TEXT 22

ТЕКСТ 22

Tekstas

Текст

sa tayā śraddhayā yuktas
tasyārādhanam īhate
labhate ca tataḥ kāmān
mayaiva vihitān hi tān

са тая̄ шраддхая̄ юктас
тася̄ра̄дханам ӣхате
лабхате ча татах̣ ка̄ма̄н
маяива вихита̄н хи та̄н

Synonyms

Дума по дума

saḥ — jis; tayā — tuo; śraddhayā — įkvėpimu; yuktaḥ — apdovanotas; tasya — to pusdievio; ārādhanam — garbinimo; īhate — siekia; labhate — gauna; ca — ir; tataḥ — iš to; kāmān — savo norus; mayā — Mano; eva — tiktai; vihitān — suteikiami; hi — tikrai; tān — tie.

сах̣ – той; тая̄ – с това; шраддхая̄ – вдъхновение; юктах̣ – надарен; тася – на този полубог; а̄ра̄дханам – за почитането; ӣхате – той се стреми; лабхате – получава; ча – и; татах̣ – от това; ка̄ма̄н – неговите желания; мая̄ – от мен; ева – единствено; вихита̄н – уреждат; хи – несъмнено; та̄н – тези.

Translation

Превод

Apdovanotas tokiu tikėjimu, jis stengiasi garbinti tam tikrą pusdievį ir jo norai išsipildo. Nors iš tikrųjų tas malones suteikiu tiktai Aš.

Изпълнен с вяра, той се старае да почита даден полубог и постига желаното. Но всъщност единствено Аз дарявам благата.

Purport

Пояснение

KOMENTARAS: Be Aukščiausiojo Viešpaties leidimo pusdieviai negali apdalinti malonėmis savo garbintojų. Gyvoji esybė gali pamiršti, kad viskas yra Aukščiausiojo Viešpaties nuosavybė, tačiau pusdieviai to nepamiršta. Taip jau sutvarkyta, kad ir pusdievių garbinimas, ir pageidaujami rezultatai priklauso ne nuo pusdievių, bet nuo Aukščiausiojo Dievo Asmens. Menkos nuovokos gyvoji esybė šito nežino, todėl daro kvailystę ir kreipiasi į pusdievius, prašydama gėrybių. O štai tyras bhaktas, ko nors pristigęs, meldžia Aukščiausiąjį Viešpatį, bet jis niekada neprašo materialių gėrybių. Dažniausiai gyvoji esybė kreipiasi į pusdievius, nes ji beprotiškai trokšta patenkinti savo aistrą. Taip atsitinka, kai gyvoji esybė geidžia ko nors nederamo, ir Patsai Viešpats jos troškimo neišpildo. „Caitanya-cāritamṛtoje“ sakoma, kad žmogaus, garbinančio Aukščiausiąjį Viešpatį ir tuo pačiu svajojančio apie materialius malonumus, norai – prieštaringi. Pasiaukojimo tarnystė Aukščiausiajam Viešpačiui ir pusdievio garbinimas negali būti lygiaverčiai, nes pusdievio garbinimas – materiali veikla, o pasiaukojimo tarnystė Aukščiausiajam Viešpačiui – visiškai dvasinė veikla.

Полубоговете не могат да благославят поклонниците си без позволението на Върховния Бог. Живото същество може да забрави, че всичко принадлежи на Върховния, но полубоговете не забравят. Почитането на полубоговете и получаването на желаните резултати зависи от Върховната Божествена Личност, а не от полубоговете. Неинтелигентните хора не знаят това и глупаво отиват при полубоговете, за да получат блага. А чистият предан, когато се нуждае от нещо, моли единствено Върховния Бог; но молбата за материални блага не му е присъща. Обезумели да удовлетворят желанията си, обикновено хората се обръщат към полубоговете. Това става, когато желаят нещо незаслужено и Върховният не изпълни желанието им. В Чайтаня чарита̄мр̣та се казва, че който обожава Върховния Бог и в същото време жадува материално наслаждение, си противоречи в желанията. Преданото служене на Бога и почитането на полубоговете са несъизмерими – почитането на един полубог е материално, а преданото служене на Върховния е изцяло духовно.

Gyvajai esybei, trokštančiai grįžti pas Dievą, materialūs troškimai yra didelė kliūtis. Todėl tyras Viešpaties bhaktas neapdovanojamas tomis materialiomis malonėmis, kurių siekia menkesnio intelekto gyvosios esybės. Štai kodėl siekiantieji materialių malonių garbina materialiame pasaulyje viešpataujančius pusdieviu ir nenori pasiaukojamai tarnauti Aukščiausiajam Viešpačiui.

Материалните желания са препятствия за живото същество, желаещо да се завърне при Бога. Затова чистият предан не е даряван с материалните облаги, жадувани от неинтелигентните хора, които предпочитат да обожават полубоговете в материалния свят, вместо да служат предано на Върховния Бог.