TEXT 5
ТЕКСТ 5
Tekstas
Текст
jātu tiṣṭhaty akarma-kṛt
kāryate hy avaśaḥ karma
sarvaḥ prakṛti-jair guṇaiḥ
джа̄ту тиш̣т̣хатй акарма-кр̣т
ка̄ряте хй авашах̣ карма
сарвах̣ пракр̣ти-джаир гун̣аих̣
Synonyms
Дума по дума
на – нито; хи – без съмнение; кашчит – всеки; кш̣ан̣ам – миг; апи – също; джа̄ту – във всеки момент; тиш̣т̣хати – остава; акарма-кр̣т – без да прави нищо; ка̄ряте – принуден да прави; хи – несъмнено; авашах̣ – безпомощно; карма – работа; сарвах̣ – всички; пракр̣ти-джаих̣ – родени от проявленията на материалната природа; гун̣аих̣ – от качествата.
Translation
Превод
Nepriklausomai nuo mūsų valios, kiekvieną priverčia veikti tos savybės, kurias jis įgyja dėl materialios gamtos guṇų įtakos. Todėl niekas net akimirksnį negali išbūti ko nors neveikdamas.
Всеки е безпомощен, принуден да действа в съответствие с качествата, придобити от гун̣ите на материалната природа; ето защо никой не може да се въздържи от действие дори за миг.
Purport
Пояснение
KOMENTARAS: Nuolatinį sielos aktyvumą sąlygoja jos pačios prigimtis, o ne ta aplinkybė, kad ji gavo kūną. Be dvasinės sielos materialus kūnas judėti negali. Kūnas – tiktai negyvas mechanizmas, kurį valdo visada aktyvi, nė akimirkai nenurimstanti dvasinė siela. Todėl ji turi atlikti gerus Kṛṣṇos sąmonės darbus, nes antraip jos veiklą lems iliuzinė energija. Sąveikaudama su materialia energija, dvasinė siela susyja su materialiom guṇom, o kad sielą nuo tokios „giminystės“ apvalytume, būtina vykdyti śāstrų nurodytas pareigas. Tačiau jei siela atlieka savo natūralią funkciją – veikia su Kṛṣṇos sąmone, kad ir ką ji bedarytų, viskas bus jai į gerą. „Śrīmad-Bhāgavatam“ (1.5.17) patvirtina tą mintį:
Душата е винаги активна не защото е въплътена, а защото природата ѝ е такава. Без наличието на душата материалното тяло не може да действа. То е просто мъртво превозно средство, задвижвано от активната душа, която не спира дори за миг. Душата трябва да бъде заета с благоприятните дейности на Кр̣ш̣н̣а съзнание, в противен случай ще се занимава с дела, повлияни от илюзорната енергия. В съприкосновение с материята душата придобива материални качества и за да се пречисти от тях, трябва да изпълнява предписаните от ша̄стрите задължения. Но ако е заета с естествената си дейност – Кр̣ш̣н̣а съзнание, каквото и да прави, ще бъде благоприятно за нея. Това се потвърждава и в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.17):
bhajann apakvo ’tha patet tato yadi
yatra kva vābhadram abhūd amuṣya kiṁ
ko vārtha āpto ’bhajatāṁ sva-dharmataḥ
бхаджанн апакво 'тха патет тато яди
ятра ква ва̄бхадрам абхӯд амуш̣я ким̇
ко ва̄ртха а̄пто 'бхаджата̄м̇ сва-дхарматах̣
„Jeigu žmogus įsijungia į Kṛṣṇos sąmonę – net jeigu jis nevykdo śāstrų nurodytų pareigų ar deramai neatlieka pasiaukojimo tarnystės, ar net iš viso pasitraukia iš šio kelio – jis nei praranda ką nors, nei nukenčia. Tačiau ką jis laimės, tegul ir vykdydamas visus śāstrų nurodymus apsivalyti, jeigu jis neįsisąmonino Kṛṣṇos?“ Žodžiu, apsivalymo procesas reikalingas tam, kad pasiekti Kṛṣṇos sąmonės lygmenį. Todėl ir sannyāsa, ir kiekvienas kitas apsivalymo procesas turi padėti siekiant galutinio tikslo – Kṛṣṇos sąmonės, be kurios kiekvieną laimėjimą reikia laikyti nesėkme.
„Ако някой се посвети на Кр̣ш̣н̣а съзнание, дори да не следва предписаните задължения или да не изпълнява правилно преданото служене, или даже да се отклони от пътя, за него няма загуба, няма вреда. А каква е ползата, ако той спазва всички пречистващи предписания на ша̄стрите, но не е Кр̣ш̣н̣а осъзнат?“ Процесът на пречистване е необходим, за да достигнем Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова сання̄са или който и да е друг пречистващ метод трябва да води до висшата цел – Кр̣ш̣н̣а съзнание, без което всяка дейност е провал.