Този стих е обобщение на седма и осма глава, посветени специално на Кр̣ш̣н̣а съзнание и преданото служене. Човек трябва да изучава Ведите, ръководен от духовен учител, и да се подлага на много въздържания и отречения под негова грижа. Един брахмача̄рӣ трябва да живее в дома на духовния си учител точно като слуга, да проси милостиня от врата на врата и да я носи на своя учител. Той се храни единствено по негова заръка и ако учителят пропусне да извика ученика си за храна, този ден ученикът гладува. Това са някои от ведическите принципи за спазване на брахмачаря.

Когато ученикът изучава Ведите при учител, поне от пет до двайсет годишна възраст, той развива съвършен характер. Изучаването на Ведите не е предназначено да развлича кабинетни мислители, а да оформя характер. След това обучение на брахмача̄рӣ се разрешава да се ожени и да води семеен живот. Като семеен той трябва да извършва много жертвоприношения за по-нататъшно просветление. Освен това трябва да раздава милостиня съобразно мястото, времето и личността, разграничавайки милостинята в добро, в страст или в невежество, както се описва в Бхагавад-гӣта̄. След като се оттегли от семейния живот и приеме жизненото стъпало ва̄напрастха, той се подлага на строги въздържания, живее в гората, облича се с кора от дърво, не се бръсне и т.н. Когато премине последователно през жизнените стъпала на брахмачаря, семеен живот, ва̄напрастха и накрая сання̄са, човек се издига до съвършения стадий на живота. Тогава някои достигат райските владения, а ако са по-напреднали, получават освобождение в духовното небе, в безличностното брахмаджьоти, на Ваикун̣т̣ха планетите или на Кр̣ш̣н̣алока. Това е пътят, описан във ведическата литература.

Но красотата на Кр̣ш̣н̣а съзнание е в това, че с един замах, само с предано служене, се надхвърлят всички ритуали, предписани за различните житейски стъпала.

Думите идам̇ видитва̄ посочват, че човек би трябвало да вникне в наставленията, дадени от Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а в седма и осма глава на Бхагавад-гӣта̄. Той трябва да разбере тези глави не с ерудиция или дълбоки размишления, а като ги слуша при общуване с предани на Бога. Главите от седма до дванайсета представляват същността на Бхагавад-гӣта̄. Първите шест и последните шест глави са като рамка на средните шест, а те са под особеното покровителство на Бога. Ако някой има щастието да разбере Бхагавад-гӣта̄ – особено средните шест глави – в общество на предани, животът му веднага се извисява над всички въздържания, жертвоприношения, благотворителност и философски размишления, защото ще постигне резултата от всички тези дейности просто чрез Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Този, който има малко вяра в Бхагавад-гӣта̄, би трябвало да чуе Гӣта̄ от предани – в началото на четвърта глава ясно се казва, че тя може да бъде разбрана единствено от тях; никой друг не може напълно да разбере целта на Бхагавад-гӣта̄. Бхагавад-гӣта̄ трябва да се научи от предани на Кр̣ш̣н̣а, а не от спекулативни мислители. Това е признак за вяра. Когато някой търси преданите и получи възможност да общува с тях, едва тогава наистина започва да изучава и разбира Бхагавад-гӣта̄. Напредвайки в това общуване, той се установява в преданото служене, което разсейва съмненията му по отношение на Бог Кр̣ш̣н̣а, на неговите дейности, форма, забавления, име и различни качества. Когато всички тези съмнения изчезнат, човек става устойчив в учението си. Тогава той изпитва удоволствие от изучаването на Бхагавад-гӣта̄ и постига състоянието на постоянно Кр̣ш̣н̣а съзнание. В напредналия стадий той се отдава напълно на любовта си към Кр̣ш̣н̣а. Това висше съвършенство на живот дава възможност на предания да се пренесе в обителта на Кр̣ш̣н̣а в духовното небе, Голока Вр̣нда̄вана, където става вечно щастлив.