TEXT 21
ТЕКСТ 21
Tekstas
Текст
śraddhayārcitum icchati
tasya tasyācalāṁ śraddhāṁ
tām eva vidadhāmy aham
шраддхая̄рчитум иччхати
тася тася̄чала̄м̇ шраддха̄м̇
та̄м ева видадха̄мй ахам
Synonyms
Дума по дума
ях̣ ях̣ – който и да е; я̄м я̄м – каквото и да е; танум – форма на полубог; бхактах̣ – предан; шраддхая̄ – с вяра; арчитум – да почита; иччхати – желае; тася тася – на него; ачала̄м – устойчив; шраддха̄м – вяра; та̄м – това; ева – със сигурност; видадха̄ми – давам; ахам – Аз.
Translation
Превод
Aš esu kiekvieno širdy Supersielos pavidalu. Kai tik kam kyla noras garbinti kokį pusdievį, Aš įkvepiu tvirtą tikėjimą, kad jis galėtų pasišvęsti pasirinktai dievybei.
Аз съм в сърцето на всекиго като Свръхдуша. Щом някой желае да почита даден полубог, Аз укрепвам вярата му, за да може той да се посвети на това божество.
Purport
Пояснение
KOMENTARAS: Dievas visiems suteikė nepriklausomybę, ir jei žmogus trokšta materialių malonumų, nuoširdžiai jų laukdamas iš materialaus pasaulio pusdievių, Aukščiausiasis Viešpats, kuris Supersielos pavidalu glūdi kiekvieno širdyje, tuojau suvokia žmogaus norus ir sudaro sąlygas juos išpildyti. Kaip aukščiausias visų gyvųjų esybių tėvas Jis nevaržo jų nepriklausomybės ir net sudaro sąlygas įgyvendinti jų materialius troškimus. Gali kilti klausimas: kodėl visagalis Dievas gyvosioms esybėms suteikia galimybę džiaugtis materialiu pasauliu ir tuo pačiu leidžia joms įkliūti į iliuzinės energijos spąstus? Atsakymas toks: jei Supersielos pavidalo Aukščiausiasis Viešpats nesudarytų tokių sąlygų, tai negalima būtų kalbėti apie jokią nepriklausomybę. Todėl Viešpats kiekvienam suteikia visišką nepriklausomybę – daryk ką nori, tačiau „Bhagavad-gītoje“ randame aukščiausią Jo nurodymą: mesk visus užsiėmimus ir visiškai atsiduok Man – tai žmogų padarys laimingą.
Бог е дал независимост на всички. Ако някой желае материални наслади и много искрено моли полубоговете за такива неща, Върховният Бог, като Свръхдуша в сърцето на всекиго, разбира всичко и създава подходящи условия. Като върховен баща на живите същества, Той не посяга на независимостта им. Напротив – създава всички условия да удовлетворят материалните си желания. Някой може да попита: защо всемогъщият Бог дава възможност на живите същества да се наслаждават на този материален свят и така ги оставя да падат в клопката на илюзорната енергия? Отговорът е – ако Върховният, като Свръхдуша, не предостави тези възможности, тогава няма да има независимост. Ето защо Той дава на всички пълна независимост – кой каквото желае. Но неговото най-важно наставление намираме в Бхагавад-гӣта̄ (18.66): човек трябва да изостави всички други задължения и напълно да се отдаде на Бога – това ще го направи щастлив.
Ir gyvosios esybės, ir pusdieviai pavaldūs Aukščiausiojo Dievo Asmens valiai: gyvoji esybė negali vien savo noru garbinti pusdievio, o pusdievis be aukščiausios valios negali dovanoti malonių nė vienai gyvajai esybei. Sakoma: be Aukščiausiojo Dievo Asmens valios ir žolelė nesujudės. Paprastai materialiame pasaulyje kenčiantys žmonės sekdami Vedų raštų pamokymais kreipiasi į pusdievius. Žmogus, norintis vieno ar kito dalyko, garbina atitinkamą pusdievį, pvz.: ligoniui rekomenduojama garbinti Saulės dievą, siekiančiam mokslų – mokslo deivę Sarasvatī, o norinčiam gražios žmonos – Umą, Viešpaties Śivos žmoną. Taigi śāstros (Vedų raštai) rekomenduoja skirtingus būdus skirtingiems pusdieviams garbinti. Kadangi konkreti gyvoji esybė trokšta tam tikrų materialių gėrybių, Viešpats įkvepia jai stiprų troškimą siekti šių malonių iš tam tikro pusdievio, ir ji gauna tai, ko troško. Gyvosios esybės religinį jausmą tam tikram pusdieviui irgi įkvepia Aukščiausiasis Viešpats. Patys pusdieviai negali pažadinti gyvųjų esybių simpatijų, impulsą garbinti atitinkamus pusdievius žmogui duoda Kṛṣṇa, Aukščiausiasis Viešpats, arba Supersiela, esanti visų gyvųjų esybių širdyse. Iš esmės, pusdieviai – skirtingos Aukščiausio Viešpaties visatos kūno dalys, todėl jie nėra nepriklausomi. Vedų raštuose pasakyta: „Aukščiausiasis Dievo Asmuo Supersielos pavidalu taip pat yra ir pusdievio širdyje; tad gyvosios esybės troškimą Jis išpildo per pusdievį. Tačiau ir pusdievis, ir gyvoji esybė priklauso nuo aukščiausios valios – jie nėra savarankiški.“
Както живото същество, така и полубоговете са подчинени на волята на Върховната Божествена Личност. Следователно живото същество не може да почита някой полубог по собствено желание, нито полубогът може да го дари с благословия без върховната воля. Както се казва, дори стръкчето трева не помръдва без волята на Върховния Бог. Обикновено хората, притеснени в материалния свят, отиват при полубоговете, както се препоръчва във ведическата литература. Човек, който иска нещо конкретно, може да почита определен полубог. Например на болния се препоръчва да почита бога на Слънцето. Онзи, който иска да има добро образование, може да почита богинята на знанието Сарасватӣ, а който иска да има красива жена, трябва да обожава богинята Ума̄, съпруга на Господ Шива. В ша̄стрите (ведическите писания) има различни препоръки за почитане на различните полубогове. И понеже всяко живо същество иска да се наслаждава на определени материални удобства, Бог го вдъхновява със силно желание за постигане на такава благословия от съответния полубог. И човек получава благословията. Специфичното настроение на преданост към даден полубог също се определя от Върховния. Самите полубогове не могат да създадат такава склонност у живото същество, но понеже Кр̣ш̣н̣а е Върховният, или Свръхдушата в сърцето на всекиго, Той подтиква човек да почита даден полубог. Всъщност полубоговете са различни части от вселенското тяло на Върховния. Така че те не са независими. Във ведическата литература се казва: „Върховният Бог под формата на Свръхдуша също присъства в сърцата на полубоговете. Той урежда да се изпълни желанието на живото същество чрез посредничеството на съответния полубог. Но както полубогът, така и живото същество зависят от върховната воля. Те не са независими“.