Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, и неговите пълни части не могат да бъдат разбрани чрез размишления или от непредани. Ако някой желае да разбере Върховната Божествена Личност, трябва да се заеме с чисто предано служене под ръководството на чист предан. В противен случай истината за Бога, Върховната Личност, винаги ще остава скрита. Както вече се каза в Бхагавад-гӣта̄ (7.25): на̄хам̇ прака̄шах̣ сарвася – Той не се разкрива пред всекиго. Никой не може да разбере Бога само с обширни научни познания и задълбочен размисъл. Единствено личността, истински отдадена на преданото служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, може да разбере какво е Кр̣ш̣н̣а. Научните степени не са от полза.

Този, който е истински напреднал в науката за Кр̣ш̣н̣а, е достоен да влезе в духовното царство, обителта на Кр̣ш̣н̣а. Сливането с Брахман не означава загуба на индивидуалността. Преданото служене е вечно и докато то съществува, трябва да има Бог, предан и процес на предано служене. Това знание не изчезва никога, дори след освобождението. „Освобождение“ всъщност означава освобождение от материалното схващане за живота; в духовния живот съществува същото разграничение и същата индивидуалност, но в чисто Кр̣ш̣н̣а съзнание. Не би трябвало погрешно да се приема, че думата вишате, „влиза в мен“, подкрепя монистичната теория, според която човек става едно с безличностния Брахман. Не. Вишате означава, че човек може да влезе в обителта на Върховния Бог, лично да общува с него и да му служи. Например зелената птица каца на зелено дърво, не за да стане едно с него, а да се наслаждава на плодовете му. Имперсоналистите обикновено дават пример с реката, която се влива в океана и изчезва. Това може да бъде източник на щастие за имперсоналиста, но персоналистът запазва личната си индивидуалност, както обитателите на океана. Ако се спуснем по-дълбоко в океана, ще открием толкова много живи същества. Повърхностният досег с океана не е достатъчен; трябва да се придобие пълно знание за водните животни, обитаващи океанските дълбини.

Благодарение на своето служене преданият може да разбере трансценденталните качества и съвършенства на Бога такива, каквито са в действителност. В единайсета глава се казва, че той може да бъде разбран само чрез предано служене. Тук се потвърждава същото: чрез предано служене може да се разбере Бог, Върховната Личност, и да се влезе в царството му.

След постигане на нивото брахма-бхӯта – освобождение от материалните представи – преданото служене започва със слушане за Бога. Когато слушаме за Върховния, нивото брахма-бхӯта се развива от само себе си и материалното замърсяване – алчност и копнеж за сетивно наслаждение – изчезва. Тъй като похотта и копнежите изчезват от сърцето на предания, той се привързва все по-силно към служенето и тази привързаност го освобождава от материалното замърсяване. На този етап от живота той може да разбере Върховния Бог. Това се казва и в Шрӣмад Бха̄гаватам. След освобождението процесът на бхакти, трансценденталното служене, продължава. И Веда̄нта сӯтра (4.1.12) потвърждава това: а̄-пра̄ян̣а̄т татра̄пи хи др̣ш̣т̣ам – след освобождението процесът на предано служене продължава. Шрӣмад Бха̄гаватам определя истинското освобождение в преданост като възстановяване идентичността на живото същество, собственото му органично присъщо положение. Въпросното положение вече беше обяснено: всяко живо същество е откъсната, неразделно свързана с Върховния Бог частица; тоест органично присъщото му положение е да служи. След освобождението това служене не спира. Истинско освобождение е освобождението от погрешното схващане за живота.