Skip to main content

SEPTYNIOLIKTAS SKYRIUS

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Tikėjimo atmainos

Видовете вяра

TEXT 1:
Arjuna paklausė: O Kṛṣṇa, kokia padėtis tų, kurie nesilaiko šventraščių principų, o garbina pagal savo įsivaizdavimą? Dorybė, aistra ar neišmanymas juos veikia?
ТЕКСТ 1:
Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, какво е положението на тези, които не следват принципите на писанията, а отдават почит според собственото си въображение? Дали те са в добро, в страст или в невежество?
TEXT 2:
Aukščiausiasis Dievo Asmuo tarė: Pagal tai, kokią prigimtį įkūnyta siela gavo iš gamtos guṇų, jos tikėjimas gali būti trejopas: dorybės, aistros ar neišmanymo. Išgirski dabar apie tai.
ТЕКСТ 2:
Върховната Божествена Личност каза: В съответствие с гун̣ите на природата, придобити от въплътената душа, вярата може да бъде три вида: в добро, в страст или в невежество. Сега чуй за това.
TEXT 3:
O Bharatos sūnau, vienoks ar kitoks tikėjimas priklauso nuo to, kaip gyvąją būtybę veikia gamtos guṇos. Sakoma, kad gyvoji būtybė išpažįsta tokį tikėjimą, kokios guṇos ją veikia.
ТЕКСТ 3:
О, сине на Бхарата, под влияние на различните гун̣и на природата живото същество развива определен вид вяра. Тя отговаря на придобитите от него гун̣и.
TEXT 4:
Žmonės, kurie yra dorybės guṇos, garbina pusdievius, tie, kurie yra aistros guṇos – demonus, o paveiktieji neišmanymo guṇos garbina vaiduoklius bei dvasias.
ТЕКСТ 4:
Хората в гун̣ата на доброто обожават полубоговете, в гун̣ата на страстта – демоните; а тези, в гун̣ата на невежеството, обожават призраци и духове.
TEXTS 5-6:
Tie, kurie atlieka šventraščių nerekomenduojamą rūsčią askezę ir visa tai daro iš pasipūtimo bei egoizmo, skatinami geismo bei potraukių, kurie yra kvailiai ir kankina kūną, sudarytą iš materijos pradmenų, o taip pat ir Supersielą jame, tie yra demonai.
ТЕКСТОВЕ 5 – 6:
Тези, които от гордост и егоизъм се подлагат на тежки въздържания и аскетизъм, непрепоръчани в писанията; които са подтиквани от похот и привързаност; които са глупави и измъчват материалните елементи на тялото, както и Свръхдушата в него, следва да бъдат приемани за демони.
TEXT 7:
Valgis, kurį išsirenka žmogus – net ir tas yra trijų rūšių ir atitinka tris materialios gamtos guṇas. Tą patį galima pasakyti ir apie aukų atnašavimą, askezes bei labdarą. Dabar paklausyk, kuo jie skiriasi.
ТЕКСТ 7:
Дори храната, която всеки предпочита, е три вида, според трите гун̣и на материалната природа. Същото се отнася и за жертвоприношенията, въздържанията и благотворителността. Сега чуй за разликата между тях.
TEXT 8:
Valgis, patinkantis tiems, kurie yra dorybės guṇos, ilgina gyvenimą, apvalo būtį ir suteikia jėgų, sveikatos, laimės bei pasitenkinimo. Toks maistas – sultingas, riebus, sveikas ir mielas širdžiai.
ТЕКСТ 8:
Храните, ценени от хората в гун̣ата на доброто, увеличават продължителността на живота, пречистват съществуването и дават сила, здраве, щастие и задоволство. Тези храни са сочни, мазни, пълноценни и приятни за сърцето.
TEXT 9:
Pernelyg kartus, rūgštus, sūrus, aštrus, pikantiškas, sausas bei deginantis valgis patinka tiems, kurie yra aistros guṇos. Šitoks maistas sukelia kančias, sielvartą ir ligas.
ТЕКСТ 9:
Храни, които са твърде горчиви, твърде кисели, солени, люти, пикантни, сухи или горещи, се ценят от хората в гун̣ата на страстта. Такива храни причиняват нещастие, страдание и болест.
TEXT 10:
Valgis, paruoštas anksčiau kaip prieš tris valandas iki valgant, beskonis, sugedęs ir dvokiantis, susidedantis iš kitų valgyto maisto likučių bei neliečiamų dalykų, patinka tiems, kurie yra tamsos guṇos.
ТЕКСТ 10:
Храна, приготвена повече от три часа, преди да бъде ядена; храна безвкусна, разлагаща се и воняща; храна, съставена от остатъци и продукти, които не бива да се докосват, е приятна за хората в гун̣ата на невежеството.
TEXT 11:
Iš aukų – tos, kurios atnašaujamos vadovaujantis šventraščių nurodymais, iš pareigos ir netrokštant jokio atpildo, yra dorybės guṇos.
ТЕКСТ 11:
От жертвоприношенията това, което се извършва като дълг в съответствие с наставленията на писанията от личности, които не желаят награда, е в природата на доброто.
TEXT 12:
Tačiau žinoki, o geriausias iš Bhāratų – aukos, atnašaujamos laukiant materialios naudos arba paskatintos išdidumo, priklauso aistros guṇai.
ТЕКСТ 12:
О, пръв сред Бха̄ратите, трябва да знаеш, че жертвоприношението, извършвано за материална изгода или от гордост, е в гун̣ата на страстта.
TEXT 13:
O bet kokia auka, kurią atnašaujant nesilaikoma šventraščių nurodymų, nedalijamas prasādam [dvasinis maistas], negiedami Vedų himnai ir neatlyginama šventikams, ir kuri atnašaujama be tikėjimo – yra neišmanymo guṇos.
ТЕКСТ 13:
Всяко жертвоприношение, изпълнено против правилата на писанията, без да се раздава праса̄дам (духовна храна), без да се пеят ведически химни, без възнаграждение за свещениците и без вяра, се определя в гун̣ата на невежеството.
TEXT 14:
Kūno askezė – tai Aukščiausiojo Viešpaties, brahmanų, dvasinio mokytojo, vyresniųjų, pavyzdžiui, tėvo bei motinos, gerbimas, švara, paprastumas, celibatas ir prievartos nenaudojimas.
ТЕКСТ 14:
Въздържанието на тялото предполага обожание на Бога, почитане на бра̄хман̣ите, духовния учител и висшестоящите, като бащата и майката; също и чистота, простота, целомъдрие и ненасилие.
TEXT 15:
Kalbos askezė pasireiškia tuo, kad sakomi teisingi, malonūs, palankūs, kitų netrikdantys žodžiai ir reguliariai cituojami Vedų raštai.
ТЕКСТ 15:
Въздържанието на речта се състои в употреба на думи, които са правдиви, приятни, полезни и не безпокоят хората, а също и в редовно позоваване на ведическата литература.
TEXT 16:
O pasitenkinimas, paprastumas, rimtis, savitvarda ir savo būties apvalymas yra proto askezė.
ТЕКСТ 16:
Удовлетворение, простота, мълчаливост, себеконтрол и пречистване на съществуването – това е въздържанието на ума.
TEXT 17:
Ši trijų rūšių askezė, kurią su transcendentiniu tikėjimu atlieka žmonės, nelaukiantys materialios naudos, o siekiantys patenkinti Aukščiausiąjį – vadinasi dorybės guṇos askezė.
ТЕКСТ 17:
Това тристранно въздържание, извършвано с трансцендентална вяра от хора, които не очакват материална изгода, а го правят единствено заради Върховния, се нарича въздържание в доброто.
TEXT 18:
Askezė, atliekama iš puikybės, siekiant išsikovoti pagarbą, šlovę ir garbinimą, sakoma, yra aistros guṇos. Ji nėra nei pastovi, nei ilgalaikė.
ТЕКСТ 18:
Въздържание, извършено от гордост и с цел да се спечели внимание, почит и преклонение, е в гун̣ата на страстта. То е непостоянно.
TEXT 19:
Askezė, atliekama iš kvailumo, kankinant save ar norint sunaikinti kitus ar jiems pakenkti, sakoma yra neišmanymo guṇos.
ТЕКСТ 19:
Въздържанието, извършено от глупост, чрез себеизтезание или за да се наранят и унищожат другите, се определя в гун̣ата на невежеството.
TEXT 20:
Labdara, teikiama iš pareigos, nelaukiant atlygio, tinkamu laiku ir tinkamoje vietoje bei jos vertam žmogui, yra dorybės guṇos.
ТЕКСТ 20:
Милостинята, която се дава от чувство за дълг, без очакване на нещо в замяна, в подходящо време и място и на достойна личност, е в гун̣ата на доброто.
TEXT 21:
Tuo tarpu labdara, teikiama tikintis atlygio ar trokštant jos rezultatų sau, o taip pat jei ji atliekama nenoromis, yra aistros guṇos.
ТЕКСТ 21:
Благотворителност, извършена за да се получи нещо в замяна, с очакване на резултати или с неохота, се определя в гун̣ата на страстта.
TEXT 22:
O labdara, suteikta nešvarioje vietoje, netinkamu laiku, nevertoms asmenybėms ar atsainiai ir be pagarbos, yra neišmanymo guṇos.
ТЕКСТ 22:
А милостинята, дадена на нечисто място, в неподходящо време, на недостойни личности или без подходящо внимание и уважение, е в гун̣ата на невежеството.
TEXT 23:
Nuo tada, kai sukurtas pasaulis, Aukščiausiajai Absoliučiai Tiesai pažymėti vartojami trys žodžiai – oṁ tat sat. Šiais trimis simboliniais įvaizdžiais naudojosi brahmanai, kai giedodavo Vedų himnus ir atnašaudavo aukas Aukščiausiojo patenkinimui.
ТЕКСТ 23:
От началото на сътворението трите думи ом тат сат се използват за обозначаване на Върховната Абсолютна Истина. Тези думи-символи се употребяват от бра̄хман̣ите във ведическите химни и по време на жертвоприношенията за удовлетворение на Върховния.
TEXT 24:
Todėl transcendentalistai, pagal šventraščių nurodymus atnašaudami aukas, teikdami labdarą bei atlikdami askezę, šią veiklą visada pradeda skiemeniu „oṁ“, kad pasiektų Aukščiausiąjį.
ТЕКСТ 24:
Ето защо, когато извършват жертвоприношения, въздържания или благотворителност в съответствие с правилата на писанията, трансценденталистите започват с ом, за да достигнат Върховния.
TEXT 25:
Įvairių rūšių aukas, askezes ir labdarą reikia atlikti netrokštant jų vaisių sau ir su žodžiu „tat“. Šių transcendentinių veiksmų tikslas – išsivaduoti iš materijos pančių.
ТЕКСТ 25:
Различните жертвоприношения, въздържания и благотворителност трябва да се извършват с думата „тат“, без желание за материални резултати. Целта на тези трансцендентални дейности е освобождение от материалното оплитане.
TEXTS 26-27:
Absoliuti Tiesa yra atsidavimo aukos tikslas ir žymima žodžiu „sat“. Atnašaujantis šią auką irgi vadinasi „sat“, kaip ir visi aukojimo, askezės ir labdaros darbai, kurie atitinka absoliučią prigimtį ir yra skirti Aukščiausiajam Asmeniui patenkinti, o Pṛthos sūnau.
ТЕКСТОВЕ 26 – 27:
О, сине на Пр̣тха̄! Абсолютната Истина е целта на преданото жертвоприношение и това се посочва с думата „сат“. „Сат“ се нарича също и неговият извършител; както и самите жертвоприношения, въздържания и благотворителност, които в съответствие с абсолютната им природа се извършват за удовлетворение на Върховната Личност.
TEXT 28:
O Pṛthos sūnau, bet kokia auka, labdara ar askezė, atlikta netikint Aukščiausiąjį, yra laikina ir vadinasi „asat“. Tokia veikla niekam tikus, iš jos nebus naudos nei šį, nei kitą gyvenimą.
ТЕКСТ 28:
О, сине на Пр̣тха̄, жертвоприношения, въздържания или благотворителност без вяра във Върховния са нещо временно. Те се наричат „асат“ и са безполезни както в този, така и в следващия живот.