TEXT 36

ТЕКСТ 36

Tekstas

Текст

arjuna uvāca
atha kena prayukto ’yaṁ
pāpaṁ carati pūruṣaḥ
anicchann api vārṣṇeya
balād iva niyojitaḥ

арджуна ува̄ча
атха кена праюкто 'ям̇
па̄пам̇ чарати пӯруш̣ах̣
аниччханн апи ва̄рш̣н̣ея
бала̄д ива нийоджитах̣

Synonyms

Дума по дума

arjunaḥ uvāca — Arjuna tarė; atha — tada; kena — kieno; prayuktaḥ — pastūmėtas; ayam — tas; pāpam — nuodėmę; carati — padaro; pūruṣaḥ — žmogus; anicchan — prieš savo norą; api — nors; vārṣṇeya — o Vṛṣṇi aini; balāt — per jėgą; iva — tartum; niyojitaḥ — įtrauktas.

арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; атха – тогава; кена – от какво; праюктах̣ – подтикван; аям – човек; па̄пам – грехове; чарати – извършва; пӯруш̣ах̣ – човек; аниччхан – без да желае; апи – въпреки че; ва̄рш̣н̣ея – о, потомъко на Вр̣ш̣н̣и; бала̄т – със сила; ива – сякаш; нийоджитах̣ – зает.

Translation

Превод

Arjuna tarė: O Vṛṣṇi aini, kas verčia žmogų nusidėti net prieš savo valią, tartum jį veiktų kažkokia jėga?

Арджуна каза: О, потомъко на Вр̣ш̣н̣и, какво кара човек да върши грехове дори без да желае, сякаш е тласкан насила?

Purport

Пояснение

KOMENTARAS: Gyvoji esybė, būdama neatskiriama Aukščiausiojo dalelė, iš prigimties yra dvasiška, tyra, neužteršta materijos nešvaros. Todėl pagal prigimtį materialaus pasaulio nuodėmės jos negali sutepti. Bet kontaktuodama su materialia gamta ji nesusimąstydama atlieka daugybę nuodėmingų poelgių, kartais net ir prieš savo valią. Arjuna klausia Kṛṣṇą apie nenatūralų gyvajai esybei polinkį nusidėti, ir tas klausimas – ypač aktualus. Nors kartais gyvoji esybė ir nenorėtų nusidėti, tačiau ji priversta tai padaryti. Į nuodėmę ją stumia ne širdyje glūdinti Supersiela, bet visiškai kita jėga, apie kurią Viešpats pasakoja kitame posme.

Живото същество, като частица, неразделно свързана с Бога, е изначално духовно, чисто и свободно от материалните замърсявания. По природа то не е подвластно на греховете в материалния свят. Но след като влезе в контакт с материалната енергия, то, без да се колебае, извършва всякакви грехове, често дори против волята си. Така че въпросът на Арджуна за противоестествената склонност на живите същества, е жизненоважен. Понякога живото същество не желае да върши грехове, но бива принудено да прави това. Греховните дейности обаче не са подбуждани от Свръхдушата вътре в нас; те имат друга причина, както обяснява Кр̣ш̣н̣а в следващия стих.