TEXT 30
ТЕКСТ 30
Tekstas
Текст
sādhiyajñaṁ ca ye viduḥ
prayāṇa-kāle ’pi ca māṁ
te vidur yukta-cetasaḥ
са̄дхиягям̇ ча йе видух̣
прая̄н̣а-ка̄ле 'пи ча ма̄м̇
те видур юкта-четасах̣
Synonyms
Дума по дума
sa-adhibhūta — materialios kūrinijos esminį pradą; adhidaivam — vadovaujantį visiems pusdieviams; mām — Mane; sa-adhiyajñam — ir vadovaujantį visiems aukojimams; ca — taip pat; ye — tie, kurie; viduḥ — žino; prayāṇa — mirties; kāle — metu; api — net; ca — ir; mām — Mane; te — jie; viduḥ — žino; yukta-cetasaḥ — protu panirę į Mane.
са-адхибхӯта – главният принцип на материалното проявление; адхидаивам – управляващ всички полубогове; ма̄м – мен; са-адхиягям – ръководещ всички жертвоприношения; ча – също; йе – всеки, който; видух̣ – знаят; прая̄н̣а – на смъртта; ка̄ле – по време; апи – дори; ча – и; ма̄м – мен; те – те; видух̣ – знаят; юкта-четасах̣ – със съзнание за мен.
Translation
Превод
Kas visiškai įsisąmonino Mane ir žino, jog Aš, Aukščiausiasis Viešpats, esu materialios kūrinijos, pusdievių ir visų aukojimo būdų esminis pradas, tas gali pažinti Mane – Aukščiausiąjį Dievo Asmenį – net ir mirties valandą.
Личностите в пълно съзнание за мен, които ме познават като главен принцип на материалното проявление, на полубоговете и на всички методи за жертвоприношение, могат да ме разберат, мен – Върховната Божествена Личност, дори в мига на смъртта.
Purport
Пояснение
KOMENTARAS: Žmonės, veikiantys su Kṛṣṇos sąmone, niekada neišklysta iš kelio, vedančio į visišką Aukščiausiojo Dievo Asmens suvokimą. Bendravimas su tais, kurie įsisąmonino Kṛṣṇą, padeda suvokti, kad Aukščiausiasis Viešpats yra materialios kūrinijos ir net pusdievių esminis pradas. Transcendentinio bendravimo procese žmogus pamažu įtiki Aukščiausiąjį Dievo Asmenį, ir mirties metu toks Kṛṣṇą įsisąmoninęs žmogus jau nebegali pamiršti Kṛṣṇos. Savaime suprantama, jis eina į Aukščiausiojo Viešpaties planetą, Goloka Vṛndāvaną.
Кр̣ш̣н̣а осъзнатите никога не се отклоняват от пътя на цялостното разбиране за Върховната Божествена Личност. При трансценденталното общуване в Кр̣ш̣н̣а съзнание може да се разбере как Върховният Бог е главният принцип на материалното проявление и дори на полубоговете. Постепенно, с такова трансцендентално общуване, идва убеждението в съществуването на Върховната Божествена Личност и в мига на смъртта си Кр̣ш̣н̣а осъзнатият няма как да забрави Кр̣ш̣н̣а. Така по естествен начин той се издига до планетата на Върховния Бог – Голока Вр̣нда̄вана.
Septintas skyrius konkrečiai aiškina, kaip visiškai įsisąmoninti Kṛṣṇą. Krsnos sąmonė užsimezga bendraujant su tais, kurie jau įsisąmonino Kṛṣṇą. Toks bendravimas yra dvasinis ir jis įgalina žmogų sueiti į tiesioginį sąlytį su Aukščiausiuoju Viešpačiu, kurio malone kiekvienas gali suprasti, jog Kṛṣṇa yra Aukščiausiasis Dievo Asmuo. Tuo pačiu realiai suvokiamas gyvosios esybės prigimtinis būvis ir tai, kaip ji, užmiršusi Kṛṣṇą, įsivelia į materialią veiklą. Laipsniškai ugdydama Kṛṣṇos sąmonę deramoje draugijoje, gyvoji esybė supranta, jog materialios gamtos dėsniai sąlygoja ją todėl, kad ji užmiršo Kṛṣṇą. Ji supranta, kad žmogaus gyvybės forma – tai galimybė atgauti Kṛṣṇos sąmonę, tad reikia pasinaudoti ta galimybe bepriežastinei Aukščiausiojo Viešpaties malonei laimėti.
В настоящата седма глава се обяснява как човек може да стане напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Началото на Кр̣ш̣н̣а съзнание е общуването с Кр̣ш̣н̣а осъзнати. Такова общуване е духовно и ни поставя в непосредствен досег с Върховния, по чиято милост можем да разберем, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. В същото време се проумява органично присъщата на живото същество позиция и как то забравя Кр̣ш̣н̣а, оплетено в материални дейности. С напредъка си в Кр̣ш̣н̣а съзнание, в подходящо обкръжение, живото същество разбира, че заради забравата на Кр̣ш̣н̣а е обусловено от законите на материалната природа. То разбира, че тази човешка форма на живот е възможност да си възвърне съзнанието за Кр̣ш̣н̣а и че трябва да я оползотвори изцяло, за да постигне безпричинната милост на Върховния Бог.
Šis skyrius aptaria daug temų. Jis kalba apie kenčiantį, smalsų, materialiu požiūriu skurstantį žmogų, Brahmano ir Paramātmos pažinimą, išsivadavimą iš gimimo, mirties ir ligų bei Aukščiausiojo Viešpaties garbinimą. Tačiau aukšto Kṛṣṇos sąmonės lygio žmogus nesidomi jokiais kitais keliais. Jis tiesiog atsideda Kṛṣṇos sąmonės veiklai ir atgauna savo prigimtinę amžino Viešpaties Kṛṣṇos tarno padėtį. Pasinėręs į tyrą pasiaukojimo tarnystę jis su džiaugsmu klausosi apie Aukščiausiąjį Viešpatį ir Jį šlovina. Jis įsitikinęs, kad taip pasieks visus savo tikslus. Toks tvirtas tikėjimas vadinamas dṛḍha-vrata, ir juo prasideda bhakti-yoga, arba transcendentinė meilės tarnystė. Tokia visų šventraščių nuomonė. Septintasis „Bhagavad- gītos“ skyrius – tokio įsitikinimo kvintesencija.
В тази глава бяха разгледани много теми: нещастният, любознателният, материално затрудненият човек, знанието за Брахман, знанието за Парама̄тма̄, освобождението от раждане, смърт и болести и обожанието на Върховния Бог. Обаче този, който наистина е напреднал в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не се интересува от различните методи. Той непосредствено се заема с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание и така на практика се установява в органично присъщото си положение като вечен слуга на Господ Кр̣ш̣н̣а. В това положение той изпитва удоволствие да слуша за Върховния Бог и да го слави, служейки му с преданост. Убеден е, че като постъпва така, ще постигне всичките си цели. Тази непоколебима вяра се нарича др̣д̣ха-врата; тя е началото на бхакти йога, трансценденталното любовно служене. Такова е заключението на всички писания. Тази седма глава на Бхагавад-гӣта̄ е същността на това убеждение.
Taip Bhaktivedanta baigia komentuoti septintąjį „Śrīmad Bhagavad-gītos“ skyrių, pavadintą „Absoliuto pažinimas“.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху седма глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Знание за Абсолюта“.