TEXT 13
ТЕКСТ 13
Tekstas
Текст
daivīṁ prakṛtim āśritāḥ
bhajanty ananya-manaso
jñātvā bhūtādim avyayam
даивӣм̇ пракр̣тим а̄шрита̄х̣
бхаджантй ананя-манасо
гя̄тва̄ бхӯта̄дим авяям
Synonyms
Дума по дума
маха̄-а̄тма̄нах̣ – великите души; ту – но; ма̄м – в моята; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; даивӣм – божествена; пракр̣тим – природа; а̄шрита̄х̣ – приели подслон; бхаджанти – служат; ананя-манасах̣ – без колебание на ума; гя̄тва̄ – знаейки; бхӯта – на творението; а̄дим – източникът; авяям – неизчерпаемия.
Translation
Превод
O Pṛthos sūnau, nepaklydusias, didžiąsias sielas, globoja dieviškoji gamta. Jos visiškai atsidėjo pasiaukojimo tarnystei, nes žino, kad Aš esu Aukščiausiasis Dievo Asmuo, pirmapradis ir neišsenkantis.
О, сине на Пр̣тха̄, тези, които не са заблудени, великите души, са под закрилата на божествената природа. Те са потопени в предано служене, защото знаят, че Аз съм Бог, Върховната Личност, първоначалният и неизчерпаемият.
Purport
Пояснение
KOMENTARAS: Posmas aiškiai apibūdina mahātmą. Pirmasis mahātmos požymis tas, kad jis jau priklauso dieviškai gamtai ir nėra pavaldus materialiai. Kaip tai įmanoma? Septintas skyrius aiškina: kas atsiduoda Aukščiausiajam Dievo Asmeniui, Śrī Kṛṣṇai, tas išsyk ištrūksta iš materialios gamtos valdžios. Tokia išsivadavimo sąlyga. Kad išsivaduotum iš materialios gamtos, pakanka visa siela atsiduoti Aukščiausiajam Dievo Asmeniui. Tai pirmasis reikalavimas. Vos tik ištrūkusi iš materialios gamtos valdžios, gyvoji esybė (ribinė energija) pakliūna į dvasinės gamtos rankas, jos vadovavimą. Ją veda daivī prakṛti – dieviškoji gamta. Taigi atsidavus Aukščiausiajam Dievo Asmeniui iškylama iki didžios sielos, mahātmos, lygio.
В този стих ясно се описва кой е маха̄тма̄. Първият признак на маха̄тма̄ е, че той вече се намира в божествената природа; той е извън контрола на материалната природа. Как се постига това? Обяснението е дадено в седма глава: ако се отдадеш на Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, веднага се освобождаваш от контрола на материалната природа. Това трябва да се направи. Освобождението е гарантирано, веднага щом отдадеш душата си на Бога, Върховната Личност. Това е необходимото условие. Понеже живото същество е междинна енергия, освободено от контрола на материалната природа, то преминава под закрилата на духовната природа. Закрилата на духовната природа се нарича даивӣ пракр̣ти, божествена природа. Когато някой се издигне по този начин – като се отдаде на Върховната Божествена Личност – той става велика душа, маха̄тма̄.
Mahātmos dėmesys nukreiptas tiktai į Kṛṣną, nes jis labai gerai žino, jog Kṛṣṇa yra pirminis Dievo Asmuo, visų priežasčių priežastis. Tuo nereikia abejoti. Mahātma, didžia siela, tampama bendraujant su kitais mahātmomis, tyrais bhaktais. Tyrų bhaktų nedomina net ir kiti Kṛṣṇos aspektai, pvz.: keturrankis Mahā-Viṣṇu. Juos žavi tik dvirankis Kṛṣṇos pavidalas. Kiti Kṛṣṇos aspektai jų netraukia, taip pat jų nedomina joks pusdievis ar žmogus. Tyri bhaktai medituoja tik Kṛṣṇą, mintimis pasinėrę į Kṛṣṇą tarnauja Jam, ir niekas negali jų atitraukti nuo tarnystės.
Един маха̄тма̄ не насочва вниманието си към нищо друго извън Кр̣ш̣н̣а, защото знае много добре, че Той е изначалната Върховна Личност, причината на всички причини. В това няма съмнение. Маха̄тма̄, великата душа, се усъвършенства чрез общуване с други маха̄тми, чисти предани на Бога. Чистите предани не са привлечени от разнообразните форми на Кр̣ш̣н̣а, като например четириръкия Маха̄-виш̣н̣у. Само двуръката му форма ги привлича. Те не се интересуват от другите му форми, нито от формите на полубоговете или човешките същества. Медитират единствено върху Кр̣ш̣н̣а в Кр̣ш̣н̣а съзнание. И му служат неотклонно.