TEXT 71
ТЕКСТ 71
Tekstas
Текст
pumāṁś carati niḥspṛhaḥ
nirmamo nirahaṅkāraḥ
sa śāntim adhigacchati
пума̄м̇ш чарати них̣спр̣хах̣
нирмамо нирахан̇ка̄рах̣
са ша̄нтим адхигаччхати
Synonyms
Дума по дума
виха̄я – като изоставя; ка̄ма̄н – материални желания за сетивно наслаждение; ях̣ – която; сарва̄н – всички; пума̄н – една личност; чарати – живее; них̣спр̣хах̣ – без желания; нирмамах̣ – без чувство за собственост; нирахан̇ка̄рах̣ – без фалшиво его; сах̣ – той; ша̄нтим – съвършен мир; адхигаччхати – постига.
Translation
Превод
Kas atsisakė noro tenkinti jusles, gyvena neturėdamas troškimų, visiškai atsikratė nuosavybės jausmo ir neturi klaidingos savimonės – tik tas pasieks tikrą ramybę.
Личност, която е изоставила желанията за сетивно наслаждение, живее свободна от желания, отхвърлила е всяко чувство за собственост и се е избавила от фалшивото его – само тя може да постигне истински мир.
Purport
Пояснение
KOMENTARAS: Neturėti troškimų – tai nesiekti to, kas teikia juslinį pasitenkinimą. Kitaip sakant, tikrasis troškimų nebuvimas – tai troškimas įsisąmoninti Kṛṣṇą. Tobulą Kṛṣṇos sąmonės pakopą pasiekė tas, kuris suvokė savo tikrąją padėtį – suprato, kad yra amžinas Kṛṣṇos tarnas, klaidingai nelaiko savęs materialiu kūnu ir neklysta manydamas, kad kažkas šiame pasaulyje jam priklauso. Pasiekusieji šią tobulumo pakopą žino, kad viskas reikalinga Kṛṣṇai patenkinti, nes Jis – visa ko savininkas. Pataikaudamas savo jutimams Arjuna nenorėjo kautis, tačiau kai visiškai įsisąmonino Kṛṣṇą, jis stojo į mūšį, nes Kṛṣṇa pageidavo kautynių. Kautis dėl savęs karys nenorėjo, bet vardan Kṛṣṇos Arjuna kovėsi kaip tiktai sugebėjo. Tikrasis troškimų nebuvimas – tai siekimas patenkinti Kṛṣṇą, o ne dirbtinės pastangos užgniaužti troškimus. Gyvoji esybė negali neturėti norų ir būti bejausmė – ji turi kokybiškai transformuoti troškimus. Žmogus, neturintis materialių troškimų, iš tikrųjų žino, kad viskas priklauso Kṛṣṇai (iśāvāsyam idaṁ sarvam), todėl jis į nieką nereiškia nuosavybės teisių. Toks transcendentinis žinojimas grindžiamas savęs pažinimu, t.y. tobulu žinojimu, kad kiekviena gyvoji esybė dvasinio identiškumo prasme yra amžina neatskiriama Kṛṣṇos dalelė, todėl pagal savo padėtį niekada neprilygs Kṛṣṇai ir Jo nepranoks. Toks Kṛṣṇos sąmonės supratimas yra fundamentalus tikrosios ramybės principas.
Да се избавим от желанията, означава да не пожелаваме нищо за сетивно наслаждение. С други думи, желанието да станем Кр̣ш̣н̣а осъзнати, е действителната липса на желания. Съвършенство в Кр̣ш̣н̣а съзнание постига този, който е осъзнал своето положение на вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а, престанал е да се отъждествява с материалното си тяло и се е отказал от измамното чувство за собственост. Такъв човек знае, че трябва да използва всичко за удовлетворение на Кр̣ш̣н̣а, защото Той е господар на всичко. Арджуна не искал да се сражава заради собственото си удовлетворение, но когато става напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат, взема участие в битката, защото Бог иска това от него. Арджуна няма такова желание, но прави това заради Кр̣ш̣н̣а, и то по най-добрия начин. Истинско отсъствие на желания е желанието да се удовлетвори Кр̣ш̣н̣а, а не изкуственият опит да се премахнат желанията. Живото същество не може да престане да желае или да чувства, но трябва да промени качеството на желанията си. Една личност без материални желания знае, че всичко принадлежи на Кр̣ш̣н̣а (ӣша̄ва̄сям идам̇ сарвам) и затова не предявява собственически права над нищо. Това трансцендентално знание се основава на себереализацията – ясното осъзнаване на факта, че всяко живо същество е вечна неделима част от Кр̣ш̣н̣а, еднаква в духовно отношение с него, а вечната му позиция никога не е на същото или на по-високо ниво от позицията на Кр̣ш̣н̣а. Това разбиране на Кр̣ш̣н̣а съзнание е основният принцип за постигане на истински мир.