Skip to main content

TEXT 47

ТЕКСТ 47

Tekstas

Текст

yoginām api sarveṣāṁ
mad-gatenāntar-ātmanā
śraddhāvān bhajate yo māṁ
sa me yukta-tamo mataḥ
йогина̄м апи сарвеш̣а̄м
мад-гатена̄нтар-а̄тмана̄
шраддха̄ва̄н бхаджате йо ма̄м
са ме юкта-тамо матах̣

Synonyms

Дума по дума

yoginām — iš yogų; api — taip pat; sarveṣām — visų tipų; mat-gatena — gyvenantis Manyje, visada galvojantis apie Mane; antaḥ-ātmanā — vidujai; śraddhā-vān — su visišku tikėjimu; bhajate — atlieka transcendentinę meilės tarnystę; yaḥ — tas, kuris; mām — Man (Aukščiausiajam Viešpačiui); saḥ — jis; me — Mano; yukta-tamaḥ — didžiausias yogas; mataḥ — manymu.

йогина̄м – на йогӣте; апи – също; сарвеш̣а̄м – всички видове; мат-гатена – като пребивава в мен и винаги мисли за мен; антах̣-а̄тмана̄ – в себе си; шраддха̄-ва̄н – с пълна вяра; бхаджате – отдава трансцендентално любовно служене; ях̣ – човек, който; ма̄м – на мен (Върховния Бог); сах̣ – той; ме – от мен; юкта-тамах̣ – най-великият йогӣ; матах̣ – се приема.

Translation

Превод

Iš visų yogų tas, kuris su didžiu tikėjimu visad gyvena Manyje, galvoja apie Mane ir tarnauja Man su transcendentine meile, yra artimiausiai susijęs su Manimi yogos ryšiais ir visų aukščiausias. Tokia Mano nuomonė.

А от всички йогӣ този, който винаги с голяма вяра пребивава в мен, погълнат е от мисли за мен и ми отдава трансцендентално любовно служене – той е най-съкровено свързан с мен в йога и е най-издигнат. Това е моето мнение.

Purport

Коментар

KOMENTARAS: Posme svarbi reikšmė tenka žodžiui bhajate. Jo šaknis – veiksmažodis bhaj, vartojamas, kai norima apibūdinti tarnystę. Žodis „garbinimas“ neatspindi tikrosios jo prasmės. Garbinti – tai dievinti ar rodyti pagarbą tam, kuris jos vertas. O tarnystė su meile ir tikėjimu skirta būtent Aukščiausiajam Dievo Asmeniui. Galima neparodyti pagarbos žmogui, kuris jos vertas, arba pusdieviui, ir dėl to būti pavadintam nemandagiu, bet negalima paniekinti tarnystės Aukščiausiajam Viešpačiui ir nesusilaukti už tai kuo griežčiausios bausmės. Kiekviena gyvoji esybė yra neatskiriama Aukščiausiojo Dievo Asmens dalelė, todėl pagal savo prigimtį ji pašaukta tarnauti Aukščiausiajam Viešpačiui. Netarnaudama Aukščiausiajam Viešpačiui, ji patiria nuopuolį. Bhāgavatam (11.5.3) liudija:

Думата бхаджате е важна тук. Коренът на бхаджате е глаголът бхадж, който се използва, когато става дума за служене. Английската дума „обожание“ не може да се използва в същия смисъл, както бхадж. Обожание означава да се боготвори или да се показва уважение и внимание към достоен човек. Но служенето с любов и вяра е предназначено специално за Върховната Личност. Някой може да не обожава почитан човек или даден полубог и да бъде наречен неучтив, но да се пренебрегва служенето на Върховния, е осъдително. Всяко живо същество като частица, неразделно свързана с Бога, по природа е предназначено да му служи. Ако не прави това, живото същество пропада. В Бха̄гаватам (11.5.3) намираме следното потвърждение:

ya eṣāṁ puruṣaṁ sākṣād
ātma-prabhavam īśvaram
na bhajanty avajānanti
sthānād bhraṣṭāḥ patanty adhaḥ
я еш̣а̄м пуруш̣ам са̄кш̣а̄д
а̄тма-прабхавам ӣшварам
на бхаджантй аваджа̄нанти
стха̄на̄д бхраш̣т̣а̄х̣ патантй адхах̣

„Kas netarnauja pirmapradžiam Viešpačiui – visų gyvųjų esybių pradžiai, kas pro pirštus žiūri į šią savo pareigą, tas tikrai neteks savo prigimtinio būvio.“

„Този, който не отдава служене и пренебрегва дълга си към предвечния Бог – извора на всички живи същества – непременно ще падне от естествената си позиция.“

Cituotame posme irgi pavartotas žodis bhajanti. Todėl žodis bhajanti gali būti vartojamas tiktai kalbant apie Aukščiausiąjį Viešpatį, tuo tarpu žodis „garbinimas“ tinka kalbant apie pusdievius ar bet kokią kitą gyvąją esybę. Šiame „Śrīmad-Bhāgavatam“ posme pavartotas žodis avajānanti sutinkamas ir „Bhagavad-gītoje“. Avajānanti māṁ mūḍhāḥ: „Tik kvailiai ir niekšai išjuokia Aukščiausiąjį Dievo Asmenį, Viešpatį Krsną.“ Tie kvailiai imasi atsakomybės rašyti „Bhagavad-gītos“ komentarus, nė neketindami tarnauti Viešpačiui. Dėl tos priežasties jie aiškiai neskiria žodžio bhajanti nuo žodžio „garbinimas“.

Тук също е използвана думата бхаджанти. Тя е приложима само по отношение на Върховния Бог, докато думата „обожание“ може да се използва за полубоговете или някое друго обикновено живо същество. Думата аваджананти, употребена в стиха от Шрӣмад Бха̄гаватам, може да бъде намерена и в Бхагавад-гӣта̄ (9.11): Аваджа̄нанти ма̄м мӯд̣ха̄х̣ – „Само глупаците и негодниците се присмиват на Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а“. Такива глупаци се наемат да коментират Бхагавад-гӣта̄ без намерение да служат на Бога. Те не правят разлика между думата бхаджанти и думата „обожание“.

Visų yogos metodų viršūnė – bhakti-yoga. Kitos yogos – tai tik priemonė pasiekti bhakti principą bhakti-yogoje. Yoga iš tikrųjų reiškia bhakti-yogą. Visos kitos yogos – tik etapai, artėjant į tikslą – bhakti-yogą. Nuo savęs pažinimo proceso pradžios (karma-yogos) iki pabaigos (bhakti-yogos) – ilgas kelias. Jo pradžia, karma-yoga – tai veikla nesisavinant jos rezultatų. Kai karma-yoga praturtėja žinojimu ir atsižadėjimu, ji perauga į jñāną- yogą. O kai jñāna-yoga pasipildo meditacija į Supersielą atliekant įvairius fizinius pratimus, ir į Supersielą sutelkiamas protas, šis yogos etapas vadinasi aṣṭāṅga-yoga. Praėjus aṣṭāṅga-yogos etapą, pasiekiamas Aukščiausiasis Dievo Asmuo, Kṛṣṇa, ir tai vadinasi bhakti-yoga, arba kulminacija. Iš tikrųjų, bhakti-yoga yra galutinis tikslas, tačiau norint ją gerai išanalizuoti, reikia suprasti ir kitas yogas. Todėl yogas, kuris siekia aukščiausio tikslo, yra teisingame kelyje į amžiną sėkmę. O kas užsilaiko tam tikrame kelio etape ir nedaro tolimesnės pažangos, tas taip ir vadinamas: karma-yogu, jñāna-yogu arba dhyāna-yogu, rāja-yogu, haṭha-yogu etc. Kam nusišypso laimė prieiti bhakti-yogą, tas, vadinasi, pranoko visas kitas yogas. Todėl įsisąmoninti Kṛṣṇą – aukščiausia yogos pakopa. Lygiai taip kai kalbame apie Himālayus, galvoje turime aukščiausius pasaulio kalnus, kurių aukščiausias taškas – Everesto viršukalnė.

Всички видове йога практики кулминират в бхакти йога. Те не са нищо друго освен средства за достигане до точката на бхакти в бхакти йога. Йога в действителност означава бхакти йога; всяка друга йога е стъпало към целта на бхакти йога. От началото на карма йога до края на бхакти йога лежи дългият път на себепознанието. Карма йога, работата без плодоносни резултати, е началото на този път. Когато карма йога премине в знание и отречение, нивото се нарича гя̄на йога. Когато гя̄на йога премине в медитация с различни физически техники и умът се съсредоточи върху Свръхдушата, това е аш̣т̣а̄нга йога. Когато човек се издигне над аш̣т̣а̄нга йога и достигне Върховната Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а, това се нарича бхакти йога, кулминацията. В действителност бхакти йога е крайната цел, но за основен анализ трябва да се разберат и другите видове йога. Един йогӣ, който постепенно напредва, е на верния път към вечния успех. Ако остане на определено ниво и не прави по-нататъшен прогрес, той е наричан съответно карма йогӣ, гя̄на йогӣ, дхя̄на йогӣ, ра̄джа йогӣ, хат̣ха йогӣ и т.н. Ако има достатъчно късмет да се издигне до нивото на бхакти йога, трябва да е ясно, че той превъзхожда другите видове йога. Следователно Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-високото стъпало в йога. Точно както, когато говорим за Хималаите, имаме предвид най-високата планина в света, чийто връх Монт Еверест е считан за крайната точка, кулминацията.

Didi sėkmė ateiti į Kṛṣṇos sąmonę bhakti-yogos keliu ir užimti savo tikrą vietą, atitinkančią Vedų nurodymus. Idealus yogas savo dėmesį sutelkia į Krṣṇą. Kṛṣṇa vadinamas Śyāmasundara, nes Jis yra gražaus debesų spalvos gymio, Jo lotosinis veidas spindi it saulė, apdarai žaižaruoja brangakmeniais, o kūną puošia gėlių girliandos. Viską aplink nutvieskia Jo akinantis spindesys, vadinamas brahmajyoti. Jis nužengia įvairiais pavidalais: Rāmos, Nṛsiṁhos, Varāhos ir Aukščiausiojo Dievo Asmens, Kṛṣṇos, o dar Jis nužengia kaip žmogus, motinos Yaśodos sūnus. Jis žinomas Kṛṣṇos, Govindos ir Vāsudevos vardais. Jis – idealus vaikas, vyras, draugas ir mokytojas. Jis valdo visus turtus ir turi visas transcendentines savybes. Kas visiškai įsisąmonino šiuos Viešpaties bruožus, tas yra aukščiausias yogas.

Хората, които имат голям късмет, тръгват по пътя на бхакти йога и следвайки указанията на Ведите, развиват Кр̣ш̣н̣а съзнание. Съвършеният йогӣ съсредоточава вниманието си върху Кр̣ш̣н̣а, Шя̄масундара – красивото му тяло има цвета на дъждовен облак, лотосовото му лице сияе като слънце, дрехата му блести със скъпоценности, а гърдите му са украсени с гирлянд от цветя. Ослепителният блясък, осветяващ всички посоки, е неговото великолепно сияние брахмаджьоти. Той се появява в различни форми като Ра̄ма, Нр̣симха, Вара̄ха и Кр̣ш̣н̣а – Върховната Личност. Идвайки на земята като човешко същество, Той става син на майка Яшода̄ и е наричан Кр̣ш̣н̣а, Говинда и Ва̄судева. Той е съвършеното дете, съпруг, приятел и господар и е изпълнен с всички съвършенства и трансцендентални качества. Ако някой напълно осъзнава тези характеристики на Бога, той е най-висшият йогӣ.

Aukščiausią yogos tobulumo pakopą galima pasiekti tik per bhakti-yogą, taip teigiama Vedų raštuose:

Това ниво на съвършенство в йога се постига единствено с бхакти йога, както се потвърждава в цялата ведическа литература.

yasya deve parā bhaktir
yathā deve tathā gurau
tasyaite kathitā hy arthāḥ
prakāśante mahātmanaḥ
яся деве пара̄ бхактир
ятха̄ деве татха̄ гурау
тасяите катхита̄ хй артха̄х̣
прака̄шанте маха̄тманах̣

„Tik toms didžiosioms sieloms, kurios šventai tiki ir Viešpačiu, ir dvasiniu mokytoju, savaime atsiskleidžia Vedų žinojimo esmė.“ („Śvetāśvatara Upaniṣada“ 6.23)

„Целият смисъл на ведическото знание се разкрива от само себе си на тези велики души, които имат безусловна вяра в Бога и в духовния учител“ (Швета̄шватара Упаниш̣ад 6.23).

Bhaktir asya bhajanaṁ tad ihāmutropādhi-nairāsyenāmuṣmin manaḥ- kalpanam, etad eva naiṣkarmyam. „Bhakti – tai pasiaukojimo tarnystė Viešpačiui, neturinti materialių išskaičiavimų nei šį, nei kitą gyvenimą. Atsikračius materialių polinkių, protą reikia visiškai panardinti Aukščiausiajame. Tokia naiṣkarmyos esmė.“ („Gopāla-tāpanī Upaniṣada“ 1.15)

Бхактир ася бхаджанам тад иха̄мутропа̄дхи-наира̄сйена̄муш̣мин манах̣-калпанам, етад ева наиш̣кармям – „Бхакти означава предано служене на Бога, освободено от желание за материална изгода както в този, така и в следващия живот. Победил тази склонност, човек трябва изцяло да потопи ума си в мисли за Върховния. В това се състои целта на наиш̣кармя“ (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад 1.15).

Štai keletas būdų praktikuoti bhakti, t.y. Kṛṣṇos sąmonę, kuri yra aukščiausia yogos sistemos tobulumo pakopa.

Това са някои от начините за практикуване на бхакти, Кр̣ш̣н̣а съзнание – най-висшето, съвършено ниво в йога.

Taip Bhaktivedanta baigia komentuoti šeštąjį „Śrīmad Bhagavad-gītos“ skyrių, pavadintą „Dhyāna-yoga“.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху шеста глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Дхя̄на йога“.