės žaidimus:

В Шрӣмад Бха̄гаватам (10.12.11) Шукадева Госва̄мӣ казва следното за детските игри на Бога с неговите приятели, пастирчетата:

itthaṁ satāṁ brahma-sukhānubhūtyā
dāsyaṁ gatānāṁ para-daivatena
māyāśritānāṁ nara-dārakeṇa
sākaṁ vijahruḥ kṛta-puṇya-puñjāḥ
иттхам сата̄м брахма-сукха̄нубхӯтя̄
да̄сям гата̄на̄м пара-дайватена
ма̄я̄шрита̄на̄м нара-да̄ракен̣а

са̄кам виджахрух̣ кр̣та-пун̣я-пун̃джа̄х̣

„Taip piemenėliai žaisdavo su Kṛṣṇa, su Tuo, kurį jñāniai suvokia kaip Brahmano švytėjimo šaltinį ir nori į Jį įsilieti, su Tuo, kurį amžinai tarnauti Viešpačiui pasiryžę bhaktai laiko Aukščiausiuoju Dievo Asmeniu, ir su Tuo, kurį paprasti žmonės laiko paprasčiausiu vaiku. Ankstesniuose gyvenimuose piemenėliai buvo padarę daug gerų darbų, todėl galėjo šitaip bendrauti su Aukščiausiuoju Dievo Asmeniu.“

„Божествената Личност, когото гя̄нӣте възприемат като безличностния блажен Брахман, преданите обожават като Върховния Бог, а материалистите смятат за обикновено човешко същество, си играеше с пастирчетата, достигнали това положение благодарение на безброй благочестиви дела.“

Taigi Viešpats drauge su Savo dvasiniais palydovais visada skendi transcendentiniuose, meilės kupinuose žaidimuose. Viešpatį ir Jo palydovus sieja įvairūs ryšiai: śānta (neutralūs), dāsya (tarnystės), sakhya (draugystės), vātsalya (tėviškos meilės) ir mādhurya (sutuoktinių meilės).

Бог постоянно участва в изпълнени с обич трансцендентални дейности с духовните си спътници, в най-различни взаимоотношения – ша̄нта (неутралност), да̄ся (служене), сакхя (приятелство), ва̄тсаля (родителска привързаност) и ма̄дхуря (съпружеска любов).

Pasakyta, kad Viešpats niekada nekelia kojos iš Vṛndāvana- dhāmos, todėl gali kilti klausimas, kaip Jis tvarko kūrinijos reikalus. „Bhagavad-gītā“ (13.14–18) atsako: Viešpaties pilnavertė dalis Paramātmā, Supersiela, aprėpia visą visatą. Ir nors nei su materialaus pasaulio kūrimu, nei su jo palaikymu ar naikinimu Pats Viešpats neturi nieko bendra, kaip Paramātmā (Supersiela), Jis yra ir kūrimo, ir palaikymo, ir naikinimo priežastis. Visos gyvosios esybės yra ātmos, sielos, o svarbiausioji, visas jas valdanti ātmā yra Paramātmā, Supersiela.

Казано е, че Бог никога не напуска Вр̣нда̄вана-дха̄ма, затова тук може да възникне въпросът как Той управлява света. Отговорът е даден в Бхагавад-гӣта̄ (13.14-18): чрез пълната си част, наречена Парама̄тма̄, Свръхдуша, Той прониква в цялото материално творение. Бог лично няма нищо общо с материалното сътворение, поддържане и унищожение, но Той е причината пълната му експанзия, аспектът Парама̄тма̄ да ги осъществява. Всяко живо същество е а̄тма̄, душа. Главната а̄тма̄, която управлява всички души, е Парама̄тма̄ – Свръхдушата.

Dievo pažinimo sistema, kuri čia dėstoma, iš tikrųjų yra didis mokslas. Materialistai mato ir gali analizuoti tik dvidešimt keturis materialiosios kūrinijos veiksnius, nes jie labai nedaug težino apie puruṣą, Viešpatį. Akinantis brahmajyoti švytėjimas transcendentalistus impersonalistus visiškai išmušė iš vėžių. Kas nori iki galo pažinti Absoliučiąją Tiesą, tas turi prasiskverbti pro dvidešimt keturių materijos pradmenų uždangą ir akinančio švytėjimo skraistę. Vienoje maldų „Śrī Īśopaniṣada“ kalba apie Viešpaties akinamos šviesos, hiraṇmaya-pātros, pašalinimą. Nepašalinus tos šviesos, negalima pamatyti tikrojo Dievo Asmens veido, t. y. iš tikrųjų pažinti Absoliučiąją Tiesą.

Системата за осъзнаване на Бога е велика наука. Материалистите санкхя-йоги могат да наблюдават и изследват единствено двайсет и четирите фактора на материалното творение; за пуруша, за Бога, те не знаят почти нищо. Трансценденталистите имперсоналисти просто са заблудени от ослепителното сияние брахма-джьоти. Ако иска да види Абсолютната Истина изцяло, човек трябва да проникне отвъд двайсет и четирите материални елемента и отвъд самото сияние. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни води натам с молитвата да се отдръпне хиран̣мая-па̄тра, ослепителното покривало. Докато това покривало не се вдигне и човек не види Божествена Личност такава, каквото е, той никога няма да осъзнае Абсолютната Истина.

Aukščiausiojo Dievo Asmens Paramātmos aspektas – tai viena iš trijų visiškų Jo ekspansijų, arba viṣṇu-tattvų, kurios dar žinomos kaip puruṣa-avatāros. Viena iš šių viṣṇu-tattvų, esanti mūsų visatos viduje, vadinasi Kṣīrodakaśāyī Viṣṇu. Tai Viṣṇu, kuris priklauso svarbiausiųjų dievybių triadai (Brahmā, Viṣṇu ir Śiva) ir kuris yra visa aprėpianti Paramātmā, glūdinti visų be išimties individualių gyvų esybių širdyse. Antroji šios visatos viṣṇu-tattva vadinasi Garbhodakaśāyī Viṣṇu. Tai – bendra visų gyvųjų esybių Supersiela. Viršesnis už šiuos du Viṣṇu yra Kāraṇodakaśāyī Viṣṇu, kuris guli Priežasčių Vandenyne. Jis – visų visatų kūrėjas. Yogos sistema moko rimtą pasekėją pakilti virš dvidešimt keturių materialiųjų kosminio pasaulio pradmenų ir savo akimis pamatyti viṣṇu-tattvas. Empirinė filosofija padeda patirti beasmenį brahmajyoti, akinantį transcendentinio Viešpaties Śrī Kṛṣṇos kūno švytėjimą. „Bhagavad-gītā“ (14.27) ir „Brahma-saṁhitā“ (5.40) patvirtina, kad brahmajyoti švytėjimą skleidžia Kṛṣṇa:

Аспектът Парама̄тма̄ на Божествената Личност е една от трите пълни експанзии, виш̣н̣у-таттви, чието общо название е пуруш̣а-авата̄ри. Първата от тези виш̣н̣у-таттви във Вселената е известен като Кш̣ӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Той е Виш̣н̣у сред трите главни божества – Брахма̄, Виш̣н̣у и Шива и е всепроникващата Парама̄тма̄, във всяко индивидуално живо същество. Втората виш̣н̣у-таттва е Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, общата Свръхдуша на живите същества. Отвъд тези две експанзии се намира Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, който лежи в Причинния океан. Той е създателят на всички вселени. Йога системата помага на сериозния ученик да постигне тези виш̣н̣у-таттви, след като преодолее двайсет и четирите материални елемента на космическото творение. Заниманието с емпирична философия помага да се осъзнае безличностното брахма-джьоти, което е ослепителното сияние от трансценденталното тяло на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Брахма-джьоти като сияние на Кр̣ш̣н̣а се описва в Бхагавад-гӣта̄ (14.27), както и в Брахма самхита̄ (5.40):

yasya prabhā prabhavato jagad-aṇḍa-koṭi-
koṭiṣv aśeṣa-vasudhādi vibhūti-bhinnam
tad brahma niṣkalam anantam aśeṣa-bhūtaṁ
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
яся прабха̄ прабхавато джагад-ан̣д̣а-кот̣и-
кот̣иш̣в ашеш̣а-васудха̄ди вибхӯти-бхиннам
тад брахма ниш̣калам анантам ашеш̣а-бхӯтам

говиндам а̄ди-пурушам там ахам бхаджа̄ми

„Milijonų milijonuose visatų yra nesuskaičiuojama daugybė planetų. Kiekviena jų turi savo vietą kosmose ir yra nepakartojama. Visos šios planetos yra susitelkusios atokiame brahmajyoti kamputyje. Brahmajyoti – tai ne kas kita, kaip Aukščiausiojo Dievo Asmens, kurį aš garbinu, spinduliai.“ Šita „Brahma-saṁhitos“ mantra liudija apie tai, kad jos autorius yra iš tiesų paniręs į Absoliučiąją Tiesą, ir jos žodžius patvirtina aptariamoji, penkioliktoji „Śrī Īśopaniṣados“ śruti-mantra. Ši „Īśopaniṣados“ mantra – tai nuoširdi malda Viešpačiui, kurioje prašoma pašalinti brahmajyoti, kad būtų galima pamatyti tikrąjį Viešpaties veidą. Brahmajyoti švytėjimas smulkiai aprašytas ir keliose „Muṇḍaka Upaniṣados“ mantrose (2.2.10–12):

„В милиардите вселени има безброй планети и всяка една от тях се различава от останалите по космическото си устройство. Те са разположени в единия край на брахма-джьоти. Брахма-джьоти е личното сияние на Върховния Бог Говинда, който аз обожавам.“
Тази мантра от Брахма самхита̄ е изречена от позицията на същинско осъзнаване на Абсолютната Истина, а настоящата шрути-мантра на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад представя процеса на осъществяване. Тя е проста молитва към Бога да отстрани своето брахма-джьоти, за да може човек да види истинското му лице. Сиянието брахма-джьоти е подробно описано в няколко мантри на Мун̣д̣ака Упаниш̣ад (2.2.9-11):

hiraṇmaye pare kośe
virajaṁ brahma niṣkalam
tac chubhraṁ jyotiṣāṁ jyotis
tad yad ātma-vido viduḥ
хиран̣майе паре коше
вираджам брахма ниш̣калам
тач чхубхрам джьотиш̣а̄м джьотис
тад яд а̄тма-видо видух̣
na tatra sūryo bhāti na candra-tārakaṁ
nemā vidyuto bhānti kuto ’yam agniḥ
tam eva bhāntam anu bhāti sarvaṁ
tasya bhāsā sarvam idaṁ vibhāti
на татра сӯрьо бха̄ти на чандра-та̄ракам
нема̄ видюто бха̄нти куто 'ям агних̣
там ева бха̄нтам ану бха̄ти сарвам
тася бха̄са̄ сарвам идам вибха̄ти
brahmaivedam amṛtaṁ purastād brahma
paścād brahma dakṣiṇataś cottareṇa
adhaś cordhvaṁ ca prasṛtaṁ brahmai-
vedaṁ viśvam idaṁ variṣṭham
брахмайведам амр̣там пураста̄д брахма
пашча̄д брахма дакш̣ин̣аташ чоттарен̣а
адхаш чордхвам ча праср̣там брахмаи-
ведам вишвам идам вариш̣т̣хам

„Bekraštėje dvasinėje karalystėje, anapus materijos kiauto, švyti materijos nepaliestas Brahmanas. Jo akinamai baltą šviesą transcendentalistai laiko visų šviesų šviesa. Dvasinėje karalystėje nereikalinga nei saulės šviesa, nei mėnesiena, nei ugnis ar elektra. Materialaus pasaulio šviesa tėra šios pirminės šviesos blausus atšvaitas. Brahmanas plyti priešakyje mūsų ir už mūsų nugaros, Jis šiaurėje, pietuose, rytuose ir vakaruose, viršum mūsų galvos ir po mūsų kojomis. Kitaip sakant, viršiausioji Brahmano šviesa pasklidusi visur, ir materialiame, ir dvasiniame danguje.“

„В духовното царство, отвъд материалното покритие, се намира безкрайното сияние Брахман, свободно от материално замърсяване. За трансценденталистите тази блестяща бяла светлина е светлината на светлините. В това пространство няма нужда от слънчеви лъчи, луна, огън или електричество за осветление. В действителност всяка светлина в материалния свят е само отражение на тази върховна светлина. Брахман е отпред и отзад, на север и юг, на изток и запад, отгоре и отдолу. С други думи, това върховно Брахман-сияние се простира из материалните и духовните небеса.“

Iki galo pažinti tiesą – tai suvokti Kṛṣṇą, kaip Brahmano švytėjimo pirminį šaltinį. Išsamių mokslinių žinių apie Kṛṣṇą galime gauti iš „Śrīmad-Bhāgavatam“ bei kitų šventraščių. „Śrīmad- Bhāgavatam“ autorius Śrīla Vyāsadeva teigia, kad apie Aukščiausiąją Tiesą vienas kalba kaip apie Brahmaną, kitas – kaip apie Paramātmą, o trečias – kaip apie Bhagavāną, nelygu, kiek kas yra Ją pažinęs. Śrīla Vyāsadeva niekur neteigė, kad Aukščiausioji Tiesa yra jīva, paprasta gyvoji esybė. Gyvosios esybės negalima laikyti visagale Aukščiausiąja Tiesa. Jeigu ji būtų Aukščiausiasis, tai jai nereiktų prašyti Viešpaties, kad Jis praskleistų akinamą skraistę ir parodytų Savo tikrąjį pavidalą.

Съвършено знание означава да се приема Кр̣ш̣н̣а за източник на това Брахман-сияние. Науката за Кр̣ш̣н̣а е изложена съвършено в Шрӣмад Бха̄гаватам. Шрӣла Вя̄садева, авторът на Бха̄гаватам, утвърждава, че човек би описал Върховната Истина като Брахман, Парама̄тма̄ или Бхагава̄н, въз основа на познанието си за Бога. Той никъде не казва, че Върховната Истина е джӣва, обикновено живо същество. Живото същество не бива да се приема за Върховна Истина. Ако беше Върховния, то нямаше да се моли на Бога да отстрани блестящото си покривало, за да види истинското му лице.

Taigi galima daryti išvadą, kad žmogus, kuris neturi žinių apie Aukščiausiosios Tiesos galias, tegali būti pažinęs Brahmaną. Analogiškai, žmogus, suvokiantis materialias Viešpaties galias, bet neturintis žinių apie dvasines, arba turintis jų per mažai, yra pažinęs Paramātmą. Pažinus tiek Brahmaną, tiek Paramātmą, Aukščiausioji Tiesa teatsiskleidžia dalinai. Tačiau kai nukrinta hiraṇmaya-pātros skraistė ir žmogus pažįsta Aukščiausiąjį Dievo Asmenį Śrī Kṛṣṇą visoje Jo didybėje, jis suvokia, kad Viešpats Śrī Kṛṣṇa, žinomas Vāsudevos vardu, yra viskas: Brahmanas, Paramātmā ir Bhagavānas (vāsudevaḥ sarvam iti). Jis, Bhagavānas, – tai medžio šaknys, o Brahmanas ir Paramātmā – jo šakos.

Заключението е, че този, който няма представа за енергиите на Върховната Истина би осъзнал безличностния Брахман. По същия начин, ако разбира материалните енергии на Бога, но има съвсем малко или никакво знание за духовната енергия, той постига Парама̄тма̄. Тоест, осъзнаването на Брахман и на Парама̄тма̄ е частично осъзнаване на Абсолютната Истина. Но когато след отдръпването на хиран̣мая-па̄тра човек осъзнае, Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а в цялостната му енергия, тогава той разбира ва̄судевах̣ сарвам ити: Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, наречен Ва̄судева, е всичко – Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н. Той е Бхагава̄н, коренът, а Брахман и Парама̄тма̄ са клоните му.

„Bhagavad-gītoje“ (6.46–47) palyginami ir apibūdinami trys transcendentalistų tipai: beasmenio Brahmano garbintojai (jñāniai), Paramātmos garbintojai (yogai) ir atsidavę Viešpaties Śrī Kṛṣṇos pasekėjai (bhaktai). „Bhagavad-gītoje“ teigiama, kad studijuojantys Vedas jñāniai tobulesni už paprastus žmones, kurie dirba dėl naudos. Už jñānius tobulesni yogai, o iš visų yogų tobuliausias yra tas, kuris visas savo jėgas atiduoda tarnauti Viešpačiui. Apibendrinant galima teigti, kad filosofas yra tobulesnis už tą, kuris dirba dėl naudos, o mistikas tobulesnis už filosofą. O iš visų yogų mistikų tobuliausi yra tie, kurie praktikuoja bhakti-yogą ir nuolat tarnauja Viešpačiui. „Śrī Īśopaniṣada“ nukreipia mus siekti šio tobulumo.

В Бхагавад-гӣта̄ (6.46-47) се прави сравнителен анализ на трите вида трансценденталисти – гя̄нӣте (поклонниците на безличностния Брахман), йогӣте (обожателите на аспекта Парама̄тма̄) и бхактите, преданите на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Там се казва, че гя̄нӣте, овладели ведическото знание, са по-добри от обикновените, работещи за резултат, хора. Йогӣте са по-висши от гя̄нӣте. А от всички йогӣ най-висш е този, който постоянно служи на Бога с цялата си енергия. Казано накратко, философът е по-добър от работещия човек, мистикът стои по-високо и от философа, а този, който следва бхакти-йога, който постоянно служи на Бога, е най-издигнатият от всички. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни насочва към постигането на това съвършенство.