Skip to main content

Dešimta mantra

Мантра десета

Tekstas

Текст

anyad evāhur vidyayā-
nyad āhur avidyayā
iti śuśruma dhīrāṇāṁ
ye nas tad vicacakṣire
аняд ева̄хур видяя̄-
няд а̄хур авидяя̄
ити шушрума дхӣра̄н̣а̄м

йе нас тад вичачакш̣ире

Synonyms

Дума по дума

anyat — viena; eva — tikrai; āhuḥ — pasakyta; vidyayā — plėtojant žinias; anyat — kita; āhuḥ — pasakyta; avidyayā — puoselėjant neišmanymą; iti — taip; śuśruma — aš girdėjau; dhīrāṇām — iš išmanančiųjų; ye — kurie; naḥ — mums; tat — tai; vicacakṣire — paaiškino.

анят – различен; ева – несъмнено; а̄хух̣ – казано; видяя̄ – чрез развиването на знание; анят – различен; а̄хух̣ – казано; авидяя̄ – чрез процеса на невежество; ити – така; шушрума – чух; дхӣра̄н̣а̄м – от здравомислещите; йе – които; нах̣ – на нас; тат – това; вичачакш̣ире – обясниха.

Translation

Превод

Išmintingieji paaiškino, kad plėtojant žinias pasiekiamas vienoks rezultatas, ir visai kitoks rezultatas pasiekiamas puoselėjant neišmanymą.

Мъдреците са обяснили, че от процеса на знание следва един резултат, а от процеса на невежество – съвсем друг.

Purport

Коментар

Tryliktame „Bhagavad-gītos“ skyriuje (13.8–12) taip patariama plėtoti žinias:

Бхагавад-гӣта̄ (13.8-12) препоръчва следния процес на знание:

1. Tapti gerai išauklėtu žmogumi, tikru džentelmenu, ir išmokti rodyti deramą pagarbą artimam,

1. Човек трябва да е благороден и почтен, и да се научи да почита другите.

2. Nesidėti religingu tik dėl šlovės ir pripažinimo,

2. Той не бива да се представя за религиозен просто заради честта и славата.

3. Netrikdyti kitų nei veiksmais, nei mintimis, nei žodžiais,

3. Не бива да безпокои другите с действия, мисли или думи.

4. Net provokuojamam išmokti susivaldyti,

4. Трябва да се научи на търпение и снизхождение дори когато го предизвикват.

5. Išmokti vengti dviveidiškumo santykiuose su kitais,

5. Да се научи да избягва двуличието във взаимоотношенията си с другите.

6. Ieškoti bona fide dvasinio mokytojo, kuris padėtų pasiekti dvasinį tobulumą. Paklusti tokiam dvasiniam mokytojui, jam tarnauti ir klausti jo esminių dalykų,

6. Да намери истински духовен учител, който постепенно ще го изведе до равнището на духовното осъзнаване; да се отдаде на този учител, да му служи и да му задава уместни въпроси.

7. Siekiant savęs pažinimo, laikytis reguliatyviųjų principų, kurie nurodyti apreikštuose raštuose,

7. За да се издигне до себепознание, човек трябва да следва регулиращите принципи, посочени в свещените писания.

8. Gerai suvokti apreikštųjų raštų tiesas,

8. Непоколебимо да вярва в ученията на свещените писания.

9. Visiškai atsisakyti to, kas priešinga savęs pažinimui,

9. Напълно да се откаже от начинания, вредни за себепознанието.

10. Neimti daugiau, negu būtina kūno poreikiams patenkinti,

10. Човек не бива да приема повече от необходимото за поддържане на тялото.

11. Nedaryti klaidos, tapatinant save su grubiu materialiu kūnu, ir nelaikyti savo nuosavybe tų, kurie turi ryšių su šiuo kūnu,

11. Не бива да се отъждествява с грубото материално тяло, нито да смята за своя собственост онези, които са свързани с тялото му.

12. Visada atminti, kad šiame materialiame kūne tenka patirti besikartojančias gimimo, senatvės, ligų bei mirties kančias ir kad beprasmiška kurti planus, kaip jų išvengti. Geriausia išeitis – surasti būdą, kaip atgauti savo dvasinį „aš“,

12. Винаги трябва да помни, че докато има материално тяло, ще е принуден да се сблъсква със страданията на повтарящите се раждане, болести, старост и смърт. Безполезно е да се кроят планове за избягване на тези телесни материални страдания. Най-добре е да се открият средствата, чрез които човек може да възвърне духовната си същност.

13. Neprisirišti prie to, kas nėra būtina dvasiniam tobulėjimui,

13. Той не бива да се привързва към нищо повече от необходимото за духовния му напредък.

14. Neprisirišti prie žmonos, vaikų ir namų stipriau, negu nurodo apreikštieji raštai,

14. Не бива да е прекомерно привързан към съпругата, децата и дома си извън препоръчаното в писанията.

15. Nei džiūgauti, nei liūdėti, susidūrus su kuo nors geistinu ar negeistinu, ir atminti, kad džiaugsmą bei liūdesį gimdo protas,

15. Не трябва да се чувства щастлив или нещастен заради желаните и нежелани неща, създавани от ума.

16. Tapti besąlygiškai atsidavusiu Dievo Asmens Śrī Kṛṣṇos bhaktu ir labai dėmesingai Jam tarnauti,

16. Трябва да стане безкористен предан на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, и да му служи с неотклонно внимание.

17. Ugdyti norą gyventi nuošalioje vietoje, tylioje ir ramioje aplinkoje, palankiomis dvasinei praktikai sąlygomis, ir vengti tankiai gyvenamų vietų, kuriose buriasi abhaktai,

17. Да развие склонност към живот на уединено място, сред спокойствие и тишина, благоприятни за духовен напредък; да избягва пренаселените места, в които се събират неотдадени.

18. Tapti mokslininku arba filosofu ir gilintis į dvasinius mokslus, suvokiant, kad dvasinis pažinimas yra amžinas, o materialusis pažinimas baigiasi mirus kūnui.

18. Човек трябва да стане учен или философ и да изследва духовното, а не материалното, осъзнавайки, че духовното знание е вечно, а материалното приключва със смъртта на тялото.

Šie aštuoniolika punktų – tai nuoseklaus proceso, kuris atveda į tikrąjį pažinimą, pakopos. Visi kiti pažinimo metodai priskirtini neišmanymo kategorijai. Didis ācārya Śrīla Bhaktivinoda Ṭhākura teigė, kad visos materialaus mokslo formos tėra išoriniai iliuzinės energijos aspektai, ir tas, kuris juos puoselėja, yra ne geresnis už asilą. „Śrī Īśopaniṣada“ kelia tą pačią mintį. Materialaus mokslo laimėjimai dabarties žmogų pavertė tikrų tikriausiu asilu. Kai kurie politikai materialistai, prisidengę dvasingumo skraiste, atvirai smerkia dabarties civilizaciją, vadina ją šėtoniška, tačiau patys, deja, nesistengia puoselėti tikrojo pažinimo, apie kurį kalba „Bhagavad-gītā“. Todėl šios šėtoniškos padėties jie pakeisti negali.

Тези осемнайсет точки описват постепенния процес за навлизане в истинското знание. Всичко останало е в категорията на невежеството. Един велик а̄ча̄ря, Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура, е казал, че всички форми на материално знание са просто външни черти на илюзорната енергия и този, който се занимава с тях, не стои по-високо от едно магаре. Същия принцип намираме и в Шрӣ Ӣшопаниш̣ад. Напредъкът в материалното знание превръща съвременния човек в магаре. Някои политици материалисти, надянали духовна маска, отричат настоящата цивилизация като сатанинска, но, за съжаление, не се стремят към истинското знание, описано в Бхагавад-гӣта̄, и естествено не могат да променят това сатанинско положение.

Mūsų dienų visuomenėje net nepatyręs jaunuolis manosi esąs nuo nieko nepriklausomas ir negerbia vyresniųjų. Visame pasaulyje jaunimas privertė susirūpinti vyresniąją kartą, nes šiuolaikiniuose universitetuose suteikiamas netinkamas išsimokslinimas. Todėl „Śrī Īśopaniṣada“ griežtai įspėja, kad žinių plėtojimas skiriasi nuo nemokšiškumo puoselėjimo. Universitetų kitaip nepavadinsi, kaip nemokšiškumo skleidimo židiniais. Juose dirbantys mokslininkai kuria mirtinus ginklus, kurie skirti nušluoti nuo žemės paviršiaus kitų šalių gyventojus. Šiandien studentai universitetuose nemokomi laikytis reguliatyviųjų brahmacaryos principų (skaistos įžadų, kuriuos duoda mokinys), netiki jie ir jokiais šventų raštų nurodymais. Religijos tiesų mokoma tik dėl šlovės ir pripažinimo, o ne tam, kad jomis būtų vadovaujamasi gyvenime. Todėl priešiškumas reiškiasi ne tik socialinėje ir politinėje, bet ir religijos srityje.

В съвременното общество дори децата се мислят за независими и не уважават по-възрастните. Неправилното образование в нашите университети води дотам, младежите по целия свят да създават проблеми на възрастните. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад заявява категорично, че процесът на невежество се различава от процеса на знание. Може да се каже, че университетите не са нищо друго, освен средища на невежеството; в резултат учените се занимават с разработване на смъртоносни оръжия, за да унищожат другите страни. Днешните студенти не получават наставления относно принципите на брахмача̄ря, въздържанието от полов живот, нито вярват в препоръките на писанията. Религиозните принципи се преподават единствено за евтина популярност, а не за да се прилагат на практика. Затова враждебността и омразата се ширят не само сред социалните и политически кръгове, но и в областта на религията.

Žmonijai puoselėjant neišmanymą, įvairiose pasaulio dalyse paplito nacionalizmas ir šovinizmas. Niekas nebesusimąsto, kad mūsų mažytė planeta tėra materijos grumstelis, kartu su daugybe kitų plūduriuojąs neaprėpiamoje kosmoso erdvėje. Erdvės platybėse šie materijos grumsteliai tėra tarsi dulkelės ore. Iš Savo maloningumo Dievas sukūrė juos tobulus, todėl jie tobulai aprūpinti viskuo, kad galėtų plūduriuoti erdvėje. Kosminių laivų pilotai didžiuojasi savo laimėjimais, bet, deja, jie nepastebi aukščiausiojo vairininko, kuris valdo gigantiškus erdvėlaivius, vadinamus planetomis.

Национализмът в различните части на света се е развил пак по причина на погрешното образование, което получават хората. Те не знаят, че тази малка земя е само къс материя, плуващ в безкрайния космос заедно с много други късове. В сравнение с необятния космос тези материални късове са като прашинки във въздуха. Тъй като Бог милостиво е създал късовете материя напълно съвършени, те притежават всичко необходимо, за да се носят в пространството. Навигаторите на нашите космически кораби са много горди с постиженията си, но не си дават сметка за Върховния навигатор на огромните величествени кораби, наречени планети.

Egzistuoja nesuskaičiuojama daugybė saulių ir nesuskaičiuojama daugybė planetų sistemų. Mes, be galo mažos, neatsiejamosios Aukščiausiojo Viešpaties dalelės, mažyčiai Dievo kūriniai, norime viešpatauti šiose nesuskaičiuojamose planetose. Todėl nuolatos vis gimstame ir mirštame, ir mus kankina senatvė bei ligos. Žmogaus gyvenimas trunka apie šimtą metų, bet jis nuolatos trumpėja ir jo trukmė ilgainiui tesieks dvidešimt–trisdešimt metų. Puoselėjant neišmanymą, apmulkinti žmonės šiose planetose sukūrė atskiras valstybes, kad per tuos kelis savo trumpo gyvenimo metus galėtų patirti kuo daugiau jutiminių malonumų. Kvaili žmonės kuria įvairiausius planus, kaip kuo saugiau atsitverti vieniems nuo kitų, tačiau tai neįgyvendinamas uždavinys, ir, norėdamos jį išspręsti, tautos viena kitai kelia didžiausią nerimą. Daugiau kaip penkiasdešimt procentų valstybės energijos iššvaistoma gynybai. Niekas iš tikrųjų nesirūpina žinių plėtojimu, ir, nepaisant to, žmonės didžiuojasi savo laimėjimais tiek materialinio, tiek dvasinio mokslo srityse.

В космоса съществуват безброй слънца и безброй планетарни системи. Ние, мъничките създания, нищожните неотделими частици от Върховния Бог, се опитваме да господстваме над тези неизброими планети. Затова отново и отново се раждаме и умираме, дълбоко разочаровани от старостта и болестите. Отредената продължителност на човешкия живот е около сто години, въпреки че постепенно ще намалява до двайсет или трийсет. С натрупването на невежество заблудените хора са създали на различните планети отделни нации, за да извлекат максимално сетивно наслаждение за това кратко време. Опитват се да прокарват строго определени национални граници – нещо безсмислено и невъзможно. Но в името на тази цел всяка нация е източник на безпокойства за останалите. Повече от петдесет процента от националната енергия се изразходва и прахосва за отбрана. Никой не полага грижи за истинския образователен процес, но всички са преизпълнени с неоснователна гордост от напредъка си и в материално, и в духовно отношение.

„Śrī Īśopaniṣada“ įspėja mus apie tokį neteisingo švietimo pavojų, o „Bhagavad-gītā“ moko, kaip plėtoti tikrąjį pažinimą. Ši mantra primena, kad vidyos (žinių) reikia semtis iš dhīros. Dhīra yra tas, kurio netrikdo materiali iliuzija. Išlikti iliuzijos netrikdomam tegalima pasiekus brandų dvasinį suvokimą, kai jau nieko nebegeidžiama ir dėl nieko nebesigailima. Dhīra supranta, kad materialus kūnas bei protas yra jam svetimi ir kad juos jis gavo atsitiktinai, suėjęs į sąlytį su materija. Tai suvokdamas, iš šio prasto sandėrio jis stengiasi išpešti kuo daugiau naudos.

Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни предупреждава за този погрешен начин на образование, а Бхагавад-гӣта̄ дава наставления, как да се развива истинско знание. От тази мантра става ясно, че наставленията за видя̄, знанието, трябва да се получат от дхӣра. Дхӣра е този, който не е смущаван от материалната илюзия. Всеки е смущаван, докато не постигне съвършено духовно съзнание. А тогава, той не копнее и не скърби за нищо. Дхӣра осъзнава, че материалното му тяло и ум, случайно получени в резултат на съприкосновение с материята, са несвойствени за него елементи. Затова той се стреми да извлече възможно най-голяма полза от тази лоша сделка.

Materialus kūnas ir protas dvasinei gyvai esybei yra blogo sandėrio vaisius. Ji pašaukta gyventi ir veikti gyvame dvasiniame pasaulyje, o šis materialus pasaulis – negyvas. Jis tik atrodo gyvas, nes gyvos dvasinės kibirkštys manipuliuoja negyvos materijos elementais. Varomoji šio pasaulio jėga yra gyvosios sielos, neatsiejamos Aukščiausiosios Gyvos Būtybės dalys. Tie, kurie sužinojo apie tai iš aukštesnių autoritetų lūpų ir pritaikė šias žinias gyvenime, laikydamiesi reguliatyviųjų principų, vadinasi dhīros.

Материалното тяло и умът са лоша сделка за духовното живо същество. Живото същество извършва най-различни дейности в живия, духовен свят, но този материален свят е мъртъв. Когато живите духовни искри боравят с късовете мъртва материя, мъртвият свят също изглежда жив. Всъщност живите души, неотделимите частици от Върховното живо същество, движат света. Дхӣра са научили всички тези истини от по-висши авторитети и са осъзнали това знание, следвайки регулиращи принципи.

Norint laikytis reguliatyviųjų principų, reikia kreiptis prieglobsčio į bona fide dvasinį mokytoją. Transcendentines žinias mokinys gauna iš dvasinio mokytojo, laikydamasis reguliatyviųjų principų, o ne eidamas pavojingu nemokšiško švietimo keliu. Dhīra tegalima tapti, nuolankiai klausantis bona fide dvasinio mokytojo žodžių. Štai Arjuna tapo dhīra, nuolankiai klausydamasis Viešpaties Kṛṣṇos, Pačios Dievo Asmenybės. Idealus mokinys turi būti panašus į Arjuną, o dvasinis mokytojas – vertas Paties Viešpaties. Tokiu būdu gaunama vidyā (žinios) iš dhīros, nesutrikdomojo.

За да следва тези принципи, човек трябва да приеме подслон при истински духовен учител. Учителят предава на ученика трансценденталното послание заедно с регулиращите принципи; то не идва по рискования път на невежественото образование. За да станеш дхӣра трябва смирено да слушаш духовния си учител. Например Арджуна станал дхӣра, слушайки Бог Кр̣ш̣н̣а, Върховната Личност. Съвършеният ученик е като Арджуна, а духовният учител – като самия Бог. Това е процесът на получаване на видя̄ (знание) от дхӣра (несмутимия).

Adhīra (tas, kuris nesimokė pas dhīrą) negali vadovauti mokymo procesui. Šiuolaikiniai politikai, kurie dedasi dhīromis, iš tikrųjų yra adhīros, todėl iš jų nėra ko tikėtis gauti tobulų žinių. Jiems terūpi, kaip pralobti, kaupiant dolerius ir centus. Argi jie gali išvesti žmones į teisingą savęs pažinimo kelią? Todėl, norint įgyti tikrą išsilavinimą, reikia nuolankiai klausytis dhīros.

Един адхӣра, личност без качествата на дхӣра, не може да бъде мъдър водач. Съвременните политици, които се представят за дхӣра, са всъщност адхӣра; от тях не може да се очаква съвършено знание. Те са загрижени единствено за паричното си възнаграждение. Нима биха могли да изведат обикновените хора на верния път към себепознанието? За да получи истинско образование, човек трябва да слуша смирено един дхӣра.