TEXT 21

ТЕКСТ 21

Tekstas

Текст

bāhya-sparśeṣv asaktātmā
vindaty ātmani yat sukham
sa brahma-yoga-yuktātmā
sukham akṣayam aśnute

ба̄хя-спаршеш̣в асакта̄тма̄
виндатй а̄тмани ят сукхам
са брахма-йога-юкта̄тма̄
сукхам акш̣аям ашнуте

Synonyms

Дума по дума

bāhya-sparśeṣu — prie išoriškų juslinių malonumų; asakta-ātmā — kas nėra prisirišęs; vindati — patiria; ātmani — savyje; yat — kurią; sukham — laimę; saḥ — jis; brahma-yoga — susikaupimu į Brahmaną; yukta-ātmā — savąjį „aš“ susiejęs su; sukham — laime; akṣayam — beribe; aśnute — džiaugiasi.

ба̄хя-спаршеш̣у – външно сетивно наслаждение; асакта-а̄тма̄ – който не е привързан; виндати – се наслаждава; а̄тмани – в себето; ят – това, което; сукхам – щастие; сах̣ – той; брахма йога – съсредоточаване в Брахман; юкта-а̄тма̄ – свързан със себето; сукхам – щастие; акш̣аям – неограничено; ашнуте – се радва.

Translation

Превод

Išvaduoto žmogaus nevilioja materialūs jusliniai malonumai. Jis visada yra apimtas transo, semdamasis džiaugsmo vidujai. Taip save pažinusi asmenybė patiria beribę laimę, nes ji susitelkusi į Aukščiausiąjį.

Такава освободена личност не се интересува от материално сетивно наслаждение, тя е винаги в транс и се наслаждава на вътрешно удоволствие. Себепозналата се душа изпитва неограничено щастие, защото е вглъбена във Върховния.

Purport

Пояснение

KOMENTARAS: Śri Yāmunācārya, didis Kṛṣṇos sąmonės bhaktas sakė:

Шрӣ Я̄муна̄ча̄ря, велик предан в Кр̣ш̣н̣а съзнание, казва:

yad-avadhi mama cetaḥ kṛṣṇa-pādāravinde
nava-nava-rasa-dhāmany udyataṁ rantum āsīt
tad-avadhi bata nārī-saṅgame smaryamāne
bhavati mukha-vikāraḥ suṣṭhu niṣṭhīvanaṁ ca

яд-авадхи мама четах̣ кр̣ш̣н̣а-па̄да̄равинде
нава-нава-раса-дха̄манй удятам̇ рантум а̄сӣт
тад-авадхи бата на̄рӣ-сан̇гаме смаряма̄не
бхавати мукха-вика̄рах̣ суш̣т̣ху ниш̣т̣хӣванам̇ ча

„Nuo tada, kai pradėjau su transcendentine meile tarnauti Kṛṣṇai, atrasdamas Jame neišsenkamą palaimą, vos tik pagalvoju apie lytinius malonumus – pasibjaurėjimas iškreipia mano lūpas ir aš nusispjaunu.“ Praktikuojantis brahmą-yogą, arba Kṛṣṇos sąmonę, taip pasineria į meilės tarnystę Viešpačiui, kad visiškai praranda potraukį materialiems jusliniams malonumams. Materialiu požiūriu, didžiausias malonumas – lytinis. Jo kerams šiame pasaulyje niekas negali atsispirti – be minties apie seksą materialistas iš viso negali dirbti. Tačiau Kṛṣṇą įsisąmoninęs žmogus, apsieidamas be lytinių malonumų ir jų vengdamas, dirba su dar didesniu įkvėpimu. Toks yra dvasinio pažinimo kriterijus. Dvasinis pažinimas ir lytiniai malonumai niekaip nesiderina. Kṛṣṇą įsisąmoninęs žmogus – tai išsivadavusi siela, todėl jo nebevilioja jokie jusliniai malonumai.

„Откакто служа на Кр̣ш̣н̣а трансцендентално и с любов, откривам ново и ново блаженство в него, а щом помисля за сексуално удоволствие, устните ми се изкривяват от отвращение и аз заплювам мисълта.“ В брахма йога, Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек до такава степен е погълнат от любовно служене на Бога, че напълно загубва вкус към материално сетивно наслаждение. От материалните удоволствия най-висшето е сексът. Целият свят се движи под неговата магия и няма материалист, който да работи без този мотив. Но една личност в Кр̣ш̣н̣а съзнание може да работи, и то с още по-голяма енергия, без сексуалното удоволствие; тя просто го избягва. Това е проверка в духовния живот. Духовният живот и сексуалното наслаждение не вървят заедно. Една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност не се интересува от каквото и да било сетивно наслаждение, защото е освободена душа.