TEXT 62
ТЕКСТ 62
Tekstas
Текст
sarva-bhāvena bhārata
tat-prasādāt parāṁ śāntiṁ
sthānaṁ prāpsyasi śāśvatam
сарва-бха̄вена бха̄рата
тат-праса̄да̄т пара̄м̇ ша̄нтим̇
стха̄нам̇ пра̄псяси ша̄шватам
Synonyms
Дума по дума
там – на него; ева – със сигурност; шаран̣ам гаччха – отдай се; сарва-бха̄вена – във всяко отношение; бха̄рата – о, сине на Бхарата; тат-праса̄да̄т – по негова милост; пара̄м – трансцендентален; ша̄нтим – мир; стха̄нам – обителта; пра̄псяси – ще получиш; ша̄шватам – вечно.
Translation
Превод
Atsiduok Jam visiškai, o Bharatos aini. Jo malone tu pasieksi transcendentinę ramybę ir aukščiausią amžiną buveinę.
О, потомъко на Бхарата, отдай му се напълно. С неговата милост ще постигнеш трансцендентален мир и върховната вечна обител.
Purport
Пояснение
KOMENTARAS: Gyvoji esybė turi atsiduoti Aukščiausiajam Dievo Asmeniui, glūdinčiam kiekvieno širdyje. Tada ji išsigelbės no visų materialios būties negandų. Atsidavusi Viešpačiui ji ne tik išsigelbės nuo visų gyvenimo kančių, bet galų gale pasieks Aukščiausiąjį Dievą. Transcendentinis pasaulis Vedų raštuose („Ṛg Veda“ 1.22.20) aprašomas kaip tad viṣṇoḥ paramaṁ padam. Visa kūrinija – Dievo karalystė, todėl visa, kas materialu, iš tiesų yra dvasiška, tačiau žodžiai paramaṁ padam nurodo būtent amžiną buveinę, vadinamą dvasiniu dangumi, arba Vaikuṇṭha.
Живото същество трябва да се отдаде на Върховния Бог, който е в сърцето на всекиго, и това ще го освободи от страданията на материалното съществуване. Така човек не само ще се избави от всички неволи в този живот, но накрая ще достигне Бога. Във ведическата литература (Р̣г Веда, 1.22.20) трансценденталният свят е описан като тад виш̣н̣ох̣ парамам̇ падам. Тъй като цялото творение е царство на Бога, всичко материално всъщност е духовно, но парамам̇ падам се отнася специално за вечната обител, наречена духовно небе, Ваикун̣т̣ха.
Penkioliktame „Bhagavad-gītos“ skyriuje sakoma: sarvasya cāhaṁ hṛdi sanniviṣṭaḥ – Viešpats glūdi visų mūsų širdyse. Patarimas atsiduoti Supersielai, glūdinčiai širdyje, reiškia atsiduoti Aukščiausiajam Dievo Asmeniui – Kṛṣṇai. Arjuna jau pripažino Kṛṣṇą Aukščiausiuoju. Dešimtame skyriuje jis vadino Dievą paraṁ brahma paraṁ dhāma. Arjuna pripažino Kṛṣṇą Aukščiausiuoju Dievo Asmeniu ir aukščiausia visų gyvųjų esybių buveine, remdamasis ne tik savo asmeniniu patyrimu, bet ir liudijimais tokių didžių autoritetų, kaip Nārada, Asita, Devala ir Vyāsa.
В петнайсета глава на Бхагавад-гӣта̄ се казва: сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣ах̣ – Бог се намира в сърцето на всекиго. Тоест препоръката да се отдаде на Свръхдушата, която се намира в него, означава, че човек трябва да се отдаде на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Арджуна вече е приел Кр̣ш̣н̣а за Върховния. В десета глава той приема Кр̣ш̣н̣а като парам̇ брахма парам̇ дха̄ма. Арджуна приема Кр̣ш̣н̣а като Бог, Върховната Личност и върховна обител на всички живи същества, основавайки се не само на личния си опит, но и на сведенията на велики авторитети като На̄рада, Асита, Девала и Вя̄са.