TEXT 10
ТЕКСТ 10
Tekstas
Текст
man-mayā mām upāśritāḥ
bahavo jñāna-tapasā
pūtā mad-bhāvam āgatāḥ
ман-мая̄ ма̄м упа̄шрита̄х̣
бахаво гя̄на-тапаса̄
пӯта̄ мад-бха̄вам а̄гата̄х̣
Synonyms
Дума по дума
вӣта – освободени от; ра̄га – привързаност; бхая – страх; кродха̄х̣ – и гняв; мат-мая̄х̣ – изцяло в мен; ма̄м – в мен; упа̄шрита̄х̣ – напълно установен; бахавах̣ – много; гя̄на – със знание; тапаса̄ – с въздържание; пӯта̄х̣ – е пречистен; мат-бха̄вам – трансцендентална любов към мен; а̄гата̄х̣ – достигнаха.
Translation
Превод
Įveikę potraukius, baimę bei pyktį, visiškai panirę į Mane ir Manyje atradę prieglobstį, daugelis praeityje gyvenusių žmonių apsivalė pažinę Mane ir užsidegė transcendentine meile Man.
Освободени от привързаност, страх и гняв, погълнати от мисли за мен и приели подслон при мен, много хора в миналото се пречистиха чрез знание за мен – и всички те постигнаха трансцендентална любов към мен.
Purport
Пояснение
KOMENTARAS: Anksčiau buvo minėta, kad tam žmogui, kuris turi per didelį materialų potraukį, nepaprastai sunku suvokti Aukščiausiąją Absoliučią Tiesą kaip asmenybę. Pernelyg prisirišę prie kūniškos būties sampratos žmonės taip įklimpo į materializmą, kad beveik nesuvokia, jog Aukščiausiasis gali būti asmenybė. Jiems sunku įsivaizduoti, kad egzistuoja transcendentinis kūnas, kuris neyra, yra kupinas žinojimo ir amžinos palaimos. Materialus kūnas dūlus, kupinas neišmanymo ir kančių. Todėl paprasti žmonės, kai jiems kalbama apie asmenišką Viešpaties pavidalą, įsivaizduoja jį įprastiniu kūnišku lygiu. Tokiems materialistams milžiniškas materialusis pasaulis – aukščiausia forma. Jie galvoja, jog Aukščiausiasis – beasmenis. O kadangi jie giliai įklimpę į materializmą, juos gąsdina mintis apie asmenybės sugebėjimą išlikti, išsivadavus iš materijos. Kai jie sužino, kad ir dvasinis gyvenimas individualus bei asmeniškas, jie bijo vėl tapti asmenybėmis ir todėl linkę pasirinkti kitą išeitį – įsilieti į beasmenę tuštumą. Paprastai jie gyvąsias esybes lygina su okeane pasirodančiais ir vėl išnykstančiais vandens burbulais. Štai toks yra aukščiausias dvasinės būties tobulumas, kurį galima pasiekti atsisakius individualumo, asmenybės. Toks gyvenimas – tai savotiška baimės būklė, kai tobulai nesuvokiama dvasinė būtis. Maža to, daug kas net neįsivaizduoja, kad dvasinė būtis apskritai galima. Tokie žmonės, išmušti iš vėžių daugybės skirtingų teorijų bei prieštaringų filosofinių samprotavimų, pajunta kartėlį, įpyksta ir padaro neprotingą išvadą, kad nėra jokios aukščiausios priežasties, o pati esatis galų gale tiktai tuštuma. Tai ligoniai, kurių ligos priežastis – sąlygotas gyvenimas. Kai kurie žmonės pernelyg materialiai prisirišę ir todėl neskiria dėmesio dvasiniam gyvenimui, kai kurie jų nori įsilieti į aukščiausiąją dvasinę priežastį, treti apskritai prarado viltį ir netiki niekuo, nes juos erzina įvairiausių samprotavimų dvasiniais klausimais srautas. Pastarieji ima naudoti kokias nors svaiginančias medžiagas, o savo liguistas haliucinacijas kartais palaiko dvasiniais regėjimais. Reikia vengti materialaus pasaulio prisirišimų, kurie yra trijų lygių: ignoruoti dvasinį gyvenimą, bijoti būti dvasine asmenybe ir prisilaikyti tuštumos koncepcijos, kurią gimdo gyvenimo nesėkmės. Norint atsikratyti materialios būties sampratos, besireiškiančios šiais trimis lygiais, reikia visiškai atsiduoti Viešpaties globai, vadovaujant bona fide dvasiniam mokytojui, ir laikytis pasiaukojimo tarnystės taisyklių. Aukščiausia pasiaukojamo gyvenimo pakopa vadinasi bhāva – transcendentinė meilė Dievui.
Както вече беше казано, под силното влияние на материализма много трудно се осъзнава личностната природа на Върховната Абсолютна Истина. Обикновено хората, привързани към телесната представа за живота, са така погълнати от материализма, че за тях е почти невъзможно да разберат как Върховният може да бъде личност. Материалистите не могат дори да си представят, че съществува нетленно трансцендентално тяло, изпълнено със знание и вечно блаженство. Според тяхното разбиране тялото е тленно, изпълнено с невежество и подложено на страдания. Поради това, когато чуят, че Бог е личност, хората пренасят същата телесна представа върху него. За такива материалисти формата на огромното материално проявление е върховна, а Върховният е безличностен. И понеже са изцяло погълнати от материализма, идеята за запазване на личността след освобождението от материята ги плаши. Когато узнаят, че духовният живот също е индивидуален и личностен, те се страхуват от перспективата отново да станат личности и затова естествено предпочитат нещо от рода на сливане с безличностната пустота. Обикновено те сравняват живите същества с мехурчета пяна, изчезващи във вълните на океана. Това е висшето съвършенство на духовно съществуване, постижимо без идентичност на личността. Такова житейско състояние е изпълнено със страх и лишено от истинно знание за духовното съществуване. Нещо повече – за много хора духовното съществуване е пълна загадка. Объркани от безбройните противоречиви философски теории и възгледи, отвратени или разгневени, те достигат до глупавото заключение, че не съществува висша причина и всичко в крайна сметка е пустота. Тези хора са в болестно състояние. Някои са силно обременени от материални привързаности и затова не обръщат внимание на духовния живот, други мечтаят да се слеят с висшата духовна причина, а трети не вярват в нищо и от безнадеждност са гневни на изобилстващите псевдодуховни учения. Последните намират убежище в различни опияняващи средства и понякога приемат предизвиканите от тях халюцинации за духовни видения. Необходимо е да се избавим от трите нива на материално съзнание: привързаност към материалния живот, страх от духовна личностна идентичност и идеята за пустотата, възникнала от житейско разочарование. За тази цел човек трябва напълно да се подслони при Бога, да приеме истински духовен учител и да следва правилата и практиката на преданото служене. Висшата степен на изпълнения с преданост живот се нарича бха̄ва – трансцендентална любов към Бога.
„Bhakti-rasāmṛta-sindhu“ (1.4.15–16), apibūdinant pasiaukojimo tarnystės mokslą, sakoma:
В Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.4.15 – 16), трактат върху науката за преданото служене, се казва:
saṅgo ’tha bhajana-kriyā
tato ’nartha-nivṛttiḥ syāt
tato niṣṭhā rucis tataḥ
сан̇го 'тха бхаджана-крия̄
тато 'нартха-нивр̣ттих̣ ся̄т
тато ниш̣т̣ха̄ ручис татах̣
tataḥ premābhyudañcati
sādhakānām ayaṁ premṇaḥ
prādurbhāve bhavet kramaḥ
татах̣ према̄бхюдан̃чати
са̄дхака̄на̄м аям̇ премн̣ах̣
пра̄дурбха̄ве бхавет крамах̣
„Visų pirma reikia turėti nors silpną norą pažinti save. Jis paskatins daugiau bendrauti su dvasiškai pažengusiais žmonėmis. Tolesnė pakopa – iniciacija, suteikta dvasios aukštumų pasiekusio dvasinio mokytojo. Jo vadovaujamas neofitas bhaktas pradeda pasiaukojimo tarnystės kelią. Atliekant pasiaukojimo tarnystę, kuriai vadovauja dvasinis mokytojas, atsikratoma materialių prisirišimų, pasiekiamas pastovumas savęs pažinimo procese ir pajuntamas pasakojimų apie Aukščiausiąjį Dievo Asmenį, Śrī Kṛṣṇą skonis. Tas skonis dar labiau sustiprina potraukį Kṛṣṇos sąmonei, kuri subręsta bhāvoje – pradinėje transcendentinės meilės Dievui pakopoje. Tikroji meilė Dievui vadinasi prema, aukščiausioji gyvenimo tobulumo pakopa.“ Pasiekusieji premos pakopą be atvangos su transcendentine meile tarnauja Viešpačiui. Žodžiu, laipsniškai, pasiaukojimo tarnystės procese, vadovaujant bona fide dvasiniam mokytojui ir atsikračius materialių prisirišimų, baimės būti individualia dvasine asmenybe bei nusivylimų, kurie pagimdo tuštumos filosofiją, – pasiekiama aukščiausia tobulumo pakopa. Tada atsiveria kelias į Aukščiausiojo Viešpaties buveinę.
„В началото у човек трябва да възникне стремеж за себепознание. Това ще го подбуди към общуване с духовно напреднали личности. На следващия етап той получава посвещение от издигнат духовен учител и под негово ръководство новопосветеният предан тръгва по пътя на преданото служене. С предано служене, следвайки наставленията на духовния учител, той се освобождава от материалните привързаности, постига устойчивост в себепознанието и придобива вкус към слушане на повествованията за Абсолютната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Този вкус му помага да развие привързаност към Кр̣ш̣н̣а съзнание, която нараства и се превръща в бха̄ва, началния стадий на трансценденталната любов към Бога. Истинската любов към Бога се нарича према – висшата степен на съвършенство.“ На нивото према съществува само трансцендентално любовно служене на Бога. Така чрез постепенния метод на преданото служене, под ръководството на авторитетен духовен учител, човек може да достигне висшето ниво, освободен от материалната привързаност, от страха, че е индивидуална духовна личност, както и от разочарованията, водещи до философията на пустотата. И тогава той ще може да влезе в обителта на Върховния Бог.