TEXTS 27-28
ТЕКСТОВЕ 27 – 28
Tekstas
Текст
cakṣuś caivāntare bhruvoḥ
prāṇāpānau samau kṛtvā
nāsābhyantara-cāriṇau
чакш̣уш чаива̄нтаре бхрувох̣
пра̄н̣а̄па̄нау самау кр̣тва̄
на̄са̄бхянтара-ча̄рин̣ау
munir mokṣa-parāyaṇaḥ
vigatecchā-bhaya-krodho
yaḥ sadā mukta eva saḥ
мунир мокш̣а-пара̄ян̣ах̣
вигатеччха̄-бхая-кродхо
ях̣ сада̄ мукта ева сах̣
Synonyms
Дума по дума
sparśān — juslių objektus, tokius kaip garsas; kṛtvā — laikydamas; bahiḥ — išorinius; bāhyān — nereikalingais; cakṣuḥ — akis; ca — ir; eva — tikrai; antare — tarp; bhruvoḥ — antakių; prāṇa-apānau — aukštyn ir žemyn judančio oro; samau — sulaikymą; kṛtvā — atlikdamas; nāsa-abhyantara — šnervėse; cāriṇau — dvelkiančio; yata — suvaldęs; indriya — jusles; manaḥ — protą; buddhiḥ — intelektą; muniḥ — transcendentalistas; mokṣa — išsivadavimo; parāyaṇaḥ — siekiantis; vigata — atmetęs; icchā — troškimus; bhaya — baimę; krodhaḥ — pyktį; yaḥ — tas, kuris; sadā — visada; muktaḥ — išsivadavęs; eva — tikrai; saḥ — jis yra.
спарша̄н – сетивни обекти, напр. звук; кр̣тва̄ – като насочва; бахих̣ – навън; ба̄хя̄н – ненужно; чакш̣ух̣ – очи; ча – също; ева – несъмнено; антаре – между; бхрувох̣ – веждите; пра̄н̣а-апа̄нау – движещият се нагоре и надолу въздух; самау – преустановяване; кр̣тва̄ – като задържа; на̄са-абхянтара – в ноздрите; ча̄рин̣ау – като духа; ята – контролирани; индрия – сетива; манах̣ – ум; буддхих̣ – интелигентност; муних̣ – трансценденталистът; мокш̣а – за освобождение; пара̄ян̣ах̣ – така предопределен; вигата – след като се е отказал; иччха̄ – желания; бхая – страх; кродхах̣ – гняв; ях̣ – човек, който; сада̄ – винаги; муктах̣ – свободен; ева – несъмнено; сах̣ – той е.
Translation
Превод
Išsivaduoti siekiąs transcendentalistas atsiriboja nuo išorinių juslių objektų, žvilgsnį sukaupia tarp antakių, šnervėse sulaiko įkvėpimą ir iškvėpimą. Taip valdydamas protą, jusles ir intelektą, jis atsikrato troškimų, baimės ir pykčio. Kas visada yra tokio būvio, tas neabejotinai išsivadavęs.
Като се изолира от външните сетивни обекти, съсредоточава погледа между двете си вежди, задържа вдишването и издишването в ноздрите и така контролира ума, сетивата и интелигентността, трансценденталистът, устремен към освобождение, не изпитва желания, страх и гняв. Човек, който е непрекъснато в такова състояние, несъмнено е свободен.
Purport
Пояснение
KOMENTARAS: Veikdamas su Kṛṣṇos sąmone, žmogus greitai suvokia savo dvasinį „aš“, ir tada jis gali pažinti Aukščiausiąjį Viešpatį pasiaukojimo tarnystės būdu. Kai pasiaukojimo tarnystė įgyja tvirtumo, pasiekiama transcendentinė padėtis, kuri leidžia pajusti Viešpatį visose savo veiklos srityse. Ši ypatinga padėtis vadinama išsivadavimu pasiekus Aukščiausiąjį.
В Кр̣ш̣н̣а съзнание веднага разбираме духовната си същност и след това, с предано служене, разбираме Върховния Бог. Постоянното предано служене ни издига на трансцендентална позиция и ни осигурява необходимите качества, за да усещаме присъствието на Бога в дейностите си. Това особено положение се нарича освобождение във Върховния.
Išaiškinęs aukščiau minėtus išsivadavimo pasiekus Aukščiausiąjį principus, Viešpats dėsto Arjunai, kaip šią padėtį pasiekti praktikuojant misticizmą, t.y. yogą, vadinamą aṣṭāṅga-yoga, kurią sudaro aštuonios pakopos: yama, niyama, āsana, prāṇāyāma, pratyāhāra, dhāraṇā, dhyāna ir samādhi. Yogos klausimas detaliai išnagrinėtas šeštame skyriuje – penktojo pabaigoje jis nušviestas tik bendrais bruožais. Pratyāhāros metodu reikia atsiriboti nuo juslių objektų – garso, lytėjimo, pavidalo, skonio, kvapo – ir nukreipus žvilgsnį tarp antakių, pusiau atmerktomis akimis, susikoncentruoti į nosies galiuką. Visiškai akių užmerkti nereikia, nes galima užmigti. Neparanku ir visiškai jas atmerkti – tada kyla pavojus, kad dėmesį patrauks juslių objektai. Šnervėse kvėpavimas sulaikomas supriešinant aukštyn ir žemyn kūne judantį orą. Praktikuojant šią yogą, suvaldomos juslės, atsiribojama nuo išorinių juslinių objektų, taip pasiruošiama išsivaduoti ir pasiekti Aukščiausiąjį.
След като изрежда принципите за освобождение във Върховния, Кр̣ш̣н̣а обяснява на Арджуна как може да се достигне тази позиция с практиката на мистицизма, или йога, известна като аш̣т̣а̄н̇га йога. Тя е разделена на осем етапа, наречени яма, нияма, а̄сана, пра̄н̣а̄я̄ма, пратя̄ха̄ра, дха̄ран̣а̄, дхя̄на и сама̄дхи. В шеста глава предметът на йога е описан подробно, а тук, в края на пета глава, за нея се дават само предварителни обяснения. С помощта на йога метода пратя̄ха̄ра човек трябва да преустанови контакта с обектите на сетивата като звук, допир, форма, вкус и мирис; след това да задържи погледа между двете си вежди и с полуотворени очи да го съсредоточи във върха на носа. Няма полза от затваряне на очите, защото е много възможно да заспим. Няма полза и от напълно отворените очи, защото тогава съществува риск да бъдем привлечени от сетивните обекти. Дишането се задържа в ноздрите чрез неутрализиране на двата въздушни потока, движещи се съответно нагоре и надолу в тялото. С практикуване на този вид йога човек може да постигне контрол над сетивата, като се изолира от външните сетивни обекти и по такъв начин се подготви за освобождение във Върховния.
Šis yogos metodas padeda žmogui atsikratyti visų baimių bei pykčio ir pasiekus transcendentinę padėtį pajusti Supersielos buvimą. Kitaip sakant, Kṛṣṇos sąmonė yra lengviausias būdas pritaikyti yogos principus. Nuodugniai tai bus aiškinama kitame skyriuje. Kṛṣṇą įsisąmoninęs žmogus, visą laiką su pasiaukojimu tarnaudamas, išvengia pavojaus, kad juslės susiras sau kitokį užsiėmimą. Toks juslių valdymo būdas pranašesnis už aṣṭāṅga-yogą.
Тази йога техника освобождава от страх и гняв и дава възможност да се усети присъствието на Свръхдушата на трансцендентално ниво. С други думи, Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-лесната техника за следване на йога принципите. Това ще бъде по-подробно обяснено в следващата глава. Една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност, винаги заета в предано служене, не рискува да даде свобода на сетивата си за други дейности. Този начин за контролиране на сетивата е по-добър от аш̣т̣а̄н̇га йога.